СЪОБРАЗЯВАНЕ С ЦЕЛТА НА ЗАКОНА

Това е целенасочеността на акта ! Актът на ОДУ трябва да преследва предвидената в з-на цел, т.е. трябва да бъде целенасочен. Пример: целта, която преследва ЗМВР е защита на националната сигурност и опазване на обществения ред. Всички АА, издавани от полицейските органи следва да са насочени към постигането на тази цел- пряко или косвено.

Всички изисквания за законосъобразност на АА (5-те условия) трябва да бъдат кумулативно налични при АА. Законът изисква, когато съдът проверява законосъобразността на АА, да се даде оценка на всичките тези 5 условия, като цялостната положителна оценка ще говори за наличието на законосъобразност.

ОДУ, а и всички други органи, когато са оправомощени да издават АА, ще следва да се съобразяват с посочените условия (изисквания), които очертават законовия статут на акта.

ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРАВИЛА по издаване на акта :

Самото производство (процеса) по тяхното издаване, което е предвидено в закона (ЗНА), също представлява една гаранция за законосъобразност на АА. Що се отнася до индивидуалните АА, основен НА в това отношение се явява АПК, където е посочено общото производство по издаването, обжалването, изпълнението на ИА и общите АА. В случай, че в специални закони се съдържат специални правила за издаването на ИАА - ще се прилагат те по силата на правилото, че специалният закон дерогира общия (пр. специални закони са ЗУТ, в ЗНСНЗвания). Важен елемент в производството са сроковете, които се установяват в ПН, способите, посочени за събиране на доказателствата, изискването на мнения, съгласия и пр.

1. 
   Актове, издадени от некомпетентен орган или ако е превишена предоставената компетентност на органа (превишаване на властта);
   
2. 
   Актове с неспазена предвидената от закона форма;
   
3. 
   Актове, несъобразени с процесуалните изисквания на ПН, предвидени за издаването им;
   
4. 
   Актове, несъобразени с материалноправните изисквания на ПН;
   
5. 
   Актове, несъобразени с целта, която преследва законът.
   

• 
  некомпетентност или превишаване на власт – например: заповед на директора на ОДП до гражданин да си заплати дължимите данъци;
  
• 
  неспазване на законната форма - когато не е спазена изискуемата писмена форма и/или не са налице изискуемите реквизити в акта;
  
• 
  неспазване на производството - не е спазена процедурата по издаването на акта или неговото връчване;
  
• 
  незаконосъобразност по същество – например: спиране дейност на предприятие работещо със взривни вещества по ЗКВВООБ, което е спазило закона;
  
• 
  нецеленасоченост по закон (превратно упражняване на власт) – например: полицейски орган дава призовка на гражданин да се яви в РПУ,а няма основание да призове гражданина;
  

+ липса на компетентност;

+ неспазване на установената форма;

+ съществени нарушения на адм.правните правила;

+ противоречие с материалноправните норми;

+ несъответствие с целта на закона.

Критерии за разграничаване на Нд на нищожностт и унищожаемост: в АП няма законов критерии за разграничаване на нищожност или унищожаемост. Можем да говорим за частичен законов критерий за нищожност. Тук трябва да се ръководим от критерия “степен на законосъобразност”, например:

• 
  при лека степен на нарушаване на законосъобразността - актът е унищожаем;
  
• 
  при тежка степен на незаконосъобразност - актът е нищожен;
  

-нарушена компетентност - актът е нищожен;

-несъобразяване със съдържанието на з-на - актът може да е унищожаем или нищожен;

-нарушена е формата - може да е У или Н в зависимост какво точно липсва;

-нарушение на производството - актът е У;

-нарушение на целта на з-на - актът е У (това е т.нар. “превратно упражн.на Вл”).

Ако липсват мотиви - актът е Нд, но У, понеже тук на практика имаме нарушени производствени правила.

Нищожност и унищожаемост при АА :

При унищожаемост се иска от съда неговата отмяна, а при нищожност - обявяване на нищожност. Нд може да бъде степенувана, понеже тя невинаги е еднаква. Тя може да е по-голяма или по-малка, според наличието на пороците, които я пораждат. Затова актовете могат да бъдат: абслютно нищожни и относително нищожни; несъществуващи и нищожни; относително недействителни и абсолютно недействителни; оспорими и унищожаеми и др. Но най-често в практиката се говори за нищожни и унищоаеми актове.

Унищожаеми са актовете, които макар да имат някакъв порок, то той не съдържа такава радикална степен на Нд, която още на пръв поглед да бъде преграда за предизвикването на ПП. Най-често такива актове са: превратно упражняване на власт - когато е нарушена целта на з-на, или при неспазване на з-на по същество (пр. издаване на свидетелство за управление на МПС на лице, което страда от тежка форма на далтонизъм или не е положило изпит за правоспособност - тук има нарушение на з-на по същество). При този случай, АА, макар и временно, предизвиква ПП и подлежи на изпълнение от неговите адресати. Тъкмо поради това, последиците от такъв акт следва да бъдат осуетени- било чрез спиране на действието му или чрез отмяната му. Необходимо е предизвиканите ПП от този акт да бъдат заличени (ликвидирани), и то с обратно действие (ex tunc). С унищожаването на такива актове се цели да се възстанови онова положение, което е съществувало преди издаването на АА. Необходимо е да компетентните органи да издадат друг акт, който да измени порочния или да го отмени и така да се заличат породените ПП.

За разлика от ГП (както е в ЗЗД), в АП не съществува законов текст, който да указва кога един АА е нищожен или кога е унищожаем. Понеже това са актове на ОДУ, то тяхната характерна черта е безпрекословното подчинение на з-на и се прилага презумпцията за законност на такива актове, което затруднява разкриването на техните пороци. Затова трудно може да се разкриват случаите, когато един акт е нищожен или унищожаем.
31

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИСТРИТИВНОПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Изпълнението на адм.пр.задължение - като правно явление :

Изпълнение на адм.правните задължения (АПЗ) представлява реализация на административните ПО, които са възникнали от някакъв ЮФ. Изпълнението на АПЗ е една реализация и на самите пр.норми, съдържащи се в з-ните и в издадените въз основа на тях НА. Създаденото ПО м/у администрацията и адресатите на адм.ПН или на регулирания от него АА, получава един логически завършек чрез изпълнението на АПЗ. С постигането на този желан от правото резултат - изпълнението на АПЗ, се прекратява административното ПО (АПО). Заедно с това се преустановява и действието на породилия ПО ЮФ, освен ако този факт има многократно действие. Изпълнението разкрива реализацията на АПО чрез извършената престация - да се направи нещо, да не се направи нещо или да се даде нещо.

АП допуска изпълнението само на валидни АПЗя, породени от признати ЮФи (АА, съглашения, юрид.събития и др.). Решенията (актовете) на администрацията, които отговарят на 5-те условия за законосъобразност, ще притежават специфичната за тях сила - изпълнителна сила, която произтича от з-на, като тази сила се нар. още “изпълняемост”. Един АА и свързаното с него АПЗ, може да има изпълнителна сила, т.е. да е изпълняем, но да е неизпълним за определени субекти на задължението (пр. ДЗЛ не може да плати дължимия данък поради липса на парични средства). Поради това, има разлика м/у изпълняемост и изпълнимост на АПЗя. Неизпълняемостта на АПЗя води до тяхното неизпълнение.

Осъществяването на АПО и съдържащите се в него АПЗя, независимо от факта, който ги поражда, представлява едно двупосочно явление - всяка от страните- и административният орган, и адресатът участва в АПО чрез изпълнение на възложените му задължения (пр. за да се изпълни задължението и определено МПС да премине годишен техн.преглед, трябва водачът да го представи на такъв, а администрацията да осигури време, място и условия за преминаването на такъв ГТП и съответния удостоверителен документ за преминаването му).

1. 
   Правна сила на НАктове на ДУ - тук също важат правилата за валидност на АА (5-те условия). Материята е уредена в ЗНА и то в общи линии. Според ЗНА, нормативните адм.актове могат да се издават от точно определени органи на ДУ и в точно определена форма. Само МС, министрите и др. ръководители на ведомства и на ОбС могат да издават актовете от тази категория, които според своето предназначение биват: правилник, наредба и инструкция. Поначало НА на ДУ съдържат безлични общи правила за поведение, които не засягат конкретно определени субекти, нито конкретно съществуващи отношения. Но има изключения, когато с нормативни АА се възлагат конкретни П и З на точно определени субекти, които стават техни носители. Редовно издадените НА на ДУ притежават обвързваща (задължителна) сила, според която всички органи, организации или лица, до които се отнасят те, са задължени да се съобразяват с тях, да ги съблюдават и изпълняват. Субектите по акта са обвързани по него от момента на узнаването за него, а той се предполага, че настъпва от неговото обнародване, което става в ДВ, с изкл. на НА на ОбС, които се обнародват в местния печат или се разгласяват по друг подходящ начин в района на общината. Актът може да влезе в сила и от момента, който е упоменат в самия него след обнародването му, и се проявява след изтичането на този срок, като деня на обнародването му не се брои (чл.4, ал.2 от ЗНА). Действието на поправка на НА на ДУ е за в бъдеще (ex nunc), а на тълкуването е поначало за минало време (ex tunc).
   
