Характеристики на инженерногеоложките условия

1. 
   Инженерногеоложка зона A.2. – ефузивни магмени скали
   

В андезити от тази зона са разработени 11 кариери за скален материал (добив до 1 802 000 m3/а).

В скалния масив има пукнатинни води; k=0.05 m/24h (опитни водочерпения Водпроект).

2. 
   Инженерногеоложка зона А.3. – пирокластични скали
   

В изветрителната зона туфите, туфобрекчите и туфитите се класифицират като изветрели – Кс изв=0.87 (туфите и туфобрекчите са силно ронливи и при изкопни работи често се обрушват и разпадат; отнасят се към малко здрави до средно здрави размекващи се скали – Rcw=147-477.10⁵ Pa и Краз=0.61 и са с R0=8-10.10⁵ Pa).

Под изветрителната зона скалите имат по-висока якост Rcw=580-630.10⁵ Pa, което ги класифицира като здрави скали, но отделни проби показват якост на натиск във водонапито състояние 144-263.10⁵ Pa (малко здрави скали).

По коефициент на размекване са размекващи се до неразмекващи се скали – Kраз=0.73-0.77. Условно изчислително почвено натоварване – в границите R0=10-20.10⁵ Pa.

В землището на с. Димчево и с. Твърдица е установена пукнатинна артезианска вода (напор +1.4 m – абс. кота +4.86 m) и дебит Q=0.03-0.04 dm3/s. По южния бряг на яз. Мандра пукнатинните води дават извори (25% – постоянни, останалите – с непостоянен дебит).
Районът на седиментните скали Б е поделен на два инженерногеоложки подрайона – на докватернерните и кватернерни седименти (с различни физични и механични показатели).

3. 
   Инженерногеоложка зона Б.1.2. – пясъчников тип строителни почви.
   

Въпреки че по Rcw пясъчниците са малко здрави скали, драгажни работи в тях са извършвани след предварително взривяване.

Подземни води са установявани рядко в сондажи около с. Маринка. Водите са привързани главно към лещи от слабо споени пясъци на различна дълбочина (от 5 до 21.3 m).

4. 
   Инженерногеоложка зона Б.1.3. - свързани строителни почви.
   
   1. 
      Инженерногеоложки участък Б.1.3.2.
      

• 
  при Р=1.0.10⁵ Ра – М=51-58.10⁵Ра;
  
• 
  при Р=2.0.10⁵ Ра – М=64-80.10⁵Ра;
  
• 
  при Р=3.0.10⁵ Ра – М=74-95.10⁵Ра.
  

Като земна основа се класифицират като група А строителни почви.

5. 
   Инженерногеоложка зона Б.2.1. – свързани строителни почви.
   
   1. 
      Инженерногеоложки участък Б.2.1.1.
      

Дебелина- 1.5-2.0÷11-12 m.

Зърнометричен състав – глините са предимно прахови (Ip=27-28%). Глините са в твърдопластична консистенция (Ic=0.79-0.90). Специфична плътност – ps=2.71-2.73 g/cm3.

Обемна плътност – pn=1.85-1.95 g/cm3.

Обемна плътност на скелета – pd=1.49-1.55 g/cm3. Коефициент на порите – e=0.74-0.83. Компресионен модул:

• 
  при Р=1.0.10⁵ Ра – М=55.10⁵Ра;
  
• 
  при Р=2.0.10⁵ Ра – М=70.0.10⁵Ра;
  
• 
  при Р=3.0.10⁵ Ра – М=83.0.10⁵Ра.
  

Имат висока стойност за wopt=27% pds=1.46 g/cm3, като при тези стойности φ=19°30´, а с=0.29.10⁵Ра.

Класифицират се като група Б средно слегаеми строителни почви.

Условно изчислително почвено натоварване - R0=2.5-2.8.10⁵ Ра

В алувиално-делувиалните глини са фундирани с плоски фундаменти множество сгради и съоръжения.

6. 
   Инженерногеоложка зона Б.2.2. – несвързани строителни почви.
   
   1. 
      Инженерногеоложки участък Б.2.2.1.
      

До дълбочина 1.3-1.8 m. пясъкът е в неуплътнено (рохко състояние), а под тази дълбочина– в средно сбито състояние.

• 
  за едрите пясъци – неуплътнени, рохки – φ_ср=24° (доста ниска стойност),
  
• 
  за средно сбити пясъци φ=33°-34°.
  
• 
  за средни пясъци – рохки – φ=13°, уплътнени пясъци – φ=24°.
  

• 
  За рохки едри пясъци – Id=0.23,
  
• 
  За уплътнени средни пясъци – Id=0.54,
  
• 
  За уплътнени едри пясъци – Id=0.64.
  

• 
  За средните пясъци – Е0=14.0.10⁵ Ра
  
• 
  За едрите пясъци – Е0=25.0.10⁵ Ра
  

2. 
   Инженерногеоложки участък Б.2.2.2.
   

При пенетрации е установено, че пясъците близко до повърхността имат φ=11° и Е0=12.10⁵ Ра – пясъците от тази зона са силно слегваема строителна почва- група В.

Под праховите дребни пясъци залягат тини, с голяма дебелина, неуплътнени, високо деформируеми – неподходяща земна основа за фундиране.

7. 
   Инженерногеоложка зона Б.2.3. – особени строителни почви
   
   1. 
      Инженерногеоложки участък Б.2.3.1.
      

Зърнометричен състав – песъчливи до глинести тини. Коефициент на порите – е=1.21-3.60 (висок). Специфична плътност- p_s=2.69-2.75 g/cm3.

Земната основа е силно слегваема.

В тините е установено газопроявление при проучвателно сондиране.

2. 
   Инженерногеоложки участък Б.2.3.2.
   

2. 
   Изводи и препоръки за бъдещото строителство на Бургаското пристанище.
   

Аналогичен е строежът на крайбрежната част на Бургаския залив. Пристанището на Бургас е разположено върху северния склон на долината, оформена върху стара абразионна повърхност в палеогенски и сарматски глини, прослоени от варовити пясъчници, частично покрити от пясъчната коса. Значителна част (300-400 т.) от новия вълнолом ще бъде изградена върху тини.

1. 
   Изводи от анализа на физичните и механичните показатели на тините. Препоръки за бъдещето строителство
   

• 
  Земната основа на вълнолома е изградена от слаби, силно слегваеми тини с голяма дебелина;
  
• 
  Тините от Бургаския залив имат по-висока дисперсност и по-висока пластичност от тези на Варненския залив. Проявяват се в по-голяма степен като типични тиксотропни системи с ясно изразен преход между границата на пълзене и границата на разрушаване на структурата.
  
• 
  Деформационните модули на тините от Бургаския залив са между 13 и 17.10⁵ Ра (при товари еднакви с геоложкия). Това са много ниски стойности, при което не може да се гарантира експлоатационната сигурност на тежки съоръжения без да се извърши предварително подобряване на земната основа.
  
• 
  Параметрите на лабораторно определената якост на срязване се изменят за φ от 3°30´ до 7°30´ и за с от 0.003 до 0.09.10⁵ Ра. Тези стойности са по-ниски от определените на място - съответно φ от 5° до 7° и с от 0.12 до 0.21.10⁵ Ра. Тези стойности показват, че земната основа е с незадоволителна носеща способност.
  
• 
  Коефициентът на консолидация за тините от Бургаския залив е по-нисък отколкото този на тините от Варненския, поради което може да се очаква, че при тях слягането на основата при нормални условия ще протича по-продължително време.
  
• 
  Стойностите на физичните и механичните показатели на тините, определени чрез статистическа обработка на достатъчен брой проби, са близки с резултатите, получени от статистическата обработка на проби от Варненския залив и могат да се използват за предварителни проектантски решения.
  

4. 
   Сеизмично микрорайониране
   

Съгласно "Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони" – 1987 г., изветрялата зона от скалните масиви е II група почви, неизветрелите скали – I група почва, а площта заета от тях – благоприятна за строителство.

Счита се, че сеизмичната степен за инженерногеоложки единици А.2. и А.3. може да се намали с 1 бал под основната (т. е. да стане VI по МSК).

Инженерногеоложките единици Б.1. и Б.2.1. са глинести и несвързани строителни почви (палеогенски и миоценски глини, чакъли и пясъци, и кватернерни алувиално-делувиални глини). Глините са в твърдопластична и твърда консистенция, а несвързаните почви – в средно сбито състояние.

Подземните води залягат на дълбочина >3-5 m.

Строителните почви в тези инженерногеоложки единици са II група почви, а площите – благоприятни за строителство в сеизмично отношение.

Това дава основание да приемем, че в инженерногеоложки единици Б.1. и Б.2.1. основната сеизмична степен за района следва да се запази (т. е. да остане VII).

Инженерногеоложките зони Б.2.2. и Б.2.3. са слаби езерно – блатни глини, тини и водонаситени морски пясъци. Често под езерно – блатните глини и морските пясъци залягат кватернерни тини с голяма дебелина.

Подземните води в терасите на реките са на дълбочина 0.5 -1.9 m. В обсега на пясъчните коси водите са в пряка хидравлична връзка с Черно море (при щормова обстановка е констатирано покачване на подземните води до 1 m). В заблатените участъци нивото на водата е на повърхността. Водонаситените морски пясъци (рохки до средно сбити) при сеизмично въздействие може да се втечнят.

Голяма част от промишлената зона на Бургас е изградена именно върху тези пясъци. Конструкциите на сградите и съоръженията изградени върху тях, са оразмерявани за земетресения от VII степен, без да се отчита сеизмичното въздействие.

От зърнометричния състав на пясъците, геоложкия строеж и степента на уплътненост, може да се направи заключение, че при земетресения от VII и по-висока степен има вероятност пясъците от пясъчната коса да се втечнят.

В сеизмично отношение пясъците са II (едри и средни пясъци) и Ш група почви (прахов дребен пясък), когато са в средно сбито състояние. Езерно – блатните глини и тини в сеизмично отношение са Ш група почви. Площта заета от тях се класифицира като неблагоприятна и малко пригодна за строителство при земетръсни условия.

4. 
   Флора и фауна. Зелена система на гр. Бургас
   

Зелената система на Общият устройствен план на Община Бургас обхваща всички вегетативни площи, които имат отношение към природната среда в границата на землището на Бургас и към урбанизираната територия. Проучването и анализът на площите под вегетативно покритие съучастват в перспективните решения на Общия устройствен план на град Бургас и се извършват според изискванията на действащата законова и нормативна уредба и предхождащите го разработки от по-високи нива, както и според вижданията на обществеността и професионалните в тази област.

По своята същност озеленяването е комплексно понятие и комплексна дейност, която фиксира в себе си най-общите признаци на санитарно-хигиенни, фито-мелиоративни, биолого-инженерни, естетико-художествени и други дадености, съставящи съдържанието му.

1. 
   Класификация и аспекти на развитие на зелената система
   

• 
  Функционалният аспект се обуславя от функцията и предназначението на зелените площи – свързва се с осигуряването на необходимите зелени площи за публично ползване, както и среда за живеене и труд в различните системи на градската структура;
  
• 
  Естетическият аспект е свързан с пространствената визия на града, с облика, който придава, както отделният парк, така и въздействието на зелена система като цяло върху урбанизираната градска среда;
  
• 
  Ландшафтния аспект обезпечава вписването на града и неговите органични връзки с природните крайградски зони, създаващи специфичен облик на град Бургас, като урбанизирана територия вписана между 4 басейна – Черно море и трите Бургаски езера – Бургаско, Мандренско, Атанасовско, със съпътстващите ги влажни зони и крайбрежни ландшафти;
  
• 
  Екологичният аспект е свързан с: повишаване на биологичната активност на града чрез възможностите на зелената маса на растителността; подобряване на екологичните характеристики на средата – изолиране и филтриране на вредностите от транспорта и стопанските обекти; намаляване на шума, праха, серните и азотни оксиди в атмосферния въздух; осигуряване на екологичен комфорт в зоните за живеене и отдих;
  
• 
  Социалният аспект е в посока задоволяване на нуждата от краткотраен отдих, както и чрез прякото влияние на микро климатичните и санитарно-хигиенните показатели върху здравето на хората – зелените зони са среда с профилактичен и терапевтичен ефект, оказваща положително физиологично и психическо въздействие върху хората.
  

Тези аспекти имат качествени и количествени измерения и показатели и могат да бъдат класифицирани:

• 
  По ландшафтно – пространствен белег
  

• 
  Крайбрежна Черноморска зелена зона;
  
• 
  Ниски крайезерни тераси;
  
• 
  Урбанистична зона на стария град;
  
• 
  Хълмиста зона в района между Мандренско и Бургаско езеро и в северозападната част на общината;
  
• 
  Масирани горски насаждения в извънселищните територии на общината.
  

• 
  По урбанизационен белег
  

• 
  Селищни зелени площи и паркове;
  
• 
  Крайселищни зелени зони и паркове;
  
• 
  Влажни зони и естествени територии под защита.
  

• 
  По функционален белег:
  

• 
  Градски паркове – паркове за широко обществено ползване, градски градини скверове;
  
• 
  Озеленяване на транспортни трасета и улична мрежа (автотранспортни трасета и съоръжения, ЖП трасета и съоръжения, улици в населените места);
  
• 
  Крайградски паркове, горски паркове, защитени територии и влажни зони.
  

• 
  Озеленяване на административни сгради, културни институти, култови сгради, здравни и детски заведения, сгради на образованието, спортни сгради и съоръжения и др.
  
• 
  Озеленяване на жилищната среда – микрорайонни паркове, вътрешно – квартални пространства, дворни градини;
  
• 
  Озеленяване на промишлени терени – заводски и складови площадки, изолационни ивици в заводски и промишлени терени, изолационни защитни пояси на промишлени зони.
  
• 
  Озеленяване на курортните селища;
  
• 
  Озеленяване на спортни съоръжения и комплекси;
  
• 
  Мелиоративно озеленяване, крайезерни влажни зони;
  
• 
  Стопански площи на зелената система – декоративни разсадници и дендрариуми, цветопроизводни стопанства и оранжерии;
  
• 
  Стопански трайни насаждения и ветрозащитни пояси.
  

2. 
   Ситуационен анализ и правни възможности за развитие на зелената система
   

• 
  Разширени възможности за придобиване на собственост върху земята;
  
• 
  Непълноти в нормативните документи по териториално и селищно устройство – например: фиксира се минимална озеленена площ, което не е достатъчно без детайлизиране на ниска и висока растителност, обем вегетативна растителност;
  
• 
  Неспазване на нормативните документи по отношение на разполагане на обекти на общественото обслужване в парковите територии – например: много са примерите на разрешени временни съоръжения;
  
• 
  Общата застроена площ на обекти за обществено обслужване значително надхвърля максимално регламентираните площи по правилата и нормативите за устройство на територията;
  
• 
  Намаляване на бюджетните средства за поддържане на съществуващите зелени площи и изграждането на нови паркови обекти и липса на средства за поддържане на озеленените вътрешноквартални пространства в жилищните комплекси и др.
  

Съществуващите природни и антропогенни фактори определят чертите на съществуващата зелена система :

• 
  Уникално преплитане на четирите мащабни водни площи – Черно море и трите Бургаски езера с терасите на историческото градско ядро, жилищните райони и териториите за активна икономическа дейност;
  
• 
  Езерата живописно разчленяват крайградските територии, като благоприятстват съществуването на уникални ландшафти и типичен Бургаски образ;
  
• 
  Изградена е биологично активна градска силно урбанизирана среда с мащабни паркове площи, наситени с растителност;
  
• 
  Създадено е транспортно озеленяване и зелени защитни пояси по протежение на основните градски транспортни потоци и в промишлената зона;
  

Налице са известна хаотичност в развитието на южната промишлена зона между морето и езерото „Вая”, с обекти непривързани към средата и жилищния район „Меден рудник“, както и непремерена антропогенна намеса в една от най-хубавите части на крайбрежието на Бургас.

3. 
   
   Каталог: uploads
   uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
   uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
   
   
   
   Изтегляне 5.29 Mb.
   
   Сподели с приятели: