Апология на християнството
Изтегляне 1.11 Mb.
|
XLVI1. Дадохме отпор, мисля, на обвиненията във всички престъпления — обвинения, които жадуват християнска кръв. Изложихме основната си позиция и средствата, с които бихме могли да докажем, че тя е именно такава, каквато я изложихме - това са вярата и древността на Божиите Писания, а също така и признава- нето на духовните сили - ангели и демони. Кой ще дръзне да ни опровергае, но не с изкусно слово, а с доводи, основани на истината, с каквито и ние построихме доказателствата си? 2. Но в мига, в които нашата истина, макар и невероятна, се открие за всички - при все че тя води до признаване на превъзходството на нашата религия, което вече стана известно чрез практиката и човешкото общуване - всички я схващат далеч не като Божие откровение, а като една от разновидностите на философията. "И философите - казвате вие - ни съветват и препоръчват същото: да тачим невинността, справедливостта, търпимостта, умереността, целомъдрието." Защо тогава ни сравнявате с тях само относно съдържанието на учението, а не ни поставяте наравно с тях и относно неговата свобода и неприкосновеност? Или защо и те не са натоварени със задълженията, при чието неспазване ние се подхвърляме на риск? 4. Кой принуждава философа да жертвопринася или да се кълне, или да изнася фенери по пладне без никаква нужда? Нещо повече, философите открито низвергват боговете ви и нападат обществените пред- разсъдъци в творбите си, а вие ги възхвалявате. Мнозина лаят дори срещу принцепсите, а вие ги търпите и ги обдарявате със статуи и пари, вместо да ги хвърлите на зверовете. – 5. И с пълно право - та те се наричат философи, а не християни. Званието "философ" не прогонва демоните. И нищо чудно - философите поставят демоните непосредствено след боговете. На Сократ принадлежи фразата: "ако демонът ми позволи". Същият този Сократ, макар и донякъде да знаеше истината, като отричаше боговете, все пак в края на живота си заръча да се принесе петел в жертва на Асклепий. Той стори това вероятно от почит към баща му Аполон, задето оракулът му го бе обявил за най-мъдрия измежду хората. 6. О, безразсъдни Аполоне! Ти даде доказателство за мъдростта на човека, които отричаше съществуването на боговете! Сред колкото силна омраза гори истината, сред толкова силна омраза потапя тя и този, които искрено я изповядва. А които я подправя и преиначава, с тази своя слава печели благоразположението на нейните гонители. 7. Философите, които враждебно осмиват и презират истината, привидно достигат до нея и като я подправят, я изопачават. Те гонят само славата, а християните по необходимост се стремят към истината и честно я изповядват, защото са загрижени единствено за спасението си. 8. Следователно ние противно на вашето мнение не сме равни с философите нито по знанията, нито по учението си. Какъв сигурен отговор успя да даде Талес, прословутият първенец сред естествоизпитателите, на Крез, когато го попита за божеството? 9. А всеки християнин, дори най-обикновеният занаятчия, открива и посочва на другите Бога, а след това с делата си доказва всичко, което за философите е предмет на изследване относно Бога, макар и Платон да твърди, че да се открие творецът на Вселената никак не е лесно, а да се разясни на всекиго, ако бъде открит, е също толкова трудно. 10. Ако пък отправят обвинения срещу целомъдрието ни, ще ви прочета един пасаж от присъдата на Сократ в Атина: "обявява се за развратител на младежите". А християнинът не сменя дори съпругата си. Знам, че куртизанката Фрина изгаряла от страст по легналия връз нея Диоген. Чувам, че някой си Спевзип от школата на Платон бил убит, докато прелюбодействал. А християнинът се ражда като мъж само за съпругата си. 11. Като се самоослепява, защото не можел да гледа жените, без да ги пожелае, и защото страдал, ако не можел да ги притежава, Демокрит всъщност признава необуздаността си чрез това самонаказание. А християнинът със здравите си очи изобщо не вижда жените - той в душата си е сляп за похотта. 12. Ако трябва да защитя нашата умереност, ето ви Диоген, който с калните си крака гордо тъпче гордия пиедестал на Платон. А християнинът дори с бедняка не се държи оскърбително и горделиво. 13. Ако трябва да споря за нашата скромност, ето ви Питагор, който се домогва до тиранична власт в Турий, а Зенон — в Приена. А християнинът не се стреми дори към поста на едил. 14. Ако трябва да започна дебати за хладнокръвието, ето ви Ликург, който си пожела гладна смърт, задето спартанците бяха внесли поправки в законите му. А християнинът дори след присъдата изказва само благодарности. Ако трябва да сравня и верността, ето ви Анаксагор, който отказа да отпусне заем на гостува- щите му приятели. А християнина и в чужбина го наричат "верен". 15. Ако трябва да се спра на нашата прямота и естественост, ето ви Аристотел, който принуди своя близък приятел Хермий да напусне мястото си опозорен. А християнинът не оскърбява дори врага си. Същият този Аристотел ласкаел Александър, когото по-скоро трябвало да напътства, толкова недостойно, колкото Платон се продал на Дионисий за едната прехрана. 16. Аристип, целият в пурпур и под великата маска на достолепието, тънел в разкош, а Хипий бил убит, докато залагал капан за държавата. Нито един християнин не се е опитал никога да стори нещо подобно в защита на събратята си, смазани от всякакви жестокости. 17. Но някой ще каже, че и сред нас определени хора се отклоняват от правилата на учението си, Такива хора ние преставаме да ги считаме за християни. Философите, напротив, именно с подобни дела запазват сред вас славата си и почитта към мъдростта си. 18. Какво сходство има тогава между философа и християнина, между ученика на Гърция и ученика на небето, между загрижения за славата си и загрижения за препитанието си, между боравещия с думи и бора- вещия с дела, между създателя и опустошителя, между фалшификатора и възстановителя на истината, между нейния грабител и пазител?
2. Кой поет, кой софист н е бе пил от извора на пророците? Оттам и философите утоляваха жаждата на търсещия си гений, така че с тях ни сближава всъщност това, което те взеха от нас. Тъкмо затова според мен философията бе прогонена от някои градове - имам предвид Тива, Спарта и Аргос. 3. Ако хората, закопнели, както казахме, единствено за слава и за дар слово, в домогването си до нашите истини се натъкнеха на нещо в Свещеното Писание благодарение на любопитството си, те веднага си г6 присвояваха, но не бяха нито достатъчно убедени в Божествения му характер, та да не го преиначават, нито достатъчно сведущи, защото Свещените книги тогава бяха все още непонятни и обгърнати в тайнственост дори за самите юдеи, на които принадлежаха. 4. Колкото по-проста е една истина, толкова повече човешката придирчивост се колебае и отказва да и повярва, като по този начин прави несигурно дори снова, което вече е установила като сигурно. 5. Та след като откриха само Бога и нищо повече, те не се задоволиха да го познаят такъв, какъвто го бяха открили, а разсъждаваха за свойствата, природата и местонахождението му. 6. Едни твърдяха, че е безплътен, други - че е от плът, например платониците и стоиците; едните, че е съставен от атоми, други - от числа, например епикурейците и питагорейците, а трети - че е от огън, както му се струвало на Хераклит. Според платониците той се грижел за всичко, а според епикурейците, напротив, бездействал и нехаел и бил, така да се каже, непри- чом в човешките дела. 7. Стоиците считали, че е разположен извън света и върти отвън тази грамада като грънчар, а платониците - че е поместен в света и че стой подобно на кормчията вътре в това, което управлява. 8. По същия начин се различават и мненията им относно света - роден ли е, или нероден, има ли край, или ще трае вечно. Така си противоречат и относно природата на душата - едни твърдят, че е Божествена и вечна, други - че е тленна. Всеки прибавя или преправя по нещо според личния си усет. 9. Не е никак чудно, че изобретателността на философите преиначава древните ни текстове. Някои хора от техните среди по собствено усмотрение приспособиха дори Новозаветните ни писания към своите философски постулати и изведоха от единствения прав път много странични и неясни пътеки. Подчертавам това, за да не се стори някому, че известните разновидности на това учение ни оприличават в това отношение на философите и за да не се стигне до заключението, че поради тези различия се изопачава истината. 10. Срещу фалшификаторите на нашето учение веднага ще излезем с пояснението, че единственото мерило за истината е онова, кое-то произлиза от Христос и се разпространява от преките му ученици, спрямо които тези враждебни нему тълкуватели се оказват много по-късни. 11. Всичко, което се противопоставя на истината, е сътворено от самата нея, а противопоставянето е дело на духовете на заблудата. Те подстрекават подобни изопачавания на спасителното ни учение, те внушават и някои измислици, за да подсилят уж доверието към истината чрез сходството им с нея или по-скоро да си присвоят това доверие. Благодарение на това човек решава, че не трябва да се вярва на християните, след като не трябва да се вярва и на поетите, и на философите, или заключава, че по-скоро трябва да се вярва на поетите и философите, след като не трябва да се вярва на християните. 12. И така, подиграват ни, когато предричаме Божия Съд. Но и поетите, и философите поставят съда също в преизподнята. Надсмиват ни се, когато заплашваме с геената, която представлява подземно вместилище на приготвения за наказание тайнствен огън. Но и в царството на сенките има река на име Пирифлегетон ("огнен пламък"). 13. Ако ние наричаме "рай" мястото на Божията красота, отредено за душите на светците, отделено от целия останал свят с един вид стена посредством онзи огнен пояс, то Елисейските полета си присвоиха доверието на всички. 14. Откъде, питам ви аз, се взеха у поетите и философите тези представи, толкова сходни с нашите? Отникъде другаде освен от нашите таинства. И ако е така, нашите тайнства, които са по-ранни, са по-надеждни и по-достоверни, щом като дори техните подражания спечелиха хорското доверие. А ако са плод на въображението им, то нашите тайнства ще се окажат подражания на нещо по-късно от самите тях. Но логиката на нещата не допуска това, защото сянката никога не предшества тялото, нито отражението - първообраза. XLVIII1. Добре тогава, ако някой философ твърди, както например Питагор по думите на Лаберий, че мулето се преражда в човек, а жената - в змия, и ако, използвайки красноречието си, насочи всичките си доводи в подкрепа на това свое мнение, нима не ще предизвика единодушното ви съгласие и не ще ви внуши доверие? Човек би могъл да се убеди, че трябва дори да се въздържа от животинското месо, за да не би случайно да се нагости с вол, в които се е преродил някой негов прадядо. Но ако един християнин уверява, че човек ще оживее отново в човек и Гай - в същия Гай, тълпата веднага се озърта за някой пикочен мехур и го прогонва не само с крясъци, но и с камъни. 2. Сякаш презумпцията, че човешките души трябва да се вселяват поред в много тела, не налага те да се възвръщат в същите тела! Та нали да се възвърнат означава да станат това, което са били! Понеже ако не станат това, което са били, т.е. въплътени в човешко тяло, при това в същото, те вече не ще бъдат същите, каквито са били. Тогава как ще твърдят, че са се възвърнали, щом като вече няма да са същите? Те или няма да бъдат същите, ако станат нещо друго, или няма да бъдат в друго тяло, ако си останат същите. 3. При повече свободно време щяхме да се нуждаем от много цитата, ако искахме да се позабавляваме по проблема, кой в какво животно ще се превърне. Но в подкрепа на тезата, която вече изложихме, много по-достоверно е предположението, че човек ще оживее в човек, независимо какъв, стига да е човек, така че даден тип душа ще се възстанови в същия тип, ако не и в същия лик. 4. Но тъй като повод за това възкресение е опреде- леният от Бога Съд, човек непременно ще се представи същият, какъвто е бил, за да получи от Бога въздаяние за делата си - добри или лоши. Ще се представят и телата за това, защото душата не може сама без солидна материя, т.е. без плът, да понесе каквото и да било. Това, което душите трябва да изтърпят по Божия присъда, не са го заслужили без плътта, в която са извършили всичките си дела. 5. Но как, питаш ти, може да се възстанови една вече разложена материя? Погледни самия себе си, човече, и ще разбереш. Помисли какво си бил, преди да съществуваш. Също нищо, защото щеше да си спомняш, ако си бил нещо. Следователно ти, който си бил нищо, преди да съществуваш, ще станеш пак нищо, когато престанеш да съществуваш. Защо тогава да не можеш отново да възникнеш от нищото по волята на същия Творец, който и първият път пожела да възникнеш от нищото? 6. Какво необичайно ще ти се случи? Ти, който не съществуваше, си създаден и, след като изчезнеш, повторно ще бъдеш създаден. Дай си сметка, ако можеш, как си бил създаден и тогава питай как ще бъдеш създаден. Твърде лесно е все пак да станеш това, което някога си бил, след като не е трудно да станеш и това, което никога не си бил. 7. Вероятна ще се подхвърли на съмнение могъществото на Бога, който създаде огромното тяло на света от нищо, а то е същото, сякаш го е извлякъл от празнотата и нищото на смъртта, който го одухотвори чрез одухотворяващия всичко Дух, който го беляза като доказателство за възкресението на хората. 8. Светлината ежедневно угасва и пак засиява, мракът също отстъпва и настъпва, звездите умират и оживяват, сезоните свършват и започват, плодовете се изчерпват и отново се раждат, семената не дават богат плод, без да изгният и да се разложат: всичко се съхранява, като загива, всичко се обновява, като умира. 9. Ти, човече с толкова велико име, ако си проумял поне от Питийския надпис, че си господар на всичко, което умира и възкръсва, нима си мислиш, че умираш завинаги? Където и да е пръснато тялото ти, ще възкръснеш. Каквато и материя да те унищожи, да те погуби, да те погълне, да те превърне в нищо, ще те върне обратно. Самото нищо принадлежи на Този, Комуто принадлежи всичко. 10. Тогава, питате, винаги ли ще трябва да се умира и да се възкръсва? Ако властелинът на всички неща бе отредил да е така, ти пряко волята си щеше да понесеш закона на съществуването си. Но той отреди да стане така, както бе предрекъл. 