Акош Немет Юлия и нейният лейтенант или Докато смъртта ни раздели



страница5/5
Дата30.07.2018
Размер464.55 Kb.
1   2   3   4   5

На улицата


Първи гражданин Тишината бавно пълзи над града, поглъща гласовете, настъпи нощта. Чувате ли? Там се забавляват, само там. Кипи голям живот! Или само на мен ми се струва, че сънят мърка при всяка крачка, ляга на пътя и се умилква. Да вървим да спим,а?

Втори гражданин Мързи ме да гледам, мързи ме да слушам, дори все си повтарям - и за какво ми е толкоз да гледам и слушам? Но трябва! Нещата се се случват просто така, ден за ден, само се блещя как може непрекъснато да се случват толкова много неща?

Първи гр. Човек си мени настроението; и Вие самият казвате днес това, утре друго, веднъж само се смеете ли смеете, друг път пък безсмисленно ще плачете и ридаете. Всичко е объркано и видимо безцелно, виждате ли всяка една частица от всяко едно нещо е жадна за живот. Но защо ли като накрая всички умират? Има го – няма го, фър, човек само се пита, като е било, за какво е било?

Втори гр. Какво знае този, който и това не знае? За нищо! По-добре е да проумее, че рано или късно разочарованието и без това ще го вкамени до кожа и кости, месото му ще е измамата, сухожилието му - безразличието, не му остава нищо друго, което да го крепи освен навикът, което пък е приемущество на скотовете. Множество светулки са се устремили към зенита и пърхат глория. Не е ли по-добре да спиш до края? Хайде да довършим, щом вече сме се заели, нощта и без друго е за това. Лека нощ, господине, приятни сънища!

Първи гр. Лека нощ, подобно и на Вас.

Втори гр. И като Ви казвам приятни сънища, приятни да са. /смее се/

Сам


Ковач Само огледалният ми образ ме придружаваше до сега. Ето човек винаги остава сам, самичък. Глупава работа, сърцето ми ще изскочи! Хайде де! /поглежда небето/ Слънцето изгря. Остави ме, мамка й скапана. Всички ме подозират! /изплюва се/ Утре, аз сам.

В локала

Бандика На тебе пък какво ти е, малка моя? Да повикам ли някой хубавец да те поухажва малко? Не понасям хубавиците ми да са тъжни.

Юлия Какво ли забалязваш и ти, Бандика, какво? Нищо не забелязваш. Само бирата ти е в акъла и акробатите ти. Що за шеф е този, на когото вече не вярват дори когато прегръща момичетата.

Бандика /весело/ От друга страна пък, ако си бременна, ще те изритам, знаеш го.

Юлия Колкото повече оредява косата ти, толкова по-тъмни стават мислите ти, Бандика. Не се занемарявай чак до там. Понякога можеш да облечеш и нещо по-различно от това карирано сако. Гостите те наричат тлъстият г-н Хаудуюду. И под кожата си тъпкан с пари.

Бандика /в огледалото/ Господа! Дами! Моля да не ви смущава, че съм гримиран, нито Вас, ни Вас, не гледайте, че косата ми е къдрава, и я виж ти, дори не е моята...

Праграмата на живо


Бандика Или може би мразите каписталиста с лъскав цилиндър, който пуши дебела пура, чиито аромат опива пролетария. Мразят го, защото по цял ден се забавлява, прегръщан от дългокраки момичета, а? Но кой вижда сълзите му, когато види двама млади да се целуват? Дами! Господа! Любовта! Добра атракция! Хубава атракция! Но ха-ха зле платена. Хубаво шествие. Отпред върви любовта и плаче, отзад Петелът се смее. Ръкопляскайте бе! Ръкопляскайте! /сипе бутафорни банкноти от скута на Фортуна/

В стаята


Ковач Смелост! Пристигнахме. Но е време да си затвориш очите, не издържам вечно да гледам огледалния си образ да се люшка в тях. А моите очи? Какво ли издават?

Рита Сърцето Ви виждам, г-н лейтенант, да тупти там. Сърцето Ви е синьо, доза индиго, доза кобалт.

Ковач Сърцето на войника е сгънато от пресован картон, залепен с плюнка, няма откъде да знаете това, малка госпожице, уставът гласи така.

