Лекар с оценка 3 е абсурд, ще лекува за тройка

Лекар с оценка 3 е абсурд, ще лекува за тройка

- Имахме деца в доста тежко състояние, макар като цяло епидемията да не беше от мащабните. Но през последните години във всички направления случаите стават по-тежки. Плевропневмониите, които преди се повлияваха основно с антибиотици, днес в много случаи налагат хирургическо лечение. Вродените аномалии са все по-сериозни и изискват сложни операции и много прецизна анестезия. Под 3 г. упойките не се отразяват благоприятно на нервно-психическото развитие и когато можем, поне при диагностиката им го спестяваме с "магия". Днес например импровизирах приказка за космически кораб пред дете по време на изследване със скенер и му спестихме анестезия. Децата са спокойни или се тревожат според поведението край тях. Ако имаш очи да наблюдаваш, клиниката е училище за отношенията родители - деца.

- О, да. И още по-мъдра баба. Детето е създадено да бъде щастливо, ние го правим нещастно, като се държим с него като с голям страдалец.

Малкото дете се фиксира върху проблема за 5 мин, обикновено родителите го връщат към него и неволно затрудняват лечението.

- Вашата специалност залага един от най-високите рискове за професионално изпепеляване, как се устоява?

- Въпреки че уча всички да не "пренасят" пациентите си вкъщи, очевидно на подсъзнателно равнище всички носим постоянно работата си с нас. Като мярка срещу бърнаут направихме психологически курс в клиниката и лекторите ни убедиха, че човек прегаря по-трудно, когато поддържа баланс между трите свята: работа, семейство и хоби. Непълно ли е някое от "кълбетата", се появява проблем.

- Всички, при които независимо дали от непознаване на нещо, което е трябвало да се знае, или защото лекарят е бил преуморен и не е мислил за възможните проблеми, лошото се е случило. За съжаление, през последната година имаше и ответници по предишни дела, което Показва, че станалото не ги е променило, не са се почувствали в грешка. Обикновено съм експерт по дела, в които случилото се е окончателно, не може да се поправи. Не е редно да цитирам случаи, но още от студентка съм била потресена, че медицина може да се упражнява с бележки като 3 и 4. Не бих желала да бъда лекувана за 3 и 4. В нашата специалност трябва да има само високи оценки. Който не е научил поне за 5, се явява, докато се подготви. Какво означава да лекуваш някого за тройка?!

- Ако не съм удовлетворена, специализантите ми се явяват отново. Но те знаят изискванията ми, на 2 седмици се подготвят по изпитен въпрос, който трябва да развият така, че да отговорят на познанията ми, като виждат, че и аз се подготвям заедно с тях. Важно е да си справедлив и да си откровен - не само с учениците, а и с останалите колеги, които ръководиш, иначе се възцарява недоверие и възможността да се случат лоши неща расте. Не вярвам в приятелства, които се основават на професионални компромиси. В Клиниката по детска анестезиология и реанимация стандартите са със статут "конституция"

- Не се различават от утвърдените правила. Днес има нови технологии, които дават повече сигурност на лекаря и на пациента, но независимо дали ни харесват, или не, задължително се спазват съществуващите към момента норми за работа. Когато още нямаше стандарти у нас, направих няколко специализации при колеги в Мюнхен и в детската болница на Филаделфия, една от водещите в САЩ, и имах възможност да "купя" начина на организация на работата. И започнахме да работим така, че всеки ден да сме изпълнили 100% това, което е трябвало да се направи, без компромиси за сигурността на лекаря. Поставям го като приоритет, защото пациентът е веднъж в операционната, а анестезиологът всеки ден осигурява по няколко анестезии. Усилията за сигурността му започват още преди операцията. Не е случайна максимата: който добре разпитва, добре лекува

Предварителният разговор е важен за адекватното поведение в хирургичната зала и ако се наложи - за лечението в реанимацията, където правилата за работа се увеличават 100-кратно, но те пазят лекаря.

- Имате ли проблем с кадрите при толкова строг ред?

- Напротив, колегите са пристрастени към това място за работа. Знаят, че благодарение на спазването на стандарта са защитени от необосновани претенции, знаят, че професионалните критерии ги застраховат от натиск на колеги от други специалности.

- Например да види пациента си на операционната маса или 10 минути преди това, защото не е насочен да дойде за консултация поне 1 ден предварително. Хирургът извършва операцията, но по време на пълната упойка анестезиологът отговаря за цялостното му здраве.

- По-стандарт най-малкият срок за това е 1 ден предварително, а препоръчителният -седмица. Но не се случва навсякъде. Обяснението е просто: човек отива с конкретно страдание при хирурга и той не се интересува от другите му здравословни проблеми, които обаче са важни за анестезията. Ако анестезиологът не знае, че човекът има например диабет, астма, сърдечни проблеми и т.н., не може да планира оптимално работата си. Ангажимент на хирурга е да каже на пациента, че трябва да се срещне предварително с анестезиолога си. При нас не може да се случи пациент, който не е видян от анестезиолог поне 24 часа преди това, да влезе за операция.

- След дипломирането 1 г. бях по разпределение в противотуберкулозна болница в Перник, но бях влюбена в имунологията и започнах такава работа в София. А се оказа, че не отговаря дори на темперамента ми - не съм лекар, който може да работи зад бюро, в ежедневната ми практика трябва да има действие. И си намерих точното място - 3 г. след завършването вече бях редовен аспирант в "Пирогов". Ако трябва да започна кариерата си отначало, изборът ще е същият.

- Никакъв страх, само голяма възбуда. Съветът ми към млади колеги, които се насочват към хирургия или анестезиология, е да се отдръпнат, ако усетят дори най-малък страх

Тези специалности не може да се практикуват с боязън. В анестезиологията е необходимо вземането на голям брой отговорни решения, при това бързо, и е задължително да си уверен, няма начин да си екзактен, в това, което правиш, ако не си решителен.

- Това предполага ли мъжки черти в характера?

- Анестезиологията е феминизирана, без това да се отразява на резултата, но в хирургията у нас преобладават мъжете. Нямам обяснение защо, след като жените са много по-смели и по-склонни към разумни компромиси, което е важно в интензивните специалности. Жените са и по-издръжливи на стрес, може би е свързано със страданието, което познават, когато дават живот, и което слава богу, забравят, за да родят още деца. Хирургията се смята за мъжка професия дори от чисто сексистки съображения, че жената трябва да си е повече вкъщи при децата, да не дежури нощем, да има време за домакинството. Жените обаче в цял свят навлизат мощно и в хирургията. Въпреки че не са лесни съжителствата, в които жената практикува инвазивна специалност.

- В професионален план отдавна не чувствам нерешителност. В последните години ме обзема колебание накъде да насоча децата, които идват с желанието да специализират анестезиология и интензивно лечение. След толкова години работа за месец мога да кажа ще се получи ли при даден човек, или трябва да бъде насочен към друга специалност. Анестезиологията изисква изключителна отдаденост и готовност за учене, поради граничната й роля трябва да си подготвен в почти всички други медицински области. Не е за всеки. Да, с много усилия вероятно ще можеш да работиш анестезиология, но това ще ти струва толкова, че ще разруши живота ти, защото професията отнема всичките ти сили. Голям късмет е да имаш ръководител, който може навреме да прецени, че не си за тази работа. Колкото и да ти стане болно, е по-добре за теб самия да се насочиш към нещо друго. Може да звучи странно, но след няколко години получавам благодарности за съвета.

- Неприемането на ниската оценка най-често се дължи на родителите. Поколения наред не сме били подготвяни за истинския живот, най-често от желание да ни бъдат спестени огорчения. Моето поколение и това след мен не са готови да разсъждават реалистично за проблемите в професията, взаимоотношенията, семейството. Ако сме имали родители, които не са прикривали проблемите, вероятно сме щели да сме по-подготвени за реалния живот.

- Определено, вероятно защото техните родители Са гневното поколение, което започна промените и не им спести реалните проблеми, публичните прояви, негативните реакции на обществото и средата. Това е поколение на по-борбени млади хора, които не са готови да бъдат прегазени от нещо, наречено идея

С нас не беше така, но това е изключително изхабяващо. Отделно анестезиолозите са сред най-застрашените от професионално прегаряне медицински специалисти.

- Вие усещате ли въгленчета?

- През последните 2-3 г. виждам, че не мога да оставя настрана проблемите на моята лекарска общност. Това, което обикновено води до прегаряне, са съдбите на пациентите, но за мен по-важно е как те се пречупват през съдбите и мислите на учениците ми, на специализантите. Често виждам тези деца разочаровани, колебаещи се дали да останат в страната, защото не очакват това, което искат, да се случи. Сблъсквам се с проблеми, които не са в моя власт да разреша. Това носи особен вид умора, която преди не съм усещала въпреки големия екип, на който съм ръководител от 1996 г.

- Остава горчилка. Здравният симптом е, че не мога за заспивам преди 12,1, 2 часа -знак, че вътрешното напрежение е повишено. За щастие, още никой не се е оплакал, че съм загубила емпатията или че съм раздразнителна, значи постигам баланс. Но огорчението от неслучващите се неща наистина се трупа и носи разочарование.

***

Проф. д-р Надежда Гаврилова, дм, е началник на Клиниката по детска анестезиология и интензивно лечение в "Пирогов", национален консултант по специалността.

Завършила е медицина в София. Има 2 специалности - по анестезиология и интензивно лечение и по спешна медицина. Специализирала е в Германия и САЩ.

В клиниката, която ръководи, изтъкват професионализма и перфекционизма й, в личен план лекарите ценят, че е справедлива. Помежду си младите я наричат мастър като признателност за постоянството и усилията, с които създава школа в специалността. Един от специализантите казва, че в предишния си живот със сигурност е била спасител - "на души или на хора". Спечелила е без изключение доверието на хирурзите. Дори да спорят кога да оперират - на мига или по-късно, винаги стигат до решение в интерес на пациента. Известни хирурзи казват, че се чувстват сигурни като в себе си, когато тя води анестезията. Един от тях изтъква, че проф. Гаврилова е емблема на рядко срещащи се професионализъм и колегиалност - не само създава спокойствие и комфорт на хирурга да си свърши добре работата, понякога и с неудобства за нея самата, а учи на това и специализантите.

В клиниката има хумористична рисунка, на която анестезиологът в операционната е с 10 ръце, мобилна на 360° шия, малък стомах и голям пикочен мехур - понятно защо, 3 очи за следене на основните апарати, няколко "системи" за анализ в мозъка, глухо ляво ухо и свръхчувствително откъм пациента, постоянна усмивка, ролер за бързо придвижване на единия крак и шпора на другия - за стимулиране на спешност. Приликата е голяма, казва националният консултант.

Годишно екипът осигурява анестезия за 3500-4500 деца и се грижи в реанимацията за 450-550 в тежко състояние. Сред най-драматичните случаи, поемани от проф. Гаврилова, е дете, закарано в болницата със спряло сърце - по стандарт не подлежи на реанимиране, но тя приема предизвикателството да опита и успява. Подобни "чудеса" се случват и с няколко деца в продължителна кома, които се събуждат.