д)Веществени доказателства. Вещи лица

Дали трябва да се нарече вещо лице, ако съдията разполага със специални знания и опит в друга област, извън областта на правото. Чл. 157 (1,изр. 1) - ....... Съдът е учреждение. Той не може да разполага със специални знания и опит,т.е.нормата не е точна, тъй като съдията може да разполага със специални знания и опит. Юридически въпрос не може да се постави на вещото лице. Ако той се постави, дори да се даде отговор, няма да има значение за делото. Ако съдията има специални знания и опит следвали да се нуждае от вещо лице. Набазата на чл. 157 няма да е необходимо назначаването на вещо лице. Друго становище - ако за определени обстоятелства са необходими специални знания и опит и съдът дори и да ги има ще назначи вещо лице.

Писменото заключение трябва да се представи 5 дни преди съдебното заседание и се предава в три екземпляра. Вещото лице е задължено да представи заключението си в срока, за да могат страните да се запознаят с него и да се консултират със специалисти и да вземат отношение по това заключение. Ако съдът не е назначи вещо лице, той не се произнася съсзаключение.

Стамболиев - трябва да се назначи вещо лице, когато задачите са фактически, а не юридически.

При вещото лице стои въпросът за процесуалната му правоспособност. То трябва да притежава специална процесуална правоспособност, за да участва като вещо лице. Този институт по традиция се разглежда единствено с осигуряването на страните по делото. Това понятие трябва да се отнесе не само към страните, колкото към вещото лице. Може ли всяко лице да е вещо лице? - Има няколко наредби, които регулират въпроса. Вещото лице трябва да отговаря на опеделени условия, обуславящи процесуалната му правоспособност. Тези условия са най-общо дадени в ГПК - да е компетентно и да е включено в списъците към ОС-ща. По изключение може и да не е вписано в тях. Наредбите конкретизират условията. Експертизата е опорочена ако вещото лице не притежава процесуална провоспособност и решението лесно може да бъде оборено.

Посочване, представяне, допускане, събиране и оценкана доказателствата. Обезпечаване на доказателствата.

|. ПОСОЧВАНЕ: Доказателствените средства се посочват от страните. Това те правят със своите доказателствени искания, отправени до съда. Доказателственото средство се посочва, касе очертава неговия вид и обстфятелствата, до които се отнася. Чрез тези данни съдът преценява дали доказателството е допустимо и относимо. Трябва да се посочат и данни къде се намира доказателственото средство.

Страните трябва да направят доказателствените искания в началото на делото - чл. 98 (2), т.е. още с исковата молба. Основният момент е първото заседание по делото. Целта, с оглед бързина, е страните да изчерпят доказателствените си искания - чл. 109 (10, 110 (1). Това обаче не е преклузивен срок. И след него страните могат да сочат доказателствени средства. Съдът е длъжен да ги допусне, щом са относими, допустими и необходими. Длъжен е по свои почин да отлоги делото, ако прецения че не може да се реши правилно, ако не се посочат нови доказателсва. Санкция за късното посочване на доказателствата е отговорността за разноските - чл. 65 (1).

Страните не могат да се откажат от правото си да сочат доказателства. Нови доказтелства могат да се сочат не само за нови факти, но и за факти за които вече са сочени доказателства, но не са дали резултат.

Всяка страна има право да иска да бъде ъведомена за доказателствените искания на другата страна.Така се обезпечава равенството на страните и тяхното състезателно учатие при сочене на доказателствата.

Крайният момент за посочване на доказателств пред първата инстанция е приключването на устние състезния. Ако страната е пропуснала да посочи доказателства, може да направи това пред Винстанция.

Чл. 129 (1) тмн. - съдът не може по свой почин да посочва доказателства.

||. ПРЕДСТАВЯНЕ: Състои се във физическото предоставяне на доказателствените средства в държане на съда. То е възможно относно документие и веществените доказателства. Представянето следва посочването или съвпада с него по време. Документът може да бъде посочен, но да не бъде представен. Законът сам посочва разликата между посочване и представяне, като в чл. 110 (1) изисква документът не само да е посочен, но и да се представи в първото заседание. По ана.огия същото трябва да се приеме и за движимите вещи, които могат да бъдат донесени в съда. Представянето на документите и движимите веществени доказателства е необходимо условие, за да бъдат те събрани, т.е. възприети от съда.

За да представи веществените доказателства или документи, страната трябва да ги държи. Когато документът се намира по твърдение на страната в държане на противната страна, съдът задължава тази страна да представи документа - чл. 152. Ако страната не изпълни задължението си, съдът може да приложи чл. 182 (2) и да приеме за доказани фактите. При зъщите условия съдът може да задължи трето лице да представи намиращ се у него документ - чл. 153. Препис от молбата на страната се връчва на третото лице, за да вземе становище по нея. Ако третото лице не изпълни задължението си следва глоба. Непредставянето на документ може да доведе до съдебно решение, неизгодно за страната. За вредите, които тя понася отговаря третото лице, защото ги е причинило виновно - чл. 153 (3). Необходимият за решаването на делото документ може да се намира в учреждение или да се състави от него; съдът може да го изиска или да даде на страната съдебно удостоверение за необходимостта от документа. При предоставянето на такова удостоверение учреждението е длъжно да издаде искания документ или да обясни причините, поради които не може да го издаде - чл. 148.

Доказателствените средства се посочват и представят, за да бъдат събрани. Съдът обаче не е длъжен да събере всяко посочено и представено доказателствено средство. Такова задължение, той има само относно относими, допустими и необходими доказателствени средства. Проверката завършва с допускане или недопускане на доказателствени средства.

- НЕОБХОДИМО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО СРЕДСТВО: Когато по делото не са събрани доказателствени средства за съответния факт или събраните не го установяват - чл. 129 (2).

По допъскането на доказателствените средства съдът се произнася с определение в открито заседание, ако доказателствените искания са направени в него или в закрито заседание - ако те са направени с писмени молби до съда извън съдебно заседание - чл. 111(1). С определението съдът посочва и начинът на събиране на доказателствените средства, и разноските по събирането. Когато събирането на някое доказателствено средство е съмнително или представлява особена трудност, съдът с определението си за допускането му определя срок за събирането му, след изтичането на който делото се разглегда без него.

По допускането съдът се произнася само след като изслуша страните. Такова уведомление не винаги е не винаги е необходимо - чл. 109, 110.

|||. СЪБИРАНЕ: Извличане, възприемане и удостоверяване на съдържащите се в доказателствените средства сведения за фактите по делото. То става от съда с участието на страните, като те се призовават за заседанието, насрочено за събиране на доказателства. Тежко процесуално нарушение е лишаването на страната от възможност да вземе участие в събирането на доказателствата; влязлото в сила съдбено решение подлвежи на отмяна.

Събирането може да започне още в първото заседание, но то се съсредоточава в заседанието за решаване на делото и завършва с приключването на устните състезания. Слет това доказателствата могат да бъдат събирани само ако се възобнови съдебното дирене с определение на съда.

Съдът е длъжен да събере всички допуснати доказателства. Судуржанието на всички събрани гласни доказателства се удостоверяват с протокол. Документите се прилагат към делото и образуват част от съдебното досие - чл. 111 (2,3).

Изискването за непосредственост налага съдът сам да събере доказателствата и да реши делото чрез същия решаващ състав, който ги е събрал. Това изискване е императивно. Изключение - събирането на доказателствени средства по делегация (съдебна поръчка) - чл. 112, 163.

За събирането на отделните доказателствени средства законът предвижда особени правила:

1. Свиделските показания се събират чрез разпит на свидетеля. Преди разпита съдът снема самоличността на свидетеля, за да няма съмнения относно тъждеството на лицето, ако се постави въпрос за отговорност поради лъжесвидетелстване; чл. 138 (2). Понеже задължението на свидетеля говори истината произтича от закона, неспазването на чл. 138 (2) не опорочава неговите показания. Всеки свидетел се разпитва поотделно и докато не се разпита, не може да започне разпита на друг свидетел - чл. 140 (1). Както съдът, така и страните могат да поставят въпроси на свидетеля, на които той е длъжен да отговори. Те могат да бъдат насочени не само към извличането на сведения, с които свидетелят разполага, но и към разкриване на достоверността или недостоверността на неговите показания. Възмогно е повторно разпитване по почин на съда, искане на страните или искане на свидтел - чл. 140 (2). Възможна е очна ставка - чл. 141. Когато свидетелят не знае български, разпитът протича с помощта на преводач - чл. 5.

При разпит на вещо лице съдът постъпва като при разпит на свидетел - чл. 160.

2. Веществените доказателствени средства се събират чрез оглед или освидетелстване - чл. 163, 162.

След като бъдат събрани доказателствените средства се подлагат на обсъждане чрез устните състезния и на преценка от съда при постановяване на съдебнити решение.

|V. ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА: Обезпечаването е предварително събиране на доказателствените средства, предхождащо предявяването на иска или тази фаза от развитието на образувания исков процес, когато става събирането на доказателствените средства (чл. 165, 166). Нужно е да съществува опсност, че някое от доказателствените средства ще се изгуби или ще се затрудни. Обезпечаването по бъдещ иск може да се допусне само по молба на заитересованата страна. Обезпечаването по висящо дело моге да се предприеме по молба на заитересованото лице (чл. 129). Когато делото е висящо, обезпечаването се извършва от съда, пред който делотот е висящо. Когато се касае за обезпечаване по бъдещ иск, компетентен е РС, в чийто район се намира доказателственотот средство - чл. 166 (1); няма друг орган, който да може да направи това.

ПРОИЗВОДСТВО: Започва с молба на заинтересованата страна. Препис от нея се предава на другата страна. При обезпечаване по бъдещ иск страни са тези лица, които ще бъдат страни по бъдещия процес. По време на обезпечаването обаче противната страна може да е неизвестна. За да не се осуети обезпечаването, съдът назначава представител на тази страна, която от нейно уме участва в обезпечаването - чл. 168. По същият начин трябва да се постъпи и когато е неизвестен адрсът на противната страна.

Противната страна може да се противопостави на обезпечаването, като посочи данни, изтъкващи липсата на интерс. Тя може също така да поиска да бъдат събрани посочените ит нея доказателствени средства, ако те са тясно свързани с доказателствените средства, чието обезпечаване се иска - чл. 167.

По допускане на обезпечаването съдът се произнася в закрито заседание. Определението, с което не се уважава подлежи на обжалване с ЧЖ - чл. 166 (3), тъй като създава опасност за защитата на материалнотот право.

Обезпечаването е предварително развиваща с е фаза на предстоящия или висящия исков процес и трябва да се развие съобразни с неговите правила - чл. 109. Затова производството за обезпечаване по естеството си е не охранително, а спорно.

Може да се обезпечат всички доказателствени средства - чл. 170 - разноски.

Доказателствените средства, събрани по реда на обезпечаването, се включват в бъдещия или висящ исков процес със същата доказателствена сила, каквато биха имали, ако се събират в съответната фаза на висящия процес.

ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ НА РАЗГЛЕЖДАНЕ С ИСКА

№ 60
а)Оттегляне и отказ от иск

Оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с което той заявява, че се отказва да получи по висящия въпрос търсената с иска защита, но запазва правото си твърдения и възможността да го заяви с нов иск. ОИ десезира съда. ОИ трябва да се различава от отказа от иска и от извън съдебната спогодба, от искането да се отложи делото. Може да бъде цялостно или частично. Може да се предприеме по всяко време от развитието на делото, докато е висящо. Условия за валидността на ОИ:

1. Да бъде предприето от ищеца

2. ОИ се адресира до съда.

3. Може устно в съдебно заседание или писмено.

4. До приключване на първото заседание по делото съгласието на ответника не е необходимо. След този момент неговата важимост зависи от съгласието на ответника.

Последица от ОИ:

1. Съдът се десезира с делото.

2. Ищецът отговаря спрямо ответника за развоските.

3. С обратна сила отпадат материалноправните последици на предявения иск. Но извършените материалноправни действия запазват своята сила (изявление за прилфащане).

4. С обратна сила се заличават всички извършеви по делото процесуални действия.

След ОИ ищецът може отново да предяви същия иск срещу ответника. Обезсилените процесуални действия трябва да бъдат повторени. Могат да бъдат използвани доказателствата, събрани по оттегления иск.

Отказ от иска е изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. Не е необходимо съгласието на ответника. Може да се предяви по всяко време на висящността на делото. Има същите процесуални последици като оттеглянето, но пресича възможносттта на ищеца да предяви отново същия иск срещу ответника. Законът прикрепя отказа със СПН, което се различава от СПН на решение. Важи само между страните по делото и техните правоприемници.

б)Изменение на иска

Предприета от ищеца промяна на предмета или на страните по висящия процес, при която процесуалните действия извършени по първоначалния иск запазват силата си и спрямо новия предмет или новата страна. ИИ е винаги действие на ищеца. Предприема се като ищеца въвежда ново основание, нов петитум или нова страна към висящия процес. Тя ги прибавя към вече заявените или с тях заменя основанието, петитума, страните по първия иск. И в двата случая ИИ се постига чрез ново основание, нов петитум, нова страна.

1. Ново основание - когато се позовава на друг юридически факт и извежда от него претендираното право.

2. Нов потитум - когато вместо или наред с първооначалния петитум отправя до съда ново искане за защита. Изменението на петитума е допустимо само при същото основание. Едновременно изменение на петитума и основанието е недопустимо.

3. Нова страна - ищецът променя страната като иска да бъде заменена с друг или насочва иска си към друг ответник, когото привлича наред с първоначалния или го заменя. Допустимо е със съгласието на другата страна.

Първоначалният иск се запазва

1. Намаляване на иска - оттегля частично иска или се отказва от част от иска. Предмет на делото остава тази част, от която не се е отказал. За другата част настъпват последиците на оттеглянето или огказа.

2. Увеличаване - допълнителен иск относно такава част от същото право, която не е била предявена с първоначалния иск. Смета се, че е бил от деня на ИИ.

3. Предявяването на нов иск наред с първоначалния - последващо ОСИ, обиктовено се предприема като евентуално.

4. Привличането на нов ответник наред с първоночалния. Последващо субективно съединяване на искове (другарство). Допустимо е при кумулативно прилагане. Изискванията за ИИ и другарството. Новият ответник трябва да даде съгласието си да встъпи във висящия процес.

Първоначалният иск престава да бъде предмет на делото.

1. Заменянето на спорното право с друго между същите страни. То може да се отличава от заявеното с първоначалния иск било по основанието, било по петитума. Извършените по първоначалния иск процесуални действия се запазват. В това е смисъла на ИИ.

Това е потвърден от съда договор между страните по висящо дело, с който те чрез взаимни отстгъпки уреждат със СПН изцяло или отчасти правния спор като десезират съда и слагат край на делото. СС е желано отклонение от типичното приключване на исковия процес с решение. СС е смесен институт, който се регламентира едновременно от гражданското и процесуалното право. СС е двустранен възмезден договор (отстъпка - частичен отказ от първоначално твърдяното). Материалноправните последици:

1. Правоустановяващо (декларативно)действие - страните се задължават да считат, че правното положение между тях е такова, каквото го прогласява СС, като се въздържат занапред от всякакво оспорване.

2. Регулиращо - задължават се да спазват занапред такова поведение, което отгаваря на установеното със СС правно положение.

3. Преобразяващо - установеното със СС правно положение се отклонява от действителното правно положение. СС го преобразява съобразно своето съдържание. Свързва се с декларативния ефект и важи в неговите предели/ след СС материалноправните отношения между спорещите страни стават такива, каквито са прогласени, че са.

За да е налице СС е нужно:

1. Договорът да бъде сключен пред съда - в съдебно заседание. Сходство с нотариалния акт.

2. Нужно е СС да бъде потвърдена от съда. Съдът проверява нейното съотношение със закона и правилата на СО. С определение на съда, който го издава по обща молба на страните - един охранителен акт, за да придаде важимост на СС.

3. Изрично или мълчаливо съдържащо се в СС искане да се прекрати делото като безпредметно.

В рамките на сложния фактически състав на СС (договорна сделка заедно с държавен охранителен акт) основният елемент е договорът за спогодба. Ако той е нищожен или унищожаем опорочен е и потвърдения акт на съда.

Държавноправни последици на СС:

1. СПН произточа от нейната цел да разреши правния спор.

2. Изпълнителна сила - не всяка СС, а само тази, която има за предмет изискуемо притезание.

3. СС слага край на делото. Тя десезира съда и разрешава спора със СПН. Той обявява едно вече настъпило приключване на процеса, а не го предизвиква.

Макар че се потвърждава от съда СС запазва качеството си на договор и не се превръща в съдебен акт. Не може да се обжалва.

СЪДЕБНИ АКТОВЕ

№ 45
а)Разпореждания

б)Постановяване и стабилитет на съдебното решение

В 30 дневен срок след приключване на устните прения. Инструктивен срок. При нарушаването на другите срокове е съществено процесуално нарушение - чл. 218 б,в ГПК. Минкова - основание и за въззивно обжалване. Инструктивен срок, нарушението му няма процесуални последици. Определението на съда за приключване на устните прения е оттегляемо. Съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, настъпили до постановяването на решението, тъй като края на устните прения. Ако в периода между определението и решението се открият нови доказателства, те могат да се игнорират, но при въззивното обжалване се сочат и се разглеждат от втората инстанция. Следователно решението на първата инстанция се отменя. Практиката се ориентира към решение, ако няма съдебно решение, молба от страната, която е открила новите доказателства и съдът да отмени определението. Следователно възобновяват се устните признания и тези доказателства се релевират в процеса.

Другият случай на отмяна е свързан с изискването кой трябва да постанови съдебното решение - състава на съда, който е чувствал при разглеждането на делото в последното заседание - чл. 187 (1). Принципът на непосредственост при разглеждането на доказателствения материал. Ако се наруши разпоредбата определението ще се отмени и ще се възобнови разглеждането на делото по същество. Решението се взима на тайно съвещание - нямат право да участват други лица, освен състава на съда. Цели се запазване безпристрастието на съда. При първата инстанция - съдията сам съставя решението. При втората и касационната инстанция - изказва се първо младшия съдия, после старшия съдия и накрая председателят на съда. Решението се взима с мнозинство. Трябва да се подпише от всички членове на състава.

ПРОЦЕДУРА ПРИ ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО:

1. Дали съществува право на иск- проверката се извършва за първи път при подаването на исковата молба. На второ място в процеса относно процеса (първата фаза, първото заседание по делото). За трети път в тайното съвещание за постановяване на решението. Може да се установи, че няма такова право или то да е погасено. Ако няма право, съдът няма право да постанови решение и да прекрати делото. Другите въпроси, които се разглеждат преди постановяване на решението и които са от съществена важност:

2. Надлежно упражняване на правото на иск и правото на легитимация (напр. представителят няма представителна власт - основание за отмяна на решението. Може да се приложи чл. 231 ГПК). Ако няма такива - не се постановява решение.

3. Дали всички процесуални действия по разглеждане на делото, които са от съществено значение за постановяване на решението са валидно извършени. Ако не - основание за отмяна, смята се и за въззивното обжалване, тъй като е съществено процесуално нарушение.

4. Решаването на спора по същество, ако съдът е компетентен(т.е. тримата съдии са налице). Съдът разглежда фактите, обвързани от ищеца и ответника. Използваните доказателства, доколкото доказателствата са достоверни според разбиранията на съдията (т.е. формира се вътрешното убеждение), доколко върху тях може да се направят изводи за твърдените факти, т.е. кои факти са доказателство и кои не. След това съдът подбира ПН, подвежда под нея това, което е достоверно установено и взима решение. При издирването на ПН съществува затруднение за съдията. Преценява дали се прилага българското или чуждестранното право, обичаят. Дали нормата доказва във времето и пространството материалното правоотношение - предмет на делото.

РЕКВИЗИТИ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ - чл. 189 (2):

- технически подробности

- диспозитив

- мотиви - фактическите констатация на съда на базата на доказателствения материал. На тяхна база се постановява диспозитивът - логично е да предхожда диспозитивът.

На обжалване подлежи диспозитивът. Сталев - дали и мотивите се обжалват - не. За разлика от практиката, която твърди, че и мотивите се обжалват.

чл. 189г-е - същинската част, диспозитивът на решението. Съдебното решение трябва да се обяви - от значение за настъпването на първата фаза на стабилизацията му - неотменяемостта (чл. 192 (1) ГПК). Обявяването може да стане по два начина:

1. В публично съдебно заседание. Насрочва се след взимането на решение. Прочита се решението пред страните. Не се прави в практиката. Практическо значение, тъй като от момента на връчване на съобщението за решението на страните започва да тече срокът за обжалване. Срокът започва да тече по едно и също време, може съобщението за постановяването на решението да се връчи по различно време на двете страни - по различно време започва да тече срока за тях, което нарушаване на равнопоставеността на страните като част от състезателното начало.

2. Вписване на съдебното решение в срочната книга. В съда има две книги: а) азбучник - по номера на делото.

б) Срочна - по дати, след датата, разгледаните същия ден от съответния съд. Дата на обявяване, посочва се в тази книга, след нея решението става публично и не може да се оттегля. Датата на обявяването може да е различна от датата на решението. Меродавна е датата на обявяването.

Актовете на съда са три групи: разпореждания, определения и решения. Решенията са актове по същество, за разлика от разрешението и определенията. Стоп приключва делото. Актовете, с които съдът се произнася по повдигнатия пред него същностен спор, в повечето случаи се произнася по същество по повдигнатия материалноправен спор, но не винаги (напр. при касационните разглеждания - решението по процесуален, а не по материален спор). С този акт делото приключва.

Деление - видове решения:

1. Уважаващи и отхвърлящи иска. Значението е свързано с правото на обжалване. При отхвърлящите иска решения могат да се обжалват от ищеца, а в други случаи само от ответника.

2. Делението е свързано с вида на иска, но не винаги е така всъщност се извършва на базата на вида на правото, установено в решението:

а) Установителни решения - констатират съществуването или несъществуването на дадено право, с което се отхвърля иска като неоснователен. Отнасят се само за силата на пресъдено нещо.

б) Осъдителни решения - притезателно право. Отнасят се за силата на присъдено нещо и изпълнителната сила.

в) Конститутивни решения - преобразуващо право, установява се правната промяна. Имат сила на присъдено нещо и конститутивно - преобразуващо действие (променят материални правоотношения).

СТАБИЛИТЕТ НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ: Съдебното решение преминава във времето през няколко страни на стабилизация. Ефектите на съдебното решение настъпват след втората степен на неговата стабилизация. Степените са три:

1) Настъпване с обявяване на решението. Съдът е изчерпил правораздавателната си власт.

2) Необжалваемост, т.е. влизане на решението в сила.

3) Неотменимост. Едно влязло в сила решение може да се отмени по чл. 231, когато и това основание отпадне, стане неприложимо, тогава решението е неотменяемо.

Няма ограничение в броя случаи на обжалване по чл. 231 и връщане във втората инстанция.