Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4

Хидра (Hydra)

Най-добре съзвездието Хидра се вижда невисоко в южната страна над хоризонта през пролетните нощи. В ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 130 звезди, но изобщо те са слаби (повечето от тях са на границата на видимостта с просто око). Най-ярките звезди в Хидра са 14 (една от 2^m, пет от 3^m и осем от 4^m). Те образуват една дълга извита редица, която се вие от изток към запад, сякаш е някоя огромна змия, главата на която е очертана от група слаби звездички.

Най-интересният обект в съзвездието Хидра, достъпен за наблюдение с просто око, е звездата γ от Хидра. Тази звезда е от трета звездна величина. Близо до нея понякога се вижда, а понякога не се вижда с просто око друга звезда, която е дълго-периодична променлива и е означена с R. Звездата R от Хидра е червен гигант и по измененията на блясъка си наподобява звездата Мира от Кит. Периодът на измененията на блясъка на R от Хидра е 387 денонощия. При максимум тя е от 3,5^m и добре се вижда с просто око, но при минимум става от 11^m и може да се наблюдава само с телескоп.

Рожба на Тифон и Ехидна било ужасното чудовище Хидра с дълго змийско тяло и с девет драконови глави, от които едната била безсмъртна. Излязла от мрачния Тартар, Хидра живеела в блатото край гр. Лерна (отгдето и името й Лернейска хидра). Всяка нощ тя изпълзявала от леговището си и като страхотен ураган унищожавала цели стада добитък и опустошавала околностите на града. За бедствията, които Лернейската хидра причинявала, се говорело из цяла Гърция, но никой не смеел и да помисли за унищожаването на това чудовище.

Евристей, научил за бедствията, които Хидрата причинявала, възложил на Херкулес да отиде незабавно в Лерна и да я убие.

Херкулес взел със себе си и братовия си син Йолай, впрегнали буйните коне в колесницата и тя като вихър се понесла към Лерна. Когато пристигнали там, Херкулес оставил Йолай с колесницата в една горичка край Лерна, а самият той тръгнал да търси Хидрата. Открил леговището й — огромна пещера, заобиколена от дълбоко и мочурливо блато. Щом подушила човешко месо, Хидрата изпълзяла от пещерата. В този миг стрелите на Херкулес като мълнии връхлетели върху главите й. Разярена, Хидрата преплавала блатото, изправила се на дебелата си опашка, разтворила грамадните уста на главите си и се нахвърлила върху Херкулес. Но той стъпил върху огромното й тяло, покрито с дебели блестящи люспи, и го притиснал до Земята. Размятала дългата си опашка Хидрата и я обвила около краката на Херкулес, за да го повали на Земята, ала той останал непоклатим като скала. С тежкия си боздуган непрестанно нанасял удари върху главите на Хидрата и ги откъсвал една след друга… Но тя оставала жива и с още по-голяма ярост стягала краката му с опашката си. На помощ на Хидрата се притекъл и един рак, който изплувал из блатото и забил острите си щипци в краката на Херкулес… Борбата ставала все по-ожесточена и по-тежка, защото на всяка откъсната глава на Хидрата израствали незабавно две нови глави, още по-страшни. Тогава Херкулес извикал на помощ братовия си син Йолай. Той убил чудовищния рак, запалил близката горичка и с горящите дървета обгарял шията на всяка глава, която откъсвал Херкулес. Така престанали да израстват нови глави на Хидрата. Скоро останала само безсмъртната й глава. Сграбчил я Херкулес с мощните си ръце, отскубнал я и жива я хвърлил в дълбока яма, като я затрупал с огромна скала, за да не може никога да излезе оттам. След това Херкулес разсякъл тялото на Хидрата и натопил стрелите си в черната й отровна кръв. Така раните от стрелите на Херкулес с никакви средства не можели да бъдат излекувани.

Като избавил Лерна и околностите му от бедствията на чудовищната Хидра, Херкулес се завърнал в гр. Тиринт, гдето бил посрещнат с големи почести от народа.

А Хидрата се проточила на Небето като съзвездие, за да напомня на хората, че са избавени от бедствията, които им причинявала, от безстрашния герой Херкулес.

Земята родила Кекроп — човек, който вместо крака имал дълга змийска опашка (получовек-полузмия). Той основал в Атика град, който боговете от Олимп по негово предложение посветили на богиня Атина Палада и бил наречен Атина.

В Атина Кекроп построил прочутия Акропол и първото светилище на покровителката на града — богиня Атина Палада, и на нейния баща Зевс. Дъщерите на Кекроп станали първите жрици на богиня Атина.

Кекроп научил атиняните да правят лъкове и стрели, да ловят риба и да си правят къщи. Той основал държавата им и бил първият цар на Атика. Оттогава атиняните започнали да се наричат кекропиди — потомци на Кекроп.

След смъртта на Кекроп негов приемник станал Ерихтоний, роден от Земята и син на Хефест — бога на огъня, бога-ковач, с когото никой не могъл да се сравнява в коваческото изкуство.

Веднага след раждането му богиня Атина взела под свое покровителство Ерихтоний и го отнесла в своето атинско светилище. Там тя го оставила в една кошница, която затворила добре с капак и поставила две змии да го пазят денонощно. На своите жрици, дъщерите на Кекроп, тя също наредила да пазят кошницата, но строго им забранила да я отварят. Те не трябвало да видят тайнствено роденото от Земята дете.

Дълго време Кекроповите дъщери не смеели да нарушат поръката на богиня Атина. Но един ден богиня Атина отишла да донесе хълм, за да го постави до Акропола. Както носела хълма, един гарван я срещнал и й казал, че нейните жрици, дъщерите на Кекроп, отворили кошницата и видели детето в нея. Избухнала в ярост богиня Атина, захвърлила хълма, дошла в светилището си и жестоко наказала жриците си, като отнела разума им. Обезумели те избягали от светилището, хвърлили се от стръмните скали на Акропола и загинали трагично. С пазенето на Ерихтоний се заела самата богиня Атина. Под нейните грижи той израснал строен и умен, станал цар на Атика и дълги години управлявал атиняните.

Ерихтоний научил на много неща атиняните, много неща им дал, но едно те най-много ценели и обичали. Той изобретил колесницата, пръв впрегнал в нея коне и пръв се понесъл с нея като вихър из цяла Атика. С колесницата той посещавал и най-далечните краища на своята държава.

Ерихтоний поставил началото на най-старите празненства в чест на богиня Атина — Панатинеите. Нямало в Атика друг по-голям празник от Панатинеите, които се празнували с пищна тържественост всяка година по няколко дни през месец Хекатомбайон (края на юли и началото на август по сегашния календар). Празненствата започвали през нощта с факелно шествие, а през деня се провеждали състезанията между поети, певци и музиканти. Но най-много били участниците в надбягванията, борбата, хвърлянето на диск, копие и въведените за първи път от Ерихтоний надбягвания с колесници, в които с възторг участвували младежи и възрастни.

Заради неговото дивно изобретение — колесницата, родоначалникът на всички колари Ерихтоний бил отнесен от боговете на небето, гдето блести като съзвездие КОЛАР.

Митологията не разказва защо Коларят държи в лявата си ръка две козлета. Що се отнася до Козата, стъпила на лявото му рамо, това е Козата Амелтея, която откърмила Зевс с божественото си мляко в планините на остров Крит. Когато Зевс станал властелин над Небето и Земята, той не забравил козата Амелтея. Той я превърнал в ярка звезда и я оставил да блести на небето в съзвездието Колар.