Апология на християнството

XII 

2. Л колкото до самите изображения, не откривам нищо повече от вещества, сходни с материалите на посудата и битовия ни инвентар. Тези вещества сякаш чрез освещаването си променят съдбата на посудата и инвентара благодарение на способността на изкуство- то да преобразява. Но самият акт всъщност е толкова оскърбителен и кощунствен, че може да ни служи за утеха в мъките, особено на нас, наказваните заради боговете ви, защото и те самите понасят същите мъки, за да се родят.

3. Разпъвате християните на кръстове и стълбове, но коя статуя не се оформя първо от глина, напластена върху кръст или стълб? Тялото на всеки ваш бог се появява първо върху напречната греда на кръста.

4. Разкъсвате телата на християните с железни нокти, но "и върху телесните части на вашите богове жестоко връхлитат и чукове, и рендета, и пили. Обезглавявате ни, но и вашите богове са без глави, преди да влязат в действие оловото, клеят и дървените колчета. Хвърляте ни на зверовете, но на тези, които поставяте до Либер, Кибела и Целестис.

5. Изгаряте ни на клади, но и боговете ви понасят същото в първоначалната си форма. Осъждате ни на каторжен труд в мините, а оттам именно произхождат вашите богове. Заточавате ни на острови, а боговете ви обикновено се раждат или умират на някой остров. Ако във всичко това се съдържа някакво божествено начало, наказваните всъщност се обожествяват и мъченията ще трябва да се наричат апотеоз.

6. Но очевидно боговете ви не усещат тези неправди и обиди по време на изработването им, а още по-малко усещат раболепието ви. Ще възнегодувате: ''О, безчес- тни слова, о, кощунствени ругателства!". Скърцайте със зъби, пенете се! Вие сте същите, които хвалехте Сенека, когато говореше много по-обстойно и по-остро за предразсъдъците ви.

7. Следователно, ако ние не обожаваме статуите и бездушните изображения, досущ приличащи на вашите мъртъвци и неспособни да измамят ястребите, мишките и паяците, нима отхвърлянето на една все още неразкрита заблуда не заслужава по-скоро похвала, отколкото наказание? Възможно ли е да ви се стори, че обиждаме тези, които сме абсолютно сигурни, че не съществуват? Това, което не съществува, не може да пострада от никого просто защото не съществува.

XIII 

2. Отсъдете сами дали лъжа. Първо, вие действително обиждате тези богове, които не почитате, понеже едни от вас почитат едни богове, а други - други. Не е възможно да предпочетете един бог, без да оскърбите друг, защото не е възможно да изберете един, без да отхвърлите друг.

3. Следователно вие презирате тези, които отхвърляте и които не се боите да оскърбите, като ги отхвърлите. А как-то споменахме по-горе, изборът на всеки бог зависеше от преценката на сената: не беше бог този, когото човекът, попитан за мнението му, не бе пожелал и чрез нежеланието си бе осъдил.

4. С домашните богове, наричани от вас "лари", се разпореждате според домакинските си нужди, като ги залагате, продавате и разменяте ту за тенджерка на Сатурн, ту за черпаче на Минерва, докато всеки от тях се изтрие и похаби в процеса на почитанието му и докато установи, че домакинската нужда е по-свят бог от него.

5. По същия начин, чрез прилагането на общественото право, осквернявате и обществените си богове, които считате за източници на доходи и вписвате като данъкоплатци в описа на всеки търг. В качеството си на такъв богът се отправя към Капитолия, в качеството си на такъв се отправя и към зеленчуковия пазар. Спазарената божественост се разпродава под същите тези крясъци на глашатая, под същото това копие, гарант на собствеността, под същата тази нота на квестора.

6. Но земите, обложени с данък, обедняват, хората, подложени на поголовен данък, се обезценяват, защото това са отличителните белези на робството. Напротив, боговете, колкото повече данъци плащат, толкова по- свети стават, дори нещо повече — колкото са по-свети, толкова повече данъци плащат. Божието величие стана наистина обект на покупко-продажба. Богопочитанието, мамейки, обикаля търговците. Искате да ви се заплаща земята на храма, събирате входни такси за светилището. Човек не може даром да опознае боговете - те се продават.

7. За да им окажете почести, нима не вършите същото, което правите и за покойниците си - все същите храмове, все същите олтари. Еднакви са и облеклата, и отличителните знаци на статуите. Какви- то бяха възрастта, занаятът и личността на мъртвия, такива си оставаха и когато той се превърнеше в бог. По какво се различава поменът от трапезата в чест на Юпитер, потирът за жертвоприношения от чашата за възлияния, умиващият мъртвите от гадателя по животинските вътрешности? Та нали и този, последният, изпълнява длъжността си над трупове?

8. Напълно естествено оказвате божествен и почести на покойните императори - оказвахте им ги и приживе. Боговете ви ще се зарадват, дори ще са ви благодарни, задето господарите им стават равни.

9. Но след като почитате тази развратница Ларенция (бих добавил поне още Лайда и Фрина) наред с вашите Юнони, Церери и Диан и, след като удостоявате този маг Симон със статуя и с посветителния надпис: "На светия бог", след като вкарвате във висшия съвет на боговете някой си там от дворцовите школи, то вашите древни богове, дори да не са по-достойни от гореспоменатите, ще ви се обидят, задето сте позволили и на някой друг това, което от стари времена получаваха единствено те.

XIV 

2. Но като се обърна към писмените ви паметници, които ви учат на мъдрост и на обичайните за всички свободни хора занимания, колко смехории откривам в тях. Заради троянците и ахейците вашите богове се сражавали помежду си също като гладиаторите - по двойки. Венера била ранена от човешка стрела, когато искала да грабне сина си Еней, за да не загине.

3. Марс, в окови цели тринадесет месеца, за малко да умре. Юпитер бил спасен с помощта на някакво чудовище, за да не излита същото насилие от страна на небесните жители. Той ту плачел заради Сарпедон, ту се облизвал гнусно за сестра си, като и припомнял, че не е обичал предишните си любовници толкова много.

4. Тогава кой поет не би излязъл по примера на своя принцепс осквернител на боговете? Един обрича Аполон да пасе стадата на Адмет, друг наема Нептун за зидар у Лаомедонт.

5. Онзи прочут лирически поет, имам предвид Пин- дар, разказва, че Асклепий заради скъперничеството си бил поразен от мълния, понеже престъпно упражнявал медицинския си занаят. Колко е зъл Юпитер, ако мълнията е била негова, колко е безпощаден към внука си, колко е завистлив към изкусния лекар!

6. Пред едни силно вярващи хора тези неща не беше редно нито да се разкриват, ако са верни, нито да се измислят, ако са лъжливи. Дори трагическите и комическите поети в пролозите си не спестяват на боговете мъките и заблудите на един смъртен дом.

7. За философите премълчавам, като се задоволявам само със Сократ, който се кълнеше в дъба, в козела и в кучето и по този начин унизяваше боговете. "Но Сократ - казвате вие - бе осъден именно поради това, че низвергна боговете." Естествено понякога, по-точно винаги, истината е обект на омраза.

8. Все пак атиняните се разкаяха за решението си и впоследствие убиха клеветниците му, а на него му вдигнаха златна статуя в храма. Те отмениха присъда- та и възвърнаха доверието си в Сократ.

9. Но и Диоген се подиграва нещо с Херкулес, а римският конник Варон извежда на сцената триста юпитеровци без глави.