11. Разумът, който състави целостта на всемира от разнородни елементи по такъв начин, че единството да спои всички противоположни същности - празно и пълно, одушевено и неодушевено, познаваемо и непознаваемо, светлина и мрак, живот и смърт, същият този разум съчета във вечността два века - първият, в който живеем от сътворяването на света, тече към своя край поради времевата си преходност, а вторият, който очакваме, ще продължи чак до безконечната вечност. 12. Когато настъпи тази граница, този предел между двата века, така че да премине образът на този свят, също така преходен, спуснат като театрална завеса пред установената от Бога вечност, тогава ще възкръсне целият човешки род, за да получи възмездие за всичко, заслужено в този век, добро или зло, и за да се понесе след това сред величествения безкрай на вечността. 13. Вече не ще има смърт, не ще има възкресение, а ще бъдем винаги същите като сега и не ще станем други и впоследствие. Служителите на Бога ще бъдат винаги при Него, обгърнати в субстанцията на вечност- та. Нечестивите и прегрешилите пред Бога ще бъдат наказани с огън, също така вечен, който ще им осигури нетление благодарение на собственото си божествено естество. 14. Философите знаят каква е разликата между тайнствения и обикновения огън. Тези два вида огън са напълно различни - единият служи на хората, другият изпълнява Божията присъда, като ту свлича светкавици от небето, ту изригва от земните недра през планинските върхове, но не унищожава това, което обгаря, а го възстановява в същата степен, в която го погубва, 15. Затова вечно димящите планини си остават цели и поразеният от небето оцелява, така че никакъв огън да не може да го изпепели. Това е свидетелството за вечния огън, това е пример за вечната присъда, която осъществява наказанието. Планините горят и продължават да съществуват: какво да кажем тогава за провинилите се, за Божиите врагове!
2. Да допуснем за момент, че това, което отстоява- ме, е наистина предразсъдък. Добре, но е необходимо. Да кажем, че е нелепо. Добре, но е полезно, ако повярвалите в него се принудят да станат по-добри поради страх от вечното наказание и поради надежда за вечното блаженство. Не е в ничий интерес да се наричат лъжливи и да се считат за нелепи вярванията, които е в интерес на всички да се приемат за истински. Изобщо не е позволено под никакъв претекст да се осъждат неща, които принасят някаква полза. Вие, самите вие страдате от предразсъдъка, който осъжда полезните неща. 3. Впрочем дори да бяха лъжливи и нелепи, тези вярвания все пак не са вредни за никого. Те са подобни на много други, на които не налагате никакви наказания и които са празни и измислени, а остават необви- нени и ненаказани, сякаш са безобидни. Подобни вярвания трябва да се осъдят (ако изобщо това е необходимо) на присмех, не на мечове, на клади, на кръстове и на дивите зверове. 4. От тази жестока несправедливост се опиянява и ликува не само заслепената тълпа, но дори и някои от вас, които се домогват до одобрението на тълпата именно чрез тази несправедливост и се хвалят, сякаш цялата власт, която имате над нас, не зависи от нашата собствена воля! 5. Аз съм християнин само ако искам. Следователно ще ме осъдиш само ако искам да бъда осъден. Но тъй като нямаше да имаш над мен властта, която имаш, ако аз не исках, то властта, която имаш, зависи от моята воля, не от твоята сила. 6. Затова тълпата напразно се радва на нашите гонения. Радостта, която тя счита за своя, е всъщност наша, защото ние предпочитаме да бъдем осъдени, вместо да се отречем от Бога. Напротив, тези, които ни мразят, бе редно да страдат, а не да се радват, защото ние получихме това, което предпочетохме. L1. "Тогава - питате вие - защо се оплаквате, че ви преследваме, щом искате да страдате, вместо да обичате тези, благодарение на които понасяте желаните от вас мъки?" Ние очевидно искаме да ги понасяме, но така, както никой не понася с удоволствие войната поради неизбежните ужаси и рискове. 2. Той все пак се сражава с всички сили и се радва, ако победи в сражението, макар че се е оплаквал от него, защото се сдобива и със слава, и с плячка. А за нас призоваването на съд е същинско сражение, защото там се сражаваме в името на истината с риск за живота си. Победата ни е да добием това, за което се сражаваме. Тази победа осигурява и славата на богоугодността, и плячката на живот във вечността. 