Ант общество е общ на робовладелски строй. 1- в него доминира натур икон в к’ произв разпред и потреб не се опосредства с пари; 2- затворена семейна икон в семейното произв членовете на домакинството произв сами всичко к’ е нужно



страница1/2
Дата25.10.2017
Размер353.14 Kb.
  1   2
Тема 1

ант.общество е общ.на робовладелски строй. 1- в него доминира натур.икон.в к’ произв.разпред.и потреб.не се опосредства с пари; 2- затворена семейна икон.в семейното произв.членовете на домакинството произв.сами всичко к’ е нужно. Семейната група включва обединение от родствени връзки и външни лича - робите. Съществува пряка връзка м/у произв.и потреблението. Контролът в/у произв.и потребл.е в едни ръце на собствениците на факторите на произв.сем.стоп.няма активни хоризонт.връзки с други икон.субекти. в натур.стоп.се развива и сток-пар.отнош.предимно на търг. В ант.стоп.доминираща класа са едрите земевладелци. Трудът е на робите. Учението за дом.стоп.се нар.ойкономия. освен за дом.стоп., ик.мисъл се интересува и от въпросите за оргенизи управлението на държ.-град с името полис. ДР. Г-Я - Ксенофонт - придържа се към метафизиката, статиката на светаи отрича саморазвитието на битието. Признава земед.за най-изгоден занаят заедно с военното изкуство. Според него най-голяма роля за увелич.на доходите е рац.обработване на земята спестовноста. Сел.стоп. лежи в основата на съществ.на нацията. Парите - средство за размяна и съкровище. Отнася се отр.към лихварството. Има идеи за разделение на труда. Разделя го на умствен и физ.и прокарва идеята за труд на изпълнителя и на ръководителя. Платон - обективен идеалист. Създава концепция за новата идеална държ. В нея съществуват 2 държ.на богатите и бедните. За да се избегне това е необходимо дасе прекрачи имущ.неравновесие м/у господст.класа и своб.население. проблемът за справедливоста - всеки чов.трябва да ес занимава само с един вид дейност. Пл също сазяга проблема за разделение на труда. Разделя общ.на соц.групи на к’ определя съотв.функции: управл; войните земед.и търг.к’ принадлежат към свободните хора. Робите са говорящи оръдия на труда. Парите ги приема като необходимост и те имат 2 ф-ии: мярка на стойноста; средство за обръщение. Аристотел - за разлика от Платон Ар лавира м/у идеализма и материализма. Присъствие на метафиз.подход в областа на познанието. Защитава частната собственост и робството. Той дава структура на частната собств.в дом.стоп. Смята че то включва предм.за лично потребл.и оръди яна труда. Той формулира принцип , к’ да обясни робств.кат ообект.явление. този принцип се основава на 1 факт - ест.неравенство на хората. Робството е неизменно за тогавашното общество. Х-ка на ик.и хрематистиката (хрема - имущество). При ик.богатството се измерва с колич.притежавани вещи. При хремат.бог.се отъждеств.с парите. При ик.богатството расте ограничено,а при хремат.неограничено. зародиш на анализ на стоката - всяка стока има 2 страни - използва се по предназн.и не по предназн.(за размяна). Разменното отнош.предполага равенство. Една стока може да се разменя с друга само ако са сравними. В ик.стока с/у стока. В хремат.стока-пари-стока. ДР. РИМ - рим се превръща от малък грат в гигантска империя. Робството приема гол.размери. робите са стояли по-високо от земляните - поети, худ, лекари. Преврщането на военнопленници в роби е право на победителя. Създава се право на частна собственост. Земед.и скот.са осн.отрасли. рентаб.зависи от 2 ф-ра: 1- близоста на стоп.до града; 2- добрите пътища и съобщ.средства. формира се принципа повече да се продава и по-малкода се купува. Колумела - заним.се с организ.на земед. Дава задълбочена х-ка на атифундриите - всяко имение се разпада на 2 части: господ.чифлик, нар.Вила; обработв.земя. трудът се реализ.по сист.на колоната. А причината е недостига на раб.ръка. той предлага мерки за преустройство на латиф.основани на робския труд. Една от неговите идеи е за специализ.на робите. Вижда пътища за подобряване ефекта от робите.

Тема 2


феод.минава през 3 периода: ранно Ср; късно Ср, когато се постига разцвет на феод.; епоха на първонач.натрупване на кап-ла - разлагане на феод. Феод.има за основа феод.форма на собственост в/у земята и личната зависимост на селянина. При феод.съществува еднолич.занаятч.собственост и правото на собственост в/у произ.от личният труд. Завис.селяни плащали 3 вида рента: отработъчна; натур; пар. Осн.белег на Ф е власт в/у земята. 3 вида власт в/у земята: на короната; на духовенството; на поземлената арист. При Ф не се оправдава физ.унищож.на селяните. За укрепване на Ф допринася катол.църква. занаятч.се обособява предимно в градските центрове. Задълбочава се принципът на разделение на труда. Размяната на стоки (търг.) е регламентирана с разпоредбите на гр.управление. Авг.Блаженни - огромно влияние тогава оказва кат.църква и канонич.доктрина. възгледите на канонистите са придържат към нормите н аобщото право. частната собственост е благо за к’ всеки чов.е отговорен пред бога. Истински ф-ри на произв.са трудът и земята. Той е за лигитимност на едрата позеблена собственост в/у основата на к’ се гради колонатната сист. Соц.несправедливост - наличието на голям брой бедни, според него, е дадено от бога - наказание за греховете на чов.род. той представя едрият земевлад.като баща на 1 фамилия колонатни селяни. Той не счита физ.труд за необходимост на всички хора. Визшите обществени слоеве трябва да се посветят на военни държ.служби. Тома Аквински - дава класич.тълкуване на канон.учение. не приема стремежа към соц.равенство, тъй като обществото е изградено на принципа на йерархията. Оправдава керпостн.сист.като безпорно явление. Подкрепя частната собственост - тя е необходима и за общия и за личният интерес. Издига тезата за справедливата цена. Развиват се противоречия м/у града и селото поради съотнош м/у цената на градските стоки и селските произв. Под това се разбира такава цена к’ да възтанови разходите в произв. Парите - средство за обръщение и мярка на ст-ста. ТА осъжда лихварството и защитава интересите на феод. Ереси - представляват опозиция на църк.феод. осн.идея е за равенство, за отмяна на феод.такси и данъци. В българия това са богомилите. Искали са соц.справедливост, раздел.на църк.имоти, отхвърля се разкоша.

Тема 3


терминът М - мерканти - търгвски. М има за предпоставки няколко събития: освобожд.на ик.и соц.мисъл от църк.зависимост; разширяване на представата за света в резултат на ВГО. В сферата на ик.анализ се прави нова стъпка към преодоляване на канон.подходи и преминаване към аналитични подходи. Осн.ик.последици от ВГО: 1- извършва се голям обрат в евр.търг., разширява външ.търг.; 2- обогатява се сток.състав на външ. търг.; 3- ВГО съдействат за по-нататъчно разделение на труда; 4- решава се проблемът с доставка на зл.и сребро; 5- превръщане ва зап.евр.морки държ.в лидери на търг.; 6- активизират разлагането на феод.стоп.и съдействат за разширяване на сток-пар-отнош. А Макиавели - изказва се за централна власт като необходимост за управлението на центр.държ. това е свързано с изграждането на редовна армия, администр. Появява се нова форма на търг.предприем.и индустрията при дом.условия. тя излиза на нац.и м/унар.пазари. появява се нуждата от кредити. Учредява се Амстердамска банка. Отправен момент в ик.на М-тите е изуч на паричното стоп. Те приемат че ефект.функциониране на сф.на обръщение е извор на умножаване на парите. С това се свързва и методът на изследването. Следните черти са: 1- сф.на обръщение е най-благодатната за наблюдение анализ и обобщение защото тук стоп.дейност се представя от към видимата и страна; 2- М-тите изучава реални процеси. Използват статист.данни, извличат сравнителе анализ; 3- та поставят реалните факти за критерии на познанието. 2 слаби страни - те не вникват в причините за процесите и явленията; не стигат до разбиране на връзката м/у сф.на обръщение и произв. Осн.идеи: 1- идеята за богатството - то се състои от пари или благ.метали. пари и богатство са синоними. 2- источник на богатството е сф.на обръщениезащото стоките се превръщат в пари. 3- не всяка размяна е источник на богатство. Нац.забогатява ако износът превишава вносът. 4- държ.трябва да бъде активен ф-р в ик. Трябва да води агресивна полит.за отстояване на интересите си. Ранен М. М-тите признават че ф-иите на парите са образ на съкровище , разменно средство. Те препоръчват въздържане на покупки к’ биха отклонили парите към други държ. Това лежив основата на теорията за пар.баланс. забрана износа на зл.и сребро, повиш.курса на чуждестранната валута за да направят местните стоки по.конкур. късен М - той е по-гъвкав от рания. Мащабът на цялата ик.трябва да осигури активно търг.салдо. Това отвежда късните М-ти до теорията за търг.баланс. те оценяват парите като мярка на ст-ста, средство за натрупване и средство за обръщение. Смисълът на парите е дасе използва по формулата пари-стоки-пари. М в Италия - натрупаните пар.средства се отпускат като заеми. Интересът е насочен към пар.кредитните проблеми. Банкерът Гарсели Саруфи предлага организ.на м/унар.конфер. за договаряне на единна общностна монета със съдържание на зл.и сребро 1:12. Антонио Сера - разглежда 2 вида средства за набавяне на зл.и сребро-Ест.(рудници) и изкуствен (външ.търг.) М в Испания и Португалия - страни в к’ се прилага класич.ранен М (теория на пар.баланс). те се възползват от ВГО и със сила налагат своите интереси. Те са собственици на морския път до колониите. Търг.им полит.се крепи на военната им мощ. Оливарис и де Сантис - задрана на износа на зл.и сребро. Едностранно се стимулира външ.търг. 1578 - битка м/у анг.и Исп.флот. Исп. губи търг.с колониите. Френки М - не учавства дирактно в ВГО. Жан Боден обръща внимание държ.да насочи усилия за развитие на индустриалното произв. Полит.на Ж Колбер - високи вносни мита на чужд.стоки; изграждане на инфрастр.; стимулиране корабостр., корабоплав.и колон.експанзия; училища за подготовка на изпълнителни кадри. Ф-я се превръща в колониална държ. Осигур.+ търг.баланс. Англ. М - най-развит вид на М. А става водеща колониална държ. Развива се учение на теорията за търг.баланс. Томас Ман - съществуват 3 пътя за обогатяване на нацията - дарове от др.страни; гехния грабеж; външ.търг. най-ефективен е 3ят. Той е с/у забраната за износа на пари и дава убедително доказ.че неговият ефект не трябва да се свързва с единичната сделка. Препоръчва да се развива и корабоплаването. М в Русия - М там се явява по-късно. Причини: забавено стоп.развитие; доминира дълговреме нац.стоково отнош. Едва в началото на 17в се пар.разменяне. Ордин вижда причината в недостига на кап-л. Той разграничава правата на руски и чужди търг. Юри Кр.е за укрепване на пар.сист, забрана износа на суровини, стимул на пром.и селското стоп.и разв.на външ.търг. При Петър I мерките са следните: протекция на пром.; разширяване на местното произв.; предоставяне на моноп.права на компании за произв.на стоки от даден вид. Той прилага полит.на търг.баланс. активизира търг.баланс, но със забрана изн.на бл.метали.

Тема 4


Ик.предпоставки се коренят в Фр ик.к’ е аграрна. Стоп.е в тежко положение. По времето на Луи 14 Фр води войни к’ изискват огромно финансиране. Фр губи колониите си. Упадък на продуктивноста на отраслите. Франсоа Кене - побликува “Физиокрация или същноста на устройството на най-изгодното управление”. Методология на физиократите (Ф) - идеята за ест.редв ик.и соц.живот включва няколко пункта: 1- ред на общ.закони; 2- ест.закони са обективни з-ни; 3- знанието за ест.ред е нужно но не е достатъчно. Общ.е длъжно да се съобразява с него. 4- ест.ред има и друг смисъл - всеки трябва да съдейства за постигане на общото благо. Този проблем става основа за идеите на АС. От идеята си за ест.ред Ф насочват вниманието си към сел.стоп., защото в този отрасъл най-ярко се отразява общ.ред. Изводът на Кене е че земята е единственият источник на богатство и само земеделието го умножава. Ик.възгледи на Ф. - централно място заема учението за честият продукт. Той е прирастна величине к’ се създава в сел.стоп. в останалите отрасли, според него, само се премества създаденото от сел.стоп.без да се увелич.произв. Чистият продукт приема вида на дар от природата. Кене -учение за еквивалентната размяна - в сферата на обръщение се разменят равни ст-сти. Под ст-ст той разбира произв.разходи, приема ч в размяната никой не печели, нито губи. Конкур.уравновесява цените. К е против теорията за акт.търг.баланс. той приема парите като средство за обръщение. Печатането на пари е с негативни последици за ик. К определя 3 класи: на собственици (монарх, арист., духовенство); произв.класа (арендатори, сел.стоп.раб.); безплодна класа (всички лица изпълняващи разл.видове труд извън сел.стоп.) възгледи за кап-ла - дава схема за класиф.на капит. Учението за кап-ла е изведено от учението за чистият продукт. Кап-лът горазделя на 2: първонач.разходи и аванси; ежегодни аванси или разходи. Анализ на общ.възпроизв. - тук Кене поставя проблема за произв.,разпред.и обръщение на год.продукт на нацията. Разпред.на год.продукт става м/у класите. Ик.прог.на Ф - аграрна прогр. Стимулира се развитието на фермерския предприем.сектор в ик. Искане за свободна и неогр.конкур. препоръки за дан.облагане- идея за единен поземлен данък к’ да се взема от чистият продукт. Ф са за гарантиране на частната собственост. Тюрго - “Размишление за създаване и разпредел.на бог.” 1- по-определно обяснява чистият продукт. чистият продукт к’ се присвоява от собствениците на земя е резултат на онази част к’ я произв. 2- Тюрго добавя още 2 класи - капиталисти и раб.; 3- дава най-пълно обяснение за РЗ - посочва че тя е = на мин.средства за поддържане на живота; 4- родоначалник на възгледа за появата на кап-ла споре к’ пестеливоста и въздържането лежат в основата на този процес. 5- Обяснения на печалбата - доход на предприем.за вложеният труд, изкуството да управлява и риска. Тя е лихва за вложеният кап-л.

Тема 5


предпоставка за упадъка на М са създадени с развитието на манифак.стадий на произв. Осъзнава се че за развитиена нац.все по-голяма роля започва да играе заетите в паниф.произв. завършва и епохата на първонач.натрупване на кап-ла. Търг.и промишлениците разбират черагламентацията на тяхната дейност е пречка за предприемачество. От тук възниква и меобходимоста от нова интерпретация на ролята на държ. Създават се предпоставки за зараждане на класич.полит. икономия. Появява се ново мислене. Фр Бейкън - фил.материалист. издига принцип - да овладява природата може само този к’ изхожда от нейните закони, а не и налага свои. Силно влияние в/у общ.науки оказва Томас Хобс. Той развива идеи к’ поставят началото на учение за природата на чов.като причина на общ.феномени и ест.закони. Уилям Пети - става автор на трактат за данъците и таксите. Разглежда широк кръг от въпроси в областа на данъците, таксите, ст-ста, РЗ, рентата, лихв.%. той вижда като полит.тяло съвременото общ, с неговата ик. Задача на полит.аритметика е изучаването на населението, кап-ла, земята, търг.и др. Прави извод че предмет на полит.ик-мия е съвременото общ.и ик.на това общество. Анализ на ик.категории: 1- възгледи за ст-ста. Обръща внимание на ст-ста на стоките и прави разлика м/у вътрешна и паз.ст-ст. Естествената цена - ст-ста на стоката. Полит.цена - пазарната цена на стоката. Той твърди че ест.цена зевиси от произв.на труда. Според него не всеки труд създава ст-ста на стоката, а само този к’ се използва за произв.на пари. 2- разбиране за богатство - бог.има 2 источника: трудът е бащата, а природата майката на бог. 3- катег РЗ - по негово време РЗ се е определяла от държ. Той доказва че РЗ - ст-ста на продуктите необходими за поддържане на живота на раб. При такава ситуация раб.може да стане произв.на печалба. 4- поземлена рента - разгл.я като категория на произв. Счита че в сел.стоп. РЗ и ст-ста на семената образуват произв.разходи. Остатъкът след приспадане на произв.разходи представлява рентата. 5- цена на змята - земята влиза в паз.оборот. той приема че един поземлен участък к’ носи на собственика год.рента от 1000, се продава за 20000. Цената на земята е = на сумата пари к’ са необходими за преживяване на 3 поколения. 6- държ.разходи - той е за стабилно данъчно законод., добра оргениз.сатитс.отчетност, данъците да са спарведливи и да се определя ясно време за за тяхното плащане.

Тема 6


АС се изявява преди всичко като преподавател по нравствена фил. Моралните принципи са в остновата на общ.отнош. установява ч в обществото могат да съществуват не само морални но и др.мотиви за поведение (ик.интереси). Идеята тук е че поведението на индивидите на трябва да се управлява от орагниз.като фигури на шахматна дъска. АС също се придържа към ест.ред както и Фте. АС основава своята методология на учението за ест.право (суверинитет на народа, ест.право на чов., свободата като ценност). От тук той стига до извода за уникална приложимост на ик.закони. АС извежда принципа за индивидуализма, поставя в центъра на ик.анализ индивида и автономноста на неговото поведение. Така той достига до сист.за ест.свобода. методът му се х-ризира с двойнственост. Той се придържа към нова концепция за познението с/д к’ има 2 источника за възприемане на истината: чувствено възприетият опит; самовъзприемане - извън опита. ч/з тези 2 метода АС се стреми да се движи по пътя на описанието и да двниква във връзките в самите процеси. Но той не достига до извода че трябва да се слага знак за = м/у външната среда на ик.процеси и тяхната същност. В своя труд к’ пише в продължение на 10г “Изследване за причините за богатството на народите” обществото е представено като сума от отделни индивиди. човек по своята природа е егоист със свои лични интереси за осъществяването на к’ се нуждае от др.хора. като егоисти хората си оказват взаимни услуги - тяхната форма е пазарната размяна. АС извежда сток.размяна от природата на човека, така той изпуска обстоятелството че тази размяна е продукт на исторически условия. Това става обект на сритика от др.школи. АС най-пълно анализира ик.закони като закони на ест.ред. той поставя началото на нов подход към разбирането на полит.ик-мия. Разкривайки механизма на ик.АС разбира че тя е и нормат.наука. това е един минус в теорията му.

Тема 7


за условията на маниф.произв.главният ф-р за нарастване на произв.е разделението на туда. Затова АС започва ик.анализ с изследване на разделението на труда. АС се интересува от какво зависи разделението на труда - от специализацията и разчленяването на трудовите операции. Той констатира че разделението на труда е по-силно застъпено в пром.отколкото в сел.стоп. той свързва разд.на труда и неговият растеж от мащабите на пазара - колкото е по-голяма степента на разделение на пазара на даден район, толкова по-благоприятни са възможностите за разделение на труда (РТ). РТ предполага масово произв., а то голяма поглъщаемост на азара и обратно. Размяната на пари е пряко свързана с РТ. АС -Парите - всеобщо средство за търг. той ги разглежда като стока, к’ се отделя от останалите в резултат на развитие на размяната. Стойност и цена - той се интересува от какво зависи способноста на стоката да се размени и това е ст-ста. С/д него има 2 значения: потребителна (полезност) ст-ст; разменна (възможноста да се придобива стока). Изучавайки разменната ст-ст стига до извода че има зависимост м/у труда и ст-ста. За АС трудът е источник на ст-ста на стоката. Само в условията на др.сток.произв, трудът е источник на стоката. Ст-ста на стоката предполага да се изясни участието на труд, кап-л и земя. Той отъждествява ст-ста с произв.разходи. РЗ, печалбата и рентата са 3те источника на всяка разменна стойност. В процес на размяна стоката се отличава със своята цена: естествена цена (неин предмет е разменната ст-ст); пазарна цена (действителната по к’ се продава). АС дава прецизна х-ка на класите: наемни раб.; капиталисти; едри земевладелци. Те живеят от РЗ, печалба, рента. РЗ - трудов договор чиято величинатрябва да е достатъчна за раб.и неговото семейство. Той е за щедро стимулиращо възнаграждение. 2 вида ф-ри влияещи в/у РЗ: пазарни; непазарни (усл.на труд, квал-ята, разходи за квал-я). Печалба - 2 разбирания: 1- тя е присвоена от собственика на кап-ла, принаден продукт; 2- вид доход получен от поетият риск и труда на предприемача. Рента - тя е принаден продукт (отдръжка от труда на раб.); естествено възнаграждение за ф-ра земя; тя е продукт на сферата на обръщение като ест.монополна цена.

Тема 8


год.продукт на нацията може да расте с нарастване на нейните произв.работници. Съотнош.м/у произв.и непроизв.труд (трудът въплатен в услуга к’ ке консумира в момента на произв.се нар.непроизв.труд) да се поддържа да не бъде в ущърб на натрупване на капитала. Интересите на обществото диктуват съкращаването на непроизв.разходи и на разсроченото потребление. За същноста на кап-ла той има 2 разбирания: 1- кап-ла се свързва с възникване на печалбата. Кап-ла е нарастваща ст-ст носеща пари на неговия притежател; 2- АС идентифицира кап-ла с понянието запас. Създава се запас за потребление иза произв.на нови стоки - именно това е кап-ла. Той групира кап-ла на основен и оборотен. Осн.кап-л носи мечалба без да сменя собственика си, а оборотния - носи печалба със смяна от един на друг собственик. Натрупване на кап-ла. Причина за натрупване: пестеливоста. Дава предпочитения на натрупване на частния кап-л. Външ.търг. - всяка страна може да се възползва от външ.търг. стига да може да използва своите абсолютни предимства. Учение за пазара и своб.търг. - оформя чертите на свободния пазар - този пазар възниква стихийно но нормално. Свободният пазар съществува на принципа на своб.конкур. той има способност да се самоадаптира към условията. При режима на свободният пазар личният интерес съвпада с обществения. Този ик.и соц.феномен е невидимата ръка на на пазара. Своб.пазар и държ - АС не е против държ.намеса. дейности к’ не носят пари се управляват от държ. Разгл.държ. относно публичната фин.полит.
Тема 9

Д Рикардо - “ принципи на дан.облагане”. при него дефиниция на понятието еквивалент: 2 стоки или пари и стоки са еквив.когато за тях произв.е изразходвало еднакво Q труд. Оттук - естествената цена се определя от ст-ста на стоките и ст-ста на перите. Промените в ест.цена трябва да се търсяти от страна на стоките и от страна на парите. Той е един от създателите на колич.теория на парите. Той я развива в/у теорията за ст-ста. Ест.цена е правопроп.на ст-ста на стоките и обратнопропорц.на ст-ста на златото и среброто. Учение за разпределение - централно място в него има категорията поземлена рента. Рентата се основава в/у теорията за ст-ста и само в/у нея. Отхвърля всяко предположение за участие на природата в създаването на рентата. Рентата ще възникне когато нуждите на хората нарастната и те се принудят да обработват земи с по-лошо качество. Така общяството ще прави по-големи разходи за произв.на единица продукция. Изводите му от тази теория са: 1- теорията за рентата обективно показва че в обществото съществуват твърде противоречиви интереси - тезата за ест.ред не е безспорна. Класата на едрите земевлад.нямат интерес да развиват земевлад.наука. Р е привърженик на принципа на своб.търг. при него доминира принципа на егоизма. 2- оценка на дохода на земевл. - той не е основан в/у труда, а по този начин учението за рентата компрометира правото на частна собственост. РЗ. - според него нарастването на населението и поземл.рента ще водят до нарастване на реалната РЗ и повишаване на цените. Номиналната РЗ може да расте но ще изостава от разтежа на цените и така жизненият стандарт ще спада. Броят на наетите раб.трябва да съответства на нуждите на индустрията. Само тогава РЗ може да стиге за нормално съществуване на раб. Съществува противоречие м/у раб.и земевлад. - всяко повишаване на РЗ води до намаляване на печалбата и обр. Основна причина за образуване на печалба е произв.на труда, но тя вияе не пряко а ч/з РЗ. Норма на печалба - с/д Р усвояване на нови земи ще става с преход към по-лоши участъци земи, така цената на сел.стоп.продукция ще расте. Това ще предизвика нарастване на РЗ, к’ ще поглъща по-голяма част от разменната ст-ст на стоките и печалбата ще спада. Закон за търг.баланс. осн.идеи: ако в една страна се установи неблагоприятен търг.баланс оценен на 1 млрд, това означава че парите се насочват към чужбина. Парите стават оскъдни, ст-ста им се покачва а цените спадат. Но това стимулира чуждестранните търг.да увеличат купуването на стоките на тази страна и парите се връщат постепенно в страната. Така се дава теорията за автомат.регул. на търговсият баланс. Р също разглежда и проблема за реализацията на БНП. Той мисли че е невъзможно общо свръхпроизв.



Тема 10

След АС се появяват икономистите к’ не приемат безрезервно неговият оптимизъм. Те очертават тревожни явления . тези икономисти са нар.икономисти песимисти, така както са привели твърде много аргументи и против възгледа за инидв.и общ.интереси. те считат че има антагонизъм м8у земеделци, пром.предприемачи и раб. Сред тези икономисти е Томас Малтус. Той е автор на книгата “опит на закона за природонаселението”. Тук той поставя проблема за това че населението расте в геометр.рогресия, а произв.на средствата за съществуване в аритмен.протгресия. (геом.прогресия - 1,2,4,8,16,32,64,128,256; аритм.прогр - 1,2,3,4,5,6,7,8,9). М предполага че всеки член на прогресията съответства на период от 25г. В тази таблица последната цифра свидетелства за нарастване на населението 28 пати по-вече от цифрата илюстрираща нарастване средствата за съществуване. На тази база М извежда своя закон. Смисълът е да се докаже че тежкото положение на някои слоеве от насел.се дължи на природни причини. Идеято от втората прогресия е че прираста на продукцията от земята има своя физ.предел к’ се обяснява с закона за налмаляване на плодородието на почвата. Причините за това са, епидемиите, смъртноста, войните. Той допуска че м/у народонаселението и средата за съществуване може да се въстанови равновесието с по-хуманни средства и те биха могли да се прилагат и в цивилизирани райони. Те могат да използват привантивни средства за да се противодейства на прекомерната раждаемост. Той говори за морално обуздани хора под к’той разбира отсрочване на брака, ако не може да оситури фин.семейство. той смята че трябва да се наблюдава равновесие м/у природните ресурси и прираста на населението. Учението на малтус поставя проблема за замърсяване на екосист.т.е такова взаимодействие м/у чов.и природата к’ да не развива екосист. Реализ.на БП - М счита че един от големите проблеми за реализ.на БП е как се реализира печалбата. Той приема че тя е съставна част от произв.разходи. когато пром.предприем.продават един на друг стоки, това к’ единият печели като продавач ще губи като купувач. От тук следва че при продажба на стоки никой не печели. Но когато купувачи са раб.те само купуват. Когато купуват с РЗ те реализират част от печалбата но не цялата.



Тема 11

както в Англия така и в Ф-я ик.либерализъм (Ик.Л) се формира в борбата с/у Меркантилизма. Против него се обявяват и физиократите к’ са първите привърженици на ИкЛ, но те се противопоставят на средновек.ик.отнош. В края на 18 и нач на 19в ИкЛ в Ф-я придобива нов облиг. През 1789г биват напълно отстранени едрите земевладелци к’ вече не са ик.сила, с к’ да воюват едрите капиталисти. В А-я е точно обратно. Там има борба м/у интересите на едрите капит.и едрите земевладелци. Френската протекционистична полит. - 2 вида интереси на едрата боржуазия: 1- работят на вътрешни пазари, искат защита на родното произв.; 2- работят с експортни стоки и искат да се премахват всички отнош. От това противоборство се проявяват особеноста на ИкЛ. Жан Батист Сей - осн.труд “Тракта по полит.ик-мия”. Той е първият к’ се опитва да систематизира учението на АС. Той дава една оригинална структура на полит.ик-мия в 3 части: 1- произв. (основава се на 3 ф-ра: труд, земя, кап-л. Той счита че в произв.не се създава материя, а полезност. Неговите разсъждения са: че всеки труд, к’ създава полезност, олицетворява определен вид произв. Не приема делението на АС на прозв.и непроизв.труд. Х-ка на категорията ст-ст - полезноста това е основа за формеране на ст-ста, респективно на цената.); 2- разпределение (разглежда се като доход на ф-ра труд. Печалбата също се разглежда като ф-рен доход - услуга за ползване на кап-л. Приемайки че печалбата е услуга за кап-л и внася една детайлизация в интерпретацията съотнош.м/у печалба и лихва. Сей приема ливата за доход на кап-ла а печалбата като предприемачески доход за труда и риска на съответният ик.субект. Сей определя печалбата като възнаграждение за предприемчивоста и страданиет она земевлад.); 3- потребление. Участие за реализация - в основата на възгледите му реализацията е поставено схавщането, че продуктите се разменят за продукти. Това е известния закон на Сей за реализацията. Правят се 3 извода: 1- във всички държ.колкото повече са произв.и по многобройно е произв., толкова по-разнообразен и по-обширен е пласмента на продуктите - теза за невъзможност на свръхпроизв. 2- вноса на чуждестранни продукти е благоприятен за износа на местните продукти; 3- потреблението има за свой предмет да поражда нови продукти. С нищо не съдейства за богатството на нацията от където следва че произв.само създава свои пазари и реализацията не се нуждае от трети лица. Той е насочен против прекаленото набъбване на държ.апарат. няма опастност от свръхпроизв.на стоките т.е м/у Д и S има равновесие к’ се самовъзпроизвежда.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница