Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4

Водолей (Aquarius)

В обширната област от небесната сфера, която заема съзвездието Водолей, могат да се видят с просто око около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те са наредени в една силно извита дъга. В средната й част петте по-ярки звезди образуват като че ли някакъв съд, от който изтича струя вода.

В съзвездието Водолей няма интересни обекти, които могат да се виждат с просто око. Но в него близо до звездата ν от Водолей е най-ярката и най-голямата от всички планетарни мъглявини. Нейният диаметър е 300 000 пъти по-голям от разстоянието на Земята до Слънцето (астр. ед.). Голямата яркост на тази планетарна мъглявина се дължи на горещата звезда, която е в нейната централна част. Температурата на повърхността на тази звезда е 130 000° — една от най-горещите звезди.

Планетарната мъглявина в съзвездието Водолей е на разстояние 590 св. г. от нас. Тя е особено ефектна при наблюдаване с неголям телескоп.

Близо до звездата γ от Водолей е радиантът на метеорния поток Аквариди, който се наблюдава от 1 до 8 май. Максимумът му е на 4 май, когато за един час могат да се видят 36 метеора.

В съзвездието Водолей близо до звездата 5 е радиантът на друг поток Аквариди, който се наблюдава от 15 до 31 юли. Максимумът му е на 28 юли, когато за един час могат да се наблюдават 14 метеора. Този поток е по-беден от първия.

Съзвездието Водолей след периода на невидимостта му за почва да се вижда добре над южната страна на хоризонта с на стъпването на есента, когато започват есенните дъждове. Забелязали това явление, древните гърци са виждали в това съзвездие коленичил човек, който държи наведена делва, от която се излива струя вода. Така се представя съзвездието Водолей в старинните звездни карти и атласи.

През медния век хората били много лоши и зли. Непрекъснато воювали те помежду си, не отглеждали животни, не принасяли жертви на боговете и не ги почитали. Затова всемогъщият господар на Небето и Земята Зевс ги намразил и решил да унищожи целия човешки род. Без да подозират намерението на Зевс, хората продължили да се избиват помежду си, от ден на ден ставали все по-зли и заприличвали на истински зверове. Само двама души знаели и очаквали деня, в който Зевс ще изпълни решението си. Това били синът на Прометей Девкалион и неговата жена Пира.

Всяка година Девкалион ходел в далечния Кавказ и с мъка гледал баща си, прикован на огромната скала. Но Прометей разговарял спокойно с него, давал му съвети и напътствия. Той предвиждал, че Зевс ще унищожи хората и казал на сина си да направи голям кораб, да складира в него храна и да чака уречения ден.

Девкалион изпълнил съвета на баща си. Тъкмо когато направил кораба и го напълнил с храна, гръмовержецът Зевс изпратил на Земята непрекъснат проливен дъжд. Той забранил на ветровете да духат освен на влажния южен вятър Нот, който безспирно духал и гонил надвисналите над Земята тъмни дъждовни облаци. Ден и нощ валяло, валяло… Изляла се водата от реките и моретата, започнала да залива Земята и все повече да се издига. Под нея останали полята и горите, селата и градовете и вече започнали да изчезват планините. Само тук-там се виждали над водата някои по-високи планински върхове. Навсякъде се виждала само вода… Сред безбрежната вода се носил само един кораб, който непрекъснато се издигал заедно с водата. В него били Девкалион и Пира. Девет дни се люшкал корабът им и едва достигнал до показващия се над водата връх на планината Парнас. Тук, на това малко късче земя, Девкалион и Пира седнали и зачакали. Престанал дъждът, но всички хора били издавени до един. Видели Девкалион и Пира, че само те са останали живи, и изпитали страх от самотата сред безкрайните води. Направили жертвоприношение на Зевс, който ги запазил от безкрайните дълбоки води.

Постепенно водата започнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, сякаш растяло и ставало все по-голямо. След няколко дни водата се оттекла. Показала се земята — безлюдна, без поля и ливади, без цветя и дървета, като безкрайна напукана пустиня. Още по-мъчно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня, сред която не се чувал никакъв звук, издаван от живо същество.

Един ден при Девкалион и Пира дошъл вестителят на боговете — Хермес. Изпратил го Зевс, за да му каже Девкалион желанието си. Заради добротата му Зевс бил решил да изпълни всяко негово желание. Не мислил дълго Девкалион и казал на Хермес:

— Само едно желание имам и моля великия Зевс, ако желае, да го изпълни: Да насели земята отново с хора!

Отлетял Хермес на Олимп и предал на Зевс желанието на Девкалион. Зевс се съгласил. Отново изпратил Хермес при Девкалион и Пира, за да им каже какво трябва да правят. В миг Хермес долетял при тях и предал:

— Слизайте надолу по планината и хвърляйте зад себе си костите на вашата майка!

Разбрал Девкалион, че „костите“, това са камъните. Събрал той камъни, събрала и Пира и като слизали по склона на планината, хвърляли камъните, без да се обръщат. Когато свършили камъните, се обърнали и видели зад себе си много хора. Камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали във високи, стройни мъже, а камъните на Пира — в прекрасни жени.

Съзвездието Водолей напомня на хората за сина на Прометей Девкалион, наследил от баща си голяма обич към хората.

Според друг вариант на мита Водолей изобразява Ганимед.

Синът на троянския цар Лаомедонт Ганимед бил висок и строен момък и толкова красив, че било много трудно да се различи от бога на светлината, златокъдрия Аполон. Веднъж, когато Ганимед пасял стадата на своя баща и весело си тананикал, Зевс го съзрял от висините на Олимп и веднага изпратил своя орел да го вземе. Като тъмен облак се спуснал орелът на Зевс, обхванал Ганимед и го понесъл нагоре, нагоре…, в светлите простори на Олимп. Там Зевс надарил Ганимед с безсмъртие и му възложил да поднася амброзия и нектар на боговете по време на техните пиршества. Като вода се леел нектарът, който Ганимед поднасял на Зевс и на боговете. Затова на някои старинни карти картината на съзвездието Водолей изобразява човек, който тича, държейки в ръцете си съд (делва) с изтичаща от него водна струя.