Апостол на вярата за божия човек смит уигълзуърд

Дарба за езици

“Следвайте любовта, но копнейте и за духовните дарби, особено за дарбата да пророкувате, защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни” (І Коринтяни 14:12).

Необходимо е да имате нужда от духовните дарби. Трябва да жадуваме за тях, да ги търсим сериозно, защото са много важни и необходими, за да станем инструмент на Бога. Бог разпореди говоренето на нови езици, отправени лично към Него, за да бъде чудотворното и свръхестественото средство на църковната общност и на общуването в Духа. Когато се обръщаше към Него на нови езици, произнасяше чудесни тайни в Духа.

В Римляни 8:27 четем: “А тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайства за светиите по Божията воля”. Често, когато говорим на Бога на чужди езици, извършваме застъпничество. Молейки се в Духа, се молим за волята на Бога.

Искам да цитирам Вили Бъртан, който служи на Бог в Белгийско Конго. Брат Бъртан е благословен от Бога човек, посветил живота си на Африка. Веднъж имаше изключително висока температура. Напълно безпомощен лежеше, умираше. Какво можеше да се направи? Угасваше надеждата ни. Всички стояха около леглото му със съкрушени сърца и се чудеха какво трябва да стане, за да бъде вдигнат. Накрая го представиха на смъртта. И ето, съвсем неочаквано, той се изправи напълно здрав. Никой не можеше да разбере как стана това. Брат Бъртан можеше само да обясни, че е дошъл на себе си, че го обхванала чудесна топлина, така че да стане. Как се е случило всичко това било тайна за него, докато дойде в Лондон и сподели пред събранието своето чудно преживяване. Тогава една сестра го помоли за разговор.

Тя го попита: “Водите ли си дневник?” Той отговори: “Да”. Тогава му разказа: “Един ден, когато коленичех за молитва, пред очите ми се яви вашият образ, облада ме Святият Дух и започнах да говоря на чужди езици. Лежахте безпомощен в някакво легло. Виках към Бога на чужди езици, докато Ви видях да ставате и да напускате помещението.” Тя каза в кой ден е станало това и щом брат Бъртан потърси в дневника, установи се, че сестрата е имала видение точно по време на неговото събуждане.

Открива се голяма възможност за благословение, щом напълно се отдадем на Святия Дух и общуваме с Бога на чужди езици. Бог иска да те види така изпълнен със Святия Дух, че всичко в теб да бъде заредено от действената сила на небето.

Който говори на чужди езици, назидава себе си, а който пророкува, назидава събранието. Така е - преди да назидаваме събранието, трябва да поучим себе си.

Не мога достатъчно добре да преценя до каква степен дължа лично аз духовната си радост точно на този вид и начин на действие на Святия Дух. Стоя тук пред вас като една от най-големите световни загадки. Никога тук, на този подиум не е стоял по-слаб мъж, отколкото аз сега. Дали говоренето на чужди езици е един вид талант за говорене? Не е. Това е някаква неспособност - такава аз притежавам повече от всеки друг. Всички естествени потребности в живота ми не са показвали, че някога ще възвестявам евангелието, а точно обратното.

Тайната се състои в това, че Святият Дух беше дошъл и ми даде тази прекрасна радост. Доколкото можех, упорито четях Словото Божие. После дойде Святият Дух и ми отвори Словото. Святият Дух е диханието на Словото. Той ми го обяснява, Той слага думи в устата ми толкова бързо, че не насмогвам да ги произнеса. Толкова бързо, защото има Бог, Алелуя! “Когато дойде Утешителят, Той ще ви научи на всяко нещо!” Той ми дава свръхестествената способност да говоря на езици и тогава мога да зарадвам събранието.

В 1 Йоан 2:20 четем: “А вие сте помазани със Святия Дух и знаете всичко”. По-нататък (ст. 27) се казва: “А колкото до вас, помазанието, което приехте от Него остава във вас и нямате нужда да ви учи някой. Затова, както Неговото помазание ви учи за всичко и е истинно, а не лъжовно, пребъдвайте с Него, както ви е научило да правите”.

Щом се покръстваш в Святия Дух, знай, че получаваш помазание. Благодари на Бога, че ти дава помазание. В този момент Святият Дух казва, че остава у теб. Ти се намираш в прекрасно и пълно с надежда положение. Трябва да вярваш в Словото на Бог, че си получил помазание, че то ще остане у теб. Когато се събуждаш сутрин, вярвай на тази сила!

Отдадеш ли се на присъствието и силата на Святия Дух, ще отвориш очи, говорейки на чужди езици. Като правиш това, ще усетиш, че започваш да се радваш. Всичко, което бръщолевят за теб, приеми като празни приказки, нека само думите на Бог имат стойност за теб. Дяволът ще каже: “Ти си най-жалкият човек и никога не ще направиш нещо за Бога”, но ти вярвай в Словото: “Помазанието, което приехте от Него, ще остане у вас!”

“Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате и който пророкува е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата” (І Коринтяни 14:15). Знай, Бог иска да те вижда по всяко време да пророкуваш, защото всеки, приел Святия Дух, има право да пророкува. В 31 стих е написано: “Един след друг можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават”. Да се пророкува е нещо много повече от говоренето на езици, освен ако заедно с говоренето тълкуваш - тогава говоренето на езици има същото значение като пророкуването. В стих 13 четем: “Който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.” Това е важна мисъл.

След като се кръстих в Духа и като свидетелство на приемането говорих на непознат език, в продължение на девет месеца след това не говорих езици. Това много ме смути, още повече, че поставях ръце върху вярващите да приемат Духа. Те говореха езици, но на мен ми беше отнета тази радост. Бог искаше да каже, че говоренето на езици, което Духът ми даде по време на кръщението е нещо различно от дарбата за езици, придобита по-сетне. Когато полагах ръце върху вярващите и те приемаха Святия Дух, си мислех: “Господи Исусе, дай и на мен да говоря на езици!” Той ме лиши от тази дарба, защото знаеше, че ще срещна мнозина, казващи, че духовното кръщение може да бъде прието без знака на езиците и защото други пък получават заедно с духовното кръщение дарбата езици. Лично аз не получих дарбата за езици по време на духовното кръщение. Въпреки че отдавна говорих на езици, получих я след девет месеца. Когато едно ранно утро вървях по улицата и в сърцето си говорих с Господа, изведнъж се изпълних с нови езици. Когато отминаха, казах на Господа: “Никога сам не съм вършил, не съм търсил това, Ти го направи. Няма да мръдна от мястото си, ако не ми подариш и тълкувание.” Дойде тълкувание, което беше изпълнено в цял свят.

Кой говори? Святият Дух ли говори? Ако е така, само Той може да даде тълкуванието. Затова който говори езици, трябва да се моли и за дарбата да ги тълкува! Господ ще му даде това. Не трябва да отстъпваме от молитвата си, докато не разберем какво има да ни каже Бог.

“Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си, ще пея с духа си, но ще пея и с ума си” (стих 15). Разбираш ли за какво се молиш? Ако не, това не е плодотворно за останалите. Можеш да почувстваш силата, ако се молиш и с помазание, и с ума си. Когато се молиш самият ти, в началото всичко, което вършиш е от самия теб. Коленичи за молитва.

Първите две изречения могат да бъдат от мен, но щом аз престана, започва да се моли чрез мен Самият Дух. Първото в началото може да дойде от теб самия, после Святият Дух ще премине в теб. Слава на Господа! Безверието ще каже: “Не е вярно!” Вярата ще каже: “Вярно е!” Алелуя! Павел казва: “Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си” и той извършва всичко това с вяра. Дяволът и твоето лично “аз” са против. Дано Бог да ни доведе до това място на пътя ни, където да живеем в Духа, да се обръщаме към Него, да се молим и пеем, а едновременно с това да се молим и да пеем с ума си. Вярата ще стори това. Ушите на вярата са глухи за дявола и за човешките дела, но са отворени за Бога. Чудесно е да се молиш в Духа, да пееш в Него, да се молиш на езици и да пееш както иска Духът.

Сутрин не ставам от леглото си преди да съм общувал с Бог. Това е най-хубавото нещо на земята! Много е хубаво да бъдеш в Духа, докато се обличаш и после излизаш в света. Бъди сигурен, тогава големият свят няма да те привлича: ако по този начин започваш деня, през целия ден ще бъдеш воден от Духа. “Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви, обаче в църквата предпочитам да изговарям пет думи с ума си, отколкото десет хиляди думи на езици.” Те изпускат едната част от изречението: “Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви!” Павел сочи тук прекомерното публично говорене на езици без тълкуване, което не води до поучаване на събранието. Ако няма тълкувател, трябва да говорите само за себе си и Бог. Да допуснем, че няма кой да проповядва и 20 или 30 души говорят езици - това няма ли да предизвика сериозно объркване? Църквата би искала да чуе поне пет думи за подкрепа, утеха и поучение, отколкото десет хиляди думи на неразбираеми езици.

Ако си имал дълго съприкосновение с Духа, не си задължен веднага да започнеш да говориш на езици. Господ иска да ти даде здрав разум, за да владееш своето тяло и да допринесеш за духовното извисяване на събранието. Павел пише как говорел повече от всички на езици, значи повече отколкото коринтяните, които са отдадени толкоз на говоренето на езици. Ден и нощ той ще да е говорел, но винаги, когато трябва. Той самият бил така усъвършенстван чрез това средство, че проповядвал в църквата по начин, включващ десет хиляди думи към Бога. От тях ще да е имало пет думи на разум, дух и живот, усъвършенстващи духовно събранието. В Закона е писано: “Чрез друго езични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде и нито така ще Ме послушат” казва Господ. Прочее, езиците са белег не за невярващите, а за вярващите” (ст. 21-22).

Един от тези невярващи “вярващи” беше методистки пастор. Някой му беше препоръчал да си прекара отпуската в нашия град и му беше дал адреса ми. Като пристигнал на място, разпитал хората за мен. Предупредили го, че съм бил “петдесятен”, трябвало да бъде много внимателен да не се повлияе, защото това било дяволска работа. Отговорил: “Няма да ме арестуват, я!” Той беше много зле с нервите. Беше му необходимо спокойствие.

Като дойде, каза: “Ваш приятел ме изпрати при вас. Може ли?” Отговорих: “Добре сте ми дошъл”, но нищо не можахме да започнем. Поведението му беше невъзможно. Приказваше и приказваше, без да спира. Дойде петъчното събрание, определено за чакащите светото кръщение. Помещението започна да се изпълва, а той говореше и говореше. Никой не можеше да го спре. “Брат - казах аз, - трябва да спреш, искаме да се молим”. Обикновено преди молитва пеехме песни. Сега Бог поиска друго. Започнахме веднага молитва.

Веднага две млади сестри започнаха да говорят всяка на свой език. Този пастор, за когото всичко това беше чуждо, отиде при едната, после при другата, да чуе какво говорят.

След малко попита: “Мога ли да отида в стаята си?” Казах: “Иди, брат, както искаш.”

Отиде си и ние преживяхме един чудесен час помежду си. Към 11 часа си легнахме да спим. В 3:30 сутринта се почука на вратата на спалнята. “Мога ли да вляза?”- се чу високо.

Беше гласът на същия пастор. “Да, ела, ела!” - отвърнах. Той отвори вратата и каза: “Той дойде, Той дойде.” И веднага замлъкна, изведнъж му стана трудно да говори на английски. “Легни си пак и утре ни разкажи какво си преживял.”

Езиците са белег за невярващите - значи този човек е бил невярващ, всъщност един невярващ повярва. Отново и отново после срещах хора, които посредством говорене на езици биваха освободени от греховете си. Следващата сутрин пасторът дойде на закуска и каза: “Каква чудесна нощ беше! Зная гръцки и староеврейски, а онези две сестри говореха на тези два езика. Едната каза на гръцки: “Помири се с Бога!” И другата повтори това на староеврейски. Знаех, че Бог говореше, а не двете жени. Най-напред трябваше да се изповядам. Дойдох като невярващ, но намерих, че Бог е жив. През нощта Бог ме повали на пода, показа ми Своята сила и моето безсилие. Два часа лежах безпомощен. Изведнъж Господ ме накара...” Той засече и започна отново да говори на езици, сутринта, на масата за закуска.

Бог иска да има свидетели, които да изповядат Неговата сила. Ще узнаеш, че когато говориш чужди езици, Святият Дух говори чрез теб по такъв начин, че грешниците да бъдат смутени на улични събрания, и ще се съгласиш, че по този начин Бог ги уличава.

Ще се постарая да ти покажа как можеш да приемеш дарба. Прочети втора глава от Четвърта книга на Царете и ще видиш как човек приема дарбата. Илия беше употребен по най-велик начин от Бога. По негова молба падна огън от небето, след това падна дългоочакван дъжд и станаха още много чудеса. Елисей, неговият ученик, видя тези мощни откровения на Бога и той пожела да притежава същите дарби. И ти можеш да се стремиш към дарбите на Бога. Бог ти го позволява. Когато Илия му каза: “Седи тука!”, той отвърна: “Заклевам ти се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя!” Нищо не можеше да го спре. Когато в Ерихон Илия отново го принуждаваше да спре, той каза решително: “Не искам да спра!” Който стои, не приема нищо. Не спирай в Ерихон, не спирай на река Йордан, никъде не спирай! И ако Бог иска, трябва да навлезеш в цялото Му богатство, което Той пази за теб.

Когато стигнаха до река Йордан, Илия свали кожуха си и удари с него водата. Тя се раздели и двамата преминаха по сухо. Тогава Илия се обърна към Елисея: “Искай какво да сторя” и Елисей поиска каквото трябва да бъде. Алелуя! Колко чудесно е това! Жадувай и ти за всичко, което казва Бог, че трябва да притежаваш. Елисей каза: “Моля нека бъде в мене двоен дял от духа ти!” Това беше момчето, което вървеше след пророка като слуга - момчето, което изми ръцете и краката на учителя си. Неговият дух обаче се възнесе толкова на високо, че пожела от цяло сърце да заеме мястото на Илия, щом Илия напусне полесражението.

Илия отвърна: “Мъчно нещо поиска ти, но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така, но ако не, не ще бъде.” Нека да помогне Бог никога да не спираш, докато получиш това, към което се стремиш. Нека твоят стремеж е голям, нека твоята вяра се възнесе високо, докато огненото ти желание стигне до най-доброто, което Бог има за теб.

Напред и заедно вървяха двамата. Елисей възнамери да не отделя поглед от учителя си. Огнена колесница с огнени коне дойдоха, за да ги разделят един от друг и Илия възлезе с вихрушка на небето. Мога да си представя как вика Елисей: “Татко мой, пусни кожуха!” Кожухът падна долу и Елисей го хвана, удари с него по водата и каза: “Где е Господ Илиевия Бог?” И водата се раздели на едната и другата страна и той мина по сухото дъно. И пророческите ученици, които бяха в Ерихон, казаха: “Илиевият дух остава на Елисея.”

Така се приема дарба. Ти не знаеш, че я притежаваш, щом действаш с вяра.

Братя и сестри, молещи се за дарби, вярвайте!