Акад. Александър Теодоров-Балан (1859–1959)
български филолог
Проф. Балан е първият ректор на Софийски университет (1889 г). На същия пост е пре-избиран няколко пъти (1896–1897, 1902–1903).
Декан на Историко-филологическия факултет е през периода 1899–1900 и 1904–1905 г.
От 1939 г. е почетен доктор на Софийски универ-ситет и действителен член на БАН.
Писмо на проф. Александър Балабанов – Балан до министъра на просвещението Иван Вазов през 1916 г. по повод извеждането на Балан в пенсия:
Господине министре,
С душесмут окосъзрях във вестителите във вестникопродавниците, че е сторена изпъдица на самоличността ми от висшето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни и матерни мръснословия, защото ако ме окосъзрете, ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно якотелие, никакво коленослабие и кръстонемощни поличби не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Глъталището ми, коремчето ми и продължавите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален. Кръвотласъкът ми е естествен, а любощенските ми подсети са непрестанни. При това якосърдие и якотелие бива ли да ме подвъргвате на изпъдица? С настоящето си буквописно заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустоделие, а в буднодневие да ме оставите
на трудотворна занимавка.
Последна доплънка:
Виж, ако става дума за професор Влахов, той, макар, че е в ергенски самолипс, изпада в кръстонемощие и е в пълен угас на любощенските си подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща!
С почит: проф. БАЛАН
Сподели с приятели: |
