Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част

Тъй като многофукционалността, концентрирана върху една относително тясна крайбрежна ивица, би могла да породи многобройни конфликти, интегрираната териториалноустройствена политика за крайбрежните зони се явява необходимо условие за осигуряване на устойчивия характер както на крайбрежните ивици, така и на техния хинтерланд. Концепцията за интегрирано управление на крайбрежните зони трябва да отчита взаимодействието между икономическите и социалните дейности и търсенето на природни ресурси в тези крайбрежни ивици и по този начин да подпомогне инвестиционните процеси. Трансграничното и транснационалното сътрудничество между морските пространства има особено голямо значение.

5. 
   Еврокоридори
   

Особено важни, от гледна точка на териториалноустройствената политика, са транспортните възли (кръстопътища на автомагистрали, големи гари, терминални центрове за товаро- разтоварни дейности, големи вътрешни летища и пристанища). Техните въздействия засягат не само близката околна среда, но и целия регион. Необходимо е за в бъдеще да се отчита взаимодействието между транспортните инфраструктурни мрежи и градските структури в контекста на усилията за интеграция между териториалноустройствената политика и транспортната политика. Вземането под внимание на ролята на еврокоридорите за развитието на териториите, а също и за урбанистичното и икономическото развитие, както и за географското разпределение на населението, може да доведе в рамките на интегрираното планиране до значителна добавена стойност в социалната и икономическата област и в тази на опазването на околната среда.

1. 
   Зони за реконверсия
   

• 
  Съществена устройствена задача на ОУП е да възстанови околната среда на старите индустриални и военни зони, предприятия и обекти и смени предназначението им с атрактивни и интегрирани устройствени елементи от общоградско значение.
  
• 
  Преквалификация, обучение и пренасочване на работещите в тях, останали без работа.
  
• 
  Изграждане на технологични паркове с цел подпомагане на трансфера на технологии и създаване на нови високотехнологични предприятия и нови серии производства и стоки.
  
• 
  Ускорено развитие на информационните и телекомуникационни технологии.
  
• 
  Създаване организация на устройствени и общинско-административни условия за регионално, междурегионално, национално и транснационално сътрудничество с оглед на намаляване на изолацията и иницииране на нов икономически растеж.
  

7. 
   Развитие на качествен и устойчив туризъм
   

8. 
   Развитие на достъпа до информация и знание
   

9. 
   Специфична роля на частния сектор
   

Големите устройствени проекти обновяване и реконструкция на летище, пристанище и жп гара Бургас, строеж на съвременна автогара, терминални и логистични центрове, конгресни и конферентни центрове, междурегионални търговски центрове ще доведе до нов икономически и социален ръст на града и полицентрично и интегрално развитие на неговите зони. Особено внимание следва да се отделя на чуждестранните инвеститори и инвестиции.

Трябва да се поддържа партньорство между обществения и частния сектор в дейности, които в миналото бяха в обществения сектор в обществения сектор: инфраструктура, транспорт, телекомуникации, ВиК, здравеопазване, образование и др. Съществено условие за ефективност е ефикасно административно управление, при ясни правила, намалена бюрокрация, спазване на законовия регламент.

10. 
    Опазване и възпроизводство на културните ландшафти
    

Важна задача на устройствената политика, отразена в ОУП, е да се опазят различните ландшафти чрез по-добро взаимодействие и интеграция на различните устройствени политики и териториални решения. За целта е необходимо задълбочено изследване и оценка на различните видове ландшафти, анализ на техните характеристики, екосистемите в тях, влиянието на което са подложени и настъпилите вследствие на това промени. Необходима е интегрирана политика, насочена към опазването, управлението и устройството на ландшафта.

11. 
    Речни и езерни басейни и алувиални територии
    

От съществено значение тук са: опазването на околната среда, екосистемите, превантивните мерки за ограничаване на последствията от природни бедствия и аварии.

Развитие на клъстери в морската индустрия, рибно стопанство и аквакултурите, туризма и селското стопанство на основа на икономическия потенциал, пазарен дефицит, добре развит научен потенциал в технологични паркове, двата университета и колежа в гр. Бургас.

12. 
    Ефективно участие на обществото в процесите на планиране
    

1. 
   Хоризонтално сътрудничество
   

• 
  От съществено значение за териториалното развитие на Бургас е хоризонталното сътрудничество със секторните политики, които имат силно въздействие върху територията (транспортна, земеделска, опазване на околната среда, интегрирана градска политика и социален сервиз и т. н.)
  
• 
  Хоризонталното сътрудничество е взаимообвързаност на икономическата, финансова, социална и инфраструктурна политика.
  

1. 
   Вертикална координация
   

• 
  От изключително значение е вертикалната координация и правомощия за вземане на решение по вертикала: Европейски съюз, национално пространство, райони, области, общини, град.
  

8. 
   УРБАНИСТИЧНА СТРУКТУРАТА НА ГРАДА
   

Тази демографска картина дава отражение преди всичко върху жилищната среда и върху курортната среда и оттам – върху другите пространствени системи и върху цялостната градска структура.

Понятията „постоянно и временно обитаване” и от там понятията „среда за постоянно обитаване” и „среда за временно обитаване” са силно смесени. Традиционната среда за постоянно обитаване приема временно обитаване и променя своя характер, структура и образ. Традиционната среда за временно обитаване приема постоянно обитаване и променя своя характер, структура и образ. И двете среди добиват качествата на обогатени и пълноценни градски среди със смесени функции. В новоусвоени територии се е появила нова градска среда със смесени функции на постоянно и временно обитаване.

В резултат на прогнозираните трансформации се стига и до преструктуриране на съществуващата моноцентрична структура на града в полицентрична - площни, линейни или смесени центрови структури, обединени в единна пространствена мрежа. Тази центрова система обслужва и зоната на активно влияние на града. Центърът се развива в линеарни и площни структури в посоките на Запад и Юг, като заема територии на амортизирани стари индустриални зони и нови терени. В тази система от центрове се включват и спортно-атракционните паркове в зелена среда.

Урбанистичния модел предвижда четири компактни ядра и развитие по четири планировъчни оси. Основното ядро е компактния град с неговата централна част и жилищни комплекси. Двете симетрично разположени рекреационни ядра по композиционната ос Бургас-Поморие и Бургас-Созопол са кв. Сарафово и кв. Крайморие. Друга компактна структура, която се отличава е Ж. К. Меден Рудник свързана с кв. Горно Езерово. В „хинтерланда“ в западно направление са разположено обслужващо-рекреационното ядро Банево и Ветрен. По планировъчната ос между компактния град и Банево и Ветрен се развива линеен обслужващ център, локализиран така, че да бъде достъпен от всички елементи на дисперсната структура на гр. Бургас.

1. 
   Макроструктура компактен град
   

Централната градска територия е освободена от несвойствените товарни функции на пристанище. Преструктурирана е градската територия като се осигури възможност за осъществяване на максимален контакт на града с морето:

• 
  Чрез максимално освобождаване на части от морския бряг от съществуващи производствени предприятия;
  
• 
  Урбанизиране на нови територии/м. ”Кюшето”, кв. ”Сарафово”- разширение и кв. ”Крайморие”- разширение/;
  
• 
  Интегриране на градския център с пристанището и предвидения интер-модален терминал „Супер Бургас“.
  

• 
  Доразвива идеята за предвиждане и изграждане на яхтено пристанище в зоната между м. ”Кюшето” и кв. ”Сарафово”;
  
• 
  Предвижда се изграждане на Рибарско селище „Ченгене скеле”;
  
• 
  Актуализира се и се разширява обхвата на действащия ПЗ на Парк ”Росенец” като важна крайградска зона за отдих;
  
• 
  Предвижда се зона за крайградски парк, обвързваща териториите на Рамсарска местност „Пода”, северозападната част на кв. ”Крайморие, зелен защитен пояс по ІІ клас път Бургас-Созопол, през местност ”Ченгене скеле” до Парк ”Росенец”;
  

В тези зони се появяват високотехнологични индустриални паркове и логистични центрове. Компактната структура на стария град се развива линейно по планировъчната ос промишлена зона „Север“-кв. Лозово-кв. Долно Езерово-НХК. В тази част от територията, където екологичните условия са влошени се предвижда изнасяне на замърсяващото производство и развитие на съответните обслужващи центрове, предназначени предимно за релокализация на големи търговски центрове.

Съществуващите квартали в това направление се разширяват по отношение на жилищните територии и се предвиждат нови гробищни паркове. Около тези квартали, с цел намаляване въздействието на евентуалните източници на замърсяване се създават зелени пояси от висока растителност като се използва модела на Хоуард за“ град-градина“.

Създава се единна територия за отдих, съчетаваща богато озеленяване, спа услуги, морски туризъм и балнеолечебен туризъм на територията на парк ”Езеро”.

2. 
   Макроструктура Меден Рудник
   

Територията на ж. к. ”М. Рудник” е силно урбанизирана със съсредоточаване на голям брой обитатели. В същата няма достатъчно площи за широко обществено ползване. Тяхното осигуряване е чрез предвиждане на ОУП зона за нов крайградски парк, атракции и зоопарк, обхващаща територията на Лесопарк ”Капчето” и прилежащи земеделски земи в северна посока, който да създаде естествена връзка на територията на Зона „Д” на ж. р. ”М. Рудник” с територията на кв. ”Г. Езерово” и естествено преливане на функции обитаване, отдих и обществено обслужване.

Като се използва ресурса на Бургаското езеро „Вая”, прекрасното разположение и наличието на незастроени и неусвоени терени се обособява зона за спорт и обществено обслужване с богато озеленяване в територията източно от пътя к-с ”М. Рудник”- кв. ”Г. Езерово” с обособени подзони:

• 
  Зона за гребен спорт с необходимите съоръжения при проучване на възможностите за ползване и на канала езеро ”Вая”-Черно море”;
  
• 
  Зона за масови спортни занимания/волейбол, баскетбол, хандбал, тенис на корт/с предвиждане на закрит спортен комплекс;
  
• 
  Зона за плувни спортове със съоръжения на открито и в закрити помещения;
  

3. 
   Макроструктура Крайморие
   

Предвижда се разширение на квартала с територии с жилищни функции и осигурено обслужване. Промишлена зона южно от кв. ”Крайморие”, предвидена с ТУП се усвоява като крайградска зона за „Бизнес парк”.

Доразвива се устройството на градската и крайградска територия, контактна с Бургаския залив като се:

• 
  Предвижда се изграждане на Рибарско селище „Ченгене скеле”;
  
• 
  Актуализира се и се разширява обхвата на действащия ПЗ на Парк ”Росенец” като важна крайградска зона за отдих;
  
• 
  Предвижда се зона за крайградски парк, обвързваща териториите на Рамсарска местност „Пода”, северозападната част на кв. ”Крайморие, зелен защитен пояс по ІІ клас път Бургас-Созопол, през местност ”Ченгене скеле” до Парк ”Росенец”;
  

4. 
   Макроструктура Сарафово
   

Територията на местността „Кюшето“ добива ново предназначение с облик на градски структурни единици с изявена курортна функция. Появили са се някои нови обществено обслужващи обекти за постоянното население. Изграждането на хотели с частни жилища (апартаментни хотели) е сравнително по-слабо застъпено в сравнение със семейните хотели и индивидуалните жилищни сгради. Общото благоустройство и състоянието на инженерните мрежи на техническата инфраструктура е подобрено. Квартал Сарафово е добил по-определено градски характер и играе важна роля в обслужващата сфера за околните територии и в приемането на гости туристи предимно в малки семейни хотели. Той придобива характер на квартал с пълноценно развита градска среда. В територията постепенно се преодолява аморфният характер на застрояване и се достига до относително добра структура от обособени структурни единици с индивидуален характер, разделени една от друга с макар и оскъдно озеленяване по дерета и сложни теренни форми. Запазена е непрекъсната зелена ивица при контакта с морския бряг, където са предвиждат два парка. Доразвива се идеята за предвиждане и изграждане на яхтено пристанище в зоната между м. ”Кюшето” и кв. ”Сарафово”.

Територията на летище Бургас се разширява и в северозападната му част се предвижда логистичен център със смесени функции. По пътя Бургас –Поморие се развива линейна обслужваща структура също със смесени функции.

5. 
   Западна макроструктура
   

Рекреационно туристическата функция е изиграла положителна роля в усвояването и развитието на южните територии чрез появата на нови селищни структури, които имат подчертано природосъобразен характер и заложена в аванс интеграция на функциите туризъм и постоянно обитаване. Такива курортни селищни структури с постоянно население и посрещане на гости туристи в природосъобразна и функционално богата среда се появяват около Бургаските минерални бани.. Те са с малка височина и интензивност на застрояване с богато озеленени дворове. Разчленени са в отделни селищни образувания от широки озеленени ивици и от масиви с лозови насаждения. Постоянното население в тях се увеличава. То е съпроводено от продължително пребиваващи през голям период от годината в собствени жилища и от краткотрайно пребиваващи гости туристи през летния курортен сезон. Рекреационният балнеоложки ресурс на територията стимулира създаването на курортна зона и зони за вилен отдих. Създадени са места за приложение на труд в не замърсяващи средата високотехнологични производства около с. Ветрен. Предвижда се подобряване на селищната структура и благоустройството на кварталите, където е увеличено туристическото подслоняване в семейни хотели.

Запазени са богатите горски масиви на лесопарковете като са разнообразили и обогатили своето рекреационно предлагане със спортни и атракционни обекти. Като цяло се е подобрило съотношението в развитието на туристическата функция между северните, южните и западните, измервано в население (постоянно, временно в собствени жилища и гости туристи) и усвоена територия за рекреационно подслоняване.

9. 
   

   Наименование на териториалния елемент	Площ на съществуващи елементи		Площ на проектни елементи
   	в ха	в %	в ха	в %
   ТЕРИТОРИИ С НАЙ-ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
   1. Жилищни функции	1020.7	4.00	1793.2	7.03
   2. Обществено-обслужващи функции	340.2	1.33	350.3	1.37
   3. Смесени дейности	0	0.00	2226	8.73
   4. Производствени дейности	1270.8	4.98	1419.2	5.57
   5. Складови дейности	406.7	1.60	0	0.00
   6. Рекреационни дейности, курорти и вилни зони	223.2	0.88	1385.6	5.44
   7. Озеленяване, паркове и градини	278.5	1.09	600.5	2.36
   8. Спорт и атракции	60.2	0.24	171.2	0.67
   9. Комунално обслужване и стопанство	53.2	0.21	53.2	0.21
   10. Земеделски територии в т. ч.
   10.1. обработваеми земи - ниви	8039.1	31.53	6736.9	26.43
   10.2. обработваеми земи - трайни насаждения	1655.7	6.49	1210.4	4.75
   10.3. необработваеми земи	1629.3	6.39	1213.6	4.76
   10.4. Земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ)	144.6	0.57	0	0.00
   11. Горски територии в т. ч.
   11.1. гори	1066.8	4.18	574.1	2.25
   11.2. рекреационни гори	437.7	1.72	1073.8	4.21
   12. Водни площи	5983.3	23.47	5983.3	23.47
   13. Транспорт и комуникации	1776	6.97	623.4	2.45
   14. Техническа инфраструктура	150.2	0.59	78.2	0.31
   15. Недефиниран НТП и функция	228.7	0.90	0	0.00
   16. Друг вид застрояване	728	2.86	0	0.00
   17. Обща площ	25492.9	100	25492.9	100
   ЗАЩИТЕНИ И НАРУШЕНИ ТЕРИТОРИИ
   А) Територии за природозащита	9189.3	36.05	9189.3		36.05
   Б) Защитени територии за опазване на културно-историческото наследство	266.3	1.04	266.3		1.04
   В) Територии за възстановяване и рекултивация	0	0	274.5		1.08

   
   
   
   БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА КЪМ ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГРАД БУРГАС
   

От направеният балансов анализ на територията на град Бургас при демографско развитие към

2030 година – 240000 човека и класифицирането му като голям град, могат да се направят следните изводи:
1. Обезпечаването със бруто жилищни територии е 79 кв. м. на жител, което осигурява голям комфорт на обитаване в предимно високо категорийни жилищни структури, разположени в кварталите.

2. Озеленените площи за широк обществен достъп са 25 кв. м./жител при норматив

20 кв. м./жител.

3. Териториите за спорт и атракции са 7 кв. м./на жител при норматив 6 кв. м./жител