Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част
Функционална структура и обезпеченост на зелената система
Изтегляне 5.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Вид на зелените площи по предназначение Количествени Характеристики дка
- I . Обще с твени зелени площи актив н о ползвани от населението
- II. Специализирани зелени площи
- Озеленени площи в основната зелена система (Зелени площи за широко обществено ползване);
- Общоградски паркове, районни и микрорайонни паркове
- Градски градини и скверове
- Улично озеленяване - придружаваща транспорта зеленина
- Озеленени площи в допълващата зелена система
- Зелени площи за ограничено обществено ползване
- Зелени площи със специално предназначение
- Екологични условия Санитарно-хигиенни условия
- Микроклиматична и хидрографска характеристика на гр. Бургас и прилежащата му територия
Функционална структура и обезпеченост на зелената система Елементите на зелената система на Бургас са сравнително равномерно разпределени, както в границите на компактния град, така и около него. В централната градска част най- ефектен и ценен елемент на зелената система е Морската градина, следвана от добре оформените по-малки градини и скверове и мащабно озеленяване край големите булеварди. Наситени със зеленина и гори са южните части на землището около кварталите „Меден рудник” и „Крайморие”, както и влажните зони около езерата предаващи характерна рамка на града. В обхвата на съществуващата “Зелена система” са включени всички действащи (изградени и отредени) паркове; вътрешно-квартални озеленени пространства; градини и скверове; улични линейни озеленявания; мелиоративна растителност по водосборите, и по бреговете на водните площи, растителността по бреговете; горската растителност по възвишенията. Основната функционална структура на зелената система на Бургас:
Оценките за състоянието на Зелената система на град Бургас, които са направени във фаза „Опорен план“ (установяващ състоянието, количеството и качеството на зелените структури) формулират обобщена констатация: Бързото развитие на града в последните години консумира значителна част от зелените площи, при което курортните качества на града се губят. Обитаването и условията на труд се влошават, рекреационните обекти се компрометират. Ресурсовият потенциал е локализиран предимно в крайградските залесени терени, но са застрашени от промишлено, жилищно и курортно застрояване. В сегашния си обхват Зелената система в урбанизираната територия е 7 547 дка под вегетативно покритие. Отнесени към 197 000 ж. се получава 38,3 м2/ж, което е показател за мощност на Зелена система. Таблица № 3
Озеленени площи в основната зелена система (Зелени площи за широко обществено ползване); Към тях спадат общоградските паркове, районните и микрорайонните паркове, градските и кварталните градини и скверове, транспортното озеленяване, защитни зелени пояси около водните обекти, озеленяване на сервитутните ивици на линейните съоръжения на техническата инфраструктура и др.
Имат важно общоградско значение свързано със социално-икономическото развитие, и носят основни функции на отдиха, еколого-хигиенни и други специфични функции. В тях се допуска изграждането на обекти със спортни и атракционни функции, при спазване на предвидените параметри за устройствената зона.
Като зелени площи за широко обществено ползване всички съществуващи градини и скверове са публична собственост и са особено важни за архитектурно художествения силует на урбанизираната среда. Най значимите обекти са: Борисовата градина, площад „Тройката”, скверовете пред хотел България, градинката на улиците „Мария Луиза” и „Фердинандова”, новия парк „Изток”, градина в кв. ”Победа”, градина „Акациите”, градина „Хоризонт”, градина „Лазур”.
Системата създава общ скелет и свързва чрез лентовидно озеленяване градските паркове, градини, озеленените пространства към обществените сгради и част от вътрешно кварталните пространства. Част от уличните дървета са в сравнително тесни тротоари, като преобладават видовете копривка, софора, ясен, липа, каталпа, чинар, явор, конски кестен, бреза и др. Неподходящи за улично озеленяване са акацията и айланта, поради множеството издънки, които образуват. Общата дължина на улиците със засадени дървета е 56 733м. В същото време уличното озеленяване е най-уязвимо поради уплътняването на застройката, както в градското ядро, така и в жилищните комплекси – отсичат се улични дървета поради издатини на сградите, еркери, отваряне на входове към гаражи и вътрешни дворове, унищожават се части от градски зелени пояси покрай големите булеварди. В общ план градът все още пази и поддържа добро линейно озеленяване с дървета, разделителни ивици и пешеходни пространства.
За парковите площи е необходимо да се осигури 15 минутен пешеходен изохрон на достъпност (около 1000 m) до границите им (изискване на Световната здравна организация). Това е важен качествен показател за екологичната и рекреационната ефективност на зелените площи върху стандарта на жизнената среда. Сега съществуващите зелени площи осигуряват достъпност до парковете в над 88% от територията на градското ядро/І и ІІ район/на Бургас и на над 94% от населението на градското ядро. Непокрита с показателя – достъпност е югозападната част – жилищните зони източно от бул. ”Мария Луиза”. В тази част обаче са разположени три градски градини – Борисова Градина, градината на пл. Фердинанд и градинката до театъра/всяка с площ над 6 дка и с условия за активен отдих. Те обезпечават рекреацията при пешеходен изохрон 6-7 минути/500м/. Недостатъчни са благоустроените мащабни градски паркове в югозападно разположения квартал „Меден рудник”. От голямо значение за района е разположението му в близост до естествени крайградски територии, крайбрежието на Бургаско езеро и гори, като са създадени естествени връзки с парка „Капчето” и „Ламбаир”.
Към тях спадат организирани зелени структури, с тясно специализирани функции като озеленени площи на жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение - гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения – мелиоративни влажни зони покрай водните огледала, санитарнозащитно озеленяване, зелени пояси около промишлените зони и др.
Зелени площи в жилищни зони. Съгласно функционалната структура, към този раздел са отнесени вътрешно кварталните пространства на жилищните комплекси и групи както и дворните градини на частни жилища във вилните зони, селищни образувания и новите жилищни структури. Добре озеленените междублокови пространства са означени в графичната част „Зелена система – диагноза”. Зелени площи в районите с обществено обслужване. Това са дворните и прилежащи терени към обектите за обществено обслужване, които осигуряват следните дейности по Наредба 7, чл.39: образование; здравеопазване и социални грижи; култура; религия; административни услуги; търговия и обществено хранене; битови услуги; други обществено обслужващи дейности. Зелени площи в производствените устройствени зони. Общото състояние на озеленяването към този вид терени не е на ниво. В последните години те търпят много преустройства, смяна на дейности, промени на собствеността и предназначението на имотите, което е нормално в процеса на преструктуриране на икономиката на гр. Бургас. Голяма част от производствените обекти с добре изградени зелени площи тангиращи градското ядро и главните пътни връзки променят предназначението си и стават смесени многофункционални зони, или зони в които бурно се развиват малки и средни предприятия, което е добра предпоставка за запазване на съществуващата дълготрайна растителност и обогатяване на зелените им площи.
В тази категория попадат съществуващи и предложени от плана озеленени площи със специално предназначение, публична собственост на държавата и общините и частна собственост, като: гробищни паркове, атракционни паркове, зоологически градини, озеленените площи в терените със специално предназначение и защитните насаждения – мелиоративни влажни зони покрай водните огледала, санитарнозащитно озеленяване, зелени пояси около промишлените зони и такива попадащи във вододайни зони.
Изследването на санитарно - хигиенните условия и тяхната комплексна оценка представляват основен критерий за характеристиката на състоянието на елементите на природната среда в населеното място и урбанистичната система. От друга страна съществуващото състояние на природната среда и тенденциите за нейното опазване и възпроизводство в перспектива, са сериозен фактор и ограничител при градоустройствените решения и тяхната етапна реализация във времето. Цялостната санитарно-хигиенна оценка на територията на град Бургас включва следните основни компоненти: замърсяване на атмосферния въздух, замърсяване на водите, замърсяване на почвите, замърсяване с твърди отпадъци, шумови замърсявания (летище, трафик, пристанище). Предвид достигнатото ниво на антропогенно развитие на града, природогеографската му специфика и основните следвани насоки за неговото развитие в перспектива, компонентите „замърсяване на атмосферния въздух” и „замърсяване на водите” са водещи при съставянето на санитарно-хигиенна оценка. Останалите показатели вземат равностойно участие в комплексната характеристика, като степента на детайлност в анализа и оценката отговаря на изискванията на градоустройството. При изпълнение на конкретната цел –Анализ и оценка на съществуващото и перспективно състояние към 1990г., при изследване на санитарно-хигиенните условия на град Бургас и създаване на основните насоки за неговото развитие с оглед повишаване жизненото ниво на населението, голяма внимание да се обърне на следните моменти:
Град Бургас е разположен в източната част на Бургаската низина/27° 29 източна дължина и 42° 29 северна ширина/, на брега на Бургаския залив, най-големия залив на Българското Черноморско крайбрежие. Бургаската низина е развита предимно на запад от Бургаския залив, където достига до 150 м надморска височина, а на юг и югозапад спира до стръмните брегови склонове на реките Факийска и Средецка. Причерноморската част на низината е заета от трите Бургаски лиманни езера и Поморийската лагуна. На север от Бургас е разположено Атанасовското езеро, което в северната си част има дълбочина до 1м. Най-голямо е Бургаското езеро, което е разположено западно от града и има площ 27.6 км2. То е отделено от морето с пясъчна ивица широка от 300 до 800 м., като максималната му дълбочина достига до 6 м. Мандренското езеро е разположено на юг. В него се вливат реките Русокастренска, Факийска и Средецка. В най-общ вид микро – климатичните особености на град Бургас и Бургаската низина се определят от цикличното въздействие на Средиземноморския и Черноморския басейн от една страна, и от друга от специфичния характер на антропогенната усвоеност и въздействие. Бургаският залив се откроява с малко по-хладна зима в сравнение с останалите части на южното Черноморие. Лятото е топло, като максималните температури не са особено високи, вследствие значителната част на бриза през този сезон. Поради специфичните условия част от дните на юли се характеризират с влажно тропическо време. Бризът е устойчиво проявяващ се локален вятър с редовна смяна на посоката в рамките на денонощието. Той се проявява на места на преход между две различни повърхности, между които при благоприятни условия се пораждат значителни термични различия. Морският бриз започва обикновено няколко часа след изгрев слънце. Континенталният бриз започва след залез. Морският бриз има по-голяма скорост от континенталния. Поради по-голямата си интензивност морският бриз се разпространява по-навътре в сушата, отколкото континенталния навътре в морето. Общо взето морският бриз прониква в сушата до 30-40 км, докато континенталния рядко стига повече от 2-4 м. мили в морето. Други характерни особености на бризовата циркулация са скоростта и вертикалната мощност. Сутрин бриза има малка скорост, като през обедните часове тя нараства до 3-4 м/сек и след обяд отново намалява. Скоростта се увеличава също от пролетта към лятото и намалява към есента. Друга характерна особеност на проектната територия е относително големия брой на дни с мъгла в сравнение с други крайбрежни участъци. На територията на град Бургас се наблюдават и двата вида мъгли – от охлаждане и изпарение. Освен това, абсолютния брой на дните с мъгли е значително по – висок от другите крайбрежни територии, което може да се обясни с голямото съдържание на фоктори, повишено ниво на замърсяване на въздуха от антропогенни източници. В рамките на общата климатична обстановка на изследваната територия, се забелязва една характерна особеност, присъща само за интензивно застроената градска структура на същинския град Бургас. В резултат на антропогенно изменен термичен и радиационен режим на града, отделянето на значителни количества топлина при горивните процеси рязкото намаляване на изпаренията от формирания ландшафт. Условно град Бургас има конфигурация на полуостров. В източната, северозападната и западна посока селището е оградено от водни площи, които са негова органична част и оказват съществено влияние върху изграждането и перспективното му развитие. Най – голяма е акваторията на Бургаския залив, който е и най – голям по площ, най – дълбоко навлизащ в сушата и с най – разчленената брегова линия по цялото крайбрежия/дължина 42.5км, шир.10-12 км., ср. дълбочина 10-12м./. Средната соленост на черноморските води е 17.5%, което е два пъти по – малко от тази на световния океан. Вътрешно годишното изменение се изразява в постигане на минимум през май – юни и максимум през октомври. Солния състав на Черно море не се отличава съществено от този на Световния океан, като само съдържанието на карбонати е 5 пъти по – голям, поради значителното участие на реките в общия му баланс. Бургаското езеро/Вая/представлява открит лиман, със слаба, но постоянна връзка с морето. При изключително водни години се осъществява водообмен с Мандренското езеро. В западната си част приема водата на реките Айтоска, Съндер дере и Чакърлийска. Лятно време те почти пресъхват. Твърдият отток на тези притоци е значителен. Дъното на езерото е тинесто. Химичният състав на езерото се колебае значително не само във вътрешногодишен, но и в многогодишен разрез, в зависимост от количеството на валежите, притоците и обема на вода с Мандренското езеро и морето. Установено е намаляване на солеността по хоризонтала от изток към запад във връзка с мястото на приемане на пресни води. Средното pH на водата е 6,5 – 9,5. Наситеността на водата с кислород през пролетта е значителна, поради интензивното развитие на фитопланктон, но при лятното прегряване на водата и рязкото увеличаване на солеността, гнилостните процеси взимат връх над фотосинтезата. При тези обстоятелства настъпва кислороден глад със съответни последици за водната фауна. Атанасовското езеро е типична лагуна формирана от морския залив. То се дели на две части от път І-9 Бургас – Варна. Северната част е обявена за природен резерват през 1980г. Южната зона е обявена за буферна зона на резервата през 1981г. и е част от мрежата Натура 2000. Двете части са солни мини от 1906г. Понастоящем водния баланс на езерото се регулира, с оглед експлоатацията на солниците, изградени в източната част на басейна. Връзката с морето се осъществява посредством система от канали. В северната и западната част е изградена дренажна и отводнителна система за свеждане до минимум притока на прясна вода. Годишния приток/заедно с валежите/възлиза на 4,5 млн. м3, като 3,6 млн. са морски води. Котата на водното ниво е средно с 50см по-ниска от тази на морето. Средната соленост на водата е 50-60% - свръх солено езеро. Мандренското езеро е типичен лиман. То приема в западната си част четири сравнително пълноводни реки: Средецка, Русокастренска, Факийска и Изворска. В момента езерото е с изолиран достъп на морски води посредством дига. В следствие на затварянето на езерото, водното ниво е по-ниско от морското и водата е с ниско солно съдържание.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||