ГЛАВА ТРЕТА Абстрактни съществителни без суфикс

В по-голямата си част съществителните без суфикс означават имена за действия с доста голяма степен на абстракция. От контекста зависи доколко ярка ще е представата за глаголния процес. Много от тези думи съвпадат буквално с думи от БКЕ или с такива, известни в някои от диалектите. Те заемат огромно място сред абстрактните съществителни имена.

блен - блян

блик – бликане

Думата в БКЕ е образувана с помощта на суфикс –ане за разлика от скопската езикова норма, където тя е безсуфиксна.

боj - бой

вик - вик

влог -влог

говор – говор

гроздобер - гроздобер

запир – запиране

В БКЕ думата е образувана със суфикс –ане. Скопският вариант е безсуфиксен.

запуст – запустяване

В скопската езикова норма това абстрактно име е с нулев суфикс. В БКЕ то е съставено чрез –яване.

зарез – зарязване

застоj - застой

захват - захват

зов – зов

изгрев – изгрев

изим - -

исказ - изказ

лов - лов

лом – ломене

мор - мор

навик – навик

облаг – облог

И в БКЕ, и в скопската езикова норма абстрактното съществително име е с нулев суфикс, но има разлика в изписването. В книжовния български има и девербално съществително, което се изписва така, както е в региолекта, но е съставено чрез формант –ане: облагане.

оглет –оглед

одглас - отглас

отговор - отговор

отклик – отклик

пек – пек

пораз – поражение

Думата в БКЕ е образувана с формант –ение, а в скопската езикова норма е с нулев суфикс.

посев – посяване

Българският книжовен формант –ане в скопския вариант на абстрактното съществително е премахнат – то е безсуфиксно.

потоп - потоп

принос - принос

протест - протест

развот - развод

разгар - разгар

расказ - разказ

распит - разпит

расплет – разплитане

Разликата между тези две думи се изразява в същото, както при зарез – зарязване, блик – бликане и както предстои да се види при собир – събиране, сплет – сплитане, целув – целуване.

рев – рев

сеч - сеч

смут - смут

собир - събиране

спас – спасение

сплет - сплитане

строj - строй

тек – теч

укор - укор

упрек - упрек

целув – целуване
Абстрактните съществителни имена, образувани без суфикс, представляват отделен словообразувателен тип. Това е един от основните начини за образуване на девербални съществителни в т. нар. македонски книжовен език. Първичното и основно за повечето имена значение представлява обозначаване на самота действие като процес.

При този тип абстрактни съществителни самата глаголна основа по пътя на конверсията се превръща в име. Освен абстрактност, имената в някои случаи изразяват и конкретен предмет. За словообразувателна основа на новата дума се използва основата на съответния непрефигиран или префигиран глагол.

Този тип се смята за непродуктивен в БКЕ, но е потенциално възможен. Заради това е силно активизиран в скопската езикова норма. Образуваните съществителни имена са от мъжки род.

За словообразувателна основа на новата дума се използва основата на съответния глагол. Получени са по пътя на транспозицията – основите са прехвърлени от глаголите към образуваните съществителни.

Префиксът, който получаваме в някои от получените формации, е елемент от съответния глагол, а не е допълнително прибавен към производната дума.

Общите за БЕ и скопската езикова норма думи са еднакви по фонетичен състав (с малки разлики в някои случаи), граматично значение, словообразувателен строеж и семантика. Съществуват правописни различия в част от случаите, които се дължат на фонетичното изписване, възприето в т. нар. македонски книжовен език или на взетите от сръбската азбука букви. Забелязват се и примери за преднамерено търсене на специфични диалектни черти във фонетиката на различни говори с цел възможно най-голямо отдалечаване от българската книжовна норма.

Частични разлики се забелязват в някои случаи и в семантиката, но и те са незначителни, както и другите. Семантичните регионализми представляват омоними на лексеми в българския език (напр. став, упад…). Разликите в значението се дължат на въвличане на някои диалектни думи, непознати с това значение в БКЕ. Лексемите, разглеждани като словообразувателни регионализми, по правило запазват близостта си с общобългарските случаи по отношение на коренните морфеми, но се различават по конкретната реализация на суфикса и по-рядко - на префикса или коренния вокал.

Въпреки дребните разлики при този словообразувателен тип между книжовния български и “македонски” език, в същината си те остават еднакви.

Неголяма част от думите на диалектна почва са развили и допълнително значение, което понякога има абстрактен характер, но понякога и конкретен. Това не е напълно непозната черта и за БКЕ.

Конкретните значения са свързани с реално съществуващи предмети. Развитите вторични значения с конкретен характер приближават имената до конкретната лексика, а в други случаи, когато изместват първоначалното значение за действие и се закрепват като основни и единствени, променят характера на съответните имена, като ги извеждат извън границите на абстрактната лексика.

С развитието на нови значения се обогатява семантиката на абстрактните съществителни имена и се разширяват изразните им възможности, като това води до количествено разрастване и им отрежда съществено място в лексикалния фонд на езика. Това ги определя като истинско лексикално богатство. Ето защо кодификаторите на книжовния език в Република Македония умело използват тази възможност за разграничаване от БКЕ в лицето на безсуфиксните девербални съществителни.

Без да изменят вътрешната си форма, част от лексемите частично биват видоизменени фонетично и структурно: воспитане, настан, обид и др. Дребни разлики се забелязват и в семантиката, но и те са незначителни – малка част от думите на диалектна почва са развили и допълнително значение. Тази черта всъщност е типична за съответната категория в целокупния български език.

Най-често абстрактните имена без суфикс са свързани с основите на глаголите от първо и второ спрежение. Произвеждащи основи могат да се получават и от преходни, и от непреходни глаголи.

В по-голямата си част образуваните с нулев суфикс абстрактни съществителни означават имена за действие с голяма степен на абстракция. От контекста зависи доколко ярка е представата за глаголния процес. Действието на съответния глагол е представено като самостойна субстанция, като независимо от конкретен вършител. С течение на времето обаче девербалните съществителни разширяват своя семантичен обем. По този начин те получават възможност за означаване на резултат от действието, обект на действието, инструмент на действието, място, време, начин и др.

Книжовният език е историческа категория – създава се в процеса на общественото и културно развитие на народа в резултат на интензивни и единни икономически, културни и обществени процеси, които водят към по-тясно обединяване и смесване на населението от различни области. Той е най-висшата форма на националния език. Играе важна роля в процеса на консолидация на етноса, народността, нацията. Спецификата му най-ясно се проявява при сравняването му с другите форми на съществуване на езика и преди всичко на диалектите. Книжовният език се отличава по наддиалектния си характер, по своята многофункционалност и стилистично разнообразие, по наличието на писмена и устна форма.

В резултат на сложна историческа съдба на българския език и преди всичко на причини от екстралингвистичен характер се появяват и две други, големи регионални форми на българския език, освен книжовната: писмена форма, възникнала в областта Банат и такава, възникнала въз основа на югозападните а-говори в Република Македония.

Първоначалното определение “македонски” в термина “македонски книжовен език” не противоречи на определението в лингвистичния термин “македонски говори”, с който в световната славистика се назовават българските говори в географската обраст Македония. Появилите се в Скопие публикации от началото на 20 в. Обявяват писмената форма за “небългарска”. За нейни първи представители са провъзгласени българските възрожденски книжовници Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович. Останалите възрожденски просветители от югозападните краища са представени за творци на друга национална култура, а езикът им е наречен “македонски” в смисъл на небългарски. Започва да се говори дори за “старомакедонски” и “средномакедонски” език. Тези теории намират израз в многобройните публикации в печата и в трудовете на мнозина езиковеди от Скопие.

В групата на общите думи между БКЕ и т. нар. македонски книжовен език преобладават процесите на отстраняване на лексеми, независимо от спорадично появяващи се случаи на възвръщане към общи думи. Регионализмите са постоянно нарастваща в количествено отношение група. По вид те са предимно неологизми, създадени с пуристична цел. Сърбизмите са другите лексикални единици, които служат, за да заменят отпадащите общи думи. Всичко това все пак не успява да промени българския характер на “македонския език”. Езикът в географската област Македония продължава да има същия фонетичен, морфологичен и синтактичен строеж, както останалите части на българската езикова територия. Подобни опити за отдалечаване само донякъде видоизменят лексикалната система на писмено – регионалната норма.

Разгледаните и в трите глави на дипломната работа абстрактни съществителни имена (групата с най-много съзнателно проведени промени) доказват тезата, че книжовният език в Република Македония е част от българския език. На места има леки различия, но те не са достатъчни за съществено разграничаване, тъй като абстрактните суфикси са едни и същи и за двете форми – книжовната и регионалната.

Скъсването на скопската норма с единадесетвековната българска книжовна традиция в областта е било наложено преди всичко по политически причини. Съзнателното фалшифициране на езиковата действителност е извършено с оглед на отдалечаването на писмената норма в Република Македония от книжовнобългарската.

Всички опити на филолозите от Скопие да отдалечат писмено – регионалната норма в Република Македония от българския книжовен език не са в състояние да променят българския характер на тази норма.

Българският език, както и всеки друг, е обществено явление, което, колкото и да се отразяват в него различни екстралингвистични фактори, не може да се подложи на коренни изменения така, че да се превърне в друг език.

След създаването на Република Македония българските говори в този краи не престават да бъдат по-малко български по своите особености. Жителите на областта не започват да говорят на друг език, а продължават да общуват помежду си на родния, защото югозападните български говори са тясно свързани в здраво единство.