Характеристики на инженерногеоложките условия
В района на гр. Бургас и неговите крайградски територии се срещат следните инженерногеоложки зони:
-
Инженерногеоложка зона A.2. – ефузивни магмени скали
Ефузивните магмени скали са трахити и андезити, сред обща маса от пирокластични материали. Трахитите и андезитите имат масивна текстура и порфирна структура. Едроблоково напукани и изветрели в горните 3-5 м. Неизветрелите скали се класифицират като неразмекващи се (Kраз=0.95), здрави до много здрави скали (Rcw=611-1960.105 Pa, ср.1285.105 Pa).
Условно изчислително почвено натоварване: R0=10.105 Pa за изветрялата част и R0=15-30.105 Pa за неизветрялата част.
В андезити от тази зона са разработени 11 кариери за скален материал (добив до 1 802 000 m3/а).
В скалния масив има пукнатинни води; k=0.05 m/24h (опитни водочерпения Водпроект).
-
Инженерногеоложка зона А.3. – пирокластични скали
Зоната е изградена от туфи, туфобрекчи и туфити и заема значителна площ. Интензивни изветрителни процеси в масива до дълбочина 10-16 m (около кв. Горно Езерово, с. Черни връх и кв. Меден рудник са площно хидротермално променени и по-податливи на изветряне).
В изветрителната зона туфите, туфобрекчите и туфитите се класифицират като изветрели – Кс изв=0.87 (туфите и туфобрекчите са силно ронливи и при изкопни работи често се обрушват и разпадат; отнасят се към малко здрави до средно здрави размекващи се скали – Rcw=147-477.105 Pa и Краз=0.61 и са с R0=8-10.105 Pa).
Под изветрителната зона скалите имат по-висока якост Rcw=580-630.105 Pa, което ги класифицира като здрави скали, но отделни проби показват якост на натиск във водонапито състояние 144-263.105 Pa (малко здрави скали).
По коефициент на размекване са размекващи се до неразмекващи се скали – Kраз=0.73-0.77. Условно изчислително почвено натоварване – в границите R0=10-20.105 Pa.
В землището на с. Димчево и с. Твърдица е установена пукнатинна артезианска вода (напор +1.4 m – абс. кота +4.86 m) и дебит Q=0.03-0.04 dm3/s. По южния бряг на яз. Мандра пукнатинните води дават извори (25% – постоянни, останалите – с непостоянен дебит).
Районът на седиментните скали Б е поделен на два инженерногеоложки подрайона – на докватернерните и кватернерни седименти (с различни физични и механични показатели).
-
Инженерногеоложка зона Б.1.2. – пясъчников тип строителни почви.
Глауконитни пясъчници, варовити пясъчници и песъчливи варовици, преминаващи на места в сбити до слабо споени пясъци. Релефът е слабо хълмист, с дълбоко врязани дерета и оврази.
Пясъчниците са изградени от скални отломки и остатъци от кристали с разнородна спойка – предимно карбонатна.
Обемна плътност – pn=2.33-2.66 g/cm3, Специфична плътност - ps=2.72-2.77 g/cm3; Обем на порите – n=4.0-15.4%
Якост на натиск – поради разнородната спойка Rc=174-945.105 Pa, a Rcw=120.105 Pa.
Въпреки че по Rcw пясъчниците са малко здрави скали, драгажни работи в тях са извършвани след предварително взривяване.
Условно изчислително почвено натоварване R0=4-15.105 Pa. Поради нееднородната якост при фундиране върху пясъчниците следва да се държи сметка за тяхната пространствена изменчивост.
Подземни води са установявани рядко в сондажи около с. Маринка. Водите са привързани главно към лещи от слабо споени пясъци на различна дълбочина (от 5 до 21.3 m).
-
Инженерногеоложка зона Б.1.3. - свързани строителни почви.
-
Инженерногеоложки участък Б.1.3.2.
Варовити и прахови пластични глини, прослоени на места от песъчливи глини и пясъци. Релефът е предимно равнинен до леко хълмист със слабо врязани оврази и дерета. По северния бряг на яз. Мандра варовитите глини са подложени на преработка от язовира. Оформени са стръмни крайбрежни откоси с височина 2-4 m, по които са проявени плитки свличания.
Обемна плътност – pn=1.79-1.98 g/cm;
Специфична плътност – ps=2.70-2.74 g/cm3;
Коефициент на порите – е=0.69-1.02;
Консистенция – Ic=0.76-0.98 (твърдопластична);
По компресионен модул М са средно слегаеми строителни почви:
-
при Р=1.0.105 Ра – М=51-58.105Ра;
-
при Р=2.0.105 Ра – М=64-80.105Ра;
-
при Р=3.0.105 Ра – М=74-95.105Ра.
