Археологически ценности на територията на гр. Бургас

1. 
   Аква Калиде – Терма край Бургас
   

Първите бани при светилището на Трите нимфи край Бургас са изградени, когато Рим завладява тракийските земи в средата на І век. И това е естествено, защото именно римските обществени бани представят новата философия на римското общество за съчетаване на утилитарните и културните нужди на римските граждани. В баните те се отдавали не само на лечение, хигиена и спортни игри, но и на културни развлечения, поезия, музика и политически дебати. По времето на император Траян/98-117г./изграждането на обществени бани и пътища било акт на държавната политика на Рим при създаването на градски центрове в новите провинции на империята. Той бил голям почитател на минералните извори, което е оказало важна роля при избора на първите автономни центрове в провинция Тракия. Градска автономия получили старите тракийски селища, известни с минералните си извори: Сердика/София/, Пауталия/Кюстендил/, Никополис ад Нестум/близо до Гоце Делчев/и Анхиало/Поморие/. За избора на Ахиало за административен център на района силно е повлияла близостта му до стария лечебен център, който е бил благоустроен в обществени бани с два големи басейна. По същото времето бил изграден важният римски път през Дюлевския проход, свързващ новосъздадения град Марцианопол/Девня/, Анхиало и Адрианопол. При баните била построена важна пътна станция наречена Акве Калиде. Нейното стратегическо място на връзката между крайбрежния път от Дюлевския проход и напречния подбалкански път я направило много известна крепост в следващите векове. Тя е отбелязана на първите римски карти за днешните български земи в средата на ІІ век и често присъствала в географските и исторически извори. Най-голяма слава на Акве калиде носело светилището на нимфите, наричани през римската епоха Анхиалските нимфи, а баните – Анхиалски поради близостта на селището до административния център. По времето на друг римски император Септимий Север/209-211г./, също любител на минералните бани, тук три години се провеждали специални тържества и спортни игри наричани “Северия Нимфеа”.

Най-ранното споменаване на името „Акве калиде” е в Певтингеровата карта като пътна станция между Анхиало/Поморие/и Кабиле/близо до Ямбол/.

Първото описание на града Акве калиде е направено от готския историк Йорданес/Vв./в “Римска история”, където описва готските нападения през 257-270 срещу градовете по Западното Черноморско крайбрежие, подложили ги на разграбване и опожаряване. Тежко пострадал и градът Акве калиде, но топлите минерални бани били запазени. През 257-270г. готските племена тервинги и карпи разграбили и опожарили близкия Анхиало и спряли при Аква калиде. За отношението на готите към лечебните бани там готският историк Йорданес е написал специален текст:

“Тук те остават много дни и се наслаждавали на баните с топла вода, които се намирали на дванадесетия милиарден стълб от г. Анхиало и избликват от дълбочината на огнения си извор”.

Опасността от варварските нападения накарало византийския император Юстиниян І/527-565г./да защити за първи път с крепостна стена града Акве калиде и прочутите бани. Неговата укрепителна дейност е описана от хрониста Прокопий Кесарийски в трактата “За строежите:

“Траки обитават един крайморски град на Евксинския Понт на име Анхиало,... там не много далеч от града бликат извори от естествена топла вода, които образуват от само себе си бани за тамошните хора. Обаче на това селище, останало от старо време неукрепено, по-раншните императори гледали с пренебрежение, ако и в съседство с него да се поселили варварски племена и да го посещавали болни, които с риск на живота си получавали там облекчение. Сега обаче имп. Юстиниян го оградил със стени и направил лекуването безопасно.

Само след 30 години от север започнали варварските нападения на аварите, предвождани от жестокия хан Баян. Те потопили в кръв и насилие цяла Тракия и крайбрежието но топлите бани били спасени. Ето как е описал това събитие византийския историк Теофилактус Симоката:

“Хан Баян в 584 г. достигнал и изгорил Анхиало. Отседнал в лековитите Анхиалски бани, които пожалил от разрушение по молба на жените му от харема. В една от църквите на града аварите намерили пурпурните одежди на императрицата Анастасия, съпруга на императора Тиберий Маврикий, която се лекувала тук и ги дарила в знак на благодарност. Хан Баян ги облякъл и се провъзгласил за император на ромеите. ”
Между България и Византия

След създаването на Българската държава градът на топлите извори вече носи името Терма/и/или Термополис. Той се оказва в центъра на събитията по времето на българския владетел Тервел, велик стратег и държавник. През 708 г. съвсем близко до Терма се разиграла най- съкрушителната битка за византийците и техния император Юстиниян ІІ. При последвалото разширението на българските граници на юг, града Терма останал в пределите на България. Минералните бани продължили да функционират, а градът около тях се разраснал в следващите векове. В средновековните извори той се наричал Терма, Термопол и Мегали Терми и поради стратегическото си място на кръстопътя между севера и юга и между Черноморското крайбрежие и вътрешна Тракия участва във всички исторически събития през следващите векове.

През ХІІв. арабският географ Ел Идриси го описва като “Мегали Терми, малък но хубав град, добре подреден и богат”. Важна роля за това определение със сигурност е отредена на най-голямото богатство на града Терми – топлите минерални бани, които арабите знаят как да ценят. Върху неговата съдба силно повлияли събитията, свързани със създаването на Латинска империя през 1204 г. след превземането на Константинопол от рицарите кръстоносци и последвалите войни с българския цар Калоян. След пленяването и смъртта на латинския император Балдуин Фландърски в българската столица Царевград Търнов, неговият брат Хенри ІІ предприел наказателен военен поход срещу българските градове на юг от Балкана през зимата на 1206 г. След превземането на Адрианопол/Одрин/и Аркадиопол/Лозенград/, латинските рицари се настанили в топлите бани на Терма, наричан от рицаря Вилардуен “Ла Ферме”. След три дни престой и лечение в топлите бани, които латинските рицари признават за “най-хубавите в целия свят”, императорът Хенри ІІ заповядал да изгорят града.

След този пожар той не можал да се възстанови повече, а полуразрушените бани водели жалко съществуване до 1562 г., когато тук пристигнал султан Сюлейман ІІ/1520-1566г./. Като благодарност за излекуваната подагра той заповядал да бъде изградена нова баня върху полуразрушените римски басейни.

При ремонта на тази баня през 1910г. било проведено първото археологическо проучване от проф. Богдан Филов при почистването на старите басейни и каптажа на извора. Открити са над 4 000 монети, накити и др. предмети от V век пр. Христа до ХVІІ в.

През 2008 г. във връзка с ремонта и укрепването на новия каптаж на минералния извор, започнаха мащабни археологически проучвания на античната и средновековна крепост, топлите минерални бани и другите обекти на територията на древния град Акве калиде – Терма.

Общата площ на проучените части от древните бани е около 3, 800 кв. м., а достигнатата максимална дълбочина е 6, 3м. при дъното на античните басейни.

При новите разкопки беше изцяло разкрита централната зала на баните, наричана в античността „калдарий” – място за горещи процедури с минералната вода. Тя е с обща площ 220 кв. м и има два правоъгълни басейна с размери 3 х 5м., разположени на двете къси страни.

Разкрита е отоплителната система –„хипокаус” от специални глинени тръби, по които върви топлият въздух от каналите с гореща вода и отоплява каменните плочи на пода. Античният каптаж на два горещи извора с температура между 53 и 42 градуса е открит на 30м северозападно и е свързан с банята със сложна система от колектори и глинени водопроводи.

Важно откритие е каптажът за студена вода в северната част на банския комплекс с дълбочина 5, 3м, която също се е използвала за лечебни процедури в т. нар. „фригидариум”- басейн с хладка вода.

Интересни резултати бяха добити от разкопаването на 8 помещения в източното крило на банския комплекс, където са били разположени вероятно магазините и кухненските помещения. Те са свързани с последния етап от функционирането на средновековните бани между Х и ХІІІ век, опожарени напълно през 1206 г. от латинския император Хенри ІІ, брат на пленения от цар Калоян император Балдуин Фландърски. Тук бяха открити много бронзови монети от Х-ХІІІ в., стъклени и бронзови гривни, свещници и балсамарии с етерични масла за масажи, които използвали посетителите в банята.

Извършените геоложки сондажи и археологически анализи през тази година показаха, че на това място дълбочината на културните пластове е над 9 м и се откриват находки от ІV-І хил. преди Христа. Това означава, че при следващи проучвания се очаква откриването на по-ранни съоръжения, вероятно свързани с обитаването около минералните извори, използвани от хората и приемани за свещени още от най-дълбока древност.

Най-ценните находки от 2009 година са: оловен печат на византийски стратег от ХІ в., пръстен-печат с изображение на лъв с крила/грифон/, каменен калъп са отливане на бронзови женски накити, 86 монети от ІІІ в. пр. Христа до ХV в., много керамични съдове, части от архитектурната украса и надписи.

Стартирана е процедура по определяне на режимите-граници и предписания за опазване на археологическа недвижима културна ценност „Късноантична и средновековна крепост „Аква Калиде-Терма”, Община Бургас, обявена в ДВ. бр.39/1965 г. за паметник на културата с категория „национално значение”.

2. 
   Предшественикът на съвременния гр. Бургас - античната и средновековна крепост в м. Пода – Нос Форос
   

Полуостров Форос е обозначен в старите италиански и каталунски карти от ХІІІ-ХVІ в. Като място на укрепена крепост с пристанище под името Поро (проток) или Порос, която пазела отока на Мандренското езеро (Скеф). Византийските исторически извори го предават на гръцки като “Пиргос”, което има същото значение. В посветителен надпис от ІІ век се казва, че по границите на римската колония Деултум са изградени бурги (крепости).

Местността е известна и с една паметна битка от времето на Втората Българска държава. В началото на XIVв. българският цар Теодор Светослав предприел поход към Черноморското крайбрежие, където властта му се разпростряла над Русокастро, Месемврия, Анхиало, Созопол и Агатопол. Така през 1304г. при моста на отока на Мандренското езерото – Скафида (Пороса) се състояла решителната битка завършила със знаменателната победа на българския владетел над византийската армия.

Установява се наличието на две самостоятелни късно антични укрепления от ІV-VІ в., свързани с фортификацията на най-важните зони на полуостров „Форос”, както и прилежащите им постройки. Открито беше и значително количество строителна и битова керамика от ІV-VІ в. Откри се и каменен блок с част от посветителен надпис на гръцки език от Римската епоха поменаващ името на император Гордиан III.

При обхождането на зоната експертите археолози установяват наличието на две самостоятелни късноантични укрепления от ІV-VІ в., които са свързани с фортификацията на най-важните зони на полуостров „Форос”, както и свързани с тях много отделни постройки. Открито е и значително количество строителна и битова керамика от ІV-VІ в.

Проучванията в тези зони се извършват на следните места:

1. 
   Югоизточна крепостна стена
   

2. 
   Северозападна крепостна стена
   

3. 
   Църквата
   

3. 
   Нос Кабата (Кафката)
   

Необходимо е да се търсят възможности за продължаване на проучванията чрез проекти в МК и други по различни програми за публично- частно партньорство с цел изследване, запазване, реставрация и социализация на паметниците за целите на туризма.

За територията на нос „Форос” е изготвен ПУП-ПРЗ, съгласуван с писмо №10414/27.10.2007 г. на НИНКН-София с поставени изисквания към следващите фази на проектиране.

Протокол от 22.12.2008 г. е прието за завършено археологическото проучване в УПИ ІІІ кв.34 и УПИ ІІ кв.35 па плана на кв. „Крайморие”. Съгласно т.2 от същия протокол реализацията на проект за обект ”Търговски център” е допустима при спазване на предписанията за охранителната зона на ПК „Средновековно селище в м. Пода, кв. Крайморие, гр. Бургас.

Всички изкопни работи следва да бъдат извършени под наблюдението на археолог от РБМ и при спазване изискванията на действащото законодателство. Проектната документация на обект „Търговски парк Крайморие” подлежи на съгласуване по рада на ЗКН.

4. 
   Селищна могила Бургас в м. Солна нива/10-ти километър/
   

Изследваните останки от растения (археоботаничен ансамбъл) и животни (археозоологичен ансамбъл) очертават стабилно икономическо развитие с хилядолетни традиции в селектирането и отглеждането на зърнени култури и доместикацията и развъждането на домашни животни. Второстепенна роля в изхранването на населението са имали събирането на диви плодове и ловуването на диви животни и птици.

Разнообразни са многобройните керамични съдове. Част от тях са използвани в домакинството, а други – с по-специфични форми и украса, са изпълнявали строго определени функции в религиозния живот и са използвани при различни ритуали. Основно място в праисторическия пантеон заема Богинята майка – Земя. Култът към нея е засвидетелстван с многобройни находки на керамична антропоморфна пластика и различни предмети със семантична натовареност, свързани с почитта и преклонението пред нея. Откритата материална култура в селищна могила Бургас я очертава като реперен обект за проучване на праисторическите епохи по южното българско Черноморие и свързва Бургаската низина със синхронно развиващите се праисторически култури по цялото западно Черноморие, континенталната част на Балканския полуостров и северозападна Мала Азия.

5. 
   Местност „Пода”
   

По площ „Пода“ е само 100.7 ха, като в нея са наблюдавани 262 вида птици, което прави защитената територия една от най-богатите в орнитологично отношение местности в Европа. Мястото е съхранило огромно количество биоразнообразие в административните граници на град Бургас:

• 
  161 таксона низши растения,
  
• 
  231 вида висши растения,
  
• 
  168 вида безгръбначни,
  
• 
  6 вида риби,
  
• 
  16 вида земноводни и влечуги,
  
• 
  262 вида птици,
  
• 
  18 вида бозайници.
  

През зимата в залива Форос към ЗМ „Пода“ могат да се наблюдават световно застрашените малък корморан, къдроглав пеликан, тръноопашата потапница и други, а самата защитена територия е убежище на големи бели чапли и на десетки хиляди патици и потапници.

Над ЗМ “Пода” преминава и вторият по големина в Европа миграционен път на птиците, Виа Понтика, като годишно от тук прелитат 75% от европейската популация на белия щъркел (над 250 000 екземпляра), 100% от популацията на розовия пеликан (над 40 000 екземпляра) и хиляди видове хищни, водоплаващи и пойни птици.

В местността освен птици се срещат и други редки представители на българската природа. Тук е едно от най — големите находища на пъстрия смок — най-голямата змия в страната, етруската земеровка — най-малкият бозайник в Европа, екзотичната нутрия и световнозастрашената видра.

В защитена местност Пода е построен Природозащитен център “Пода”, собственост на Българско дружество за защита на птиците. За посещения Пода е отворена целогодишно. В нея има няколко обособени маршрута, по които могат да се наблюдават редките видове птици без да бъдат обезпокоявани. Има действащо, покрито укритие, което дава възможност за ползване независимо от метеорологичните условия. Ежегодно в ПЗЦ „Пода“ се провеждат изследвания върху мигриращите птици, а най-добрите месеци за наблюдение на мигрантите са март, април, август и септември.

Новите археологически разкопки, в непосредствена близост до защитена местност “Пода”, показаха, че историческият предшественик и символ на града – античната крепостна кула Бургос/Пиргос/датира от II в. от н. е. Кулата е била използвана за престой на хора, чакащи саловете за товар на стоки. Древното съоръжение е единственото с подобно предназначение, открито досега в България с височина 5 м. и ширина около 7 м. В Средновековието е достигало височина от 14 метра. По време на разкопките археолозите са намерили и бронзова монета на император Антоний Пий, както и гроб на тракийски воин с рядко срещан железен меч от III век преди Христа.

На 10м от тази кула археолозите са открили втора, по-малка кула, която е част от голямо укрепление. Тя е имала изцяло защитни функции, свързани с охраняване на сигналната кула и пътя към вътрешността на сушата. И двете кули са част от характерните за римската епоха "бурги" – вид укрепления с малък военен контингент от около 60 души, строени край пътищата.

Археологическите проучвания на античното и средновековно укрепление до защитена местност “Пода” ще продължат с консервация и реставрация на откритите находки.

Симбиозата между археология и природа в добра комуникационна връзка към главен пат и близката връзка с населеното място създават отлични условия за развитие на туризма във всичките му форми.

6. 
   
   Каталог: uploads
   uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
   uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
   
   
   
   Изтегляне 5.29 Mb.
   
   Сподели с приятели: