Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част

Анализът на обобщаването на данните от целенасочената микроклиматична и хидрохимическа характеристика показват, че нивото на естествения потенциал за замърсяване в цялата Бургаска низина и конкретно в градската структура на Бургас е относително висока.

Ако през топлия полусезон, основни причини са наличието на затворена бризова циркулация, повишена влажност на въздуха, занижено количество валежи и активна слънчева радиация, то през студеното полугодие основен принос има безветрието, броя на дните с мъгли и високият процент на дните с инверсно състояние и ниска мощност на инверсния слой.

При условията на тази неблагоприятна за разсейване на вредни емисии във въздуха целогодишна метеорологична обстановка, в Бургаската низина и в самия град Бургас са разположени и функционират значителни източници на замърсяване на въздуха. По относителен дял на участие те могат да бъдат класифицирани и групирани в следния порядък:

• 
  Лукойл Нефтохим Бургас, езеро „ Вая”, като открит колектор на отпадни води и естествен източник на сероводород, открити утайници на отпадни води и други течни отпадъци от ТЕЦ –Лозово;
  
• 
  Северна промишлена зона със занижен санитарен контрол;
  
• 
  Южна промишлена зона – също със собствени замърсители;
  
• 
  Автотранспорт с неблагоустроена, неефективна улична мрежа (организация на движението);
  
• 
  Битови източници, разположени в жилищни райони и предприятия разположени в жилищните райони;
  
• 
  Гаров и Пристанищен район;
  
• 
  Акватория на Бургаския залив, като естествен източник на сероводород.
  

4. 
   Състояние на водите
   

• 
  Проблеми свързани с езерата и техните притоци;
  
• 
  Проблеми свързани с водата на Бургаския залив.
  

Достигнатото пределно ниво на замърсяване на езерото е резултат на неговите характерни естествени качества и значителните количества непречистени промишлени и битово – фекално отпадъчни води, като се включват директно или индиректно чрез реките Айтоска и Чакърлийска.

Високото ниво и характерните особености на замърсяването на езерото Вая оказват съществено влияние върху замърсяването на Бургаския залив, тъй като между двете акватории съществува канална връзка. Тъй като залива има несравнимо по-висока самопречиствателна способност, неговите води не достигат висока степен на замърсяване, но особено показателна е микробиологичната замърсеност, сериозна опасност при къпане и плуване.

Друг съществен източник на замърсяване на водите на Бургаския залив е разлива на нефт от танкерния флот. Част от попадналия на морската повърхност нефт се разтваря в морската вода. Това са съдържащите се в нефта карбонови киселини и феноли. Метановите въглеводороди като летливи се изпаряват. Установено е, че от повърхността на водата в зависимост от температурата на въздуха, могат да се изпаряват до 80% от техническия бензин, 22% от керосина и до 0,3% от мазута.

Освен това показаният на повърхността нефт се неутрализира до известна степен от химическото и биологическото окисляване. При окисляването солите на морската вода имат катализираща роля. Окисленият нефт е неразтворим във водата. Обикновено той се концентрира около плаващи предмети, като в последствие вълните го изхвърлят на брега и плажната ивица. Поради тази причина най-голямо обикновено е количеството на окислен нефт на плажната ивица, тъй като тя се залива от най-малките вълни. Активната плажна ивица е относително по-малко замърсена.

В сравнение с другите крайбрежни акватории водите на Бургаския залив са относително слабо замърсени, тъй като са далече от северното трасе на танкерите от Констанца за Босфора, а от южна посока достъпа на нефтени петна има ограничен характер поради преобладаващото влияние на ветровете от североизточна и източна посока. Независимо от тези благоприятни предпоставки, в следствие от същественото нарастване на количеството на транспортирания нефт от бъдещия петролопровод „Бургас – Александрополис” 35 млн. тона/годишно се очаква нарастването на количеството окислен нефт по повърхността на водата на залива. Тъй като изследването на замърсяването на водата с нефт има почти инцидентен характер, като по-показателни ще могат да бъдат приети резултатите от определяне съдържанието на окислен нефт по щормовата и активната плажна ивица.

5. 
   Състояние на почвите
   

• 
  Почвено замърсяване, функционално обвързване с атмосферното замърсяване, предизвикано от Лукойл Нефтохим Бургас;
  
• 
  Почвено замърсяване, функционално обвързване с замърсяване водите на Бургаското езеро и неговите притоци река Айтоска и река Чакърлийска;
  
• 
  Почвено замърсяване предизвикано от интензивно земеделие с използуване на минерални торове и препарати за растителна защита.
  

На обработваемата земя се внасят ежегодно значителни количества минерални торове, голяма част от активното вещество, на което не се използуват и се превръща в компонента на почвено замърсяване. Употребяването ежегодно количество пестициди също създава условия за повишаване на тяхното съдържание и продукти от тяхното разграждане в повърхностния почвен слой.

6. 
   Структура (видов състав) на твърдите отпадъци
   

Друга съществена характеристика на твърдите отпадъци от града е техния морфологичен състав, който представлява процентното отношение на отделни компоненти - хартия, пластмаси, стъкло, метали и кухненски отпадъци, т. е. органичната съставка на общата маса. Наложително е въвеждане на разделно събиране с цел усвояване на суровинните съставки.

Трябва да се подчертае, че количествения и качествения състав на твърдите отпадъци имат пряко отношение към методите и техническите и технологическите средства за тяхното реализиране, относно събирането, транспортирането и третирането на твърдите отпадъци.

Да се изгради схема съобразена териториално и етапно със съществуващия количествен и качествен състав на отпадъците и тенденциите за тяхното изменение в перспектива, съгласно развитието на града.

Общината има разработен проект за ново депо за битови отпадъци. По него са били определи 20 потенциални площадки, от които са останали 2. Те вече са обследвани със спътникова навигация и са класирани.

За да бъде включено в експлоатация така създаденото организирано депониране е необходимо въвеждане на междинно звено в транспортирането на отпадъците, тъй като разстоянието от източника до депото е повече от 15 км. За целта се използува претоварна станция, където използваните до сега транспортни машини за отпадъци се претоварват чрез пресоване в съдове с по-голям обеми чрез т. н. далекотранспортьори се извозват до организираното за обезвреждане депо.

Наличието на съвременно депо, както на претоварна станция определя една възможност за третиране на твърди отпадъци, която по същество е отворена и е възможно да бъде обогатена с нови звена с цел оползотворяване отпадъците в комбинация с утайките от общоградската пречиствателна станция, изгаряне или без прибавяне на допълнително гориво или друг комплексен подход за обезвреждане и оползотворяване, метан станция или био-дизел.

7. 
   Шумово замърсяване в урбанизираните територии
   

В методологическо отношение е прието количествената характеристика на шума да се определя с два основни параметри: интензивност/ниво на звуково налягане/и честота/спектър/. От съществено значение е продължителността на въздействието. Важна роля имат промените на интензивността на времето. Шумовете, при които се наблюдава бързо нарастване и запазване на звуковата енергия се наричат импулсивни. Към импулсивните шумове спадат самолетния и от части от другите видове транспорт: ж. п. и пристанище. При стабилните шумове, промените на интензивността по време са незначителни/обикновено шумовете от материалното производство/. Интензивния автомобилен транспорт, който има почти непрекъснат линеен поток създава шумови нива с почти постоянна характеристика.

С оглед създаване база за сравнимост на променливи и постоянни шумове е създадена величината еквивалентно шумово ниво, което по същество е еквивалентно на звуково налягане ниво на променлив шум, което има равно по смущаващо въздействие ниво на постоянен шум.

Съгласно съществуващите нормативи допустимото еквивалентно ниво на шума в населените места е 60 дб през деня и 55 дб през нощта. Превишаването на допустимите шумови нива дават съществено отражение върху комфорта и здравето на населението. Така например шум в интервала от 60 до 70 дб оказва важно влияние на нервната система и пречи на труда и отдиха, от 70 до 80 дб -затруднява разбирането на думите в разговор, от 80-90 дб на средни и ниски честоти и от 90до 120 дб на ниска честота почти винаги предизвиква необратими изменения в органите на слуха и нервната система. Източниците на шум и вибрации отлагащи се в градската структура на Бургас са твърде разнообразни, но могат да бъдат групирани по следния начин:

• 
  Моторни превозни средства, въздушен транспорт и пристанище;
  
• 
  Промишлени и комунални дейности в районите на жилищните квартали и в самите жилищни сгради;
  
• 
  Уреди и технически средства, използувани в бита и жилищните сгради и асансьори, перални, прахосмукачки и други;
  
• 
  Неправилна организация на някои обществени и увеселителни заведения;
  
• 
  По експериментални данни от измерени еквивалентни шумови нива и вариационно-статистически разчети може да се твърди, че основните източници на шум в град Бургас са автомобилния транспорт и автотранспорта. Близостта на летището в кв. „Сарафово” и основните трасета на излитане и кацане на самолети създават условия за формиране на трайна зона на превишено шумово ниво, в която попадат почти изцяло жилищните райони от северната и северозападната част на града/жк Изгрев и жк Славейков/.
  

8. 
   Радиационна обстановка
   

Тъй като системата е нова, получените резултати от наблюдението ще бъдат анализирани след натрупване на достатъчно информация.

1. 
   Екологична оценка на съществуващите санитарно-хигиенни условия
   

• 
  Характеристиката на санитарно – хигиенните условия на град Бургас е извършвана на базата на многокомпонентна, многофакторна оценка на съществуващото състояние на елементите на природната среда/въздух, вода и почва/в пространството и времето. За целта на изследването са въведени и следните основни компоненти на общата характеристика: замърсяване на атмосферния въздух, замърсяване на водите, замърсяване на почвите, замърсяване с твърди отпадъци и шумови нарушения. Изследвани са специфичните за градската територия микроклиматични и хидрологични особености, като базисен момент в отчитането на съответната санитарно -хигиенна обстановка;
  
• 
  По социални, икономически и екологически съображения на компонентите „замърсяване на водите” е определено водещо участие в общата характеристика, като степента на проучване на останалите компоненти отговаря на изискванията на селищно-устройствените разработки;
  
• 
  Обобщаването на данните от микроклиматичната характеристика експонира следните особености на територията: наличие на интензивна бризова циркулация през топлия полусезон на годината/100 до 106 дни годишно/, ниско количество на валежите/450-550см/, повишена влажност на въздуха в резултат от интензивно изпарение от водните площи, чести инверсни състояния и относително голям брой на дните с мъгла особено през зимния сезон, интензивно слънчево греене през летния сезон и ранната есен;
  
• 
  В резултат от естествени окислително-редукционни процеси от двете основни акватории: Бургаския залив и езерото Вая се отделят значителни количества сероводород, които постъпват във въздушния басейн на града;
  
• 
  Метеорологичното параметриране на територията определя високо „естествен потенциал на замърсяване на въздуха” особено на градската структура на Бургас, което по сезони се дължи на следните причини, топъл полусезон-наличие на затворена интензивна бризова циркулация, повишена влажност на въздуха, занижено количество валежи и активна слънчева радиация и образуване на фотохимичен смог; студен полусезон – относително по-висок процент тихо време, по голям брой на дни с мъгла и голям брой на дните с инверсно състояние и ниска мощност на инверсионния слой;
  
• 
  В условията на тази неблагоприятна за разсейване на вредности във въздуха метеорологична обстановка, на територията са разположени и функционират значителни източници на вредни емисии: ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС, езеро Вая, като открит колектор на отпадни непречистени води, естествен източник на сероводород, утайници за течни отпадъци от ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС, ТЕЦ „Лозово” автотранспорт, промишлени предприятия от северната и южната промишлени зони, гаров и пристанищен район, битови източници, акватория на Бургаския залив като естествен източник на сероводород и др. ;
  
• 
  Проблемите свързани със замърсяването на водите на прилежащата към град Бургас територия са условно разделени на:
  

• 
  - проблеми, свързани с езерата и техните притоци;
  
• 
  - проблеми, свързани с водите на Бургаския залив;
  

• 
  Най-съществен е проблема с възстановяване чистотата на Бургаското езеро/ВАЯ/. Водите му се замърсяват в североизточната част от непречистени отпадни води на град Бургас и северната промишлена зона, в западната част от ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ, с битови и промишлени отпадни води от градовете Камено и Айтос. В южната част на езерото се вливат отпадни води от животновъдните ферми в селата Равнец и Братово и някои предприятия на южната промишлена зона;
  
• 
  По-голямата част от обема на езерото е зает от дънни утайки, замърсени с нефт и нефтопродукти, като водния слой е с дълбочина 80 до 120 см. Водата на езерото е извън категорията на показателите от всички групи, със специфично допълнително замърсяване с нефт и нефтопродукти;
  
• 
  Съществуващите количества фитопланктон и зообентос, както и възможността за тяхното увеличаване в перспектива, принципно задоволяват развитие и поддържане на фауна;
  
• 
  Водите на Бургаския залив се замърсяват директно или индиректно/чрез Вая/с големи количества битово – фекални и промишлено – отпадни води и въпреки огромната си самопречиствателна способност се наблюдава висока микробиологична замърсеност по показателите микробно число и колититър. По тази причина неговите води в западната част представляват опасност при къпане и плуване;
  
• 
  Друг сериозен източник на замърсяване на залива е транспорта на суров нефт с последващо замърсяване на водите, активните плажове и пясъчни ивици с окислен нефт. Измерените количества окислен нефт в пясъка на Бургаския залив показват тенденция към увеличение и поставят залива на едно от първите места по замърсеност по цялото Българско крайбрежие;
  
• 
  Почвеното замърсяване е функционално и териториално обвързано със замърсяване на въздуха и водите/Вая и водосборния му басейн/, както и с интензивната употреба на минерални торове и синтетични препарати за растителна защита в селското стопанство;
  
• 
  Количеството и качествения състав на твърдите битови отпадъци от гр. Бургас отговарят на нивото на социално – икономическото му развитие съвпадат с нормативите за селца от първия функционален тип;
  
• 
  Северните и северозападните части на града/ж.к. Изгрев и ж.к. Славейков/почти изцяло попадат в зоната на превишено шумово ниво, създадена от излитащи и кацащи самолети над летище Сарафово.
  

• 
  От технологична и екологическа гледна точка ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ е развил прекалено екстензивно своята производствена площадка, като на практика използува като открит колектор за отпадни води – Бургаското езеро – и е изнесъл утайниците на голямо отстояние от първоизточника на течни отпадъци;
  
• 
  Интензивния авиотранспорт създава значителна шумова зона, която не може да бъде елиминирана без промяна на трасето на излитащите и кацащи самолети, устройствени похвати, преструктуриране на територии;
  
• 
  за преодоляване на шумовото натоварване от автотранспорта е наложително актуализиране и оптимизиране на транспортно – комуникационния план на града.
  

6. 
   Демографски проучвания
   

1. 
   Структура на населението
   

Данните представени в табл.5 показват, изменението в броя на населението на община Бургас, гр. Бургас, гр. Българово и населението на селата в общината за периода 2003-2009 г. Динамиката в демографското развитие на общината в този период се характеризира с относителна стабилност, независимо от социално-икономическите условия, през 2003 г. населението на общината е 207424 д., през 2007 г. то намалява на 204175 д., а през 2009 г. нараства на 206343 д.

Години	Общо население			Градско население
	Област Бургас	Община Бургас	% от областта	Област Бургас	Община Бургас	% от областта
2004	418 925	206 414	49,3	295 095	191 551	64,9
2006	417 810	205 691	49,2	297 930	190 868	64,1
2009	422 319	206 343	48,9	310 754	195 695	63,0