Върхова якост на срязване: φ=15°30´-21°30´, с=0.25-0.46.105 Ра.
Остатъчна якост: φ=11°30´, с=0.17.105 Ра.
Като земна основа се класифицират като група А строителни почви.
Условно изчислително почвено натоварване R0=2.8-3.0.105 Ра (сградите и съоръженията фундирани върху тях с плоски фундаменти не са деформирани).
ИНЖЕНЕРНОГЕОЛОЖКИ ПОДРАЙОН Б.2. – КВАТЕРНЕРНИ СТРОИТЕЛНИ ПОЧВИ.
-
Инженерногеоложка зона Б.2.1. – свързани строителни почви.
-
Инженерногеоложки участък Б.2.1.1.
Пъстри алувиално-делувиални глини. Покриват значителна част от терена.
Дебелина- 1.5-2.0÷11-12 m.
Зърнометричен състав – глините са предимно прахови (Ip=27-28%). Глините са в твърдопластична консистенция (Ic=0.79-0.90). Специфична плътност – ps=2.71-2.73 g/cm3.
Обемна плътност – pn=1.85-1.95 g/cm3.
Обемна плътност на скелета – pd=1.49-1.55 g/cm3. Коефициент на порите – e=0.74-0.83. Компресионен модул:
-
при Р=1.0.105 Ра – М=55.105Ра;
-
при Р=2.0.105 Ра – М=70.0.105Ра;
-
при Р=3.0.105 Ра – М=83.0.105Ра.
Ъгъл на вътрешно триене - φ=17°-19°.
Кохезия – с=0.21-0.42.105Ра.
Имат висока стойност за wopt=27% pds=1.46 g/cm3, като при тези стойности φ=19°30´, а с=0.29.105Ра.
Класифицират се като група Б средно слегаеми строителни почви.
Условно изчислително почвено натоварване - R0=2.5-2.8.105 Ра
В алувиално-делувиалните глини са фундирани с плоски фундаменти множество сгради и съоръжения.
-
Инженерногеоложка зона Б.2.2. – несвързани строителни почви.
-
Инженерногеоложки участък Б.2.2.1.
Обхваща главно пясъчните коси, които отделят езерата от морето. Зърнометричен състав – предимно неравнозърнести едри пясъци. Дебелина- 5-7÷17 m.
До дълбочина 1.3-1.8 m. пясъкът е в неуплътнено (рохко състояние), а под тази дълбочина– в средно сбито състояние.
Специфична плътност – ps=2.77 (среден пясък) – 2.79 g/cm3 (едър пясък).
Обемна плътност в рохко състояние pnmin=1.45-1.52 g/cm3 (в зависимост от зърнометрията).
Обемна плътност в сбито състояние pnmax=1.56-1.68 g/cm3.
Ъгъл на естествен откос на сухо - φ=29°-30°.
Ъгъл на естествен откос под вода - φw=28°-29°.
По данни от пенетрационни опити:
-
за едрите пясъци – неуплътнени, рохки – φср=24° (доста ниска стойност),
-
за средно сбити пясъци φ=33°-34°.
-
за средни пясъци – рохки – φ=13°, уплътнени пясъци – φ=24°.
Относителна плътност:
-
За рохки едри пясъци – Id=0.23,
-
За уплътнени средни пясъци – Id=0.54,
-
За уплътнени едри пясъци – Id=0.64.
Модул на обща деформация в рохката зона:
-
За средните пясъци – Е0=14.0.105 Ра
-
За едрите пясъци – Е0=25.0.105 Ра
Модул на обща деформация за средно сбитата зона - Е0=80-195.105 Ра (в зависимост от зърнометрията и плътността на пясъка).
По модул на обща деформация рохките пясъци се класифицират като силно слегваема, а средно сбитите пясъци – като слегваема до средно слегваема строителна почва – група В.
Условно изчислително почвено натоварване R0=2.5-3.0.105 Ра за средно сбити пясъци. В този инженерногеоложки участък е извършено интензивно строителство. Плоските фундаменти заложени върху средно сбити пясъци са оразмерявани за R0=2.5-3.0.105 Ра.
-
Инженерногеоложки участък Б.2.2.2.
Прахови дребни пясъци в рохко състояние- площи по левия бряг на яз. Мандра, и пред пясъчната коса в Бургаския залив.
Специфична плътност – ps=2.60 g/cm3
Обемна плътност в рохко състояние – pn min=1.24 g/cm3
Обемна плътност в сбито състояние – pn max=1.39 g/cm3
При пенетрации е установено, че пясъците близко до повърхността имат φ=11° и Е0=12.105 Ра – пясъците от тази зона са силно слегваема строителна почва- група В.
Под праховите дребни пясъци залягат тини, с голяма дебелина, неуплътнени, високо деформируеми – неподходяща земна основа за фундиране.
-
Инженерногеоложка зона Б.2.3. – особени строителни почви
-
Инженерногеоложки участък Б.2.3.1.
Съвременни неконсолидирани течни тини. Акваториите на езерата и Бургаския залив.
Зърнометричен състав – песъчливи до глинести тини. Коефициент на порите – е=1.21-3.60 (висок). Специфична плътност- ps=2.69-2.75 g/cm3.
Обемна плътност – pn=1.35-1.78 g/cm3. Консистенция – течна – IL=1.02-1.78. Компресионен модул: М1=6.105 Ра, М2=13-27.105 Ра.
Модул на обща деформация – Е0=9-10.105 Ра (при статична пенетрация близко до бреговата ивица- счита се за по-меродавен от този определен в лабораторни условия).
Земната основа е силно слегваема.
Ъгъл на вътрешно триене – φ=1°30´-8°.
Кохезия – с=0.02-0.10.105 Ра..
В тините е установено газопроявление при проучвателно сондиране.
-
Инженерногеоложки участък Б.2.3.2.
Техногенни строителни почви. Участъкът обхваща сгуроотвалите на ТЕЦ, отпадните материали от кариерите, дебелите изравнителни насипи и сметищата (по сведения на Общински съвет, Бургас понастоящем се използват две градски сметища, обща площ 1400 дка, необработваеми терени; ежегодно се изхвърлят 252 000 m3 отпадъци). Засега техногенните материали не са изследвани.
-
Изводи и препоръки за бъдещото строителство на Бургаското пристанище.
Геоложка история на Бургаския залив – той е част от удавена ерозионна речна долина (лиман), запълнена предимно с холоценски отложения.
Аналогичен е строежът на крайбрежната част на Бургаския залив. Пристанището на Бургас е разположено върху северния склон на долината, оформена върху стара абразионна повърхност в палеогенски и сарматски глини, прослоени от варовити пясъчници, частично покрити от пясъчната коса. Значителна част (300-400 т.) от новия вълнолом ще бъде изградена върху тини.
-
Изводи от анализа на физичните и механичните показатели на тините. Препоръки за бъдещето строителство
-
Земната основа на вълнолома е изградена от слаби, силно слегваеми тини с голяма дебелина;
-
Тините от Бургаския залив имат по-висока дисперсност и по-висока пластичност от тези на Варненския залив. Проявяват се в по-голяма степен като типични тиксотропни системи с ясно изразен преход между границата на пълзене и границата на разрушаване на структурата.
-
Деформационните модули на тините от Бургаския залив са между 13 и 17.105 Ра (при товари еднакви с геоложкия). Това са много ниски стойности, при което не може да се гарантира експлоатационната сигурност на тежки съоръжения без да се извърши предварително подобряване на земната основа.
-
Параметрите на лабораторно определената якост на срязване се изменят за φ от 3°30´ до 7°30´ и за с от 0.003 до 0.09.105 Ра. Тези стойности са по-ниски от определените на място - съответно φ от 5° до 7° и с от 0.12 до 0.21.105 Ра. Тези стойности показват, че земната основа е с незадоволителна носеща способност.
-
Коефициентът на консолидация за тините от Бургаския залив е по-нисък отколкото този на тините от Варненския, поради което може да се очаква, че при тях слягането на основата при нормални условия ще протича по-продължително време.
-
Стойностите на физичните и механичните показатели на тините, определени чрез статистическа обработка на достатъчен брой проби, са близки с резултатите, получени от статистическата обработка на проби от Варненския залив и могат да се използват за предварителни проектантски решения.
-
Сеизмично микрорайониране
Районът е със сеизмична интензивност I=VII по МSК. Инженерногеоложките единици А.2. и А.3. са скални разновидности. Подземните води в тях са пукнатинни, залягат на голяма дълбочина.
Съгласно "Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони" – 1987 г., изветрялата зона от скалните масиви е II група почви, неизветрелите скали – I група почва, а площта заета от тях – благоприятна за строителство.
Счита се, че сеизмичната степен за инженерногеоложки единици А.2. и А.3. може да се намали с 1 бал под основната (т. е. да стане VI по МSК).
Инженерногеоложките единици Б.1. и Б.2.1. са глинести и несвързани строителни почви (палеогенски и миоценски глини, чакъли и пясъци, и кватернерни алувиално-делувиални глини). Глините са в твърдопластична и твърда консистенция, а несвързаните почви – в средно сбито състояние.
Подземните води залягат на дълбочина >3-5 m.
Строителните почви в тези инженерногеоложки единици са II група почви, а площите – благоприятни за строителство в сеизмично отношение.
Това дава основание да приемем, че в инженерногеоложки единици Б.1. и Б.2.1. основната сеизмична степен за района следва да се запази (т. е. да остане VII).
Инженерногеоложките зони Б.2.2. и Б.2.3. са слаби езерно – блатни глини, тини и водонаситени морски пясъци. Често под езерно – блатните глини и морските пясъци залягат кватернерни тини с голяма дебелина.
Подземните води в терасите на реките са на дълбочина 0.5 -1.9 m. В обсега на пясъчните коси водите са в пряка хидравлична връзка с Черно море (при щормова обстановка е констатирано покачване на подземните води до 1 m). В заблатените участъци нивото на водата е на повърхността. Водонаситените морски пясъци (рохки до средно сбити) при сеизмично въздействие може да се втечнят.
Голяма част от промишлената зона на Бургас е изградена именно върху тези пясъци. Конструкциите на сградите и съоръженията изградени върху тях, са оразмерявани за земетресения от VII степен, без да се отчита сеизмичното въздействие.
От зърнометричния състав на пясъците, геоложкия строеж и степента на уплътненост, може да се направи заключение, че при земетресения от VII и по-висока степен има вероятност пясъците от пясъчната коса да се втечнят.
В сеизмично отношение пясъците са II (едри и средни пясъци) и Ш група почви (прахов дребен пясък), когато са в средно сбито състояние. Езерно – блатните глини и тини в сеизмично отношение са Ш група почви. Площта заета от тях се класифицира като неблагоприятна и малко пригодна за строителство при земетръсни условия.
Това дава основание да се предложи сеизмичната степен в инженерногеоложки зони Б.2.2. и Б.2.3. да бъде. увеличена с една степен спрямо основната (т. е. да стане VIII).
-
Флора и фауна. Зелена система на гр. Бургас
Зелената система на Общият устройствен план на Община Бургас обхваща всички вегетативни площи, които имат отношение към природната среда в границата на землището на Бургас и към урбанизираната територия. Проучването и анализът на площите под вегетативно покритие съучастват в перспективните решения на Общия устройствен план на град Бургас и се извършват според изискванията на действащата законова и нормативна уредба и предхождащите го разработки от по-високи нива, както и според вижданията на обществеността и професионалните в тази област.
По своята същност озеленяването е комплексно понятие и комплексна дейност, която фиксира в себе си най-общите признаци на санитарно-хигиенни, фито-мелиоративни, биолого-инженерни, естетико-художествени и други дадености, съставящи съдържанието му.
-
Класификация и аспекти на развитие на зелената система
Зелената система на гр. Бургас има пет важни аспекта: социален, функционален, естетически, ландшафтен и екологически.
-
Функционалният аспект се обуславя от функцията и предназначението на зелените площи – свързва се с осигуряването на необходимите зелени площи за публично ползване, както и среда за живеене и труд в различните системи на градската структура;
-
Естетическият аспект е свързан с пространствената визия на града, с облика, който придава, както отделният парк, така и въздействието на зелена система като цяло върху урбанизираната градска среда;
-
Ландшафтния аспект обезпечава вписването на града и неговите органични връзки с природните крайградски зони, създаващи специфичен облик на град Бургас, като урбанизирана територия вписана между 4 басейна – Черно море и трите Бургаски езера – Бургаско, Мандренско, Атанасовско, със съпътстващите ги влажни зони и крайбрежни ландшафти;
-
Екологичният аспект е свързан с: повишаване на биологичната активност на града чрез възможностите на зелената маса на растителността; подобряване на екологичните характеристики на средата – изолиране и филтриране на вредностите от транспорта и стопанските обекти; намаляване на шума, праха, серните и азотни оксиди в атмосферния въздух; осигуряване на екологичен комфорт в зоните за живеене и отдих;
-
Социалният аспект е в посока задоволяване на нуждата от краткотраен отдих, както и чрез прякото влияние на микро климатичните и санитарно-хигиенните показатели върху здравето на хората – зелените зони са среда с профилактичен и терапевтичен ефект, оказваща положително физиологично и психическо въздействие върху хората.
Тези аспекти имат и икономически ефект върху развитието на Община Бургас, пряко чрез подпомагане на туристическото развитие, като един от важните сектори в икономиката на общината. Социалното и здравното състояние на населението имат своите икономически измерения с пряко финансово изражение по отношение работоспособността на населението и разходите за здравно обслужване.
Тези аспекти имат качествени и количествени измерения и показатели и могат да бъдат класифицирани:
-
По ландшафтно – пространствен белег
-
Крайбрежна Черноморска зелена зона;
-
Ниски крайезерни тераси;
-
Урбанистична зона на стария град;
-
Хълмиста зона в района между Мандренско и Бургаско езеро и в северозападната част на общината;
-
Масирани горски насаждения в извънселищните територии на общината.
-
Селищни зелени площи и паркове;
-
Крайселищни зелени зони и паркове;
-
Влажни зони и естествени територии под защита.
Обществени зелени площи:
-
Градски паркове – паркове за широко обществено ползване, градски градини скверове;
-
Озеленяване на транспортни трасета и улична мрежа (автотранспортни трасета и съоръжения, ЖП трасета и съоръжения, улици в населените места);
-
Крайградски паркове, горски паркове, защитени територии и влажни зони.
Обслужващи зелени площи:
-
Озеленяване на административни сгради, културни институти, култови сгради, здравни и детски заведения, сгради на образованието, спортни сгради и съоръжения и др.
-
Озеленяване на жилищната среда – микрорайонни паркове, вътрешно – квартални пространства, дворни градини;
-
Озеленяване на промишлени терени – заводски и складови площадки, изолационни ивици в заводски и промишлени терени, изолационни защитни пояси на промишлени зони.
-
Озеленяване на курортните селища;
-
Озеленяване на спортни съоръжения и комплекси;
-
Мелиоративно озеленяване, крайезерни влажни зони;
-
Стопански площи на зелената система – декоративни разсадници и дендрариуми, цветопроизводни стопанства и оранжерии;
-
Стопански трайни насаждения и ветрозащитни пояси.
-
Ситуационен анализ и правни възможности за развитие на зелената система
Нарушаване целостта на зелената система на населените места в съвременните условия на преход и действие на нови по своето съдържание реституционни и устройствени закони е резултат от:
-
Разширени възможности за придобиване на собственост върху земята;
-
Непълноти в нормативните документи по териториално и селищно устройство – например: фиксира се минимална озеленена площ, което не е достатъчно без детайлизиране на ниска и висока растителност, обем вегетативна растителност;
-
Неспазване на нормативните документи по отношение на разполагане на обекти на общественото обслужване в парковите територии – например: много са примерите на разрешени временни съоръжения;
-
Общата застроена площ на обекти за обществено обслужване значително надхвърля максимално регламентираните площи по правилата и нормативите за устройство на територията;
-
Намаляване на бюджетните средства за поддържане на съществуващите зелени площи и изграждането на нови паркови обекти и липса на средства за поддържане на озеленените вътрешноквартални пространства в жилищните комплекси и др.
По силата на реституционните закони (Закон за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността - обн. ДВ., бр.15 от 21.02.1992 г., доп. бр.107 от 18.11.1997 г.); Закон за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (обн. ДВ., бр.15 от 21.02.1992 г., многократно изменян и допълван) и др. голяма част от предвидените по Общите градоустройствени планове (ОГП), подробните градоустройствени планове и паркоустройствените проекти територии за озеленяване и паркоусторяване са с променена собственост в началото на ХХI век.
Съществуващите природни и антропогенни фактори определят чертите на съществуващата зелена система :
-
Уникално преплитане на четирите мащабни водни площи – Черно море и трите Бургаски езера с терасите на историческото градско ядро, жилищните райони и териториите за активна икономическа дейност;
-
Езерата живописно разчленяват крайградските територии, като благоприятстват съществуването на уникални ландшафти и типичен Бургаски образ;
-
Изградена е биологично активна градска силно урбанизирана среда с мащабни паркове площи, наситени с растителност;
-
Създадено е транспортно озеленяване и зелени защитни пояси по протежение на основните градски транспортни потоци и в промишлената зона;
Отдалечеността на двата жилищни района „Меден рудник” и „Крайморие” от същинския град, са способствали за нови индивидуални обемно – пространствени връзки с крайградските естествени природни територии/парковете „Капчето”, „Росенец“ и „Крайморие“ и „Ламбаир”/и крайбрежните зони.
Налице са известна хаотичност в развитието на южната промишлена зона между морето и езерото „Вая”, с обекти непривързани към средата и жилищния район „Меден рудник“, както и непремерена антропогенна намеса в една от най-хубавите части на крайбрежието на Бургас.
-
Сподели с приятели: |