Хаджи Михал в Елена няма, но има хаджи Михаил

• 
  През месец април 1868 година – заговори Левски – в калугерско расо, с отец Матей Миткалото⁵⁷ от Преображенския манастир посетихме Елена.⁵⁸ Като продавачи на разни житиета и книжки ний се помъчихме както пред чорбаджиите, тъй и пред младежите да разпродадем по някоя книга и да ги подготвим и групираме, но старите ни показаха русчушката Мидхатпашова лудница, а младежите се оказаха зависими от старите и некадърни за никаква самостоятелна работа. Дали и сега нашата цел няма да се постигне; дали и сега еленчани ще се покажат толкова хладнокръвни към светото освободително дело; дали и сега те ще се покажат толкова страхливи и несамостоятелни; дали и сега мълком ще одобряват варварския турски режим; дали и сега ще останат глухи пред стенанията и воплите на поробените ни и угнетени бащи, майки, братя и сестри; най-сетне, дали и сега няма да си подадат ръка, да се групират и сериозно да размислят както за съдбата и честта на злочестия ни, толкова трудолюбив и измъчен народ, тъй и за освобождението на милото ни и прекрасно отечество?
  
• 
  Чорбаджиите ни са добре – каза Кършовски, - тях малко ги е грижа за народа и отечеството, а младежите ни, наплашени от първите, въобще нищо не смеят да предприемат без тяхно знание и съгласие.
  
• 
  Навсякъде – проговори Кънчев – чорбаджиите са добре и не помислят за народа. И ето защо ний от тях нищо не очакваме, но от младежите, които сме тръгнали да пробуждаме от дълбокия сън.
  

Кършовски остави за малко апостолите у дома си и отиде да изпълни решението, както и да се срещне с хаджи Михаил Н. Момчилов.

Слънцето се беше вдигнало доста нависоко, светлите му и горещи въчи падаха почти перпендикулярно върху земята, сгряваха атмосферата и я правеха задушлива, когато Кършовски се завърна при апостолите и им съобщи, че всичките лица, които са в градеца и които той е намерил, с готовност са се отзовали на поканата му и са заявили, че ще присъствуват на събранието и че не се е срещнал с хаджи Михаил Н. Момчилов, понеже последният отсъствувал; заминал тази заран за гр. Търново.

Обядът бе готов. Трапезата се сложи, гостите и домашните заеха местата си около нея и започнаха да се хранят и разговарят за разни, повечето обикновени, работи от живота и миналото, които едва ли биха интересували читателя. Левски разказа също как отишъл в Сърбия, как се запознал с Георги С. Раковски, как постъпил в сформираната тогава Българския легия⁶³, как е станало бомбардирането на Белград, какво участие взела Легията, как другарят му Иван п. Хр. Кършовски, брат на домакините Сава п. Хр. Кършовски и г-жа Андоничка В. Узунова, бил ранен и как сам той го отнесъл в Српска Круне⁶⁴, дето бил превързан, и как сръбският княз Михаил и правителството му не само не устояли на обещанието си, но се показали и твърде непризнателни към Българската легия и нейните началници, които били принудени да се разотидат, а Раковски даже бил изгонен от Сърбия. В същия смисъл говори и Ангел Кънчев, който е бил подофицер в същата легия.⁶⁵ Особено интересен бе разказът на Левски за скитането му по Стара планина като знаменосец на Панайот-Хитовата чета, която действува през 1867 година.

• 
  Може би, бай Кършовски – продължи Левски, - братята ви Иван и Кръстьо, които участвуваха в тази чета, да са ви разказвали всичко това.
  
• 
  Да – отговори Кършовски, - когато бях в Румъния, те често са ми разказвали за действието на тази чета, печатът на която заедно с няколко медицински лекарства и инструменти, запазени по една чудна случайност от брат ми Иван, писар на четата, се съхраняват у мен.
  
• 
  Как, у вас ли? – запитаха почти едновременно Левски и Кънчев. – Можем ли да ги видим?
  
• 
  Как не, стига да желаете – каза Кършовски и набързо отиде в мазата, извади една чантичка, която дотогава се потайваше в някое скришно място, завърна се и я подаде на апостолите, които вече се бяха наобядвали. Последните с голямо любопитство разгледаха всички медицински инструменти, лекарства и печата, които съдържаше въпросната чантичка.
  
• 
  Всички тези неща трябва добре да се запазят – каза А. Кънчев на Кършовски, - че един ден, когато отечеството ни се освободи, те трябва да заемат видно място в бъдещия ни Народен музей.
  

• 
  - Някои от поканените идат – проговори Кършовски и се притече да ги посрещне, а апостолите, които се бяха наобядвали, се оттеглиха в първата стая, която вече беше почистена и уредена.
  

• 
  Добър ден – проговори с тих, приятен глас, с видимо задоволство и приятна усмивка дядо духовник.
  
• 
  Дал бог добро – отговориха апостолите, присрещнаха го, хванаха десницата му, която почтително поднесоха до устата си.
  

Наскоро след това пристигнаха Йордан п. Николов Костов и учителят Стоян п. Андреев Робовски.

• 
  Излишно е да повтарям защо се събрахме тука, защото това направих още днес, когато ви поканих. Прочее, вам е известна целта на нашето събрание и мен не остава нищо, освен с най-голямо задоволство да ви приветствувам с добре дошли, да ви представя на скъпите гости – организаторите на революционните комитети в поробената ни татковина, и да ви поканя съвместно с тях, до пристигането на всички поканени, да разменим мисли по предстоящото организиране на местен частен революционен комитет и да се запознаем с организацията на самите комитети и задачите на Българския централен революционен комитет.
  
• 
  Мене ми е особено приятно – проговори учителят Робовски – и се считам за крайно щастлив, дето ми се предоставя случай да се срещна с онези доблестни и самоотвержени борци, които кръстосаха отечеството ни надлъж и нашир, посяха семето на свободата, пробудиха заспалите и организираха почти във всички градове местни частни тайни революционни комитети, които пропагандират свободата и подготвят почвата за обща борба против несносното агарянско иго, и от тях да научим какви трябва да бъдат действията на бъдещия ни комитет.
  
• 
  Да – одобрително отговориха дядо духовник и присъствуващите.
  
• 
  Братя – поде живо Левски, - вий сте хора интелигентни, познавате историята на нашия нещастер и злочест народ: знаете какта някогашното му славно минало, тъй и петвековното му несносно агарянско робство. Следователно излишно би било да говоря върху него. Излишно би било тъй също да говоря за падането ни под турците, за отнетата ни свобода, нито пък да ви описвам нечутите жестокости, мъки, теглила, преследвания, изтезания, ограбвания, убийства и изнасилвания, на които от пет века е подвъргнат нашият мирен и трудолюбив народ, защото и вий сами ежедневно виждате това. Очевидно е, прочее, че за отмахването на това робство ний не можем и не трябва да се надяваме на никого, освен на собствените си сили и че най-изходният път за освобождението на милото ни отечество е пробуждането на заспалия народ; организирането на революционни комитети, с една дума – подготвянето на народа към всеобщо въстание, което да се провъзгласи тогава, когато всичко бъде добре подготвено. За осъществяването на това всички български патриоти прегърнаха тази идея и организираха Български централен таен революционен комитет в два отдела⁶⁷: І – в Букурещ, а ІІ – Ловеч. Целта му е да освободи България чрез революция морална и с оръжие, а за постигането й дозволява се всяко средство: пропаганда, печат, оръжие, огън, смърт и пр. За постигането на тази цел комитетът е упълномощил известни изпитани лица, на които е възложил мисията да обходят всички градове и по-главните села, да пропагандират идеята за освобождението ни чрез революция, да пробудят заспалия народ, да го подготвят и да организират местни частни революционни комитети. От тези хора сме и ний, прочее, ний сме упълномощени и изпратени от комитета с тази мисия. Ето ни пълномощното. – Изважда го и го слага върху валчестата маса, находяща се в средата на стаята. – Ний сме обходили по-главните градове, паланки и села на поробеното ни отечество и навсякъде не сами сме били приемани най-радушно и най-съчувствено от нашите братя, но и навсякъде сме успели да организираме мстни частно революционни комитети. Само в Елена, при първото ми идване с отец Матей Преображенски, това се ми се удаде и ние не можахме да организираме комитет. Но драго ми е, че това сега ще направим. За да се запознаете с комитетската организация и със задачата на БЦТР комитет, най-хубаво е да се прочете Уставът в наше присъствие, за да можем да дадем някои упътвания и обяснения.
  
• 
  Да – одобрително отговориха присъствуващите.
  

“Заклевам се своеволно в честта си и в отечеството си, пред бога и пред честното събрание на съзаклятията, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо, до смърт и до гроб.

Заклевам се и обещавам, какво ще работя със сичките си способности за освобождението на отечеството си България.

Заклевам се и обещавам какво, полагам за святата тази цел живот и имот.

Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и на заповедите на съзаклятния Тайний Централен Българский Комитет – съвършено мълчание и тайност на делата.

А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзаклятие, което има длъжност да ме брани и право да ме съди”

няколко екземпляра от брошурката “Български глас”, издадена от Българския революционен таен комитет през 1870 година⁶⁹, напечатана вероятно от Любен-Каравеловата печатница в Букурещ, но по всяка вероятност за прикриване седалището на комитета на корицата и на първия лист е написано: Женева, няколко броя от вестник “Свобода”⁷⁰ и няколко поканително-заплашителни писма, издадени по искане на Левски от същия комитет.

• 
  - Тези писма – проговориха апостолите Левски и Кънчев почти едновременно – са предназначени за чорбаджиите и оглашените.
  

“Секи въобще българин иска днес своето добро и желае да се освободи от агарянското робство, следователно и вие, ако сте само българин и честен човек и желаете доброто на отечеството си, трябва да се предадете с всичкото си сърце и душа на народното дело и да покажете, че сте достоен син на България и свободолюбив човек. Повтаряме, ако сте вие родолюбец, християнин и мъж, то трябва да изпълните долууказаните наши и на сичка България желания, а ако ли не, то честните и родолюбиви българи ще ви прокълнат и твърде скоро ще ви изпроводят при... Сещайте се! Предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки ще да висят на едно дърво с нашите неприятели – страшно ще бъде народното отмъщение! Който днес не желае да бъде свободен, той не е българин и не е човек! И така, вие сте свободни да изберете за себе си път и да вървите по него, т.е. или с нази и народа, или с турските джелати и кръвопийци. Побързайте да запишете името си на страниците исторически със златни или черни думи и постарайте се да явите по-скоро: черно робство ли искате, или златна свобода.

Нашите желания са вам известни, но ние пак трябва да ви ги повторим. Ние желаем да се освободим изпод турското иго и да бъдем хора. Пригответе се и вие и очаквайте оная минута, която твърде скоро ще удари. Но за да извършиме това велико дело, нам са потребни две неща: хора и пари. Хора ние имаме, а пари нямаме; но с божията помощ ще найдем твърде скоро и тях. Нашият главен народен комитет е избрал нас да съберем потребните за нашето освобождение пари и ние ще ги съберем. А отде? – Ние ще да ги съберем оттам, отдето са ги събрали и другите народности, т.е. от самия народ. И тъй, ние предлагаме и вам да пожертвувате веднъж за сякога щото можете и колкото можете. Секиму из вас ще бъде даден билет от българското привременно правителство; а това правителство ще да отговаря за дадената му сума пред народа, т.е. пред Българския народни революционни комитет, който така също ще да отговаря пред бъдещото българско свободно правителство. Привременното Българско правителство ще държи подробни сметки отдека колко е земало, дека ги е употребило, колко българи са погинали, как са погинали и пр., и пр. Щастливи са ония наши народолюбци, които повдигнат ръка за своята свобода – техните имена ще да се славят вечно, а страшливите, изедниците и хладнокръвните ще бъдат проклети вовеки веков. Който е българин и го е българка родива, и който не иска да бъде турски роб, той трябва да жертвува всичко, за да може после да добие много. “Да продадеме имането си, да заложиме жените и децата си и да откупим отечеството си”, рекъл е Минин.

Господине! Ние искаме да ви кажем много, но засега стига и толкова – от вас самите зависи да притурите това, щото ние не сме изказали.

Вам ще да се покаже чудно нашето предложение, защото то ще дойде ненадейно до вас; но за чудене време не остава – историята нас не ще да чака да се чудиме. Сичко това вие трябва да държите тайно – и вашите най-ближни приятели не трябва нищо да знаят. Вие трябва да отговаряте сами за себе си. Гледайте да не кажете после: “Аз исках да помогна, но нямаше отде да се науча навярно кому да дам и как да дам”. Ние имаме хора насякъде и познаваме секиго от вас, познаваме състоянието ви и даже дъха ви, следователно ние ще да намерим възможност да ви явиме... Но вие можете да кажете: “Нямаме пари!” – Земете назаем, продайте стока, заложете къщата си и дайте първия си дълг на отечеството, на свободата и на бога! Който помогне с щото и да е, той ще да има от нас, освен гореказания билет, един знак, а тоя знак ще бъде неговото спасение. Когато нашите юнаци станат под байряк (а това ще да бъде твърде скоро), то тежко томува, който им не покаже билета и знака си! Който не приеме участие в нашето народно движение, той ще да се счита за предател и за неприятел на народа ни и ще да си разплати за греховете си, а фамилията му ще да бъде укорена пред света. Повтаряме, ако дадете доброволно, щото сте длъжни да дадете, то ще бъдете честити и заедно с вашето домочадие ще бъдете под нашата защита чак до онзи ден... А ако постъпите с нас варварски, т.е. ако предадете писмото ни или човека ни, когото ви пращаме да се разберете, ако изнесете навън нашите желания и ги разкажете на някои наши български изроди, или ако търсите причина, за да не дадете това, що искаме от вас, с една дума, ако злоупотребите нашето доверие, то страшно ще да ви се отмъсти. Земете си на ума, че ония мъже, които стоят като главатари на народното движение и които съставляват временното правителство, не се боят вече от никого и решили са се да вървят напред, без да се обръщат назад. Ние не се боим вече нито от турското беззаконие, нито от турските “мекерета”! Сичките турски мъки, бесилници, пращания в Диарбекир и пр. са пред окото на българските юнаци нищо. Секи юнак има своето предначертание в главата си, а народният комитет и привременното правителство ще да предварят сяко зло и ще да награждават сяко добро. На нашето чело е написано: “чиста свобода или юнашка смърт”.

Решавайте се сега по-скоро да ни кажете: “с нази ли сте”, или “против нас”, защото хиляди юнаци очакват отговора ви.

Град (?) 1871 г. Марта 10

І Отд. от Б. Р. Ц. К.

Привременното правител. В България.⁷¹
След като Робовски свърши прочитането на писмото, тишината, която до това време царуваше, веднага се наруши от одобрителните гласове на присъствуващите. Левски накратко каза за кои е предназначено това писмо и каква цел се е гонила с написването му.

• 
  Ний – поде Кънчев – никого насилствено не принуждаваме да бъде наш поддържател, да ни помага материално или пък слепешката да върви след нас, защото делото, на което ний служим, на което сме се посветили и за което сме готови да пожертвуваме живота си, е свято и от грамадна важност, нему трябва да служат само онези, които са проникнати или се проникнат от идеята за освобождението ни, които са българи и в жилите на които тече чиста българска кръв, които искрено са почувствували или почувствуват необходимата нужда от свалянето на несносното агарянско робство, които искрено и сърдечно последват примера на всички български патриоти и са готови с оръжие в ръка, когато настане часът и се даде знакът, да извикат “свобода или смърт”, да въстанат, разкъсат петстотингодишните вериги и освободят прекрасното ни отечество. Но не тъй постъпваме и не тъй би трябвало да постъпваме с всички онези, които съзнават всичко това, но поставят личния си интерес и рахатлък по-горе от общия и не само не помагат на делото, но и за да запазят достлука си с агите, стараят се дя му пречат. Такъв сорт хора са чорбаджиите, някои богаташи и някои изроди. За тях е предназначено прочетеното писмо, та, ако то не ги вразуми да престанат да пречат на делото и ако им е възможно, не му се притекат на помощ, то ще се прибегне до други мерки.
  

По предложението на Кършовски с прочитането на Устава бе натоварен пак учителят Стоян П. Н. Робовски. Последният взе от Левски Устава и най-първо прочете следната

на

Българския Революцион. Централ. Комитет

2) За да бъде изпълнена тая цел, дозволява се сяко средство: пропаганда, печат, оръжие, огън, смърт и пр.

3) Ние, българите, желаеме да живеем със сичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и черногорците, които съчувствуват на нашите стремления, и с румъните, с които нашата съдба е тясно свързана, и желаеме да съставим с тях федерация из свободни земи.

4) Ние желаеме, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т.е. съобразно с нравите, обичаите и характера на българския народ, а ония земи, които са населени с румъни, със сърби, с черногорци и с гърци, да се управляват съобразно характера на румънския, сръбския, черногорския и гръцкия народ.

5) Нека сяка народност, както секи човек, уварди своята свобода и да се управлява по своята собствена воля. Ние не желаеме чуждото, т.е. онова, щото не е наше, но не желаеме да дадеме и другиму своето.

6) Ние нямаме претенции за исторически права и затова оставяме на самия народ да реши своята съдба и да яви с кой отдел на съюза желае да се присъедини: със сръбския ли, с българския ли, с румънския ли, или с гръцкия – следователно у нас не мога и да бъдат въпроси за границите.

7) Ние желаеме за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човеческа, и затова желаеме такава съща свобода и на нашите приятели и съседи. Ние не желаеме да владееме над другиго и затова не дозволяваме да ни владеят и другите.

8) Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел, и ще ги преследуваме насякъде и сякога.

9) Ние принимаваме и гърците в числото на нашите приятели и съюзници, ако само те се откажат от своите досегашни панелинистически цели и от своите исторически претенции.

10) Ние не въставаме против турския народ, а против турското правителство и против ония турци, които го подкретяват и братя. С една дума, ние считаме за приятели сичките народи и народности, които съчувствуват на нашето свещено и честно дело, без да гледаме на вяра и на народност.

• 
  Идват някои от поканените.
  

• 
  Поканените попове пратили клисаря Зурето⁷² да ми съобщи, че не можели да дойдат у дома, защото заминали за колибите да опяват някой си умрял; щели да се завърнат довечера. По същия Никифор поп Константинов изпратил една посулка.⁷³ Да ви я прочета. – Чете
  

Мен с даскалите не очаквай на ЗЕФЕТЯ. Настоятелите са тука. Довечера идваме.

Елена, четвъртък, 10 юний 1871.

Ваш: Н. П. Константинов”.⁷⁴

• 
  Дали са в училището – запита Робовски – и кои са?
  
• 
  Не зная – отговори Кършовски. – Клисарят ми каза: “Даскал Никифор ме видя и ми даде да донеса тази посулка”. За подробности не го запитах.
  
• 
  Щом всички поканени не могат да дойдат – каза Кънчев, - какво мислите да правим?
  
• 
  Да довършим започнатата работа – каза Кършовски – и да организираме комитета.
  
• 
  Не – обади се дядо духовник, - по-хубаво е да отложим събранието за довечера.
  
• 
  Да – поде Робовски, - и аз съм на същото мнение. Довечера ще можем да се съберем всички.
  
• 
  Струва ми се – каза Костов, - че по-хубаво е сега да направим това.
  
• 
  Разбира се – каза дядо духовник, - но ако можем покани още няколко души; но това едва ли бихме могли да направим, защото работата е сериозна и тя не може и не трябва да бъде открита, освен на хора разбрани и изпитани.
  
• 
  Да – отговориха почти всички.
  
• 
  Тогава – продължи същият – най-хубавото и най-разумното е да отложим работата си за довечера. Тогава можем да се съберем пак тука или у мене в метоха.
  
• 
  Да – каза апостолът Левски, - това е най-доброто и аз бих бил съгласен, но ний не можем остана, а след малко трябва да заминем. Тази вечер непременно трябва да пристигнем в Лясковец и да присъствуваме на събранието, което има да решава важни въпроси.⁷⁵ Ний се радваме и скърбим. Радваме се, задето вий се отзовахте тъй съчувствено на поканата ни и толкова залягате за образуването на комитета; скърбим, задето обстоятелствата тъй се сложиха, че всички поканени не можаха да присъствуват в днешното събрание и че нам не ни е възможно да присъствуваме в довечершното събрание. Вместо да организираме сега комитета, не би ли било по-добре вий засега да се нагърбите с мисията да пропагандирате и популяризирате идеята за свободата, да пробуждате и свесвявате заспалите си съграждани и да ги приготвяте за членове на бъдещия комитет и вместо довечера, събранието да се състои, когато ний дойдем пак в Елена. Аз вярвам, че не след дълго време ний ще ви посетим пак.
  

След това, по предложението на дядо духовник, Робовски продължи и довърши четенето на Устава; ние не го поместваме, понеже той е вече напечатан в няколко съчинения по нашите въстанически движения.

• 
  Братя – проговори Левски, - вий чухте какво гласи Уставът; вий узнахте и целта на Българския централен таен революционен комитет и средствата, чрез които тя ще се постигне. След това, мисля, са излишни всякакви други обяснения и упътвания и вам не остава, освен да продължите и изпълните мисията, с която се нагърбвате. Прочее, ний ви пожелаваме добър успех, предпазливо действуване и голяма тайна в предначенатото свято дело.
  

Няколко минути след разотиването на присъствуващите апостолите на свободата и Кършовски се упътиха към конусообразния баир, наречен “Калето”, който се издига над Елена и от който се вижда цялата котловина, в която е разположен градецът. Тук Ангел Кънчев, като запасен офицер⁷⁶, направи няколко топографически снимки и бележки на околностите, разгледаха градеца и се завърнаха вкъщи, приготвиха се за път, взеха сбогом с г-жа Андоничка В. Узунова и съпроводени от Кършовски, се упътиха за хана на дядо Лазар Стойчевчето. Очаквайки приготвянето на конете, Левски тихо каза:

• 
  Бай Кършовски, благодарим за приема. Когато пишеш на брат си Иван, не забравяй да му съобщиш, че Кънчев и аз сме посетили родния му град и дом. Ако ние отидем при него по-рано, няма да забравим да му се похвалим.
  
• 
  Кога възнамерявате да дойдете в Елена? – попита Кършовски.
  
• 
  Положително не мога да кажа, но по всяка вероятност след завръщането ни от Румъния, дето скоро ще отидем.
  

Конете на нашите търговци-джелепчии се движеха още по дългата калдаръмена улица на Еловската махала, когато Сали чауш на кон, придружен от един конен заптия, ги настигна. Той позна търговците и доста вежливо и любезно ги поздрави. Апостолите, изненадани от това ненадейно настигане на полицейските служещи, още по-любезно и по-учтиво отговориха на поздрава, а като се спогледаха, хиляди мисли и предположения минаха през главите им, но с голямо спокойствие продължиха пътя си.

• 
  За Търново ли отивате? – вежливо запита Сали чауш.
  
• 
  Не – отговори Левски, - отиваме на Сърт-пазар⁷⁸ в Горна Оряховица.
  
• 
  Ние отиваме за Търново – каза същият чауш, - значи до манастира ще пътуваме заедно.
  

Когато четиримата спътници и събеседници стигнаха до беклемето⁷⁹, находящо се на местността “Дятка”, близо до каменния мост, сред боаза, и слязоха да поразведат конете си, излязоха от беклемето да ги посрещнат пазачите, които доста учтиво ги поздравиха и поканиха да седнат и си починат. На търговците тази покана не се понрави и те подпредлог, че много бързат и че не трябва да се бавят, се помъчиха да се отърват и продължат сами пътя си, но това не им се удаде, защото не можаха да откажат на любезните настоявания на Сали чауш и на другарите му. Един от пазачите пое да разведе конете им, а те поседнаха пред беклемето и веднага им се поднесе по едно кафе и ракия.

След малка почивка четворицата пътници се качиха на конете, взеха сбогом с любезните пазачи и продължиха пътя си, като весело се разговаряха.

Слънцето вече отдавна беше се скрило зад хоризонта, а дневната горещина значително намаляла, когато нашите пътници стигнаха пред хубаво изографисаната порта на Капиновския манастир “Св. Никола”, в който Мамарчев⁸⁰ още през 1863 година⁸¹ бил приготвил всичко за въстание, и любезно се разделиха.

Полицейските служещи заминаха за Търново, а нашите търговци, под предлог да видят дали има някой добитък за продан, влязоха в манастира. С кого са се срещали и какво са направили, не може да се узнае, макар и за тази цел нарочно да посетихме манастира “Св. Никола”, находящ се в началото на Еленския боаз, на самото шосе, което води от Търново за Елена, защото тогавашният игумен, отец хаджи Серафим, не е вече между живите, сегашният – архимандрит отец Стефан, тогава не е бил там. А от калугерите стари са само отец Йосиф и отец Рафаил. Първият познава Левски и отец Матей Преображенски и няколко пъти се срещал с тях в Търново и Преображенския манастир, но през 1871 година той бил калугер в Плаковския манастир “Св. Илия”. Вторият е единственият от калугерите, които по това времеса били там, другите са измрели или преместени в други манастири. Изглежда, че той тогава е бил прост служащ, далеч от народните ни движения, и че подобни тайни не му са поверявани.

Колко време са се бавили там, също не се знае; знае се само, че в същия ден – четвъртък, доста късничко вечерта апостолите Левски и Кънчев благополучно са пристигнали у Марин Станчев Сидеря в Лясковец, че са взели участие в събранието, което нея нощ заседавало, и че следващия ден – петък, 11 юни, са прекарали там, заети с преглеждането и уреждането на комитетските дела.

* * *

Мнозина прегърнаха тази идея, прегърна я и чорбаджията хаджи Михаил Н. Момчилов. Последният действително е съчувствувал на революционното освободително дели е следствие на едно поканително-заплашително писмо, което той получил или случайно му попаднало в ръцете, пожелал да даде лептата си, съобщил това в комитета и замолил да му пратели вярно лице да я получи. Това той, след няколко срещи с Кършовски, като узнал, че нему са известни както комитетските работи, тъй и неговото желание и съобщение, му разкрил. Но когато Кършовски му съобщил, че апостолите Левски и Кънчев са идвали в Елена, че една вечер са били викани в конака от всички чорбаджии и мюдюрина за преглеждане на тескеретата им, че са пожелали да се срещнат с него и че той го дирил, но не го намерил, защото него ден бил заминал за Търново, той си спомнил за конашките гости – търговци-джелепчии, и крайно съжалил, задето не можал да се срещне с тях. Но той изказал горещо желание, когато те се завърнат, не само да се срещне с тях и да даде лептата си, но и да вземе най-живо участие в организирането на комитета. Това негово желание Кършовски своевременно го съобщи в комитета. И тъй всички посветени в тази тайна с нетърпение очакваха завръщането в Елена на Левски и Кънчев, за да се извърши съзаклятието и да се учреди толкова желаният комитет. Обаче обстоятелствата по-после тъй неблагоприятно се сложиха за комитетската организация със самоубийството на Ангел Кънчев, извършено в Русчушката скеля на 5 март 1872 година, с Арабаконашкото приключение, извършено на 20 септември с. г. и с предаването на най-главния революционер и организатор на всички комитети – Васил Левски, направено от един божи служител в ерно расо – касиера на Ловчанския комитет поп Кръстьо, хващането му в Къкринското ханче на 27 декември 1872 година и обесването му в София на 6 февруари 1873 година, щото надеждите и очакванията на еленчани останаха напразни.

След всичко това нам се виждат странни следващите редове, които заимствуваме от стр. 22 на “Миналото” от Стоян Заимов, книжка втора:

“Града Търново, по комитетската администрация, е също център, към когото са присъедиени градищата и селата, които составляваха неговото окръжие: Габрово, Трявна, Лясковец, Дряново, Горна и Долна Оряховица плюс Свищов и Русе; само Елена не беше в числото на участвуващите градове, защото когато Левски и Ангел Кънчев се явили в това чорбаджийско градче, не само че им отказали в участие за устрояванията на местен Р. Комитет, но и предали на правителството, за което без малко Левски и Кънчев щели да паднат ва ръцете на турската полиция. За тази постъпка на еленчани Левски предложил в едно от заседанията на Търновския комитет да се изгори Елена с нейните нерязани турци, но решението на Търновския комитет си остана само гола дума, защото обстоятелствата се сложиха доволно неприятно въобще за тайното политическо дело, понеже Ангел Кънчев се самоуби в Русе 1872 год., 5 марта”.⁸²

Ний не знаем отгде г-н Стоян Заимов е черпил сведения за пребиваването на апостолите в Елена и е написал горните редове, но с положителност утвърждаваме: 1) че еленчани не са предавали Левски и Кънчев на правителството. Действително, те са викани в конака същата вечер, когато са пристигнали в Елена, но това е направено не вследствие на някакво предателство, защото тогава никой не е знаел, че Левски и Кънчев са пристигнали, и следователно никой не е можел да ги предаде, но, от една страна – да се удовлетвори любопитството на някои чорбаджии да видят кои са тези търговци и с каква търговия се занимават, а, от друга – мюдюринът да изпълни предписанието на търновския паша да им прегледа пътните тескерета и 2) че Левски и Кънчев са останали много доволни от пребиваването си в Елена, а следователно Левски не е предлагал на Търновския комитет да решава изгарянето на Елена с нейните нерязани турци.⁸³

Ний се заинтересувахме да узнаем дали действително Търновският т.р. комитет е вземал някакво решение относно еленчани и за тази цел се обърнахме към бивщия му председател Стефан Н. Стамболов⁸⁴, членовете му Христо Иванов и др., които ни кзаха, че никога Търновският комитет по предложение на Левски или другиго не е решавал да се изгори Елена.

Г-н Г. Димитров в книгата си “Княжество България”, част ІІ, на стр. 348 споменава, че когато Левски и Кънчев ходили в Елена, с тях бил и Димитър Общи. Това не е вярно.⁸⁵

В заключение ще кажем, че еленчани, които безспорно най-много са спомогнали за свестяването и пробуждането на нашия народ в духовно отношение, не са останали назад и в революционно отношение.