Номинална мощност на вятърната турбина

Необходимо условие за оползотворяване енергията на вятъра е наличието на постоянен умерено силен вятър. Максималното количество енергия, което вятърните турбини могат да произведат се нарича „номинална мощност”, а скоростта на вятъра, при която тя може да бъде постигната се определя с термина „номинална скорост на вятъра”. Тя се определя, така че да отговаря на режима на вятъра в разглежданата местност и често е с 1.5 пъти по-висока от средната скорост на вятъра. Скалата на Бофорт – класификация на скоростта на вятъра, описва ефекта на вятъра. Първоначално тя е служела на моряците и е отразявала състоянието на морето, но в последствие е била модифицирана така, че да включва действието на вятъра и на сушата.

Силата на вятъра се променя през няколко часа с преминаването на въздушните фронтове. Това непостоянство на вятъра обуславя и променливостта на произведената електроенергия. Тази особеност отличава вятъра от всички останали конвенционални енергийни източници, при които горивото е постоянна величина. Подаването на ресурса при производството на вятърна енергия не е стабилно и постоянно. Ветровият профил на дадена местност обяснява статистически тази променливост. Различните местности имат различен ветрови профил. В тропиците духат постоянни умерени ветрове през цялата година, в умерените ширини има повече колебания в скоростта на вятъра и по-специално, наличие на пориви на вятър с по-голяма скорост.

По отношение на скоростта, параметрите на енергията на вятъра са кубични и следователно, произведеното през годината средно количество енергия от отделните централи ще се различава. Местностите, където скоростта на вятъра е по-висока, ще осигурят повече енергия. Това показва значението на силните ветрове и съответно, обвързаността на ветровия климат и икономиката на производството на вятърна енергия.

Освен това, ресурсът на вятъра не може да се контролира и независимо, че може да се прогнозира за 36 часа напред, наличието на енергия през цялото време не е гарантирано. В електроенергийната терминология, енергията, произведена от една турбина, не е „постоянна”. Ето защо е необходимо енергията да се съхранява – например, в батерии, или доставките да се контролират чрез електрическата мрежа. Това е основен фактор за икономическата жизнеспособност на вятърната енергия. В миналото, липсата на постоянство в енергийните доставки бе използвана като аргумент против нея.

Вятърът може да се опише чрез статистически похвати. Така средногодишното количество произведена енергия се използва за характеризиране на инсталацията. Натоварването на системата също се изразява статистически и пропорцията на ветровата енергия може да се приеме за постоянна, когато включва малки количества енергия, произведена от вятъра.

Това се обяснява с капацитета на турбината, или с коефициента на натоварването. Подобряване на „постоянството” може да се постигне чрез клъстери на географски обособени машини. Така се смекчават колебанията в ресурса на вятъра в дадения регион.

Вятърната турбина може да бъде разположена на почти всеки открит участък. Ветровият парк, обаче, е промишлено предприятие, което трябва да се стреми към оптимизиране на рентабилността си. Това е важно не само за възвръщаемостта, но също така и за увеличаване на капитала за първоначалното разработване на площадката. За планиране на икономически привлекателни проекти, свързани с вятърна енергия, е необходимо да има надеждна информация за преобладаващите ветрови режими в избраната местност.

Поради времеви и финансови ограничения не се правят измервания за дългосрочни периоди. В замяна на това, могат да се използват математически методи, с помощта на които да се определят скоростите на вятъра във всеки район. Изчислените ветрови режими и данните за производството на енергия могат да служат като основа на икономическите калкулации. Освен това симулациите на ветровите режими може да се използват за сравнение на ветровите измервания за дадена местност с тези на съседните райони, с цел определяне на ветровия режим за цялата област.

С оглед на значителните колебания в скоростта на вятъра в обхват от няколко стотин метра, процедурите по оценка на местоположението на бъдещите вятърни паркове обикновено отразяват всички регионални параметри, които биха оказали въздействие върху ветровия режим. Такива параметри са:

- препятствия в близкото обкръжение;

- топографията на отдалечен район, характеризираща се с растителност, усвояване на земята и постройки (описание на земните грапавини);

- орографията, например хълмовете, могат да причинят ускоряване или намаляване на скоростта на въздушния поток.

Информацията за регионалните условия се получава от топографските карти, както и от посещения на място за запознаване с препятствията в близкото обкръжение. Сателитните данни за околната среда също са доказан ценен източник на информация. В райони с много дървета са разработени показатели за растителните деформации, като показателят Griggs-Puttnam за боровите насаждения. Тези показатели дават количествена информация за скоростта и посоката на преобладаващия вятър, но с тях трябва да се борави внимателно, тъй като може да съществуват и други важни фактори, или силните ветрове да възникват само през вегетативния период. Други показатели на дадена местност може да включват геоморфоложки особености, като пясъчни дюни например.

Окончателният избор на площадка с оптимални условия за инсталиране на вятърна централа зависи от много фактори. Те включват:

- Достъп до мрежата;

- Пътна обезпеченост;

- Местни екологични показатели, включително класификация на повърхността;

- Близост до населени места;

- Въздействие на шума;

- Смущения в телевизионните и радио сигналите и т.н.

Разполагането на вятърните централи и съответните климатични условия са едно от големите предизвикателства пред инженерите. Лошият достъп до мястото на разполагане на централата може да затрудни доставката на тежкото оборудване, голите скали може да направят невъзможно заземяването, дъждът и мъглата може да доведат до пропускане на вода в кабелните системи и муфи. С увеличаването големината на вятърните турбини, възникнаха и други важни въпроси, свързани с разположението на трансформатора и напрежението на генератора. Конкретно за електрическите системи на вятърните паркове, много важен е изборът на напрежение на разпределителната система на площадката.

Строителството и експлоатацията на вятърна енергийна централа изискват използване на тежко оборудване за подготовка на площадката, транспортиране на строителни материали и компоненти на инсталацията, издигане на турбините и електрическите стълбове и кули. Ето защо е възможно проектите за вятърни централи да окажат отрицателно влияние върху локални пътища, проектирани за оскъден трафик или лекотоварни превозни средства. Може да се наложи съществуващите пътни платна да се построят наново, или да се подсилят, така че да поемат безпроблемно допълнителното натоварване, а също така да се увеличи и честотата на планираната поддръжка на тези пътища.

Строителството на нови пътища по планински или хълмисти склонове с цел осигуряване на достъп до била и върхове също създава предпоставка за ерозия, която може да нанесе трайни визуални промени в района на инсталацията. Следователно, намаляването на нуждата от пътища по време на разработването на проекта, намалява инфраструктурните разходи, ерозията и проблемите с качеството на водата, както и визуалните въздействия върху околната среда. Използването на товарен въздушен транспорт за пренасяне на компоненти на турбините и инсталацията, както и за по-сериозните дейности, свързани с поддръжката, до голяма степен намалява големината и изграждането на пътища в отдалечените райони и визуално чувствителните територии. Също така, това би намалило негативните последствия върху обществените и местните пътища и би позволило по-бърза инсталация, но е скъпо и може да се окаже неприложимо при по-големи турбини.

Препоръчва се да:

- Се използват техники за строителство и поддръжка, които не изискват наличие на пътища, с цел да се намали временната или постоянна загуба на земя;

- Се ограничи движението на превозни средства до съществуващи достъпни пътища;

- Се намали броя и широчината на новите пътища и да се избягва, или ограничи рязането и запълването;

- Се строят нови пътища, които да следват максимално съществуващите очертания.

Вятърните турбини обикновено се разполагат в селски или планински области, в които електрическата връзка с най-близката електрическа подстанция може да бъде слаба и местното потребление на електроенергия да е много по-малко от капацитета за производство на енергия от вятъра. Един от начините за определяне „силата” на електрическата мрежа е чрез т.нар. „ниво на късо съединение”, т.е. измерване на максималното количество електричеството, което ще протече, ако възникне късо съединение в мрежата. В края на далекопровода, нивото на късо съединение е много по-ниско отколкото в центъра на мрежата, например в градовете, или в промишлените паркове.

На място с висока променливост в мрежата, вятърните турбини могат да причинят достатъчно сериозно смущение за местните потребители. Поради тази причина, понякога се налага да се подсили мрежата, или вятърните турбини да се присъединят към по-отдалечена мрежа с по-високо напрежение. Това ще увеличи разходите. Преносните системи с по-високо напрежение, например 400 kV, или 275 kV, имат високи нива на късо съединение. Общо правило е, че колкото е по-ниско напрежението на мрежата, толкова по-слаба е системата.

Правилното техническо и икономическо проектиране на токоприемника на вятърната централа и нейното присъединяване към електрическата мрежа е многообхватен процес на оптимизиране, който изисква обширен опит от страна на проектанта/инженера, както и наличие на съвременни изчислителни уреди, които да позволят намирането и документирането на правилното решение.

На този етап трябва да се решат няколко важни въпроса, а именно:

- Напрежение за присъединяване: има голямо значение за определяне цената за присъединяване. Например, изграждането на нова линия 33 kV ще бъде много по-скъпо, отколкото присъединяването към съществуваща мрежа 11 kV; от друга страна, изграждането на нова линия 11 kV може да струва повече, отколкото изграждането на нова линия 33 kV за вятърна централа с една и съща мощност.

- Напрежението, необходимо за електроразпределението в самата вятърна централа.

- Разполагане на трансформаторите и вятърните турбини.

- Заземяване: електрическите инсталации трябва да бъдат адекватно заземени, за да се гарантира защитата на хората и оборудването от къси съединения или възникване на токови удари и за да се отговори на изискванията на наредбите за електроснабдяването и безопасността на работа. Това е сложен въпрос, който не трябва да се подценява.

- Защита: вятърните турбини, или вятърният парк трябва да бъдат оборудвани, така че да могат автоматично да се изключат в случай на късо съединение в мрежата. По същия начин, мрежата трябва да има защити против евентуални къси съединения в самата вятърна централа.

- Измерване: електроенергията се измерва в мястото на свързване към локалната мрежа.

Електромери се инсталират както за енергията, която се изнася, така и за тази, която се внася (в случай на липса на вятър), както и за реактивната мощност. Точността на измерването и разходите за него нарастват с големината на вятърната централа.

Обикновено, цялостното оборудване на вятърната централа се определя въз основа на оптимизирането на производството по отношение разположението на отделните турбини и тяхната достъпност – т.е. инфраструктурата. Големината на мрежата е много важен параметър и в зависимост от характеристиките на електрическото оборудване – трансформатори, кабели, изолатори, прекъсвачи и др., се проектира трасе на базата на основните електрически изисквания и направените изчисления за условията за присъединяване

В края се оценяват общите загуби за целия жизнен период на проекта, за да се види дали използването на оборудване с по-малки загуби може да бъде оправдано от икономическа гледна точка. Изчисляването на загубите се основава на производствения профил на вятърната централа, калкулиран на базата на параметрите на Вейбул и на кривата на мощността на конкретните вятърни турбини.

Вятърните централи имат няколко важни екологични предимства пред конвенционалните централи, работещи на въглища, нефт или природен газ; а именно, те не използват гориво, не отделят вредни вещества в атмосферата, парникови газове, или токсични отпадъци и не консумират вода или други ограничени ресурси. Независимо от това, вятърните централи пораждат известни безпокойства по отношение на околната среда и общността в района на централата. Например, те издават шум и се натрапват визуално на живущите в непосредствена близост. Също така е възможно да породят смущения в хабитатите на дивите животни, както и нараняване и смърт на птиците.

За щастие, независимо от допуснатите в миналото грешки, тези и други потенциални проблеми вече не представляват сериозно препятствие пред развитието на вятърната енергия в повечето случаи. С внимателно проучване, правилно планиране и ранни и чести консултации със засегнатите общности, предприемачите могат да определят и потърсят решение на най-сериозните проблеми, преди да се направят значителни инвестиции в нови проекти в областта на вятърната енергия. Електроснабдителните дружества, държавните агенции, екологичните организации и др. трябва да работят съвместно с предприемачите, за да се гарантира прилагането на ефективни стратегии.

В общ интерес на предприемача и на обществото е процесът на избиране на място на проекта да се извършва по законен, отворен, честен и безпристрастен начин. В някои случаи резултатът от процеса може да бъде отказ от предложеното място за инсталиране на вятърна централа. В други случаи може да се окаже, че проблемите не са сериозни, или има възможност да се вземат конкретни мерки, които да ги разрешат.

Строителството и експлоатацията на вятърни централи включва много от дейностите, които включва и строителството и експлоатацията на конвенционални централи, в това число строителство на пътища, разчистване на земни терени, камионен трафик и изграждане на преносни линии. Подобни дейности, очаквано понякога пораждат недоволство у местните жители. Освен това, вятърните проекти предизвикват и специфични въпроси, най-вече свързани с визуалното въздействие и шума.

Съображения, свързани със земеползването

За разлика от повечето централи, проектите, вятърните централи са по-скоро натрапчиви, отколкото трудоемки. Необходимата площ за изграждане на вятърна централа за 1 MW надвишава площта на повечето други енергийни технологии. Същевременно обаче, независимо че оборудването на вятърната централа може да се разпростре върху голяма географска площ и да има голяма сфера на влияние, физическият „отпечатък” покрива сравнително малка порция от тази земя. Вятърно съоръжение от 50 МW, например, може да заема площ от 1 500 акра, но действително заетата от съоръженията площ може да бъде само 3 до 5% от общата площ, като останалата част може да се използва за други съвместими дейности.

Производството на енергия от вятъра е ограничено в райони, където климатът осигурява сравнително дълги периоди със силни и постоянни ветрове, ето защо проектите за вятърна енергия се осъществяват основно в селски и сравнително открити местности. Тези земи често се използват за селско стопанство, паша, рекреация, панорамни местности, хабитати на диви животни, управление на гори и сезонни водохранилища за борба с наводненията.

Развитието на вятърната енергия обикновено се съвместява с използване на земята за аграрни цели и паша.

Въпреки че тези дейности може да бъдат прекъснати в процеса на изграждането на централата и по време на експлоатацията на централата може да бъде намалено само интензивното селско стопанство. Изпълнението на проекти, свързани с вятърната енергия, може да окажат влияние върху други употреби на мястото, или на заобикалящия регион.

Някои паркове и местности за рекреация, посветени на опазването на дивата природа, най-вече на птиците, може да бъдат несъвместими с проекти за вятърна енергия.

Други използвания на земята, като резерват, за управление на растежа или рекреация, която не е свързана с дивата природа, може да бъдат съвместими, в зависимост от пречките, ефекта върху ресурсите от регионално значение и др. Променливите, които могат да определят въздействието върху земеползването са: топографията на местността; големината, броя, мощността и разстоянията на турбините; разположението и вида на пътищата; дали спомагателните съоръжения са обединени, или разпръснати; дали електропреносните линии са въздушни или подземни.

Визуални въздействия

Вятърните турбини са структури с натрапчива визия. Съвременните вятърни кули се извисяват на 30 до 90 метра над земята, без да се смятат перките на ротора, които може да достигнат до 90 метра в диаметър. Също така, често турбините са разгърнати в редици по дузина и повече машини, разположени по открити хребети и върхове. Дали визуалното въздействие на вятърните турбини поражда оплаквания, отчасти зависи от мястото, където са разположени.

В множество аграрни области на САЩ, предприемачите не са срещнали почти никакви проблеми при спечелването на съгласието на местните общности за изпълнението на проектите за вятърна енергия. Това има своето обяснение, отчитайки факта, че до средата на 20 век вятърните мелници са били често срещани из фермите в Америка. Допълнително помага и това, че земевладелците често получават директни облаги от проектите за вятърна енергия, тъй като получават рента за използването на земята им и такси, изплащани от собствениците на централите. В други населени места съгласието на общността може да се окаже сериозен проблем.

Понякога предложенията за инсталиране на вятърни централи в близост до населени места са срещали силен отпор от страна на собствениците на къщи и строителни предприемачи.

Говори се, че жителите - противници на проекта за вятърна енергия Корделия Хилс, североизточно от Сан Франсиско, не са искали да виждат вятърни турбини наоколо, независимо че хълмът, избран за инсталиране на турбините вече е имал разположени множество електронни релета и преносни линии. Излишно е да се споменава, че разполагането на инсталации за производство на енергия от вятъра в близост до национални паркове или природни резервати може да породи оплаквания и недоволство от страна на местните екологични организации и активисти.

Независимо от средата, недоволството може да се намали, като се правят вятърни турбини с по-ненатрапчив и приятен външен вид. Например, цилиндричните кули се възприемат естетически по-лесно, отколкото решетъчните стълбове и, отчасти поради тази причина, те са предпочитани от повечето инвеститори във вятърна енергия. В съчетание с минималистичния дизайн на някои от модерните вятърни турбини, цялостният ефект може да се приеме дори за атрактивен.

Особено внимание трябва да се обърне на подреждането на вятърните турбини. Добре направената подредба дава вид на целенасоченост и ефективност, докато разпръснатите на случаен принцип турбини създават впечатление за безцелност и безпорядък. Следването на контурите на хълма ще направи линията на вятърните турбини преливаща по-лесно в околната среда. Вземането на мерки за избягване оставянето на белези върху земята от грозни пътища е толкова важно, колкото и премахването на ненужния безпорядък чрез зариването на преносните линии и скриването на сградите и другите структури зад редове от зеленина.

Използването на визуални симулации е ценен инструмент за оценка на потенциалното въздействие от проекта върху визуално-чувствителните ресурси. Оценката на тези симулации позволява на предприемача, институциите, които издават разрешенията и обществото, да видят мястото каквото е и промените, които ще настъпят с изпълнението на проекта. След като видят симулациите, заинтересованите страни могат да вземат участие и отношение относно окончателния проект, така че потенциалните въздействия да се сведат до минимум.

Провеждането на образователни и информационни кампании сред местните общности също може да намали съпротивата във връзка с естетическата страна на проектите, свързани с вятърна енергия. Например, съществува тенденция хората, които минават покрай вятърна централа да забелязват няколкото неработещи машини, но не и болшинството работещи.

Това може да накара хората да мислят, че вятърната технология не работи. Обяснявайки на хората, че е нормално някои турбини да се спират в дадени моменти (поради колебания във вятъра или във връзка с поддръжката на парка), този проблем може да бъде преодолян.

Хората, които живеят в периметър от няколко километра от голяма ветроенергийна централа, или на няколко стотин метра от малка централа или отделна турбина са засегнати от шума, който се произвежда от турбините. Независимо, че този шум не е толкова силен на тези разстояния – обикновено, турбина от 300 kW произвежда по-малко шум на 120 м, от шума, който произвежда светофар на 30 м отстояние – той е достатъчен, за да се чува в къщите и може да бъде особено смущаващ през нощта, когато шумовете от трафика и домакинствата е сведен до минимум

При планирането на проект, свързан с вятърни турбини, трябва много внимателно да се обмисли шума, който може да се чува извън близките къщи. Вътре нивото на шума е вероятно да е по-ниско, дори и при отворени прозорци. Предвиждането на шума, който ще се произвежда при духането на вятъра от турбините към къщите, обикновено оценява потенциалното шумово въздействие. След това той се сравнява със съществуващия в района фонов шум, когато не работи вятърната централа.

Разработените в някои страни закони за устройство на териториите по отношение развитието на вятърната енергия, засягат този проблем като конкретизират пречките и допустимите нива на шум за минимизиране нарушаването на спокойствието на хората, живеещи в околността.

Например, в Палм Спрингс, е забранено разполагането на вятърни турбини по-близо от 370 м от най-близкото жилище, хотел, болница, училище, библиотека или дом за възстановяване, освен, когато топографията на мястото позволява да се направи изключение. В установените разстояния позволеният шум трябва да не надвишава 55 децибела, приблизително колкото е нивото на шума при духане на вятъра през дървета на отстояние от 15 м.

Съществен напредък е постигнат по отношение намаляването шума от турбините, в сравнение с първите машини, инсталирани в началото на 80-те години на миналия век. Днешните по-големи машини произвеждат по-малко шум (на единица произведена енергия), отколкото по-малките машини, които са били заменени, отчасти поради по-ниските скорости на ротора и прецизния дизайн и производство на носещата повърхност на перките и задните ръбове. Може да се обобщи, че съобразяването с минималните разстояния и намаляването на шума би елиминирало вероятността да има засегнати от шума на вятърните турбини жители.

Електромагнитното въздействие е разпадане на електромагнитните сигнали, използвани в комуникационните технологии, включително радио, телевизия и микровълни. Това е въпрос, дискутиран като потенциален проблем във връзка с някои аспекти на производството на енергия от вятъра, основно по отношение на въртящите се перки на вятърните турбини и изключително високото напрежение на електропреносните линии. Перките на турбините най-лесно отразяват телевизионните сигнали в обхват UHF, например телевизионните приемници в радиус от 5 км (UHF) или 6/5 км (VHF) от турбина Степента на вмешателство зависи от материала на перките, местоположението на турбината по отношение трасето на сигналите и големината на турбината.

Смущения в радио приемниците на FM сигнали не са регистрирани. Микровълновите релейни станции често се разполагат на отдалечени хълмове и в провинциални райони. Тези станции разчитат на безпрепятствени трасета за техните сигнали и следователно могат да бъдат засегнати от вятърните проекти, които смущават коридорите, по които се пренасят радио сигналите. Освен това, електрическите вериги в турбините, ако не са инсталирани и поддържани правилно, могат да излъчват електромагнитни сигнали (шумове). Ето защо е необходимо да има постоянен контакт с операторите на микровълновите станции, за да се избегне вмешателство от страна на вятърните проекти.

Птици

Потенциалното въздействие на развитието на вятърната енергия върху дивата природа и териториите с дива природа привлича вниманието в последните години. Въпросът е засегнат за първи път в края на 80-те години на миналия век, когато откриват, че вятърните турбини и високоволтовите електропреносни линии в превала Алтамонт в Калифорния са причинили смъртта на птици, сред които златни орли и червеноопашати ястреби, които са под федерална защита. Откритието предизвиква опозиция спрямо проекта от страна на някои екоактивисти и загриженост на Американската федерална служба за защита на дивата природа, която отговаря за изпълнението на федералните закони за защита на видовете.

Оттогава се наблюдават проблеми и в други райони. Съобщава се за убити птици от вятърните централи в Тарифа, Испания (един от двата най-големи пункта на миграцията на птиците през Средиземно море), както и в различни вятърни централи, разположени в северна Европа. Благодарение на тези инциденти природозащитните среди в Америка и Европа научиха повече за потенциалните въздействия върху околната среда на вятърната енергия. В дългосрочен план, обаче, проблемът с птиците не е ясен.

Изглежда възможно сериозните конфликти да се ограничат основно в районите на голямо съсредоточие или миграция на птици (както е в Тарифа), или където са засегнати защитени видове (както е в Превала Алтамонт). Това, обаче, може да включва малко на брой територии, тъй като една от отличителните черти, характеризиращи доброто място за разполагане на вятърна централа, може да е предпочитано място и от птиците. Например, планинските проходи често са ветровити, тъй като те предоставят канал на ветровете, пресичащи планинската верига; поради същата причина, те често са предпочитан маршрут от мигриращите птици.

Това, че птиците многократно посещават конкретни райони, не означава задължително, че по тези места не трябва да се строят вятърни централи. При вземането на такова решение трябва да се съобразят няколко фактора. Единият е, дали има голяма вероятност да настъпи конфликт между птиците и вятърните турбини. Изучаването на числеността и навиците на птиците може да покаже каква е вероятността от сблъсък на птиците с перките на вятърните турбини.

Друго съображение е вероятното влияние на смъртните случаи и наранявания върху популациите на местните птици. Най-добрият вариант е, при който няма убити птици, но това няма да важи за много случаи. По-научно издържан стандарт за измерване силата на въздействието може би е дали смъртните случаи ще доведат до намаляване на популацията или до значително нарастване на общата смъртност на засегнатите видове.

Ако предварителните проучвания покажат, че проектът, свързан с производството на енергия от вятъра, е малко вероятно да нанесе сериозни щети на популациите на птиците, може би ще е необходимо да се направят допълнителни проучвания, които да потвърдят това заключение. Това може да включва мониторинг на популациите на птиците и техните навици преди началото на проекта, след което едновременно да се наблюдава контролираната територия и ветроенергийната площадка по време на строителството и началото на експлоатацията. В някои случаи оперативният мониторинг може да продължи в течение на много години.

Признавайки потенциалната сериозност на въпроса с птиците, ветроенергийната индустрия си сътрудничи с различни национални/регионални агенции и екологични организации за разработването на подходящи програми за изучаване на птиците и насоки за определяне местоположенията на площадките за разполагане на вятърни централи. Независимо, че неразбирателствата са неизбежни, всички страни признават общия си интерес от успеха на вятърната енергия както в Европейския съюз, така и в САЩ, без да се нанасят сериозни щети на птиците и останалата дива природа.

Според някои изследвания, птиците и другите диви животни избягват да гнездят, или да ловуват в непосредствена близост до вятърните турбини. Освен това, дейности като строителство на пътища и прочистване на дървета могат да разрушат местообитанията и да позволят появата на нежелани видове. Проблемът допълнително се усложнява от факта, че някои от най-перспективните площадки за вятърни централи са разположени в отдалечени, планински райони, които са местообитания на много и различни видове растения и животни.

Поради тези съображения, някои екологично-чувствителни територии (дори и да не попадат под изричната защита на национални или регионални закони) трябва да останат забранени за ветроенергийни проекти. В други случаи, обаче, може да съществуват варианти за смекчаване или компенсиране на възникналите въздействия върху хабитатите. Например, предприемачите могат да инвестират в засаждане на дървета, или създаване на местообитания на видовете, прогонени от ветроенергийните проекти. Необходимите мерки, ако са приложими, зависят от конкретното място и засегнатите видове, и трябва да се съгласуват със съответните национални или регионални агенции и екологични организации.

Културни и палеонтологични съображения

За дадени видове културни ресурси, физическото разполагане и околността в района на мястото на ресурса, допринасят материално за неговата стойност. В този случай областта на потенциално въздействие може да включва територии в доловимо или видимо разстояние от чувствителния ресурс. Например, ветроенергийните централи често се разполагат по планинските била и могат да бъдат в близост до бреговете на големи водни басейни.

Местните хора използват тези територии за традиционни или религиозни церемонии. Ето защо, по време на проектирането и изпълнението на проекта трябва да се избягват и опазват места, разполагащи с културни и изкопаеми ресурси.

Развитието на вятърната енергия в подобни територии има по-голям потенциал за въздействие върху мащабни надземни културни ресурси. Сферата на потенциално въздействие може да се разшири само с няколко десетки метра, или до четвърт километър и повече. Това въздействие най-вероятно ще се свързва с дългогодишни територии за събиране на ресурси, забележителности, или свещени места и части от релефа.

Въздействията върху културните ресурси в тези територии може да включват също и съображения за нарушаване на традиционни практики, в следствие на шума и визуалните промени.

Степента на потенциално въздействие варира според топографията, вегетацията, големината на площта на ресурса и наличието или липсата на други проекти. От друга страна, местоположенията на повечето вятърни кули и свързаните пътища за достъп, преносни линии и структури за поддръжка обикновено могат да се уточнят в процеса на проектиране, за да се избегне въздействието върху известни повърхностни или подземни културни и изкопаеми ресурси.