Рита Очите Ви, г-н лейтенант, размътена вода, млечнобяло небе потънало в сянка, но я виж, сбърчва скъпите си вежди...

Ковач Много плещиш. Пак ли пи?

Рита Иначе сигурно нямаше да съм тук. Иначе въобще не бих познавала разни лейтенанти. Всъщност аз никога не пия. Бандика си взема сбогом с тези, дето къркат. И мен ще ме изхвърли скоро. Свали ми ботушите! Ех, кво се смееш, да те вземат дяволите.

Ковач Но идеалите, малка моя Рита, идеалите. Славата! Трябва да туря в ред тия работи. Да, честолюбив съм. Дяволът не може да ме вземе, защото не вярвам в него, няма дявол, дяволът е сянката ми, само аз съм тук и само ти.

Рита Остави ме, не съм на кеф още.

Ковач С теб е трудно, защо ли изтеглих точно теб от тестето? Ами че защото, защото ти ми харесваш. Само да не беше такава Мина плакалница понякога.

Рита Какви хубави цветя й растат тук на Юлия. Обожавам цветята. /съзерцава един букет/ Колко е хубав животът!

Ковач Любимата ми е ухание, увива се около врата ми.

Рита Синчец, той е син....роза, червена. Червено – син е Париж! /пляска с ръце/ Париж! /придирчиво/ Аз съм верна на годеника си.

Ковач Знам ги аз тия. На момиченцата, които са верни на годениците си, не са им такива очите. Съвсем не са такива....

Рита Съвсем ме омаломощаваш.

По време на разгримиране


Юлия Може би ще напусна локала ти, Банди.

Бандика Ти ли? Ти сигурно ще го напуснеш. Жал ми е за теб. Но такива момичета като теб нямат навика да остават.

Юлия Вържи си поне една черна панделка!

Бандика Правилно. Къде ми е черният жакет? /държи се като шут, скача, смее се, гримасничи/

Юлия /Смее се/

Пак на същото място.

Бандика /слухти възбудено, трескаво/ Чуваш ли? Пак, пак! Кой не би се страхувал? Тия на улицата.... Кои са тия? Кои са тия?

Юлия Уволнени войници.

Бандика Сигурно... И от вас ще излязат безработни, мискини такива, хе-хе.

Юлия Ще се отървеш от нас. И миналата седмица ти изпотрошиха локала, Бандика.

Бандика Счупиха ми голямото огледало, вагабонти ....Няма ли да е по-добре да ида някъде другаде, все пак? Какво мога да направя тук... /дебне/ Но кой ли може да заповядва на сърцето си, Юлия?

Юлия Значи за туй? Момчето нищо не подозира, а? А иначе...хубавец е, хубавец.

Бандика И какво като е?

Трима в стаята


Ковач Кво ревеш още, кво ревеш? На какво си се надявала, докога ще търпя всичко това? Всичко на което ме подлагаш, кучко?

Юлия Рита! Точно ти ли...

Рита Какво да ти кажа?

Юлия Нищо.

Ковач Точно така, нищо. Голям мъж щях да бъда, ако дължах обяснение на Юлия, няма що. На една такава....

Юлия Господи! Повярвай ми, не издържам пповече.

Ковач Реви си, както си имаш навика.

Юлия Обичах те, подлец такъв!

Ковач И още трябва да ме обичаш, дължиш ми го. Това ти е дълга, до последен дъх.

Рита Защо се държиш така, като че ли не си предполагала?

Юлия Предполагах аз, много предполагах. Нещо повече – знаех. Разбира се не знаех, че точно ти... Е, все тая.

Рита И ти трябваше да внимаваш... Как да устоя? Тоя мръсен сутеньор е виновен.

Ковач Дръж си езика.

Рита И на врага си не пожелавам още веднъж... Какво си мислиш, удоволствие ли е това? Изтрезнях, ама завинаги.

Ковач Млъкни ма, дрипо. Пръждосай се.

Рита Изхвърляш ли ме бе, боклук такъв? Погледни ме в очите, или не можеш? Внимавай много, очите ти те издават. С жените си като каруцар... Проблем някакъв ли имаш, синко?

Ковач Разкарай се, тук никой не се интересува от теб. И внимавай, не обичам когато на една жена й бляскат така очите.

Рита /на Юлия/ А ти? Какво го слушаш, нещастнице... А пък аз те съжалявах.

Юлия Оставете ме на мира, много ви моля.

Рита /на Юлия/ Какво чакаш? Тръгвай с мен....

Юлия /мрачно/ Изчезвай.

Рита Не ми пука за тебе! Глупачка! /трясва вратата/

Отново на същото място. Двама.

Ковач /Не обръща внимание на това, че Рита си тръгва. Легнал на леглото се цели във вратата с ножа си, както винаги./

Юлия Чашата преля, боклук такъв.

Ковач /тихо/ Юлия, да, Юлия! Винаги тя. Юлия и цветята й. Юлия и лейтенантът й. А ти пък си мислиш, че всичко може да се купи. Аз съм твоето куче, нали? Кучето е тъжно, господарката му не го поглежда по цял ден. Тича подир парите си. Забавлява се с компания. Прави си програми с приятелките си. Как се умилква кучето, Юлче? Търка се в краката на господарката си. Какво иска кучето, Юлче? Задоволява се с каквото и да било. Куче съм, по погрешка си с мене и съжаляваш от самото начало. Подтискащо е да те чакат така по цял ден и не ти се иска да бързаш да се прибираш. /ангалски/ Омръзнах ли ти? Да се разведем...

Юлия /Замерва го с една чаша. Крещи/ Боклук такъв! Самонадеян идиот!

Ковач /отскача/ Я, какво стана! Я гледай, куклата оживя, цяло щастие е да гледаш как в тропосаното сърце тече кръв вместо талашит! Госпожи! Господа! Тази жена тук, все пак е в състояние да бъде нещо повече от една тъпа кратуна? Една красива, празна главица... Я виж! Да не би да хвана декиш добрата дума, наставленията, а?

Юлия /ридае срината на земята, на колене/

Ковач /Вдига главата й, хванал я за косата, не може да се каже, че нежно. Мило прошепва./ Още ли искаш да се развеждаш, кажи?

Юлия /гримът тече по лицето й/ Толкова съм самотна.

Ковач /прикляка до нея, усмихнат бърше лицето й с носна кърпа, Юлия продължава да плаче./

Двама в локала /интермедия/


Момчето Моля?

Кеглевич Търся г-н Ковач, бившия лейтенант. Познавате ли го?

Момчето Мъжът на Юлия...вчера дръпна този медальон от врата си и ми го хвърли. Ако видя Юлия, бих и го върнал.

Кеглевич Плаща с Богородица, а? Много е див понякога. Ще му го дам.

Момчето Нямам нищо общо с това, кой какъв е. Между другото ей го, идва насам. /излшза/

Кеглевич /прехвърля си синджира от ръка в ръка/ Преждевременно застаряло лице. От такова лице излиза или грозен старец или ранен мъртвец.

Двамата


Ковач Такава подозрителна тишина, че на човек му се приисква силно да изкрещи.

Кеглевич Вчера си оставил това тук.

Ковач Ех! Където и да ида, дори не ми се сяда.

Кеглевич Реших се да поговоря с теб.

Ковач Аз пък не говоря на теб.

Кеглевич А на кого? Ех! Хей, момче! Келнер! Тоя пък къде се дяна? Умря ли или пък онемя?

Ковач Не обслужват пияни, вероятно. Но пък кой от нас е пиян? Горещо е тук, мама му стара, вода тече от мен, да не вземе да пукне човек в такава горещина.

Кеглевич По-скоро е студено. Дяволът те гони, виждам аз. Вървиш по леда, Ковач.

Ковач Само в теб вярвам. Ако ме лъжеш....

Кеглевич Юлия прегръщай.

Ковач Долна курва, не ми я припомняй. Все едно псуваш, като казваш Юлия.

Кеглевич /прехвърля синджира от ръка в ръка/ Хубаво момиче, много хубаво. Остави ми го в завещанието си.

Ковач Курва, мръсна пачавра! Познавам я отвътре и отвън. Ако искам и с тебе ще тръгне. Стига да поискам, така ще стане.

Кеглевич Тръгвам си и те съжалявам.

Ковач Познавам всяка една нейна частица. Прави каквото й кажа, иначе... Кво се смееш, а?

Кеглевич Какви ги говориш бе, човек?

Ковач /продължава/ Така е, както аз казвам.

Кеглевич За идиот ли ме взимаш? Как пък не!

Ковач Който я види си казва: такава ми предписа докторът. Нали всичко е толкова светло. Слънцето заслепява така.

Кеглевич Абе какво става с тебе напоследък? Плещиш ги едни такива, Ковач, все плещиш. Вземи се в ръце.

Ковач Затвори си устата и да пием! Да живеят жените! Да живеят курветата! /препъвайки се/ Страх ме е, че ще изчезна и нищо няма да излезе от мен. И как ще си спомнят за мен всички един ден?

Кеглевич Като братята ти, а? /вдига рамене безпомощно/ Разбира се няма гаранция за това. /извръща се настрана/

На масите в локала. /Интермедия/


/като сън/

Полковникът Пак ли Вас срещам? Какво ме гледате така мрачно, Ковач?

Ковач Г-н полковник, аз... аз само искам да кажа.

Полковникът Е, да чуем! /всички в локала пляскат и се смеят/

Ковач /страдайки/ Нямам какво да кажа.

Полковникът Чухте ли това? Чухте ли? Е това вече е наистина духовито. /ръкопляскат/

Рита /със съжаление/ Махай се, нещастник, нямаш работа тук.

Ковач Пак си пияна.

Рита Какво те засяга това?

Полковникът Чухте ли? Каза: Какво те засяга това, ха-ха? Какво те засяга това? Браво! /аплаус/

В стаята

Ковач Всички знаем коя си. Позорна пачавра си, долна курва. Преспа с полковника, преспа с майора, нали така, звездице моя? Всички знаем коя си.


Юлия Страх ме е от теб, разбери.

Ковач Посрами ме, посрами! Може ли да бъде опростен такъв грях?

Юлия И днес те нямаше дълго време... Напълнили са ти главата с глупости.

Ковач Красиво лице, детско лице... ще те отвикна от курвенлъка. Трябва да бъдеш откровена, безпощадно откровена. /задъхва се мъчително/ Нали на това се гради любовта ни. Ти ме обичаш, аз те обичам, и това стои над всичко. Кръвта ти е лоша, лоша, обзел те е дяволът на прелюбодейството, как да те излекувам? Трябва да те дамгосам, трябва да те дамгосам, внимавайте хора, внимавайте, това момиче е самият дявол, бедрата й парят.

Юлия Моля те, не ме мъчи, умолявам те. Моля те, моля те.

Ковач Да загася ли евентуално тоя фас под очите те? Красиво лице, детско лице... да, няма да е зле /дръпва от цигарата си/ чудесна идея, чудесна идея! Водя война с най-гнусния дявол. Кошмарна светлина... в очите ти; хубаво ще бъде, добре ще бъде, всичко ще е наред. Не плачи, не плачи, аз те обичам, нали знаеш?

Юлия Моля те...

Ковач Какво шептиш? Какво? Питах те, отговаряй, знаеше ли, че те обичам? Че толкова те... обичам?

Юлия Какво ли съм обичала в теб, какво по дяволите, кой знае? Нищо не е важно, нищо, всичко е невалидно, всичко е лъжа: всяко едно ухажване, всяка ласка, всяко обещание, лъжа е всичко. Това ли очаквах, това ли е бъдещето? Колко красиво беше всичко, майчице, колко красиво! Но всичко се превърна само в блед спомен, а? Задушаващо е да живееш от спомени, аз не бих могла повече. Пот­ръпвам, когато влезеш в стаята, желая те, но после ме поглеждаш и веднага си казвам, че въпреки всичко ще те напусна; а след това ми се свива сърцето и плача по цяла нощ. Пияна ли съм, луда ли съм, как ще бъде занапред?

Ковач Късно е да избираш, няма време, защо ти е да преживяваш бъдещето? За какво? Нека си остане само сън, не е ли така?

Юлия Защо ме глезеше? Защо ме обичаше? Бременна съм. Ти не искаше това, нали? Дете ще ти раждам, а пък от тебе излезе едно нищо, стана зъл, долен стана, бил ли си изобщо някога друг. И с всеки изминат ден ще става все по-зле, не ме очаква нищо друго. Бъдещето е като куче, което хапе, така ме е страх. Изплаках си очите вече, и кажи заслужаваш ли всичко това?

Ковач Ухажвай ме и всичко ще се оправи. Ласкай ме, както ме ласкаееше. Вярвай в мен, малка кучко. /блъска я/ Жаба такава! Пиян съм... Тръгвай или ще ти разкрася чаровната мутра. /или ще ти пре­фасонирам красивата мутра/

На същото място


Ковач Казваш, че лицето ми се изкривява, когато се усмихвам. Сърцето ми тупти в тази усмивка. /смее се/ Казваш, че съм зъл. Кой знае, така ли е наистина? Кой знае, а? Аз съм добър...

Юлия Исусе Христе, кога ще свърши тази нощ? Като вдигнат щорите отсреща, ей го утрото...

Ковач Какво плещиш, а? Какво? Все това слушам по цял ден. Виждаш ли какво е това? Студен като накит. Дъхът е курва, която избива пара по него. Пистолетът ми, красавице моя, рожбо мила...

Юлия Трябваше да го предадеш, не беше ли така?

Ковач Трябваше, не трябваше... Може и да го предам, кой знае? Ха ха кой знае? Я гледай! /шепти/ Да не би да се страхуваш от мен?

Юлия Не,...или да. Остави го. Легни до мен, моля те.

Ковач Ха ха, кучката му с кучка! Дявол - съблазнител. Аз съм господар на себе си. Кой може да ми заповядва? Само аз. /крещи/ За носа ме водеше.

Юлия За какво говориш?

Ковач /смее се/ Само едно нещо искат всички, само едно. Всички искат да властват, да ръководят, да те преметнат, всички това чакат. Но не и мен. Ха ха, не и мен. Горещо е тялото ти, кожата ти пърли, разрешено ли е още да те прегърна?

Юлия Не си играй с мен.

Ковач Огнена ръка, потъва в пламък. Сини вени, колко сини.

Юлия Махни това, страх ме е.

Ковач Най-добрият перилен препарат, почиства всички петна върху честта на човека. Аз ли да не си играя? Ами че играй ти.

Юлия Ох, какво искаш?

Ковач Ще изпразня барабана, виж, ей така трябва... Животът ти и без това не струва нищо, ничий живот не струва нищо. Може би остана един в барабана, кой знае? /Прицелва се в Юлия, пистолетът е празен. Ковач се смее./

Юлия Повръща ми се. Няма да дочакам утрото, Боже.

Ковач Вестниците... ще пишат всякакви бъркотии...пиян военен почиствал оръжието си.

Юлия /шепне/ Боже, помогни ми.

Ковач Почиствал оръжието си. /смее се/

Юлия Колко си блед. Лицето ти е направо бяло.

Ковач Не ме дразни бе, не ме дразни.

Юлия Помогнете ми, силите ми ме напускат, помощ.

Ковач Гърлото ти пресъхна. На кого шепнеш така? Забавляваш ме, курво, за последен път ме забавляваш.

Юлия Помогни ми, Велики Боже.

Ковач Вбесяваш ме. Как се осмеляваш да ме гледаш така, ха?

Юлия /проскимтява/ Напишках се.

Ковач Откога те мразя вече, мили Боже. Откога подтискам това в себе си! Вбесяваш ме ден след ден...

Юлия Не, чакай, за бога! Помощ!

Ковач /крайчеца на устните му трепери/ Откога те мразя вече, мили Боже. Схвана ли вече, че краят ти дойде? Чиста ли е душата ти наистина? /стреля в нея няколко пъти/

Юлия /проскимтява/ Помогни ми, Боже.

Ковач Трябваше да умреш, разбра ли най-сетне? Устата ти се пени, кървава пяна... Какво скимтиш, ще ме разбереш ли? Трябваше да умреш, не можеше по друг начин, отрепко, последна дрипо, искам само да ме разбереш. Неспособна ли си на това? Как да настигна разумната душа в теб /разума в теб/, Юлия, да не би да е изгаснала вече? Да извикам ли? Още по-силно? По-силно и от това? Юлия! Юлия! Разбра ли или ще си умреш глупаво, като говедо? Anima animalis, тъпа жена, пукни бе, отвращавам се от теб, умря преди да ме разбереш. Мразя те, мразя те, изрод такъв. Синя кръв, червена кръв, пулсиращ поток, капеща червена глутница, пенеща се кръв, кой ще измие тая мръсотия. Мили Боже, какво ще стане сега?

Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница