Административнопроцесуален кодекс в сила от 12. 07. 2006 г
Изтегляне 1.55 Mb.
|
Субсидиарно прилагане Чл. 236. Доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство. Глава четиринадесета. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ Раздел I. Отмяна по искане на страна по делото Предмет на отмяна Чл. 237. (1) На отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. (2) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от седемчленен състав на същия съд, с изключение на решенията, постановени по оспорване на подзаконов нормативен акт. (3) Не подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни актове, постановени от седемчленен състав на Върховния административен съд. Право на искане за отмяна Чл. 238. (1) Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. (2) Отмяна на влезли в сила съдебни актове може да иска главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура на основанията и в срока, определени за страните. Основания за отмяна Чл. 239. Актът подлежи на отмяна, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото; 3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Срокове за подаване на искането Чл. 240. (1) Отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. (2) Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна, а в случая по чл. 239, т. 5 - от узнаването за решението. Форма на искането Чл. 241. Искането се подава в писмена форма. То трябва да отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1 и чл. 213 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както и адреси за призоваване на останалите страни по делото. Подаване на искането Чл. 242. (1) Искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. Ако не отговаря на изискванията на чл. 241, то се оставя без движение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок. (2) В 7-дневен срок от получаването на преписи от искането останалите страни могат да подадат възражения. Разглеждане на искането Чл. 243. Искането за отмяна се разглежда в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от административния съд, от петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от тричленен състав на Върховния административен съд, и от седемчленен състав, когато актът е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд. Решение по искането Чл. 244. (1) Върховният административен съд отхвърля искането или отменя решението изцяло или отчасти. (2) Когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. В случая по чл. 239, т. 4 съдът отменя неправилното решение. (3) Решението по искането не подлежи на обжалване. Раздел II. Отмяна по искане на трето лице Предмет на отмяна Чл. 245. (1) На отмяна по искане на трето лице подлежат влезли в сила съдебни решения и споразумения пред съда. (2) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от седемчленен състав на същия съд, с изключение на решенията, постановени по оспорване на подзаконов нормативен акт. (3) Не подлежат на отмяна влезлите в сила решения, постановени от седемчленен състав на Върховния административен съд. Право на искане за отмяна Чл. 246. (1) Право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. (2) Трето лице не може да иска отмяна на решение за обявяване на нищожност или за отмяна на общ административен акт или на споразумение по акта, ако оспорването е било надлежно съобщено по реда на чл. 181, ал. 1. Производство по искането Чл. 247. За сроковете, формата, подаването и разглеждането на искането се прилагат разпоредбите на чл. 240 - 243. Решение по искането Чл. 248. (1) Ако намери искането за основателно, Върховният административен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от началото на съдебното производство. (2) Решението по искането не подлежи на обжалване. Субсидиарно прилагане Чл. 249. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Глава петнадесета. ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕОСНОВАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ И БЕЗДЕЙСТВИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА Раздел I. Защита срещу неоснователни действия Право на искане Чл. 250. (1) Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. (2) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Предявяване на искането Чл. 251. (1) Искането се предявява писмено пред административния съд по местоизвършване на действията. (2) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (3) Искането се вписва в специална книга, като се отбелязват точният час на постъпването и подателят му. Разглеждане на искането Чл. 252. (1) Искането се разглежда незабавно от съдия. (2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Съдът задължава административния орган или длъжностното лице, което извършва неоснователните действия, незабавно да предостави данни за основанието на извършените действия. (3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Съдът може да провери чрез органите на полицията, както и по всички други начини, които не са забранени от закона, извършват ли се действията, от чие име и на какво основание. (4) За извършената проверка проверяващите органи съставят протокол. Произнасяне по искането Чл. 253. (1) Веднага след приключване на проверката въз основа на данните, събрани от нея, и представените от страните доказателства, съдът се произнася с разпореждане. (2) С разпореждането по ал. 1 се нарежда да бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона, или се отхвърля искането. Разпореждането се изпълнява незабавно от органите на полицията. (3) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Обжалване Чл. 254. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му от органа или длъжностното лице, които са извършили действията, когато искането е уважено, и от всеки, който има правен интерес, когато искането е отхвърлено. (2) Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета и не спира изпълнението. Установителен иск Чл. 255. Защитата по тази глава не е пречка за предявяване на иска по чл. 128, ал. 2 или по чл. 203. Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет на оспорване Чл. 256. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Ред за оспорване Чл. 257. (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. (2) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Дял четвърти. ТЪЛКУВАТЕЛНИ АКТОВЕ Глава шестнадесета. ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ И ТЪЛКУВАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ (ОТМ. - ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г.) Тълкувателни решения Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Тълкувателни постановления Чл. 259. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Съвместни тълкувателни постановления Чл. 260. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Искания за произнасяне с тълкувателни решения и постановления Чл. 261. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Адресати на исканията за тълкувателни решения и постановления Чл. 262. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Форма и съдържание на искането Чл. 263. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Образуване на дело и разглеждане на искането Чл. 264. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Уведомяване на заинтересованите органи и лица Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Постановяване на тълкувателно решение или постановление Чл. 266. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Дял пети. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ И СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ Глава седемнадесета. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ И СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА Раздел I. Общи положения Предмет на изпълнение Чл. 267. На изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон. Изпълнителни основания Чл. 268. Изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение: 1. индивидуални или общи административни актове; 2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища; 3. споразумения пред административните органи или пред съда. Неприложимост Чл. 269. (1) Публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268, се изпълняват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (2) Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Едновременно водене на изпълнителни производства Чл. 270. Изпълнителните производства по този кодекс се водят независимо от висящите изпълнителни производства по Гражданския процесуален кодекс или по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс срещу същия длъжник. Орган по изпълнението Чл. 271. (1) Орган по изпълнението е: 1. за изпълнение срещу граждани и организации - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган; 2. за изпълнение срещу административен орган - съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. (2) Когато след издаване на изпълнителното основание органът по ал. 1, т. 1 бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, орган по изпълнението е органът по чл. 153, ал. 2 и 3. (3) Когато естеството на задължението налага, органът по ал. 1 може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица. (4) Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, надлежно натоварени или упълномощени за изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и когато влизането в такива имоти не е ограничено със закон, при спазване на условията по чл. 272, ал. 2. (5) При изпълнението трети лица не могат да бъдат задължавани за други действия или бездействия извън предвидените в ал. 4. (6) Органът по изпълнението се произнася с постановления. Съразмерност при изпълнението Чл. 272. (1) Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението определя: 1. начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението; 2. начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина. (2) Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, въз основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд. Отговорност на органа по изпълнението Чл. 273. Органът по изпълнението е длъжен да осъществи изпълнението в срока, посочен в изпълнителното основание. При неизпълнение на това задължение на виновните длъжностни лица се налага глоба. Страни в изпълнителното производство Чл. 274. (1) Взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. (2) Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. (3) Страни в производството са и прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган в случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива. Правоприемство в изпълнителното производство Чл. 275. (1) Изпълнението се извършва срещу задължените с изпълнителното основание органи, граждани и организации. При смърт на задължен гражданин изпълнението се извършва срещу неговите наследници, ако изпълнителното действие не е от личен характер. Издаденото изпълнително основание срещу наследодателя може да бъде изпълнявано и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, органът по изпълнението определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. (2) Наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издаденото в полза на праводателя им изпълнително основание. Приемството се установява с писмени доказателства. (3) Когато след издаване на изпълнителното основание органът, задължен съгласно него, бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, задължен е органът по чл. 153, ал. 2 и 3. Раздел II. Започване, спиране, прекратяване и приключване на изпълнението Започване на производството Чл. 276. (1) Изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. (2) Изпълнението може да започне и по инициатива на горестоящия орган, на прокурора или омбудсмана, или по писмена молба на заинтересован гражданин или организация. С молбата се представя официален препис от изпълнителното основание. По отношение на молбата се прилагат разпоредбите на чл. 158. Покана за доброволно изпълнение Чл. 277. (1) Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й. (2) Поканата съдържа: 1. име, съответно наименование, и адрес на длъжника; 2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение; 3. име и адрес на взискателя; 4. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок; 5. размера на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно; 6. възможността за отправяне на искане до съответния орган по чл. 271, ал. 3 за съдействие. (3) При смърт на задължено физическо лице в срока за доброволното изпълнение органът по изпълнението, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана. Отсрочване и разсрочване на изпълнението Чл. 278. (1) Когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение, по искане на длъжника органът по изпълнението може еднократно да разреши изпълнението да се извърши изцяло след определен краен срок или на части съгласно одобрен от него план. В този случай органът може да определи допълнителни условия, при неспазването на които отсрочването или разсрочването се отменя. (2) Отсрочване се разрешава за 14-дневен срок след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Разсрочване се разрешава при краен срок два месеца след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Когато в изпълнителното основание не е определена изрично дата на изпълнението, сроковете по предходните изречения текат от датата на влизане в сила на изпълнителното основание. Когато кодексът препраща към други закони, за отсрочването и разсрочването се прилагат сроковете, предвидени в тези закони. (3) Постановленията за отсрочване или разсрочване не подлежат на обжалване. Обезпечителни мерки Чл. 279. (1) Въз основа на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях е невъзможно или се затруднява изпълнението на задължение или събирането на разноските по него, включително когато то е отсрочено или разсрочено. (2) Обезпечителните мерки се налагат с постановление на съответния орган по изпълнението по реда, предвиден в този раздел. Когато кодексът препраща към други закони, за налагането на обезпечителни мерки се прилага редът, предвиден в тези закони. Спиране на изпълнението Чл. 280. Изпълнителното производство се спира: 1. по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране; 2. по писмено искане на взискателя, и 3. при смърт или прекратяване на страна или когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство. Възобновяване на производството Чл. 281. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на взискателя, след като бъдат отстранени пречките за движението му. (2) В случаите по чл. 280, т. 3 производството се възобновява, ако задължението не е за незаместимо действие. (3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно. Прекратяване на производството Чл. 282. (1) Изпълнителното производство се прекратява: 1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в чл. 274; 2. по писмено искане на взискателя; 3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено; 4. когато се представи влязло в сила решение по чл. 298; 5. при погасяване на задължението поради изпълнението му, установено с изходящ от взискателя документ или с официален документ; 6. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността й; 7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му; 8. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства; 9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285; 10. в случаите по чл. 280, т. 2, ако взискателят не поиска възобновяване на производството в едномесечен срок от спирането; 11. в случаите по чл. 280, т. 3 - с изтичането на три месеца от постановлението за спиране, в случай че задължението е за незаместимо действие. (2) Когато за продължаването на производството е необходимо съдействието на взискателя, органът по изпълнението може да му даде срок да извърши необходимото процесуално действие. Ако взискателят не изпълни действието в срок, производството се прекратява. (3) В тридневен срок от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване органът по изпълнението вдига служебно наложените обезпечителни мерки. (4) Влязлото в сила постановление, с което се отказва прекратяване, не е пречка за предявяване на иска по чл. 292. Каталог: sites -> default -> files -> documents -> regulation regulation -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г regulation -> Наредба № рд-02-20-16 от 5 август 2011 Г. За планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност regulation -> Закон за кадастъра и имотния регистър в сила от 01. 01. 2001 г documents -> Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията regulation -> Закон за устройството на черноморското крайбрежие в сила от 01. 01. 2008 г regulation -> До министерскиЯ съвет на Република България д о к л а д от Изтегляне 1.55 Mb. Сподели с приятели:
|