Аз не преставам да се моля за моя съпруг

Обикновено децата много лесно получават освобождение. Тъй като духовете не са били продължително време в тях, те не са успели дълбоко да се внедрят в плътта им. Има и изключения каквито са например деца, които са били подложени на демонична атака поради сурови обстоятелства. Дори и при децата могат да се наблюдават твърде драматични демонични проявления.

Млада християнска двойка доведе тримесечното си дете за служение. Това беше тяхното първо бебе и те имаха несъгласия относно начините, по които да дисциплинират детето. Бащата и майката бяха водили много сериозен спор по този въпрос. Докато те спорели, детето започнало да пищи и след този случай станало явно, че детето страда от тормозещи духове. Жена ми взе детето и започна да заповядва на духовете, които го безпокояха да излязат в името на Исус. Когато първият от тях излезе, детето се сви и изплака. Други два духа излязоха по същия начин. Тогава детето се успокои, отпусна се и съвсем скоро заспа.

Едно малко четиригодишно дете получи освобождение, докато седеше в скута ми и разглеждаше картинките на книжка с Библейски разкази. Святия Дух ме водеше да говоря по картинките, при което идентичността на духовете беше разкрита, след което им заповядвах да излязат. След като даден демон беше предизвикан, той излизаше с кашлица. На другите две деца от семейството, които бяха на 6 и 7 години послужихме по малко по-непосредствен начин, йод формата на разговор. Тези по-големи деца бяха причинили големи неприятности на родителите си. Те бяха доста бунтовни и трудни за управление. След освобождението имаше толкова забележителна промяна в тяхното поведение, че хора извън семейството започнаха да коментират това подобрение

На повечето деца на 5 или 6 годишна възраст може да се даде кратко и просто обяснение на това, което ти ще направиш преди да започнеш да им служиш с освобождение. Те трябва да знаят, че ти не говориш на тях, но на духовете, които са в тях, в противен случай те могат да се обидят или уплашат от думите, с които заповядваш на злите духове да излязат. Обикновено децата са много контактни. Тъй като те могат да се чувстват по-сигурни с родителите си, често пъти е по-добре, докато им се служи с освобождение, родителите им да ги прегърнат. Служещият с освобождение трябва да различи реакциите на детето, които произтичат от раздвижването на злите духове. Те могат да накарат детето да се съпротивлява на това, че го държат. То може да плаче или да крещи и да показва признаци на голям страх. Демоните могат да опитат различни тактики, за да накарат околните да си помислят, че детето е наранено и погрешно третирано, така че родителят да съжали детето дотолкова, че да спре освобождението и демоните отново да затегнат примката си около него.

При служението на деца от особена важност е да помним, че не силата на гласа изгонва демона, но властта в името и кръвта на Господ Исус Христос. Заповедите могат да се издават с такова спокойствие, че детето едва да разбира какво става.

Как децата да се запазят свободни от демони, след като са били освободени, когато те не са способни да защитят себе си? Това не е отговорност на детето, но на неговите родители или настойници. Вярвам в писанията ще откриете, че когато Исус служеше на деца, присъстваха единият или и двамата родители. Отговорност на родителите е да бъдат духовни пазачи на своите деца.

Предлагам ви разказа на жена ми за един случай на освобождение, който ще илюстрира повечето от факторите, включени в освобождението на деца:

"Най-драматичното освобождение на дете през живота ми беше освобождението на едно 6 годишно момиченце. Ще я наречем Мери. Бащата на Мери я доведе при нас за освобождение. Докато разговаряхме, той ни разказа за трудностите, които е имал при отглеждането на дъщеря си. Той се беше развел с жена си и се грижеше за момичето. Сподели с нас, че това е най-трудното дете: упорито, своеволно и бунтовно. Бащата беше твърде загрижен, тъй като нейното поведение го караше да се ядосва много и сурово да я наказва. Ние му казахме, че момичето се нуждае от освобождение, колкото и самият той и настояхме да го доведе при нас.

След няколко дни Мери дойде при нас направо от училище. Трябва да изтъкна следното, че докато се запознахме и й обяснявах, че искам да се моля за нея, тя изпи около половин термос портокалов сок. Беше свръх подвижна, скачаше по редиците на църквата, беше неспокойна и по време на разговора беше напълно неспособна да седне.

Аз й казах: "Мери, баща ти ми каза, че знаеш, за съществуването на зли духове." Очите й се разшириха и тя започна да ми разказва напълно сериозно как всяка вечер преди да си легне проверява дали вратите са затворени. Когато ставала през нощта, за да пие нещо или да отиде до тоалетната тя изпитвала страх и искала лично да се подсигури, че всички врати са добре заключени. Аз н> казах: "Да това е страх, Мери. Ти имаш демони на страх в тялото си. Те са тези, които те карат да се страхуваш и аз искам да се моля и да ги накарам да си тръгнат от твоето тяло. Те са влезли в теб и когато аз се моля те ще излязат от устата ти и ще си тръгнат. "

Тя прие моите думи с простичка, детска вяра.

Помолих я да се приближи и да седне до мен на пейката, докато се моля. Тя дойде, но беше толкова неспокойна, че трябваше да я взема в скута си. Тя седеше в скута ми с гръб към мене. Започнах да се моля с молитва на вяра и упование, че Исус ще я освободи. Свития Дух ясно ми каза да се моля тихо. . . по—тихо от тона на обикновен разговор. Каза ми също, да считам всичко, което оттук нататък излезе от устата на Мери за думи на демони или за думи, вдъхновени от демони.

Тогава започнах да назовавам демоните. Казах следното: "Демони, които населявате тялото на Мери, искам да знаете, че Мери е покрита с кръвта на Исус поради взаимоотношението на нейния баща с Исус. Точно както бащите в дните на Мойсей опръскаха с кръв входните врати за протекция на цялото семейство, така и бащата на Мери е чул и приел истината на Божието Слово относно демоничните духове. Той вече знае, че се е борил срещу вас, а не срещу Мери."

Чух, че Мери шепне нещо и се наведох, за да разбера какво казва. Тя прошепваше следното: "Не харесвам това, което казваш." Аз отговорих: "Знам, че не го харесвате демони, защото аз ви изобличавам и знам за вас. Вие сте измъчвали Мери още преди тя да се роди. Някои от вас са влезли още, докато тя е била в утробата на майка си. Но Бог е казал, че вие не може повече да останете в нейното тяло." Демоните в Мери отново започнаха да шепнат. Този път през стиснати зъби и по много предизвикателен начин те запротестираха: "Ние... не... харесваме... това,... което казваш!" Внимавах да отговарям също с много тих глас. "Демони, не ви очаква нищо по-добро, но по-лошо, защото днес ще бъдете изгонени от нейното тяло. Вие изгубвате своя дом." Тогава един демон изкрещя и отново каза: "Не харесвам това, което казващ сега, млъквай!" Аз отговорих: "Не, аз няма да млъкна, но ще продължа да говоря, докато ти не излезеш от нейното тяло."

Продължих да говоря на демоните: "Сега, вие демони, започнете да се проявявате един по един в името на Исус. "Веднага Мери започна да шепне: "Ти не ме обичаш. Ако ме обичаше, нямаше да ме държиш така." Аз отговорих: "Точно така, демон на отхвърляне, точно ти я затвори за близки взаимоотношения. Ти я накара да мисли, че никой не я обича. Ти дори я накара да мисли, че Бог не я обича. Отхвърляне ти ще излезеш от нея, в името на Исус." Един по един демоните започнаха да проявяват своята природа. Те излизаха толкова бързо, че докато назова единия, следващият излизаше на повърхността.

Демоните караха Мери да се бори, за да се измъкне от прегръдката ми, но все още успявах да я задържа при себе си. По едно време, трябваше да хвана единия от краката н> между моите, което предизвикваше физическо напрежение в тялото и>. Демонът на омраза я накара да пъхне лицето си в моето, да опре носът си до моя и да изкрещи: "Мразя те." Назовах демона все още с тих глас: "Излез демон на омраза." Тя започна да крещи: "Искам нож, искам нож." Попитах: "Защо искаш нож?" Демонът изскърца през зъбите на Мери и каза: "За да те убия." "Добре, ти демон на убийство, заповядах аз, "излез от нея в името на Исус".

В следващия момент Мери се изправи, изпъчи се, сложи ръце на бедрата си и каза: "Никой НИКОГА да не ми казва какво да правя!" Аз казах: "Неподчинение, излез!"

Когато следващия демон проговори имаше чувствителна промяна в гласа й. Той каза: "Аз правя само това, което искам." Аз казах: "Своеволие, излез." Последва нова промяна на гласа. "Никога няма да ме накараш да изляза", каза следващия глас. "Упорство, ти също трябва да излезеш", настоях аз. Тогава Мери вдигна ръцете си като ги насочи към лицето ми, очите й ме пронизваха и тя крещеше. Аз казах: "Лудост, излез от Мери в името на Исус." Тя започна да рови в косата си и силно да си тресе главата. Аз казах: "Умствено заболяване и безумие, излезте." После назовах духа на шизофрения. "Вие демони на шизофрения, аз ви хвърлям ръкавица. Изкарайте на яве двете личности, които установявате в нея. Едната от вас е закоренена в отхвърляне и самосъжаление, а другата е закоренена в бунт и огорчение. Нито една от тези две личности не е личността на Мери. Аз освобождавам и развързвам истинската Мери да бъде това, което Исус иска тя да бъде." При това тя впи нокти в мене като одраска раменете ми и проби дупка в блузата ми. Когато се оказа с парче от дрехата ми между зъбите си, тя изглеждаше уплашена и сякаш очакваше да я ударя през лицето. Можех да разпозная, че истинската Мери беше стресната. Обърнах се към демоните и казах: "Не демони, аз няма да навредя на Мери, затова че повреди блузата ми, защото аз мога да я отделя от вас. Твърде дълго тя е била наказвана в плътта си заради неща, които вие сте правили през нея. Вие демони сте оставали недокоснати. Днес е различно; вие понасяте наказанието, а Мери е свободна." Мери погледна с облекчение за момент, но тогава други демони започнаха да се проявяват.

Накрая след около 20-30 минутен процес на освобождение Мери започна да издава продължителни писъци. Тя казваше: "Не ми дръж крака! Не ми дръж крака!" Святия Дух ми даде да разбера, че тя изпитва неудобство в тялото си и аз трябва да н. освободя крака и да я оставя да седне до мен на пейката. Аз й казах: "Мери, ще те сложа да седнеш на пейката. Ясно ли е?" Тя плачеше тихо и каза: "Не ми харесва да ме държиш така." Аз казах: "Съжалявам, че трябваше да те държа толкова здраво, но лошите духове те караха да се бориш с мен." Внимавах през пялото време да поставям вината върху демоните. Със своя детски ум тя сякаш харесваше, че най-накрая не тя, а те поемат вината.

За известно време тя седеше до мене тихо и спокойно. Святия Дух ми каза бързо да заповядам на останалите демони да излязат от нея. Аз казах: "Сега в името на Исус, заповядвам на всички демони, които са останали в Мери да излязат. Излезте сега... в името на Исус! "Изведнъж на Мери й прилоша и преди да мога да взема кърпа тя повърна голяма топка слуз, която напълни моите и нейните ръце. Тя ме погледна, леко се усмихна и отново стана спокойна.

Спомнете си, че в началото казах, че когато дойде за служение Мери беше изпила половин термос портокалов сок. В това, което тя повърна нямаше и следа от сок.

Останахме на пейката и разговаряхме в продължение на петнайсет минути. Мери седеше тихо и спокойно в пълна противоположност на свръх активното й поведение в началото. Баща й беше изумен. Той беше наблюдавал бурното й освобождение със смесени и объркани чувства. Незапознат с проявленията на демоните и неспособен да различи многото гласове, с които те говорят, както моето тренирано ухо, бащата на Мери си мислеше, че съм я третирала твърде грубо и сподели, че в един момент едва се е въздържал да не се намеси.

Независимо от това, че след това не съм виждала лично Мери, аз получих няколко добри свидетелства за нея. Повечето хора казват: "Тя е толкова различна. Тя просто не е същата. Мога да я прегърна и тя откликва на любовта. Просто не можеш да повярваш, че е същото момиче."

Очите ми се просълзяват, когато пиша това. Нейното освобождение е единственото, което ме е накарало да плача. Битката беше толкова бурна и мирът след това толкова красив. Не мога да сдържа сълзите си. Слава да бъде на Бога!"

15 - Връзване и развързване
Писанията декларират, че Исус ни е дал сила да връзваме и развързваме неща, идващи от сатана и неговите подчинени. Контекстът на това обещание е свързан с изявлението на Петър относно Исус: "Ти си Христос, синът на живия Бог."

Забележи какво отговаря Исус:

Силата за връзване и развързване по отношение на сатана е описана като притежаване на "ключовете на небесното царство". Думата за "царство" е basileia, което означава "управлявам". В Божието слово има обещание, че онези, които наследят Божието царство ще управляват с Христос.

Какво е значението на израза "ще бъде вързано на небесата... ще бъде развързано на небесата"? Преводачът на Библията Уилиамс изтъква, че глаголните форми вързано и развързано са пасивни причастия и се отнасят за неща, които ВЕЧЕ са в състояние на забрана (или разрешение). Това ни показва, че каквото и да бъде вързано или развързано от вярващия става на основание на това, че то вече е било направено "на небесата" т.е. от самия Господ.

Какво тогава е това нещо, което Господ вече е вързал и за което ни е дал също сила да връзваме? Исус ни учи:
Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.

(Матей 12:29)
Контекстът на този пасаж е предшестван от описанието на това как Исус изгонва демони. Неговата власт да прави това беше предизвикана от страна на религиозните власти. Те го обвиниха, че изгонва демоните със силата на дявола. Исус им обясни, че Той има способността да упражнява контрол над демонични духове и да ги накара да Му се подчиняват, защото вече е вързал силния човек - сатана. Фактът, че демоните Му се покоряват е доказателството, за това, че сатана е вързан. Сатана вече е вързан "на Небесата" чрез небесната сила. Неговата сила е пречупена. Ключът ни е даден. Ние също имаме сила над него. Амин!

Гръцката дума за "връзвам" в предходния пасаж е deo. Тя означава затягам или завързвам - като с вериги, както едно животно се връзва, за да не избяга. Това е славно! Когато сатана е вързан, неговото действие е спряно. Той изгубва способността си да действа срещу нас.

Преди няколко години моята съпруга разбра от опит как работи тази истина. Ние току-що бяхме започнали да получаваме знание за демоничните духове и за това как да се справяме с тях. Тя работеше в една банка. Веднъж или два пъти седмично в банката идвал клиент, който имал изключително груб речник. Той бил много гръмогласен и привличал вниманието на околните. Всеки път, когато си отворел устата той украсявал всеки израз с псувни и проклинал като използвал името на Исус. Тъй като жена ми никога през живота си не е чувала такъв нецензурен език, тя се ужасила от това. Започнала да се моли и казала на Бога: "Ти знаеш, че аз не говоря такива неща и не ги одобрявам." Господ № отговорил: "Това е дух на богохулство, който кара този човек да говори по този начин и ти имаш власт над него."

Жена ми никога преди не се била осмелявала да говори по подобен начин. Тя действала върху словото, което Господ й, бил дал. Следващият път когато този мъж дошъл в банката, отново псувал и богохулствал както обикновено. Тя стояла на няколко метра от него и тихичко започнала да говори: "Ти демон на богохулство. Бог ми показа, че това си ти. Аз имам власт над теб да те вържа в името на Господ Исус Христос. Ти не можеш да кълнеш в мое присъствие и да употребяваш напразно името на моя Спасител." Мъжът разбира се не чул нищо, но демонът чувал достатъчно добре! Лицето на мъжа пребледняло и той започнал да преглъща сякаш нещо се било заклещило в гърлото му. Той не изрекъл нито една псувня повече. От този момент нататък, всеки път, когато този клиент дойдел в банката, тя връзвала духовете в него и той не можел да проклина. Колегите ш забелязали промените в неговото поведение и го коментирали. Те нямали и най-малка представа, какво се е случило. Но силата на сатана е била вързана на земята, както вече е вързана на Небесата.

Сатана е назначил своите "силни мъже" над нации, градове, църкви, домове и отделни личности. Бог ни показва, че тези силни мъже са били вече победени й вързани чрез силата на Небето.
С тази цел беше изявен Божият Син, за да разруши делата на дявола.

(1 Йоан 3:86)
На нас са дадени "ключовете на царството". Ние имаме на разположение сила, за да управляваме над тъмнината. Не е необходимо да се молим, за да ни бъде дадена.

Битката е била спечелена в Небето; ние трябва да вържем на земята онова, което вече е било вързано на Небесата.

Тогава за какво се отнася развързването? Развързването се отнася за освобождаването на пленниците. Чрез служението на освобождение пленниците се освобождават от връзките на робството, което сатана им е наложил.
И ето една жена, която имате ДУХ НА НЕМОЩ в продължение на осемнадесет години и беше сгърбена и изобщо не можеше да се изправи. А Исус като я видя, повика я и й каза: Жено, РАЗВЪРЗАНА (ОСВОБО­ДЕНА) си от немощта си.

(Лука 13:11-12)
Гръцката дума за "развързвам", употребена в текста е luo. В тълковния речник тя е обяснена по следния начин: "да развържеш нещо, което е било завързано или затегнато; да развържеш нещо, което е вързано; да освободиш; да освободиш от затвор. Да освободиш от робството на заболяване (някой, държан от сатана) чрез възстановяване на здравето." (Тайърс)

Победата над демоничните духове вече е спечелена от Исус. Що се отнася до Небето, всеки пленник е освободен! Същият принцип важи и за спасението. Исус осигури спасение за всеки човек. Защо тогава не всички са спасени? Кръвта трябва да се приложи лично. Всеки, който приложи кръвта чрез вяра се спасява. Онези, които откажат да приложат тази кръв за своя живот са изгубени. И така, Исус осигури спасение. Що се отнася до Небето, това е извършено. Ключът към развързване на пленниците е даден на вярващия. Той може да освободи себе си и другите хора по земята, защото това вече е извършено на Небето! Слава!

Има и такива, които поучават, че развързването за което се говори означава развързване на Святия Дух или на ангелите, с цел да се запълни празнотата, освободена от демоните. Тъй като думата развързвам се отнася за нещо, което е било оковано или вързано как е възможно това изобщо да се отнесе до Святия Дух или до ангелите'? Те вързани ли са по някакъв начин?

Нещо повече, хората нямат власт да заповядват на ангели. Колкото и благословена да е истината, че ангелите са "служебни духове" в полза на тези, които наследяват спасение (виж: Евреи 1:14), трябва внимателно да се отбележи, че те са "ИЗПРАТЕНИ" да служат на нас. Кой е този, който изпраща? Това е работа на Бога. Можем да се молим и да поискаме от Бога да освободи ангели, но няма такъв прецедент в писанията, ние да управляваме или насочваме ангелите.

Изключително опасно е да приписваме на ангелите по-важна роля, от тази, която им е дадена в Писанията, защото по този начин започваме да търсим за помощ ангелите, а не Бога. Това всъщност представлява идолопоклонство и може да прерасне бързо в "поклонение на ангели", което е забранено (виж: Колосяни 2:18). Да търсим за помощ ангелите, вместо Бога означава, че не сме успели да се свържем с Главата, която е Христос (виж: Колосяни 2:19).

Нека повторим, че връзването се отнася до сатана и до неговите демони, а развързването до човека, който е бил вързан от силите на тъмнината. Сатана е вързан, а жертвата е развързана! Това е което се случва в резултат от ефективно служение на освобождение.

Въпреки че бих искал да ви дам някакви насоки, искам също така да стане много ясно, че служението с освобождение трябва да се прави под директното водителство на Святия Дух. Сред християните се наблюдава тенденция да търсят формули и образци на духовно служение, вместо да останат зависими на водителството на Святия Дух. Забелязал съм, че различните хора, въвлечени в освобождение използват различни методи. Това е разбираемо, тъй като Библията не ни дава много подробности за методите, използвани от Исус и Неговите ученици. Ние не бива да се заплитаме в някакви малки правила, които сами сме си измислили. По какъв начин възникват подобни правила? Ако имаме успех като използваме определен похват, ние сме склонни да смятаме, че чудото е станало поради него. Открил съм, че Святия Дух обича разнообразието и че ние трябва да разчитаме на Него за това какъв метод трябва да използваме.

Ето някои от създадените от хората правила. Например: едни може да кажат, че никога не бива да полагаме ръце върху човека, от когото изгонваме демони. Други пък, също толкова силно, може да настояват, че винаги трябва да се полагат ръце. Някой пък може да твърди, че за да изкараш духовете, трябва да потъркаш с ръка стомаха на човека или да го удариш по гърба. Ако започнем да търсим методите и техниките ще завършим в безнадеждна бъркотия и точно това е, което дяволът иска.

Истината по този въпрос е, че Духът може да те води да направиш някое от горе изброените неща. По време на служение с освобождение Духът на Бога ме е водил да правя някои странни неща. Нашата работа е да слушаме Духа и да Му се покоряваме. Може би е изглеждало странно на Мойсей, когато Бог му е казал да удари скалата, за да осигури вода за народа си или да хвърли горчиво дърво във водата, за да стане годна за пиене. Странно изглежда и това, че Исус плю на земята и направи кал, с която намаза очите на слепеца и го изцели. Какво значение има каква техника ще избере Господ щом тя ще даде резултати?