Апостолите на свободата

1 Г. Я. Кирков, Васил Левский (Дяконът). Черти от живота и трагичната му кончина. Средец, 1882.

2 З. Стоянов, Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му. Пловдив, 1883.

3 Ст. Заимов, Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриването на паметника му. София, 1895.

4 П. Чолов, Първата книга за Апостола, в. “А Б В”, бр. 7, 18 февр. 1986.

5 Сп. “Светлина”, 1914, кн. 5, с. 9-10. Бележките навярно са дело на неговия син – Панайот С. Кършовски.

6 Ал. Т. Балан, Български книгопис за сто години 1806-1906. София, 1909, с. 562.

7 Апостолите на свободата в Елена, Ловеч, 2-ро изд., изд. П. Тодоров, скоропечатница на Драгол Мичев.

8 Л. Дойчев, Левски в светлина. София, 1943, с. 142.

9 Български книги. София, 1979, кн. 3, с. 375-376.

10 П. С. Кършовски, Из миналото на град Елена, кн. І, с. 59; кн. VІІ, с. 30 и др.

11 В. “Еленска защита”, бр. 703, 23 септ. 1939; бр. 704, 30 септ.1939; бр. 705, 7 окт. 1939; бр. 714, 9 дек. 1939; бр. 715, 16 дек. 1939; бр. 722, 3 февр. 1940; бр. 723, 10 февр. 1940; бр. 724, 17 февр. 1940; бр. 725, 24 февр. 1940.

12 Ал. Т. Балан, цит. съч., с. 49.

13 Той я включва изцяло в своя труд, но поради факта, че не я свързва с изданието от 1902, а още по-малко с това от 1880 г., тя не привлича вниманието на нашата общественост, както това би се получило, ако бе отбелязано, че това е първата, макар и мемоарна книга за Апостола.

14 По-конкретно посочени са двама от тях – Стоян Заимов, който в друг свой труд – “Миналото”, издаден в Пловдив през 1884 г., твърди, че гр. Елена не се бил присъединил към революционното движение на Търновския край, че еленските чорбаджии били предали Васил Левски на местните власти и че последният останал много недоволен от посещението си в този край. Това той заявил пред дейците на Търновския революционен комитет, пред които изтъкнал, че Елена с нейните “нерязани турци” – чорбаджиите, след Освобождението на България от османско иго трябвало да бъде изгорена. Другият автор е Георги Г. Димитров, който в своята книга “Княжество България, т. ІІ, която била издадена в Пловдив през 1895 г., твърдял, че Апостола бил посетил гр. Елена не само с Ангел Кънчев, но и с другия свой помощник – Димитър Общи. На някои от тези въпроси се спираме по-подробно в следващите в края бележки.

15 Това твърдение на автора не отговаря на действителността. От биографични очерци и други изследвания за Васил Левски и Ангел Кънчев е известно, че по това време и двамата апостоли не са били в България. Към края на лятото Васил Левски се отправил през Бургас по море за Цариград, където престоял няколко дни и след това се завърнал обратно по същия път. А Ангел Кънчев, който през учебната 1870-1871 г. бил ученик в гр. Табор, се завърнал в Отечеството си през лятото на 1871 г., но не по-рано от август с.г. Срещата между двамата апостоли станала чак на 29 септември (стар стил) 1871 г. в гр. Ловеч. – По-подробно вж.: Ив. Унджиев, Васил Левски, София, 1967, с. 222-224; Сборник “Ангел Кънчев”, Габрово, 1970, с. 6.

На тази среща, както това ще видим по-надолу, е присъствал и Димитър Общи, който пристигнал като помощник на Васил Левски в България три месеца по-рано от Ангел Кънчев.

За дейността на тримата апостоли след тази среща, която има пряко отношение и към посещението им в гр. Елена, разполагаме с няколко основни източника: първият – това е Личното бележниче на Апостола, в което той е отбелязвал градовете и селата, които сам или със своите помощници е посещавал при своите обиколки из Българско. В него той никъде не е споменал гр. Елена – Вж.: Васил Левски. Документално наследство, София, 1973, с. 247-271; вторият – показанията на Васил Левски пред османския съд в София през януари 1873. В тях той също не е посочил гр. Елена между посетените от него градове и селища на България – Вж.: Васил Левски. Документално наследство, с. 287; и третият – показанията на Димитър Общи пред следствената комисия след залавянето му във връзка с обира на турската поща при Арабаконак. При извършения разпит с него той подробно е разказал не само за срещата си с Васил Левски и Ангел Кънчев в Ловеч в края на септември 1871 г., но и за местата, към които след това се отправят тримата. Между тях той е посочил и гр. Елена. – Вж. Васил Левски и неговите сподвижници пред османския съд, София, 1972, с. 91. При очната ставка с Васил Левски, устроена от османския съд през януари 1873 г., Димитър Общи отново е признал за срещата си с Апостола и Ангел Кънчев в Ловеч. Вж.: Васил Левски. Документално наследство, с. 287.

От тези данни могат да се направят следните по-важни изводи: първо, че в Личното си бележниче Васил Левски не е отбелязвал всички градове и селища, посещавани от него и помощниците му. Това се отнася не само до гр. Елена, но и до редица други градове и села, за които посещения в тях съществуват безспорни сведения. Кои са били причините, поради които Апостола не е отбелязвал подробно всички посещавани от него селища в България, не е известно. В тази насока могат да се правят само предположения; второ – обстоятелството, че пред османския съд той е премълчал посещението си в гр. Елена, както това е сторил и за редица други селища, е напълно разбираемо: като истински революционер той просто не е желаел да разкрива пред съда истинските размери на своята дейност, и още – да не излага на опасност дейците на местните комитети от различните селища на страната. Въздържаността на Апостола в това отношение направила неприятно впечатление на османския съд и той неведнъж бил подканен от него да бъде по-конкретен. Разбира се, Васил Левски не се отказал от възприетото поведение. Държанието му пред османския съд станало образец на поведение пред лицето на врага, който по-късно в годините на въоръжената антифашистка борба на българския народ вдъхновяваше не един и двама антифашистки дейци, попаднали в лапите на фашистката власт.

За разлика от Апостола, Димитър Общи се оказал доста словоохотлив. И пред следствената комисия той приявил своите качества на недисциплиниран революционер. На този негов недостатък станаха известни не само на османските власти, но и на бъдните поколения една немалка част от селищата на България, свързани с революционната дейност на Апостола.

След като посочената от Сава п. Хр. Кършовски дата на посещението на Васил Левски и Ангел Кънчев се оказва неправдоподобна, тогава изниква законният въпрос: кога всъщност е станало това посещение на апостолите в Елена? Поради противоречията, съдържащи се в съществуващите източници, категоричен отговор на този въпрос не може да се даде. Все пак налице са някои данни, които позволяват да се получи известна представа за него. От съществено значение в случая е времето на пристигането на Васил Левски и неговите помощници в Лясковец – следващия град, според Сава п. Хр. Кършовски, който те посетили. От проучванията по този въпрос се установява, че идването на Апостола в този град е станало през есента на 1871 г. – Вж. Д. Мичев, Участието на Лясковец в националноосвободителното движение. Сборник “Лясковец”, София, 1970, с. 118. В статията си “Ангел Кънчев в Търновския край” Тодорка Драганова успя да конкретизира, че посещението на тримата апостоли в този край било извършено в края на октомври и първите дни на ноември 1871 г. – Вж.: Ангел Кънчев 1850-1970, София, 1972, с. 35. Макар и не съвсем конкретни, изводите на двамата автори са категорични: Васил Левски и неговите помощници са били в Лясковец и изобщо в Търновско през есента на 1871 г., но не и през юни с.г., както това твърди Сава п. Хр. Кършовски. При това те недвусмислено изтъкват, че при тези обиколки из Търновско Апостола е бил придружаван не само от Ангел Кънчев, но и от Димитър Общи. Нежеланието на Сава п. Хр. Кършовски да спомене името на другия помощник на Апостола са дължи на две обстоятелства: че при посещението си в Елена Васил Левски е оставил Д. Общи в хана и поради дейността на последния, за която еленският поборник е узнал по-късно.

16 Ангел Кънчев (1850 – 5.ІІІ.1872 г.) – виден деец на националноосвободителното движение. Роден в гр. Трявна в занаятчийско семейство. През 1866 г. постъпил в Артилерийска школа в Белград. Поради заболяване прекъснал школата и през 1869 г. се завърнал при родителите си, които по това време се намирали в Русе. Тук се включва дейно в местното читалище “Зора” – център на революционната дейност в Русе. През 1870-1871 г. продължава образованието си в гр. Табор (Чехия). Завръщайки се в България, той става помощник на Апостола и работи заедно с него до деня на своето самоубийство. – По-подробно за живота и революционната дейност на Ангел Кънчев вж.: Ст. Великов, Ангел Кънчев. Биографичен очерк, София, 1953; Сборник “Ангел Кънчев 1850-1872”, София, 1972.

17 По това време в. “Зорница” не е излизал, а списание под същото заглавие, редактирано от Алб. Лонг.

18 Редактиран и издаван от Никола Генович в Цариград (1864-1872)

19 Излизал в Цариград от 1866 до 1872 г. под редакцията на П. Р. Славейков.

20 Сащо излизал в Цариград – от 1869 до 1873 г. под редакцията на Иван Найденов.

21 Българската част на турския вестник “Туна” – орган на главния управител на Дунавския вилает (област) – Мидхат паша, редактиран от Иван Чорапчиев и Стоил Попов.

22 Издаван в Одрин от 1866 до 1877 г.

23 Йордан хаджи Николов Бакалов – еленски чорбаджия. Бил член на Областния административен съвет в Русе, а от 1865 до 1867 г. – представител на гр. Елена в Търновския санджак. След това станал помощник на търновския мютесариф (окръжен упнавител) и пр. – Вж.: Л. Дойчев, цит. съч., с. 175.

24 Търговци на дребен добитък.

25 Овци и кози.

26 Управител на града, в смисъл на кмет.

27 Една от тогавашните четири махали на града.

28 Разсилен.

29 Много здраве.

30 Паспорт, разрешително за пътуване.

31 Условен знак, даден от Апостола на Ангел Кънчев – в смисъл да си приготви револверите. – Вж. Л. Дойчев, цит. съч., с. 175.

32 Вж. поправката на последната стр. На фототипната част.

33 Добър вечер, господа.

34 Заповядайте, седнете, господа.

35 Окръжен управител.

36 Георги Данчов (1846 – 1908 г.) – виден български художник, революционер и обществен деец.

37 Да, господа.

38 Лоши хора.

39 Един от псевдонимите на Апостола.

40 Бързо донеси две кафета на чорбаджиите.

41 За неточността на тази дата – вж.: бел. 15.

* Касабата = градът. Под тази дума в случая се разбира град Търново.

42 В случай игра на думи: баю – в смисъл на бате и Баю – лично мъжко име.

43 Уважително обръщение към Сава п. Хр. Кършовски, макар че Васил Левски бил 10 години по-голям от него.

44 Неясен израз.

45 Биографични данни за него вж.: Л. Дойчев, цит. съч., с. 175.

46 Наименование на гр. Русе през епохата на османското владичество.

47 Султанът.

48 Въжето, бесилката.

49 Мидхат паша (1822-1884 г.) – висш османски сановник. От 1864 до 1868 г. е валия (главен управител) на Дунавския вилает.

50 Дума в торба не влиза.

51 Протокол.

52 Както вече се посочи – вж.: бел. 34, по това време Мидхат паша не е бил валия на Дунавския вилает и поради това той не е могъл да иска посочените данни от търновския паша.

53 Не само редактор на в. “Дунав”, но и известен туркофил и доносчик на османските власти.

54 Също.

55 За произхода и миналото на тази фамилия вж.: Л. Дойчев, цит. съч., с. 170.

56 Това твърдение на Сава п. Хр. Кършовски е твърде неправдоподобно и се нуждае от подкрепа и от други източници.

57 Отец Мател Преображенски – Миткалото (атей Петров) (1825 или 1827-1875 г.) – активен участник в българското националноосвободително движение, книжовник. Роден в с. Ново село, Великотърновски окръг. Приел монашески сан в Преображенския манастир. През 1862 г. се включва в Първата българска легия в Белград. След разтурянето й от сръбското правителство се завърнал в България и не преустановил революционната си дейност. Станал сподвижник и близък другар на Апостола. Член на Търновския революционен комитет. По-подробно вж.: Ал. Бурмов, Отец Матей Преображенски. Материали за биография; Александър Бурмов. Избрани произведения в три тома. София, 1974, т.2; (). Маждракова-Чавдарова, Нови данни за Матей Преображенски из един новооткрит негов ръкопис от 1853 г., Известия на Държавните архиви, 1970, т.18 и др.

58 И това твърдение на автора не отговаря на действителността, тъй като по това време Апостола не е бил в България. Най-ранното негово посещение в Елена е могло да бъде по време на първата му обиколка из българските земи, предприета от декември 1868 до края на февруари 1869 г.

59 Духовник, участник в националноосвободителните борби на еленчани. – Вж.: Л. Дойчев, цит. съч., с. 175.

60 Учител, взел участие в националноосвободителните борби на еленчани. – Вж.: Л. Дойчев, цит. съч., с. 175-176.

61 Учител, участник в църковно-националната борба и в борбите на еленчани за национално освобождение. – Вж.: Л. Дойчев, цит. съч., с. 176-177.

62 Вж. Поправката на последната стр. на фототипната част.

63 Създадена по инициатива от Г. С. Раковски в Белград през 1862 г. Между другите участници в нея бил и Васил Левски.

64 Механа в Белград, в която се събирали и български революционери.

65 Ангел Кънчев не е бил подофицер в същата легия.

66 Този разказ е невероятен, тъй като по това време Васил Левски е разполагал вече с печата на Привременното правителство в България. І отделение на БРЦК.

67 Погрешно наименование на БРЦК.

68 Отново погрешно наименование на БРЦК.

69 Отново погрешно наименование на БРЦК.

70 Орган на БРЦК, излизал в Букурещ под редакцията на Любен Каравелов.

71 Автентичен текст на подобни поканително-заплашителни писма вж.: Васил Левски. Документално наследство, с. 32-33.

72 Има се предвид Никола Зурков.

73 Бележка.

74 В своя труд “Из миналото на град Елена”, кн. ІІ, п. С. Кършовски публикува това писмо с някои изменения, макар и несъществени. Това дава основание на някои автори да изразяват съмнение в автентичността и на този документ. – Вж.: Л. Дойчев, цит. съч., с. 178.

75 В своите показания пред следствената комисия Д. Общи дава друга посока на апостолите след гр. Елена. Така че и това сведение на автора е твърде съмнително.

76 Ангел Кънчев не е бил и запасен офицер. Той само е учил в Артилерийска школа. – Вж. Бел. 16.

77 Проход.

78 Горен пазар.

79 Стражница.

80 Георги Стойков Мамарчов (Буюкли) (1786 – 1846 г.) – български национален революционер, капитан от руската армия; вуйчо на Г. С. Раковски. Доброволец в Руско-турската война от 1806-1812 г. и в Отечествената война на Русия против нашествието на Наповеон в 1812-1813 г. По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. формирал български доброволчески комитет, който се сражавал на страната на руските войски. Недоволен от решенията на Одринския мир от 1829 г., направил опит да вдигне въстание в Сливенско, но срещнал съпротива от руското командуване. За проявена от него храброст по време на войната бил назначен за кмет на Силистра. В това си качество се включил в известната Велчова завера от 1835 г. След разкриване на съзаклятието бил заловен и като руски поданик не бил екзекутиран както останалите водачи на Заверата, а заточен отначало в Мала Азия, а след това и на остров Самос, където и умира.

81 Погрешно е посочена годината на Велчовата завера: не е 1836, а 1835 г.

82 Участник в националноосвободителното движение от гр. Лясковец. – По-подробно за него вж.: Д. Мичев, цит. съч., с. 98-134.

83 В твърденията на Ст. Заимов не всичко е за отхвърляне. Така например широко известен е фактът за ролята на еленските чорбаджии и тяхната борба против националноосвободителното движение.

84 Стефан Стамболов не е работил в Търновския революционен комитет по времето на Васил Левски, нито пък е бил негов председател.

85 За нежеланието на Сава поп Христов Кършовски да посочи и името на Димитър Общи заедно с това на Васил Левски и Ангел Кънчев вж.: бел. 1.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2011
2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град
2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование
2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011
2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл
2011 -> Права и задължения на учениците
2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г
2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова