Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част

Мандренско езеро е най-южното от трите Бургаски езера, с площ на водната повърхност около 1300 ха. Дължината му е 8 км., максималната ширина 1, 3 км. Разположено е в добре оформена речна долина, ориентирана напречно на морския бряг, като устието и язовирната стена са в непосредствена близост до южния край на Бургас.

Според А. Пенк, известен немски геоморфолог, образуването на Бургаската низина се дължи на едно голямо потъване, засегнало бреговете на Черно море, без да обхване земите във вътрешността. Според Гелерт, съвременен немски геоморфолог, Бургаската низина е очертана в началото на миоцена от един дълбоко вдаден залив на Черно море (у него Суббалкански) синклинориум. Това мнение сега се счита почти от всички геоморфолози за меродавно.

Релефът в околността на Бургас е изграден от миоценски варовици, които са силно податливи на разрушение. Това личи добре на морския бряг, който представлява ”клиф” – млад и стръмен склон. Той отскоро (в геоложки смисъл) е престанал, да се руши и край него се е образувала тясна пясъчна плажова ивица.

Съвременният облик на релефа в землището на града и околността му, оформен главно през кватернерния (четвъртичния) период. Той е характерен с прояви на различни по вид и интензитет движения на земната кора. В северозападната част на низината тези движения имат положителен знак и се проявяват в издигане на областта. В най-източната крайбрежна част на низината движенията имат отрицателен знак и се изразяват с бавни потъвания, резултат на едно такова най-младо локално потъване, проявено в средата на кватернера, е станало формирането на Бургаския залив, както и запълването на широките речни долини с морски и речни наноси.

Доказателство за регресивния характер на Бургаското крайбрежие са археологическите находки – неолитни кремъчни късове, парчета от съдове и др. Тези данни показват, че потъването на низината е продължило и в края на плейстоцена и холоцена. Тогава се е образувал и о-в Болшевик.

Съвременните абразионни процеси се проявяват в бавно разрушаване на бреговите откоси. В долното течение на реките се развиват акумулационни процеси. При зимното пълноводие реките Русокастренска, Факийска и Средецка се разливат върху заливните тераси и затлачват много плодородни земи. Борбата с тези отрицателни последици се води чрез коригиране на тези реки.

Бургас е разположен върху четири тераси. Тяхното точно картиране и определяне се извърши в последните години. Най-ниската тераса е Черноморската, която е заета от кварталите „Акациите” и ”Победа”, а вероятно върху нея е изградено и част от пристанището. Нейното разпространение се определя и от името ”Кумлука” (Пясъците) – тази тераса в чертите на града има височина от 2 до 3 метра.

По-висока е Младокарангатската тераса (6-10м.). Върху нея се намерени много керамични късове и значителни струпвания и мидени черупки и парчета от глинени съдове. Тя е разпространена в района на гарата и пристанището.

Третата тераса е Старокарангатската (15-25м.). Тя е най-добре представена в района на Крайморската градина и при летния театър, където завършва към морето с откос – клиф, към плажа. Четвъртата тераса (30-35м.) е разпространена в северозападната част на града към стадиона и продължава на северозапад към терена, на жилищен комплекс ”П. Р. Славейков”. Някои приемат, че по крайбрежието на Бургас е развита и пластова тераса.

Терасовидният релеф благоприятства за по-правилното архитектурно устройство на града и за подчертаването неговия бъдещ силует. Геоморфоложки проучвания и картирания по нашето крайбрежие се провеждат от научни работници при Географския институт на БАН.

Месторазположението на Бургас има и тази особеност за разлика от съседните му черноморски градове, че се намира в онази част на спускащата се към морето низина, която е почти затворена от всички страни с трите езера, заобикалящи града. Ивицата суша, заключена на северозапад между Атанасовското и Бургаското езеро, благоприятства за изявяване на урбанизационна ос, подкрепена от техническа и пътна инфраструктура, връзката на Бургас със София и Сливен, ивицата между Атанасовското езеро и морето – жп. линията Бургас - Поморие, а югозападната ивица суша между Мандренско езеро и морето през местността Пода осигурява единствената пътна връзка на юг към Созопол, Царево и Малко Търново. Ивицата суша между Бургаското и Мандренското езеро се използва за транспортна връзка на Бургас към Грудово, Елхово и оттам за долината на Тунджа и Марица.

Средната надморска височина на гр. Бургас е 17 м., като градският терен се снишава към гарата и пристанището. Това обстоятелство е повлияло и за оформянето на главната улица на града при подчертано по-голямо значение на икономическите условия.

Природните богатства около Бургас в миналото са слабо проучени. Едва със създаването на Бургаския район за геоложки и минни проучвания и картирания се осигури проучването на каменовъглените, медните и другите ресурси. Големи капиталовложения са направени за разкриване на нови рудници, което е увеличило значително производството. Проведени са проучвания в медния рид (Бакърлъка) и Върли бряг с установени нови промишлени маси от медни руди, които са най-богати в страната по процентно съдържание на метал.

Все още не се използуват магнетичните пясъци при Бургас, които според К. Коен се изчисляват на около половин милион тона запаси. Край Бургас има и каменни кариери, които играят голяма роля за строителството – промишлено, жилищно и пътно.

2. 
   Климат
   

Ходът на средната месечна и годишна температура на въздуха в Бургас в сравнение с Камено, Айтос, Пловдив и Варна се виждат от таблица № 1:

През зимата средните месечни температури са над 0°, което се дължи на затоплящото влияние на относително топлите морски води, януарската температура в Бургас е почти с 1° по-висока от тази на Варна и с 2° от съответната за Пловдив. Независимо от това през зимата температурите в Бургас често спадат под 0°, но рядко се понижават под минус 10°.

През март и особено през април средните месечни температури в Бургас започват да изостават по отношение на тези от вътрешността, което показва известно закъснение на пролетта. По-ниските пролетни температури благоприятстват развитието на овощарството и лозарството в околоградския район, понеже чрез по-късното им развитие се избягва опасността от измръзване при късните мразове. Данните показват, че последните мразове прекратяват своето действие средно около 20 март, но в някои години се проявяват и през първата половина на април.

Лятото в Бургас е топло, но тук не стават големи горещини поради бризовата циркулация. Под нейното влияние температурата и влажността на въздуха остават постоянни през целия ден. Един от главните фактори за климата в Бургас е слънчевата радиация. Тя има значение за развитието на курортното дело. От нейната продължителност и сила зависи до голяма степен възможността за почивка и лечение. Последните изследвания на слънчевата радиация обаче, доказват критични стойности и прекомерното излагане на влиянието и може да допринесе до медицински проблеми, като прекомерно облъчване или малформации. Средната продължителност на слънчевото греене възлиза на 2330 часа. Това се дължи на критично ниските стойности на електромагнитното поле на планетата. Най-голяма продължителност слънце греенето има през юли и август – средно над 10 часа дневно, юни – 9.5 часа, а май и септември – по 8 часа. Особено голяма е силата на ултравиолетовите лъчи, които оказват важно биологично въздействие.

Съставът на морският въздух се различава от този на въздуха над вътрешността. В атмосферата на крайбрежието се съдържа голямо количество изпарения от морската повърхност. От изследванията по Черноморието на много наши специалисти е установено, че въздухът съдържа много хлориди, йод, бром, калциеви, натриеви, магнезиеви и др. йони, които оказват благотворно влияние върху човешкия организъм, здравословно и психологически. В Бургас като морски курорт за разлика от планинските курорти, чийто сезон се определя само от температурата на въздуха, за продължителността на сезона, важна роля играе и температурата на морската вода. Само благоприятното съчетание между температурите на въздуха и водата позволява пълноценното използуване на морето.

Подходящи условия за къпане по крайбрежието около Бургас настъпват обикновено между 15 май и 1 юни. Благоприятното за къпане време завършва към средата на октомври, но понякога и по-рано. Най-подходящ за летуване се очертава периодът юли – септември. Той се характеризира със следните особености на климата: постоянно хубаво време, малки колебания в температурата, продължителна и силна слънчева радиация и сравнително слаби и редки валежи с минимум през август и септември.

Явно е, че общо през цялата година валежите в Бургас са твърде обилни и далеч над средните за страната. Създават се условия за изявени засушавания през пролетта и лятото. Те са неблагоприятни за развитието на селскостопанските култури в Бургас и микрорайона му. По интензивност на засушаване Бургас стои на едно от първите места в страната. Сезонното разпределение на валежите се изменя под влиянието на Черно море. При Бургас се срещат преходно средиземноморският климат и се създават минимални валежи през август.

Част от валежите през зимата падат във вид на сняг. Първата снежна покривка има средна дата 25. XII, а последната към 25. ІІ. Снеговалежите са малко и нетрайни. Броят на дните със снеговалеж е едва 15. Най-много сняг вали през януари, а най-малко през март.

Липсата на остри и продължителни студове, снеговалежи и тежки зими позволява в Бургас и микрорайона му строителството (промишлено, пристанищно и жилищно) да се осъществява почти без прекъсване, както и непрекъсната дейност на пристанището му. Без съмнение климатът на Бургас има най-голямо значение за развитието на града като първокласно курортно селище. Затова допринася есента, която под влиянието на морето е продължителна, топла и влажна.

3. 
   Инженерно-геоложки и хидроложки условия
   

• 
  Ивицата, която разделя Атанасовското езеро от морето е дълга 3км. и широка средно 200м. По дължината и откъм езерото, след пясъчния пласт/2-4м./следва дебела тинеста серия от 5 до 20м. развита повсеместно. Нивото на почвените води е високо, съществува водоприток в строителните изкопи. Налице е връзката през косата между езеро и море. Периферната ивица около езерото е изградена от слаби почви/тиня и пластични блатни глини/на места с висока засоленост и агресивност спрямо бетона, стоманата и етернитовите тръби. С една дума, хидроложките и инженерно - геоложки условия за строителство в тази територия са сложни: изискват подробни и конкретни проучвания за всеки обект, а изпълнението е свързано с прилагането на специално фундиране както и мерки против агресивността на подпочвените солени води;
  
• 
  Ниската територия, върху която е изградена южната част на стария град също така се отличава с трудни хидроложки условия – нивото на почвените води се движи средно от 1-2, 5м. от терена. Теренът е преграден в дълбочина от пясъци и глини с добри физико – химични показатели;
  
• 
  Косата, която разделя езерото „Вая” от морето със средна надморска кота 1 до 2 м., е дълга около 2, 5 км. и широка средно 200. Върху нея са изградени южната промишлена зона, и кварталите „Акациите” и „Победа”. Налице са също и трудни хидроложки и инженерно - геоложки условия за високото и ниското строителство. Формиран е от пясъците с плитък и високо обилен подпочвен хоризонт със слабо изразена агресивност на водите спрямо бетона и стоманата. Под пясъчния пласт, който варира от 3-4 до 10-12 м. мощност следват тини и пластични глини, който не търпят високи концентрирани натоварвания, но са удобни за площни обекти на техническата и транспортна инфраструктура. Това е валидно главно за косата откъм езерото. Периферната територия на езерото „Вая” с ширина 200-300м., също се отличава с тежки условия за усвояване. Независимо от това, големи площи са завладени за промишлени и складови нужди или за транспортни артерии. След засипването на терените една част за сметка на водните площи с разнороден неуплътнен материал, фундирането се извършва след индивидуално проучване на всеки обект/пилоти, фундаментни плочи и др./;
  
• 
  Комлушката низина е територията, която се явява естествено продължение от кв. “Победа” на юг и донякъде разделя третото езеро „Мандра” от морето. Надморската кота тук е 0, 5 до 2, 0 м. естественото покритие на терена е морската лагуна пясъци, под които следват тини, блатни глини от морски и блатен характер. Средната ширина на тази територия между кв. „Победа” и кв. „Крайморие” е 1, 5 км./дълга е около 3 км./И тук хидрогеоложките условия по правило са трудни и изискват по – специални подготовки при строителството. Подпочвените води са високи/1- 1, 5м./, притокът е голям. По химическия състав водите са полусолени – неагресивни.
  
• 
  Особено внимание заслужава участъка под дигата на езеро „Мандра”, зает от близките утайници на Лукойл нефтохим. Тук пясъците от повърхностния слой са с добри физико-механични свойства, но са разкъсани, недостатъчни по площ и мощност. Под тях навсякъде следват мощни тини и глини на места особено, в частта към преливника на дигата и южния склон, серията от слаби почви достига до 25 м. Средната мощност на тините е 12-15м. при това в голяма част от терена те са близко до повърхността. Следователно усвояването на този участък, като жилищен район ще изисква подробни инженерно - геоложки и хидро - химични изследвания за избор на най-целесъобразния и икономичен вариант и цялостното му изграждане. Усвояването му като хидропарк, или лесопарк също следва да се предшества от редица хидро-химични изследвания;
  
• 
  Периферията на езеро „Мандра” с ниските си участъци и устията на реките и се отличава с по-благоприятни условия за строителство от източните крайезерни площи. В случай на ликвидиране на дигата на „Мандра„/пълно или частично/и връщане на езерото на старата му кота и площ, то освободената периферна площ, ще притежава по принцип всички недостатъци на крайблатните територии описани по-горе - различни по мощност хоризонти от типа на слаби почви, плитки почвени води със съответен водоприток в строителните изкопи. И тук усвояването на площите ще изисква инженерногеоложки проучвания;
  
• 
  Сарафовското свлачище е друг важен участък с проявени геоложки негативни процеси. Тук през последните 7-8 години изпълняват укрепителни работи. Причини за свлачищните проявления, както тук, така и в други крайморски свлачища/парк „ Росенец”, Равда и др./са: строежите по морския бряг-глинест, абразивното действие на морето върху стръмния бряг, в последствие и стесняването или изчезването на пясъчните плажни ивици и участъци и т. н. Размерите на свлачищните проявления при кв. „Сарафово” са: дължина около 800 м, ширина около 200 м и дълбочина на процеса над 15 м под терена;
  
• 
  В северния край на кв. „Горно Езерово” теренът представлява делувиален склон. Не са констатирани физико - геоложки процеси, които да усложняват едно бъдещо строителство - липсват свлачища, срутища, карст и др. Подпочвени води има само в най-ниската му част, близо до езерния бряг, което определя терена с подходящи условия за усвояване.
  

1. 
   
   Каталог: uploads
   uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
   uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
   
   
   
   Изтегляне 5.29 Mb.
   
   Сподели с приятели: