95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 28

Всеки проповедник се вълнува от такива случаи. "Разбира се - отговорих аз. Просто трябва да отидете при Него чрез молитва и да Го помолите да ви прости греха и да стане Господар на живота ви. Това може да стане още сега."

"Не - възпротиви се тя. - Чакайте малко. Имам планове за уикенда." Започна да ми разказва за плановете си. Възнамеряваше да излезе с женен мъж. Желаеше да се приближи до Христос, но не искаше да променя плановете си за уикенда. Беше едва четвъртък следобед.

Тогава отговорих: "Можете да отидете при Христос такава, каквато сте. Не е необходимо да променяте плановете си за уикенда. Приближете се при Христос такава, каквато сте, и Той ще се погрижи за плановете ви."

"Наистина ли вярвате в това", попита тя.

Сега искам да ви задам въпроса: Кой беше прав? Дали трябваше да промени плановете си за уикенда, за да може да отиде при Христос, или Той би я приел с нейните планове? Какво мислите?

"Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа, твоя Бог" (Еремия 3:13). Тази медицинска сестра бе стигнала дотук. Признаваше, че плановете й за уикенда са погрешни. Въпреки това не желаеше да се откаже от тях.

Как се постига покаянието? Дали отиваме при Христос, за да се покаем, или се покайваме, за да отидем при Христос? По въпроса за покаянието често се озоваваме в положението на човека, чийто клаксон на колата не работел. Отишъл в сервиза, но на вратата имало надпис "Звънецът е на ремонт".

В една от главите на "Пътят към Христа" се обяснява какъв е изходът от тази дилема. "Точно тук е точката, върху която мнозина грешат и затова не успяват да приемат помощта, която Христос желае да им даде. Те смятат, че не могат да дойдат при Христос, ако най-напред не са се покаяли, и че покаянието подготвя пътя за прощаването на греховете ни. Вярно е, че покаянието трябва да предшества прощението на греховете; защото само съкрушеното, разкаяно сърце може да почувства нуждата от Спасител. Но трябва ли грешникът да чака да се разкае, преди да дойде при Исус? Трябва ли покаяние да бъде пречка за идването на грешника при Спасителя?" (с. 26).

Отговорът на този въпрос е даден на същата страница. "Както не можем да се покаем, без Христовият Дух да пробуди съвестта, така не можем и да получим прощение без Христос." Покаянието не е нещо, което ние постигаме. То е дар. За да получим дара, трябва първо да отидем в присъствието на Дарителя.

И така, ако си като младата медицинска сестра през онзи четвъртък следобед, копнееща за нещо по-добро в живота си, но неспособна да промени плановете си за уикенда, можеш да отидеш при Христос такъв, какъвто си. Никога няма да успееш да промениш греховния си живот, ако си отделен от Него. Когато отидеш при Исус, Той ще ти даде покаяние, прощение и благодат, с която да побеждаваш. Ще сътвори в тебе това, което Му е угодно. Твоят дял е винаги да отиваш при Него, винаги да приемаш предложените дарове.

Покаяние

Тезис 29

Бог не иска от нас да се покайваме, преди да отидем при Христос. Всъщност за нас би било невъзможно да го направим. Първо отиваме при Христос и тогава Той ни дава покаяние.

"Евреите проповядваха, че преди Бог да прояви любовта Си, грешникът трябва първо да се покае. Според тях покаянието е дело, с което човек си спечелва Божията благосклонност. Точно тази представа подтикваше фарисеите да възкликват с недоумение и гняв: "Този човек приема грешници." Според идеите им Той не би трябвало да допуска никой до Себе Си освен покаялите се. Но в притчата за изгубената овца Христос учи, че спасението не идва чрез нашето търсене на Бога, а чрез Божието търсене на човека. "Няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха. Няма кой да прави добро, няма ни един" (Римл. 3:11, 12). Ние не се покайваме, за да може Бог да ни обича, но Той ни разкрива любовта Си, за да можем да се покаем" ("Притчи Христови", с. 189).

И така, когато отидем при Христос, осъзнаваме смъртоносния характер на греха, виждайки любовта Му към нас и пожелавайки да приемем Божия дар на покаянието.

Покаянието не е нещо, което ние постигаме, макар че то е нещо, което ние постигаме! Покаянието въобще не е наше дело; то е Боже дело в нас. Покаянието идва с прощението и следователно предшества оправданието. "Преди да даде прощение, Христос довежда душата до покаяние" ("Мисли от планината на благословението", с. 7). В Деяния 2:38 съвсем ясно се казва, че покаянието трябва да бъде преди прощението: "Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух."

Понякога хората се съмняват в стойността на такъв точен списък от действия за отиване при Христос за спасение. Наистина не е възможно да се направи списък и тогава да започнем да проверяваме всеки етап. Врагът на Бога и на хората е подготвил множество недоразумения. Те могат да издигнат бариера между нас и Бога. Ако мислим, че сме в състояние сами да постигнем праведност или вяра, или себепредаване, или покаяние, или послушание, или който и да е друг Божи дар, можем да пропуснем да отидем при Него. Отиването при Него е единственият начин да получим даровете Му.

Много от отделните аспекти на отиването при Христос - покаяние, новорождение, прощение и оправдание - се случват почти едновременно. Разделяме ги, за да можем да ги дискутираме, така че да сме в състояние ясно да определим какъв е нашият дел и какъв е Божият, каква е причината и какво е следствието.

Според Римл. 2:4 Божията благост ни води до покаяние. Не можем да изработваме покаяние, но можем да изберем да четем Словото Му или да слушаме проповедник, прославящ Божията доброта. Не можем да си изработим покаяние, но можем да отидем при Христос. Не можем да си изработим истинска скръб за греха; не сме в състояние със собствени сили да се отвърнем от греха. Можем обаче да търсим Господа, Който да постигне всичко това. Бог се радва да помага на тези, които не могат да помогнат на себе си.