Аналитично проучване на потенциала на територията на миг-кнежа за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (веи) с цел еко-съобразна експлоатация на налични и остатъчни ресурси в работата на селските стопанства”

МИГ-Кнежа съвпада териториално с административната едицица на Община Кнежа, която е разположена в Северозападна България на 30 км. южно от р. Дунав, в равнината между р. Искър – на изток, р. Скът на запад и Предбалкана – на юг. Простира се на площ от 317 812 дка, а само общинският център е разпрострян върху 7 кв. км. площ. Община Кнежа се намира в Плевенска област, която е със силно изразен континентален климат, характеризираща се с голяма средногодишна температурна амплитуда. Общината попада в Район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Тя се намира в централната част на Дунавската равнина. Общата характеристика на релефа може да се определи като равнинен. Топографската повърхност на цялата община е слабо наклонена на североизток, като равнинният и слабо хълмист характер на релефа позволява много добре да се развива селско стопанство. Геолого – метеоложките видове почви, които изграждат терена на община Кнежа обуславят слабата водообилност на по-голямата част от проучваната територия. Льосовидните материали, които покриват преимуществено терена са силно водопроницаеми – коефициентът на филтрация е 2–2,2 метра за денонощие. Те улесняват проникването на атмосферните води до водопоемните хоризонти – пясъците и чакълите. От общата площ на общината 250 000 дка е обработваема. На територията на Община Кнежа са разпространени основно карбонатни черноземи, типични черноземи и излужени черноземи. В общината няма химически замърсени почви и района е подходящ за производство на екологично чиста продукция. През територията на град Кнежа преминава река Гостиля. Водните ресурси на територията на общината са значителни. Общата им площ е 570 061 дка /язовири/.

През 2012 г. общият брой на земеделските производители, регистрирани в регистъра по Наредба № 3/1999 г., за територията на Община Кнежа е – 197 бр.

Регистърът на земеделските производители служи за набиране на информация за земеделските производители и за дейността им с цел подпомагане на земеделието и развитието на селските райони.

Регистрираните в него земеделски производители имат право да получават безплатно съвети и информация за цени и пазари на земеделски продукти от Националната служба за съвети в земеделието и да получават безплатна информация, анализи и прогнози от Областните дирекции „Земеделие”.

През 2012 г. са заявени площи за подпомагане от 310 бр. кандидати на територията на Община Кнежа.

2011 година бе динамична за българското земеделие, съпроводена с добър пазар на земеделската продукция, но с недотам благоприятни климатични условия. Все повече фермери започнаха да разчупват стереотипите при отглеждане на културите и се доверяват на иновациите, движени от мотива да постигнат едно по – рентабилно земеделие, прилагайки нови технологии.

По окончателни и текущи данни събрани от оперативна информация в Областна Дирекция “Земеделие” гр. Плевен, засетите площи със зърнено – житни култури през 2010/11 год., за Община Кнежа възлизат на 215 820 дка.
Пшеница

За изминалата 2010/2011 стопанска година пшеницата заема около 30% от площите засети със зърнено – житни култури.

За стопанската 2010 – 2011год. в следствие на сравнително добрите агроклиматични условия, отличните механизирани и растителнозащитни мероприятия от страна на земеделските производители през есента спомогнаха за доброто развитие на есенниците, като средният добив за Община Кнежа е 499 кг/дка, което е един от на-високите за страната.

Царевица

Друга важна по значение зърнено – фуражна култура в сектора е царевицата. През 2011 год. засетите площи са 93 620 дка. или близо 40 % от обработваемите площи на Община Кнежа.

От реколтираните 93 620 дка. средения добив е бил 803 кг/дка., като 2011 година се оказа благоприятна за развитието на културата, а това даде възможност на производителите за отлични добиви при добри цени на пазара.

Царевицата за зърно е най-застъпената в Община Кнежа предвид изключително благоприятните почвено-климатични условия за отглеждане на културата, традициите при отглеждане на културата и не на последно място наличието на единствения Институт по царевицата, който се намира в гр. Кнежа, което предразполага оттлично съчетание на благоприятни почвено-климатични условия с високо развита наука – изключителна предпоставка за успешно и модерно развито земеделие.

През 2011 производството на слънчоглед възлиза на 13 038 т., като реколтираните площи са в размер на 48 364 дка, при среден добив от 270 кг/дка, който отново е над средните за страната.

На територията на МИГ-Кнежа увеличението на размера при фермите се извършва с бавни темпове. В общината все още силно преобладават дребни животновъдни полупазарни стопанства.

Дребните стопанства намаляват с бавни темпове, което е нетипично в условия на действаща квотна система. Това неизбежно рефлектира върху качеството на произвежданото и преработвано от млекопреработвателните предприятия мляко в областта, а с това и занижени изкупни цени в целия отрасъл.

В сравнение с началото на 2009 г. в края на 2011 год. се отчита намаление в общия брой животни и намален брой пчелни семейства – тенденция, която не е обнадеждаваща за животновъдния сектор като цяло.

В говедовъдството преобладава млечното направление като основно се отглеждат черношарено говедо и кръстоските му. Тази тенденция продължи и през 2011 година, като се наблюдава тенденция към уедряване на дребните стопанства, които се стараят да увеличат броя на млечните крави като спазят изискванията на ЕК.

В сравнение с 2010г. и края на 2011г. тенденцията е в намаления брой животни, които се групират в по-големи животновъдни ферми. Общия брой на говедата за 2011 г. възлиза на 2 690.

Овцевъдството е един от отраслите, в който се наблюдава увеличение на броя отглежданите животни, като общия брой на отглежданите животни е в размер на 6 176 бр.

Положителна тенденция в тези два водещи отрасъла от сектор животновъдство е високата активно на земеделските производители, на територията на МИГ-Кнежа, които кандидастват и изпълняват проекти по мярка 121 от ПРСР за модернизиране и привеждане на животновъдните стопанства, във вързка с нормативните изисквания в сектора, касаещи спазване на определени ветеринарно-медицински изисквания, хуманно отношение към животните, спазване на изискванията на Нитратната директвина и др.

Кози се отглеждат предимно в малки ферми на частни стопани. Преобладават местни породи и техните кръстоски с по-ниски продуктивни качества. Но при тях тенденцията е към намаляване на броя животни – за 2011 г. са общо 1216 животни.

Свиневъдството е слабо застъпено предвид необходимостта от покриване на изискуемите показатели на ЕС – относно сграден фонд, оборудване, технология на отглеждане и спазване на нормативите по опазване на околната среда, като добре изградени ферми с икономическо значение, като цало липсват.

От представената информация по-горе може да се направи извода, че Растениевъдството е традиционното доминиращо направление в селскостопанската продукция на МИГ Кнежа, като най-голям дял има добива на царевица, следван от пшеницата и слънчогледа.

Делът на трайните насаждения е много нисък и няма роля за икономическото развитие на територията. Зеленчуковите култури са също слабо застъпени.

Поливното земеделие и свързаните с напояването и отводняването на земеделски земи дейности са в дълбока криза. Наложителен е цялостен ремонт на хидромелиоративните съоръжения и възстановяване функциите на напоителните системи, което обяснява и липсата на напоявани стопанства и площи на територията на МИГ Кнежа.
ХІ. Състояние и перспективи за развитие на ВЕИ на територията на МИГ-Кнежа.

От представената по-горе информация може да се напрви извода, че територията на Миг-Кнежа няма висок потенцил за производство на енергия от вятър, геотермални води и води, поради липса на достатъчен ресурс, който да осигури адекватно и финансово изгодно производство.

Като перспективно може да бъде определено производството на енрегия от биомаса, предвид силно развитото земеделие и изграждането на фотоволтаици.

Въпреки бурното развитие на развитие на сектора на възобновяемата енергия в България, на територията на Миг-Кнежа, към настоящия момент все още няма инсталирани съоръжения за използване на ВЕИ, както и проявен инвеститорски интерес за изграждане на съоръжения на ВЕИ, като основните причини са следните:

- високо развито конвенциално земеделие, генериращо високи добиви и големи обеми на производство, респективно добри финансови резултати;

- високо плодородни площи и подходящи условия за развитие на модерно земеделие;

- липса на подходящи водни ресурси за изграждане на малки ВЕЦ;

- липса на подходящи условия за изграждане на ветрови турбини, предвид картата на потенциала на територията за изграждане на ветрови турбини;

- необходимост от свободен финансов ресурс за изграждане на съоръжения и влошена финасова ситуация в страната;

- липса на фиксирана тарифа за изкупуване на електроенергията за целия период на инвестицията;

- тромави процедури на НЕК и ЕРП за присъединяване към енергопреносната и нерегоразпределителна мрежа;

- тежки административни процедури при необходимост от промяна предназначението на земеделската земя.

Въпреки това, на база направено проучване сред 50 бр. представители на МИГ-Кнежа, могат да бъдат изведени следните основни изводи:

1. 
   Голяма част от анкетираните определят територията на МИГ-Кнежа, като подходяща за производство на енергия от ВЕИ, както и за налични предпоставки за такъв тип производство;
   
2. 
   Голяма част от анкетираните отговарят положително, че биха инвестирали в съоръжения за производство на енергия от ВЕИ.
   
3. 
   Болшинството от анкетираните определят изграждането на фотоволтаици и слънчеви колектори като единствената възможност за производство на енергия от ВЕИ.
   

Освен това изграждане на такива мощности ще спомогне за:

- Източник на възобновяема енергия. Съвременните глобални енергийни доставки са силно зависими от изкопаемите енергийни източници (суров петрол, лигнитни въглища, каменни въглища, природен газ). Тези източници са получени от вкаменени останки на мъртви растения и животни, които са били подложени на действието на топлината и налягането в земната кора в продължение на стотици милиони години. Това прави фосилните горива невъзобновяеми ресурси, чиито запаси намаляват много по-бързо, отколкото се формират нови.

Пикът на производството на петрол се определя като “момент, в който се достига максимума на световното производство на суров петрол, след което скоростта на производството намалява”. Според различни изследователи, пикът вече е настъпил или се очаква да настъпи в рамките на близък период от време. За разлика от изкопаемите горива, биогазът е възобновяем енергиен източник. Произвежда се от биомаса, която акумулира и съхранява слънчевата енергия чрез фотосинтеза. Биогазът не само ще подобри енергийния баланс на района, но ще има също и важен принос за запазване на природните ресурси и подобряване на качеството на околната среда.

- Намаляване на емисиите на парникови газове и на последствията от глобалното затопляне. При изгарянето на природни горива като лигнитни и антрацитни въглища, суров петрол и природен газ, въглеродът, съхраняван милиони години в земната кора се отделя в атмосферата като въглероден диоксид (CO2). Нарастването на концентрацията на CO2 в атмосферата причинява глобално затопляне, поради парниковия потенциал на този газ. Изгарянето на биогаз, също, води до отделяне на CO2, но основната разлика с природните горива е, че въглеродът в него е иззет скоро от атмосферата чрез фотосинтезата на растенията. По тази причина, въглеродният цикъл на биогаза е затворен в рамките на много кратък период от време (между една и няколко години). При производството на биогаз чрез анаеробно разграждане се намаляват и емисиите на метана (CH4) и на диазотния оксид (N2O), отделяни при съхраняването и използването на оборски тор за наторяване. Парниковият ефект на метана е 23 пъти, а на диазотния оксид 296 пъти по-висок от този на въглеродния диоксид. Използването на биогаз заменя природните горива за производството на енергия и в транспорта, с което намалява емисиите на CO2, CH4 и N2O и съответно допринася за ограничаване на глобалното затопляне.

- Намалена зависимост от вноса на природни горива. Изкопаемите горива са ограничени ресурси, концентрирани в няколко географски зони на нашата планета. Това прави страните извън тези области постоянно зависими и с несигурен статут за внос на енергийни доставки. Повечето европейски страни са силно зависими от вноса на енергия от райони, богати на изкопаеми горива като Русия или Близкия изток. Разработването и прилагането на възобновяеми енергийни източници като биогаз ще повиши устойчивостта и сигурността на националните енергийни доставки и ще намали зависимостта от вноса на енергия.

- Принос към целите на Европейския съюз за устойчива енергетика и опазване на околната среда. Борбата с глобалното затопляне е един от основните приоритети на европейските енергийни и екологични политики. Европейските цели за производство на възобновяема енергия, намаляване на емисиите на парникови газове, както и устойчивото управление на отпадъците, се основават на ангажимента на държавите-членки на ЕС да приложат необходимите мерки за изпълнението им. Производството и използването на биогаз има потенциала да постигне и трите цели в едно и също време.

- Намаляване на отпадъците. Едно от най-големите предимства на производството на биогаз е възможността отпадъчната биомаса да се трансформира в ценен ресурс чрез използването й като суровинен източник за анаеробно разграждане. Много европейски страни имат проблем със свръхпроизводството на органични отпадъци от промишлеността, селското стопанство и бита (домакинствата). Производството на биогаз е отличен начин за справяне с нарастващите ограничения на националните и Европейските разпоредби в тази област и за използването на органичните отпадъци за производство на енергия и тор като вторичен продукт. Технологиите за производство на биогаз допринасят за редуциране на обема на отпадъците и на разходите за оползотворяването им.

- Създаване на нови работни места. Развитието на национален сектор за производство на биогаз ще стимулира създаването на нови предприятия със значителен икономически потенциал, ще повиши приходите на селските райони и ще доведе до създаване на нови работни места. В сравнение с използването на вносни природни горива, производството на биогаз изисква много повече работна сила за производство, събиране и транспортиране на суровините, за производство на техническите съоръжения, както и за изграждане, експлоатация и поддръжка на инсталациите за биогаз и т.н.

- Възможност за гъвкаво и ефективно използване на енергийния потенциал на биогаза. Биогазът е носител на енергия с широко приложение. В развиващите се страни, едно от най-простите приложения на биогаз е за приготвяне на храна и за осветление. В много европейски страни, биогазът се използва за комбинирано производство на топлина и енергия. Биогазът може да бъде, също, инжектиран към мрежите за природен газ, да се използва като транспортно гориво или да се използва в технологиите с горивни клетки.

- Малък разход на вода. При производството на биогаз се използва най-малко количество вода сравнено с производството на други видове биогорива. Този аспект е толкова важен, колкото и енергийната му ефективност, поради очакваният в най-близко бъдеще недостиг на вода в някои части на света.

Освен това производството на биогаз ще има огромна полза и самите фермери, поради следните причини:

- Източник на допълнителен доход. Производството на суровина в комбинация с експлоатацията на инсталации за биогаз прави технологиите за биогаз икономически атрактивни за фермерите и допринася за повишаване на техните приходи. Независимо от допълнителните приходи, фермерите получават нова и важна социална функция като доставчици на енергия и оператори по третиране на отпадъци.

- Отличен продукт за наторяване. Инсталацията за биогаз не е единствено доставчик на енергия. Ферментиралата биомаса, наречена вторична биомаса, е ценен за почвите тор, богат на азот, фосфор, калий и микроелементи. В сравнение със суровия оборски тор, вторичната биомаса има подобрена ефективност на наторяване поради хомогенността й и по-високата хранителна стойност, по-доброто съотношение C/N и минималното отделяне на миризма.

- Затворен цикъл на хранителните вещества. При производството на биогаз, цикълът на хранителните вещества – от получаването на суровината до прилагането на вторичната биомаса като средство за наторяване - е затворен. Въглеродсъдържащите вещества (C) намаляват в процеса на преработката, полученият метан (CH4) се използва за производство на енергия, а въглеродният диоксид (CO2) се освобождава в атмосферата и се усвоява от растенията чрез фотосинтеза. Някои въглеродни съединения остават във вторичната биомаса и при използването й за наторяване, тези съединения подобряват въглеродното съдържание на почвите. Производството на биогаз може да се интегрира перфектно в конвенционалното земеделие и животновъдството, при което вторичната биомаса да измести минералните торове, произведени с изразходване на голямо количество природни горива.

- Възможност за използване на различни суровини. Много и различни видове суровини могат да се използват за производството на биогаз: твърд и течен оборски тор, остатъци от земеделски култури, енергийни култури, органични отпадъци от млекопреработването и други отрасли на хранителната промишленост и селското стопанство, утайки от отпадъчни води, битови органични отпадъци и такива от ресторантьорския бизнес. Биогаз може да се събира и от депата за битови отпадъци. Основно предимство на производството на биогаз е възможността да се използва като суровина така наречената “влажна биомаса”. Примери за влажна биомаса са утайките от отпадъчни води на мандри, свинеферми и градски пречиствателни станции или течни отпадъчни потоци от хранителната промишленост, всички характеризиращи се с влагосъдържание повече от 60–70%.

В последните години за производство на биогаз широко се използват голям брой енергийни култури (царевица, рапица и др.). Независимо от тях, всички видове селскостопански отпадъци, дори и повредена реколта и посеви могат да се използват за производство на биогаз и торове. Някои животински продукти, неподходящи за консумация от хората, също могат да се преработват в инсталациите за биогаз.

- Санитарна безопасност. В сравнение с непреработените торове и разтвори, използването на вторичната биомаса за наторяване подобрява санитарната безопасност. По време на анаеробното разграждане се осъществява контролирано очистване на вторичната биомаса, за да е подходяща за използване като тор. В зависимост от типа на използваната суровина чистотата на вторичната биомаса може да се осигури чрез поддържане на подходяща температура за ферментация, пастьоризиране или стерилизиране под налягане. Целите на тези процеси са дезактивиране на патогенните микроорганизми, семената на плевелите и други биологични рискове и прекъсване на веригата за предаване на болести.

Сумарната площ на слънчеви колектори в света е 50 мил кв.м., което намалява използването на органично гориво приблизително 5-7 мил.тона /година Разработват се проекти за строителство на електростанции в безвъздушното пространство, където слънчевите лъчи не губят своята енергия.

Уловеното на земна орбита излъчване предлагат да бъде преобразувано в друг тип енергия-микровълни- тогава да се изпраща на Земята.

Проект на фирма Solaren. Идеолозите на проекта твърдят, че ще могат да произвеждат 3 пъти повече енергия отколкото съвременните електроцентрали.

В космоса ще бъдат пуснати няколко спътника, които със помощта на специални огледала от тънко фолио ще се натрупва слънчевите лъчи и ще ги насочват към фотоелементи. След това слънчевата енергия, вече преобразувана в електромагнитно излъчване /безопасни радиовълни/, ще се отправя към наземни приемници

За разлика от предния проект енергията ще се изпраща на Земята във вид на микровълни. Вече се провеждат изпитания на излъчвател, способен да изпраща енергия на Земята във вид на микровълни.

Не бива да се отказваме от практически неизчерпаемия източник на енергия –слънцето. Използвайки автономните източници на енергия би се увеличило КПД на хелиоустановките с построяване на нулеви домове.

Сгради с нулев енергиен баланс - “нулеви сгради” постепенно завладяват света. Приема се, че такива сгради могат да функционират напълно автономно и да изработват топлина и електричество за собствените си нужди напълно самостоятелно. Те не зависят или почти не зависят от централизираните електро и топло- преносни мрежи.

Слънчевите колектори и батерии, ветрогенераторите и биоректори могат да бъдат интегрирани в къщи, павилиони, многоетажни сгради и даже стадиони. Използват се специални системи за вентилация и събиране на дъждовна вода, както и елементи на слънчева архитектура.

Това позволява забележимо да се икономисва при експлоатацията на такива сгради, безопасно и комфортно пребиваване на хората там.