3. Загиваме. Да, но след като получим желаното. Значи всъщност побеждаваме, когато ни посичат, избавяме се, когато ни убиват. Наричайте ни, щом ви се харесва, "хора на лозата" и "хора на полуколелата", защото изгаряме привързани към полуколела или обвити в лози. Това е облеклото на нашата победа, това е нашата туника, обшита с палми, в такава колесница триумфираме. 4. С право не се нравим на победените, с право ни считат за "отчаяни и обречени". Но това отчаяние и тази обреченост у вас развяват знамето на мъжеството в името на славата и прочутото име. 5. Муций на драго сърце остави десницата си върху олтара: о, какъв велик дух! Емпедокъл цял-целеничък се предаде на пожарищата на Етна: о, какъв могъщ разум! Основателката на Картаген пожертва втория си брак заради кладата: о, слава на непорочността и целомъдрието! 6. Регул понесе с цялото си тяло мъките на кръста, само и само да не размени живота си срещу живота на повече врагове: о, храбър мъж, излязъл победител дори в пленничеството си! Анаксарх, когато го удряли с чукало, сякаш е ечемичена каша, казвал: "Удряй, удряй кожата на Анаксарх, все едно Анаксарх не го удряш"! О, величав философски дух, които се шегува дори в сетния си час! 7. Пропускам тези, които си спечелиха име, като погинаха от собствения си меч или от някаква друга по-лека смърт. Ето че вие увенчавате със слава дори надпреварата в мъченията! 8. Една атинска блудница, след като и последният и мъчител капнал от умора, сама си отхапала езика и го изплюла в лицето на свирепия си тиранин,,за да се лиши от възможността да говори и да признае за съзаклятието дори и да поиска, когато изтезанията я сломят. 9. Зенон от Елея, запитан от Дионисий какво дава на човека философията, отвърнал: "освобождаване от страстите". Но пребит до смърт с бичове по заповед на тиранина, белязал прословутата си мисъл с търпение до сетния си дъх. Знае се, че убийствата на спартанските деца, по-ожесточени в присъствието на близките им, които насърчавали убийците, донасяли на съответния дом поради стоическата му твърдост толкова по-голяма почит, колкото повече кръв се пролеела. 10. О, ти слава - узаконена просто защото си човешка! В презрението ти към смъртта и към всеки вид жестокост на теб не ти се вменява нито някакъв налудничав предразсъдък, нито някаква отчаяна решимост. В името на отечеството, на родната земя, на империята, на приятелството ти е позволено да понасяш това, което не ти е позволено да понасяш в името на Бога! 11. На всички тези хора вие изливате статуи, рисувате портрети, изсичате надписи, за да ги увековечите! Чрез тези паметници вие сами, доколкото можете, предоставяте на мъртвите един вид възкресение. А мислите, че който се надява на възкресение от Бога, ако страда в негово име, е безумен! 12. Но хайде, достойни управници, много по-достойни в очите на тълпата, ако и принасяте в жертва християни, хайде, разпъвайте ни, изтезавайте ни, осъждайте ни, изтребвайте ни: вашата несправедливост е доказателство за нашата невинност! Затова Бог търпи ние да понасяме тези страдания. Като обричате една християнка по-често на сводника, отколкото на лъва, вие признавате, че за нас загубата на целомъдрието е по-страшна от всяко наказание и от всяка смърт. 13. Която и да било ваша жестокост, дори най-изтънчената, не постига нищо: тя по-скоро привлича към нашето учение. Колкото ни избивате, повече ставаме: семе е християнската кръв! 14. Мнозина сред вас ви насърчават твърдо да понасяте болката и смъртта, например Цицерон в "Тускулански беседи", Сенека в "За случайностите", Диоген, Пирон, Калинин. Но техните слова не печелят толкова много ученици, колкото християнските дела. 15. Самото "твърдоглавие", което вие нападате, е достатъчен учител. Кой не ще се вдигне, когато го съзре, да издири какво се таи дълбоко в него? Кой не ще се присъедини, когато го издири, и не ще пожелае да страда, когато се присъедини, за да спечели цялата милост на Бога, за да получи от него пълно опрощение с цената на кръвта си? 16. Всички грехове се опрощават на мъчениците. Ето защо сме благодарни на вашите присъди. Ето в какво се изразява противоречието между Божиите и човешките дела - вие ни осъждате, а Бог ни освобождава. Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 1.11 Mb. Сподели с приятели:
|