2. 
   Влизане в сила на АА – ИАА, за да влезе в сила и да подлежи на изпълнение, трябва да отговаря на 5-те условия за валидност. Обвързващата изпълнителна сила се проявява веднага след издаването на акта, ако не е предвидено друго в специална ПН. Но моментът на влизането в сила и изпълняемостта на акта може да е различен за различните АА и за различните участници в АПО. Изпълняемостта на акта настъпва веднага след издаването му от органа, но тази изпълняемост е за органа издал акта. Изпълняемостта за адресатите по акта настъпва в един по-късен момент - момента на узнаването. За разлика от адм.НА, при ИАА момента на узнаването настъпва от връчването на съобщение по надлежния ред, че акта е издаден. Връчването на съобщението на заинтересуваните страни трябва да се извърши в 3 дневен срок от издаването на акта.
   

• 
  ИАА - чл.61 АПК - АА, съответно отказът за издаване на акта, се съобщава в 3- дневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, вкл.и на тези, неучаствали в производството. Съобщаването може да се извърши и чрез устно уведомяване за съдърж.на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го ДЛ, или чрез отправяне на писмено съобщение, вкл.чрез ел.поща или факс, ако страната е посочила такива. Когато адресът на заинтерес.лице не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съотв.орган или се оповестява по др.обичаен начин;
  
• 
  ОАА - чл.72 - съдържанието на ОАА се съобщава по реда по който е направено уведомяването за откриване производството по издаването му - чрез СМИнформация или по др.обичаен начин. Ако в производството са участвали чрез предложения, възражения или по др.начин отделни заинтересовани лица или организации, на тях се изпраща отделно съобщение за издаването на акта.
  

Правото на органа по акта да изисква от адресата неговото изпълнение може да настъпи само ако АПЗ е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението настъпва от момента в който адресатът на акта като носител на АПЗ, не разполага повече с възможността сам да избира момента, в който да извърши необходимата престация доброволно. Възможността адресата сам да избере момента за своята престация съществува в 2 случая:

• 
  когато в НА или в ИАА е предвиден срок за доброволно изпълнение на задължението;
  
• 
  когато АА не е станал окончателен (необжалваем) - според чл. 90 от АПК, до изтичане на срока за оспорване на акта по адмнистративен ред, същия не се превежда в изпълнение, а при подадена жалба или протест АА не се изпълняват до решаването на спора от съответния орган. Тези правила не се прилагат, ако всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта, със закон или с разпореждане на адм. орган е допуснато по реда на чл. 60 от АПК предварително изпълнение като в този случай предв.изпълн. може да бъде спряно по искане на оспорващия от по- горестоящия адм.орган, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице. Преди ЗАП предвиждаше, че АА не се изпълнява, преди да е изтекъл срокат за обжалване, освен ако заинтересованите лица писмено не заявят, че няма да оспорват. Сега АПК в чл. 155, ал.4 казва, че предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен. Своевременното подаване на жалба срещу един ИАА спира неговото изпълнение (чл.166 АПК), т.е. настъпва спиране на изпълнението, което вече е започнало. По отношение на Общите АА и Нормат.АА оспорването няма суспензивен ефект, освен ако съдът не постанови друго. Изпълнението може да стане принудително, едва след като актът е станала необжалваем по адмнистративен ред - т.е. срещу акта не е подадена жалба в 14- дневен срок от съобщаването за издадения акт или протест на прокурора в същия срок (относно сроковете- виж чл. 84- оспорване на ИАА по адм. ред, чл. 149- оспорване на ИАА по съд. Ред, чл. 179- оспорване по съд ред на общи АА, чл. 187- безсрочност на оспорването на подзаконови НА) Изтичането на посочения от з-на срок за оспорване на ИАА стабилизира неговото положение и го прави окончателен.
  

По изключение, изпълнението на АА може да бъде спряно и от прокурора. ЗСВ предвижда спиране на акта срещу който е направен протест от прокурора, до разглеждането му от съответния орган (това обаче касае изпълнение на наказанията и май няма административен характер- виж чл. 146 от ЗСВ).

1. 
   Предмет на изпълнението - тук се има предвид един фактически резултат, който се цели с издаването на акта. Този резултат се свързва винаги с едно поведение на адресата по акта. В тази светлина може да се каже, че премет на изпълнението ще бъде едно поведение на адресата по акта, изразяващо се в извършването на нещо - явяването на резервак във войсково поделение; или в неизвършването на нещо - въздържането от нещо (пр. от змърсяване на околната среда); или третия вариант - даване на нещо (пр.внасяне на данък).
   
2. 
   Място на изпълнението - обикновено място на изпълнението се посочва в самия акт или в специална ПН. Ако това липсва, за място на изпълнението се счита местонахождението на органа, който е издал акта (пр. ако са пари за данък - внасят се в касата на данъчната служба; ако е призовка - явява се в службата изпратила поканата за явяване).
   
3. 
   Субект на изпълнението - може да е отделен гражданин, орган/я или ДО.
   

Правилата, по които се осъществява принудата, са предмет на дял V от АПК „Изпълнение на АА и съдебни решения”. Според чл. 267 АПК на изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон. Изп.основания са предвидени в чл. 268- влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение:

• 
  ИАА или Общи АА
  
• 
  Решения, определения или разпореждания на административните съдилища
  
• 
  Споразумения пред административните органи или пред съда
  

Носител на тези задължения може да бъде гражданин, организация или адм. орган. Изпълнението срещу граждани и орг-ии се осъщ. от адм. орган, издал АА, освен ако в изп.основание или в закон не е посочен друг орган. Изпълнението срещу адм. орган се осъщ.от съдебния изпълнител, в чийто район е местоизпълн. на задължението.

Изпраща се покана за доброволно изпълнение. При липса на доброволно такова, съответният орган започва принудително изпълнение. То е различно в зависимост от това дали задължението е заместимо или не. Когато изпълнението е насочено срещу гражданин или организация и задължението е заместимо, действието се изпълнява от органа по изпълнението за сметка на задълженото лице. Ако е незаместимо и гражданинът (орг-ята) виновно не изпълнява, органът налага глоби (имущ. санкции), докато бъде изпълнено (чл. 286- 288 АПК). Санкциите се налагат всяка седмица!!!!. Когато субект на задължението е адм. орган, заместимите задължения се изпълняват за негова сметка от взискателя въз основа на постановление на съдебния изпълнител. Ако задължението е незаместимо- глоби. НО- ако адм. орган е колективен, не се налагат глоби на членовете му, които са гласували за изпълнение на задължението.

Наложените глоби и имущ.санкции подлежат на обжалване по реда на чл. 294-298 АПК чрез органа по изпълнението пред адм. съд по местоизпълнението. Жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът не постанови друго. Решението на съда не подлежи на обжалване.

• 
  Необходимост от принуда - администрацията трябва да има интерес от него;
  
• 
  Целенасоченост на принудата - тя трябва да е предвидена в АПНорма;
  
• 
  Самостоятелност на принудата - това не е санкция по акта;
  
• 
  Форми на принудата - тя може да бъде:
  

+ засягаща определен предмет или състояние - изземване на документи;

+ заменоизпълнение - при него изпълнителните действия се извършват от други лица, вместо субекта по акта, изпълнителните действия са за негова сметка и имат погасителен ефект (пр. работници от администрацията пребоядисат оградата на субекта по акта).
32

АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ - понятие и видове
КОНТРОЛ - активна дейност по установяване на фактическото състояние на нещата, оценка в съответствие с управленческите цели и предприемане на съответните мерки за въздействие.

Контролът е едно по-широко понятие и като д-ст обхваща въпросите и на законосъобразност и на правилност. Надзорът е едно по-тясно понятие и се свързва винаги и само със законността. Нашата К не е последователна - използва и едното и другото понятие. Няма съдебен контрол за правилност, той е само за законосъобразност и означава надзор.

Административния к-л (АК) е неразделна част от административната, от изпълнителната дейност в съвременната Д. Без постоянен, непрекъснат, всестранен и целенасочен АК не можем да си представим въобще каквато да било дейност на органите на ИВл. АК прониква във всички звена на държавния управленчески апарат, засяга всички негови прояви и начинания. Той е гаранция за изпълнението на издаваните от адм.органи управленчески решения и се явява средство за проверка на тяхното качество, с оглед установените стандарти на ДУ. АК следи за състоянието на персоналния състав на различните звена на държ.администрация, учреждения, предприятия и заведения, техните служби и поделения. АК следи за ползването и на материално-техническата база, която е предоставена за обслужване на административно-управленческата дейност.

Независимо от горните органи, които контролират ДУ отвън, то ДУ се самоконтролира чрез изградените в него способи за държавно контролиране. Всички те включват административния контрол, като цяло.

Съобразно положението, което заемат контролните органи в системата на организацията и правомощията им, различаваме следните 4 вида АК :

1. 
   
   Изтегляне 429 Kb.
   
   Сподели с приятели: