МЕДИЦИНСКО ЧУДО ИЛИ ПРОСТО ПОРЕДНИЯТ СЛУЧАЙ НА НЕЛЕКУВАН И НЕДИАГНОСТИЦИРАН ДЕФИЦИТ НА B12? Бил, активен 77 годишен пенсиониран инженер, има пернициозна анемия, открита преди петнадесет години. Когато получава инфаркт, изследванията показват, че се нуждае от смяна на сърдечната клапа. По това време той страда и от тежка желязо дефицитна анемия. Лекарите му подозират, че анемията е следствие от окултен стомашно-чревен кръвоизлив, но нямат доказателства за това, така че просто му преливат две банки кръв, за да го стабилизират. Няколко месеца по-късно Бил претърпява успешна операция. След нея обаче получава тремор на ръцете, замайване, слабост и умора. С течение на седмиците той все повече изнемощява, докато накрая вече не може да ходи. Анемията се връща и се налагат множество кръвопреливания. Хирургът му предписва железни добавки заради малкия размер на еритроцитите. Желязото обаче не помага и влошаването на Бил продължава. Информиран за състоянието му, кардиологът нарежда да го приемат в спешно отделение. Придружава го племенникът му, Майкъл, който случайно работи в същата болница. Майкъл информира екипа, че Бил е с пернициозна анемия, но не са му правени инжекции с B 12 от най- малко четири месеца. (Преди операцията семейният лекар казва на Бил, че няма нужда от инжекциите и че те ще попречат на новите лекарства за сърцето, като и двете твърдения са неверни.) Въпреки информацията нито лекарят от спешното отделение, нито колегите му след това назначават изследване за нивото на B 12 или терапия за симптомите на Бил по време на престоя му в болницата. Майкъл се обажда на кардиолога, на съдовия хирург, на интерниста и на личния лекар на Бил, но нито един от тях не пожелава да изследва пациента за дефицит на B 12 . Междувременно Майкъл научава, че личният лекар на Бил, лекуващ пернициозната
259 анемия, е прилагал инжекциите с B12 само веднъж на три-четиримесеца, вместо ежемесечно, с което е подготвил почвата запостоперативната му криза.След като кръвопреливанията не помагат, кардиохирургът, вголяма степен убеден от решителната настойчивост на Майкъл, сесвързал с хематолог. Въпреки изкривените резултати зарадикръвопреливанията, вкл. предоперативните, хематологът разпознаваявните симптоми на B12 дефицит и веднага назначава инжекции с„витамина“. На третата инжекция състоянието на Бил значителносе подобрява и скоро е изписан. Отново може да стои прав, атреморът, слабостта, умората и нестабилността значително санамалели. Скъпата инвалидна количка, болничното легло иостаналото медицинско оборудване стават излишни.Нужни са седмици и поредица от инжекции, за да възвърнесилите си, но историята има щастлив край — той се възстановяванапълно и може отново да се радва на живота. Оздравяването сидължи до голяма степен на племенника, който е информиран задефицита на B12 и отказва да приеме „не“ за отговор, когато ставадума за правилното лечение на чичо му.Вече 85 годишен, Бил е активен възрастен мъж, прекарващ половината година във Флорида, а другата — в Мичиган. Шофира, играе голф и лови риба. Начинът му на живот няма нищо общо с мрачните прогнози и присъдата на лекарите отпреди осем години. Сподели с приятели: |