Анотация "Не исках топлина, исках огън."

любимият му начин за „решаване“ на проблеми, — добави тя, смеейки се и правейки кавички с пръсти.
Тя се засмя отново, когато видя изражението на лицето ми.
— Хайде! Не ми казвай, че дори не си помислила за това. Ако не го познавах от люлката, и аз щях да падна в краката му, както повечето момичета.
В главата ми отново изплува целувката, която си разменихме на капака на колата. От време на време мислено се връщах при него, а тялото ми неизменно реагираше с трепет и желание отново да усетя ласките на Ник.
— Повярвай ми, никога и никъде няма да му позволя да направи нещо подобно, — отговорих аз. — Писна ми от такива красавци, наистина ми писнаха! Те са готови да те предадат при първа възможност и приятелят ми е пример за това.
— Бивше гадже, — поправи ме Джена, дръпвайки от цигарата си. — Права си, момчета като
Ник са опасни, но няма да ти навреди да ги използваш и по този начин да забравиш за бившия си. Самотна си, лято е, прекрасна си! Наслади им се и не му мисли много!
Нямаше как да не се разсмея. Боже мой, Джена е луда! Не бях такова момиче.
— Нека приключим с разговора за Лейстър. И ми обещай, че ще останеш през нощта — предложих аз, гледайки я с умолителен поглед.
Ако трябва да прекарам три дни сама с Никълъс в тази къща, ще съм мъртва преди понеделник.
Джена се замисли.
— Никълъс със сигурност ще покани приятели, което означава, че и Лайън ще бъде тук. И ако добавиш алкохол и музика... — пръстите ѝ забарабаниха по бузата ѝ, — разбира се, че ще остана — тя се усмихна мило.
Веднага се ободрих. С Джена дните минаваха по-бързо. Точно от това имах нужда в момента — летящи дни, носещи ме нанякъде.
***
Както предсказа Джена, след няколко часа къщата започна да се превръща в лудница. Първите гости пристигнаха в девет часа вечерта. Куп момчета и момичета с бурета бира. Чувайки шума,
Никълъс се появи на върха на стълбите и покани всички да влязат.
Алкохолът течеше като вода, музика гърмеше от високоговорителите. Джена се прибра да се преоблече и още не се беше върнала, затова реших да отида в стаята си, за да облека нещо подходящо за случая. Намерих тесни черни шорти и оранжева блуза, които изглеждаха страхотно на току-що загорялото ми тяло.
Доволна от облеклото си, разпуснах косата си, обух сандали и се втурнах от стаята. Веднага на вратата се позвъни и влязоха Джена и Лайън. Беше истинско удоволствие да ги видя заедно.
Джена, за разлика от мен, беше с високи токчета, но дори и с тях беше по-ниска от Лайън. Тя дойде при мен весело усмихната.

— Много си секси, приятелко. Хвърлила ли си вече око на някого? Имаш нужда от едно добро раздрусване! — възкликна тя, като се смееше. Накара ме да се изчервя и засмея едновременно.
Джена беше глътка свеж въздух и въпреки че я познавах само от няколко дни, чувствах, че мога да ѝ се доверя.
— Хайде да пийнем, че ми пресъхна гърлото, — предложи Лайън, който бе посрещнат от много от присъстващите с чукване на юмруци. Влизайки в кухнята, Джена отиде право при бурето. Аз също не отказах да пия, тя ми подаде чаша с пенлива течност.
Напитката беше приятна и освежаваща, мислите ми се разсеяха от новите новите преживявания. Лицето на Дан постепенно беше изтрито от паметта, както и спомена за това колко е красив, за ръцете му, споменът за това как целуна носа ми през зимата и каза, че изглеждам като коледен елен... Това бяха девет месеца живот, изпълнен с любов. Той беше първото ми гадже и ми изневери със скъп за мен човек... Разочарована, отново отидох на бара. Точно в този момент на мобилния ми пристигна имейл. Беше от същия човек, който ми изпрати снимката от целувката на Дан и Бет. Който и да беше, изпитваше удоволствие да ме измъчва, защото писмото беше озаглавено:
ПОРЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ИЗМАМАТА
Точно когато се канех да отворя файла и сърцето ми биеше като полудяло в гърдите, мобилният ми телефон изгасна. Батерията бе изтощена. Водена от някакъв мазохистичен инстинкт, грабнах телефона на Ник, който лежеше наблизо, на масичката в хола.
Имаше твърде много хора около мен, така че никой не ми обърна внимание. Насочих се към един уединен ъгъл до офиса на Уил. Ръцете ми трепереха толкова силно, че не можех да натисна правилните клавиши. Трябваше да въведа имейл адреса си няколко пъти. В крайна сметка беше отворен архивът с писма. Там, до снимката, която вече бях видяла, имаше още няколко кадъра на Дан и Бет, целуващи се.
Снимките бяха датирани в различни дни, имаше дори селфита, направени на една ръка разстояние. Те гледаха в камерата с подути устни и искрящи очи. Почувствах такъв гняв и болка в себе си, че почти изпуснах телефона на пода.
В този момент някой ме приближи отзад.
— Какво, по дяволите, правиш тук с мобилния ми телефон?
Потръпнах, когато Никълъс го грабна от ръцете ми и се намръщи на снимките.
— Върни ми го — наредих му аз, усещайки, че се давя в самосъжаление.
На лицето му се появи лукава усмивка.
— Това е моят телефон, помниш, нали? — попита той, все още втренчен в екрана.
Бях на косъм да заплача, затова реших да си тръгна. Той хвана ръката ми и ме погледна в очите.
— Защо гледаш това? Ти какво си, мазохист?
— Може би, — отговорих аз. — А ти си последният човек, който бих искала да виждам в момента. — Бях готова да излея лошото си настроение върху всеки, най-вече върху него.

Погледна ме странно, сякаш искаше да прочете мислите ми.
— Защо, Ред?
Завъртях очи при този глупав прякор.
— Остави ме да помисля… — казах саркастично. — Откакто дойдох тук, не си спрял да ме обиждаш, да ме заплашваш, да ме оставиш насред пътя, да се държиш отвратително. О, да, забравих, че ме упоиха — изредих аз, свивайки пръсти.
— Значи аз съм виновен, че тъпият ти приятел ти е изневерил? – попита той, пусна ръката ми и ме погледна с усмивка.
— Просто съм ядосана на живота като цяло, така че ме остави на мира, — сопнах му се аз, възнамерявайки да отида в стаята си.
Препречвайки ми пътя, той обви ръце около кръста ми. Преди да разбера какво се случва, той ме бутна в кабинета на Уил, затвори вратата и ме зяпна. Стаята беше тъмна, въпреки че лунната светлина се процеждаше през прозорците.
Издишах шумно, когато той пристъпи напред, притискайки ме в ъгъла до вратата. Чак сега разбрах колко е пиян.
— Спри да мислиш за този идиот, — каза той, отметна косата от рамото ми и целуна голата ми кожа.
Беше толкова неочаквано и страстно. Спомних си целувката на състезанията. Това, което трябваше да бъде студено отмъщение, се превърна в гореща и вълнуваща целувка... точно както се случваше и сега.
— Какво правиш? – попитах колебливо, докато устните му бавно се движеха нагоре по врата ми в изпепеляващи целувки, докато стигнаха до ухото ми. Затворих очи, когато усетих да захапва леко кожата ми…
— Показвам ти колко хубав може да бъде животът, — отвърна той, като дишаше учестено и пъхна ръка под блузата ми.
Той едва ли знаеше какво прави. Дали беше забравил кого целува? Мразехме се, още повече сега, когато бях загубила любимата му играчка и заклетият му враг беше стрелял с пистолет в гърба му. Вината беше моя… но ако всичко това беше вярно, защо не можех да спра да се наслаждавам на тези горещи, неочаквани ласки?
— Сдържах се с теб… По дяволите, загнездила си се в главата ми и не мога да спра да мисля за теб, — каза той, като ме вдигна лесно и ме принуди да увия краката си около кръста му.
Дори нямах време да асимилирам думите му, защото изведнъж устните му бяха върху моите, пламенни, собственически, целувайки ме по начин, който никой никога не е правил.
Беше странно да го чувствам по този начин, особено след това как се беше държал само преди няколко часа, но мислите ми, чувствата ми, проблемите ми, всичко, което ме е засегнало в миналото, всичко това сега беше на заден план, защото... Боже мой! — това момче знаеше точно какво прави.
Езикът му се заиграваше страстно с моя и дъхът му беше опияняващ. Без да осъзнавам, отвърнах със същото. Ръцете ми се увиха около врата му и го придърпаха към себе си, сякаш

беше моят кислород… противоречие, тъй като начинът, по който ме целуваше, правеше дишането почти невъзможно.
Дръпнах косата му, карайки го да облегне глава назад, за да мога да си поема дъх. Той изсумтя от болка, когато трябваше да го дръпна по-силно, защото отказа да отдели устата си от моята.
Задъхвахме се и сините му очи гледаха право в моите, докато аз се опитвах да контролирам вълните на изгарящо удоволствие, преминаващи през тялото ми от главата до петите. Краката ми все още бяха увити около него и той ме придърпа силно към себе си, сякаш не можеше да понесе никакво пространство между нашите тела.
— Ти си грубиян, — ахнах, неспособен да се сдържа. Не че ме интересуваше — бяхме там само от пет минути, а той вече ме държеше в дланта си.
— А ти си непоносима.
Не можах да отговоря нищо — устните му бяха твърде бързи, за да атакуват.
Всичко това беше твърде интензивно. Усетих го навсякъде. Едната му ръка започна да разкопчава горнището ми, докато другата ме хвана за бедрата. Той тръгна вдясно, вероятно възнамерявайки да ме сложи на бюрото, но аз го дръпнах към себе си и гърбът ми се удари в стената. Чух щракване и лампите се запалиха, осветявайки всичко около нас и нас самите с болезнена яснота.
Сякаш някой ни изля студена вода на главите. Никълъс спря, погледна ме изненадано, дишайки тежко като мен и реалността надделя върху физическото привличане на телата ни. Никълъс опря чело в моето и затвори очи за няколко секунди, които изглеждаха безкрайни.
— Мамка му! — възкликна той и ме пусна. Обърна се и излезе през вратата, без да поглежда назад.
Реалността ме удари толкова силно, че краката ми поддадоха и паднах на пода, облегнах се на стената и прегърнах коленете си. Едва тогава започнах да схващам какво сме направили.
Да се натискам с Никълъс нямаше да реши нищо. Това нямаше да премахне изневярата на Дан, нямаше да запълни самотата да живееш на това място без семейство или приятели и със сигурност нямаше да помогне на двама ни да се разбираме по-добре. Този епизод с Ник можеше да означава само едно нещо: Проблеми.

Изтегляне 4.06 Mb.

Сподели с приятели: