Апология на християнството

V 

2. Тиберий, по чисто време християнството се появи на света, след известията за събитията в Сирия - Палестина, разкрили там истинността на божествената същност на Христос, изложи пред сената благосклонного си отношение. Сенатът го отхвърли, защото не бе проверил истинността на тези събития. Цезарят остана на своето мнение, като заплаши със смърт обвинителите на християните.

3. Направете справка в хрониките си. Там ще откриете, че пръв Нерон се разбесня с императорския си меч срещу изповядващите това учение, веднага щом то се появи в Рим. Ние дори се гордеем, че първият ни хулител е такъв, защото, които го познава, е наясно, че Нерон е осъждал само най-достойни неща.

4. Същото опита и Домициан, този полу-Нерон в жестокостта. Но понеже у него все пак имаше нещо човешко, той лесно прекрати начинанието си, като възстанови дори честта на тези, които бе пратил в изгнание. Нашите гонители винаги са били такива - несправедливи, безчестни, презрени. Вие самите обикновено ги осъждате и възстановявате честта на осъдените от тях.

5. Но от толкова принцепси до ден-днешен, сведущи и в човешките, и в божествените неща, посочете поне един, истински воювал срещу християните!

6. Ние, напротив, можем да посочим един свой защитник, ако се разгледа внимателно писмото на Марк Аврелий, този достолепен император, което свидетелства за прословутата жажда на войските в Германия, Тя била утолена от поройния дъжд, измолен от войниците, които по една случайност се оказали християни. Както негласно отклони наказанието от тези хора, така явно с други средства императорът го обезсили, като дори заплаши обвинителите им с още по-сурово наказание.

7. Какви са тогава тези закони, които се прилагат спрямо нас от безчестните, несправедливите, презрените, свирепите, тщеславните, безумните? Траян отчасти отмени тези закони, като забрани да се издирват християните, не ги приложи нито Веспасиан, макар че разгроми юдеите, нито Адриан, макар че изследваше всички любопитни факта, нито Пий, нито Вер.

8. И тъй, злодеите щяха да бъдат осъдени на изтребление по-скоро от най-достойните императори, техни врагове естествено, отколкото от подобните на самите тях.

VI 

2. Къде потънаха всеизвестните закони, възпиращи трупането на богатства и незаконните домогвания до власт, които заповядваха за едно угощение да се изразходват не повече от сто медни аса и да се поднася не повече от една кокошка, при това неохранена; които изправиха пред сената с обвинение в незаконно домогване до властта един патриций, задето имал десет фунта сребро; които моментално сриваха новопостроените театри, задето развращавали нравите; които не позволяваха лекомислено и безнаказано да се присвояват знаците на достойнството и на почтения произход .

3. А сега виждам, че пировете трябва да се наричат вече "стопирове" заради харченето на стотици сестерции и че среброто от рудниците се отлива в блюда - тук нямам предвид притежаваните от сенаторите, а от либертините и от тези, които още превиват гръб под камшика. Виждам, че театрите не достигат и че съвсем не са празни. Безсрамната страст дори зиме не замръзва, а спартанците първи измислиха ненавистния плащ за игрите. Виждам още, че няма вече никаква разлика между облеклото на матроните и на проститутките.

4. Що се отнася до жените, порядките на вашите предци, които покровителстваха скромността и въздържанието, напълно отмряха. Тогава всяка жена носеше злато само на един пръст, белязан като залог от жениха с годежния пръстен. Тогава съпругите до такава степен се въздържаха от виното, че умориха от глад една матрона, задето била разпечатала винарската изба. При управлението на Ромул друга жена само вкусила от виното и била посечена от мъжа си Метений.

5. Затова всяка жена беше длъжна да целува близките си, та да проверяват дъха и.

6. Къде е онова брачно щастие, крепено от нравите, при което за близо шестстотин години след основаването на Рим не бе отбелязан развод в нито един дом? А сега по телата на жените няма част, ненатруфена със злато, няма нито една целувка, недъхаща на вино, а разводът вече е нещо желано, същински плод на брака.

7. Вие, тъй покорните, скъсахте дори с порядките, установени с уважение от вашите бащи спрямо боговете ви. Със сенатско решение консулите прокудиха татко Либер заедно с мистериите му не само от Рим, но и от цяла Италия.

8. Достъпът до Капитолия е забранен на Серапис, Изида, Харпократ с неговия Кинокефал, т.е. те са изхвърлени от курията на боговете. Консулите Пизон и Габиний, които съвсем не бяха християни, ги низвергнаха, като разрушиха дори и олтарите им, понеже смятаха, че по този начин смазват порочните, срамни и безполезни суеверия. А вие, след като ги възстановихте, ги удостоихте с височайше величие.

9. Къде е благоговението, къде е преклонението, което дължите на предците си? Отричате се от тях чрез облеклото си, чрез начина си на живот, чрез уредбата на дома си, чрез чувствата и дори чрез думите си. Непрестанно възхвалявате древността, а с всеки изминат ден възприемате нов начин на живот. По това личи, че докато отстъпвате от добрите порядки на предайте си, вие спазвате и съхранявате това, което не трябва, а това, което трябва, не пазите.

10. Има една традиция на бащите ви, която изглежда пазите с най-голямо усърдие и до днес и в потъпкването на която обвинявате най-вече християните. Имам предвид ревностното почитане на боговете, спрямо което древността прегреши твърде тежко. Въпреки че възстановихте олтарите на Серапис, станал вече рим- ски бог, въпреки че принесохте беснованията си в жертва на Бакх, станал вече италийски бог, аз ще ви изтъкна при сгоден случай, че вие презряхте и нарушихте тази традиция пряко волята на предците си.

11. А сега ще отвърна и на позорната мълва за тайните ни злодеяния, за да си открия пътя за обсъждане и на явните.