ПРОБЛЕМ №4. ОПАСНО НИСКИТЕ НОРМИ НА СЕРУМНИЯ B12

266
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ЗА B12
Лекарите трябва да имат предвид, че в някои изследователски студии нивата на B
12
понякога се измерват с пикомолове на литър
(pmol/l)
[1]
, докато клиничните лаборатории го изразяват в пикограмове на милилитър (pg/ml) или нанограмове на литър (ng/l). Мерните единици се преобразуват по следния начин:
pmol/l = pg/ml х 0,738 — 200 pg/ml = 148 pmol/l pg/ml
= pmol/l / 0,738 — 450 pg/ml = 332 pmol/l ng/l = pg/ml —
200 ng/l = 148 pg/ml
ПРОБЛЕМ №5. ОБЪРКВАНЕТО МЕЖДУ СУБКЛИНИЧЕН И КЛИНИЧЕН ДЕФИЦИТ НА B12
При обзора на медицинската литература установихме, че някои
„специалисти“ по дефицита на B
12
, както и представители на
Центровете по контрол на болестите говорят за субклиничен и
клиничен дефицит на B
12
. Проблемът е, че „експертите“ [4] не следват правилните дефиниции за субклиничен и клиничен, което води до объркване и до закъснели или пропуснати диагнози за дефицит на B
12
Дефиницията за субклинично заболяване гласи: Заболяване,
което остава под повърхността на критично проявление.
Субклиничното заболяване няма разпознаваеми клинични находки. То
се различава от клиничното заболяване, което има разпознаваеми
признаци и симптоми. [5] В доклада на Центровете за контрол на болестите двете понятия са объркани: „Въпреки че повечето здравни специалисти вече разпознават редките случаи, в които се представят очевидни признаци и симптоми, далеч по-малко вероятно е да изследват и диагностицират мнозинството пациенти със субклиничен или слабоизразен симптоматичен дефицит на B
12
“. [6]
В този цитат откриваме няколко грешки. Първо, случаите на явен дефицит на B
12
не са „редки“. Второ, често виждаме лекари, които не диагностицират пациенти с очевидни клинични признати и симптоми.
И накрая, в доклада се говори за „субклиничен или леко

267
симптоматичен дефицит на B
12
“, но няма как да бъде и двете —
субклиничен означава без симптоми. Пациентите със слабоизразена симптоматика имат клинично заболяване, независимо колко ги омаловажава медицинската общност.
В спешното отделение изследваме пациентите със симптоми.
Така процедират повечето клиницисти. Разбира се, има пациенти, на които биват назначавани изследвания и поради налични рискови фактори (например стомашен байпас, болест на Крон, вегетарианство),
но често пациентите „в риск“ показват признаци и симптоми при снемане на анамнезата и физикалния преглед. Грешка от страна на клинициста би било да не разпознае невропсихичните признаци и симптоми на дефицит и да обяви пациентите за субклинични,
лишавайки ги от терапия, когато серумният B
12
е нисък или в сивата зона. Казано просто, ако пациентите имат признаци и симптоми, това не е субклинично, а клинично заболяване.
Хематологът Ашок Антъни, авторитет по въпросите за B
12
,
отбелязва: „Това, което наричаме субклинично състояние на дефицит на B
12
, трябва да се преразглежда в светлината на значително напредналите въпросници, инструменти и други методи за проверка на мозъчната функция.
Изследователите постоянно установяват абнормности в електроенцефалографията, евокираните потенциали и
P300 на събитийно свързани потенциали (електрически сигнали от мозъка, откривани при изпълнението на различни когнитивни задачи и измервани като електрофизиологичен маркер на когнитивната способност) при половината пациенти с метаболитно дефиниран слабоизразен, предклиничен кобаламинов дефицит. В повечето случаи тези абнормности са преодолими с кобаламинова терапия, което подкрепя хипотезата за причинно-следствена връзка“. [7]

Изтегляне 3.7 Mb.

Сподели с приятели: