Б и б л и я Стар завет

04O 20 19 А израилтяните пак му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.

04O 20 20 А той пак отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.

04O 20 21 Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.

04O 20 22 И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.

04O 20 23 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:

04O 20 24 Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Му при водата на Мерива.

04O 20 25 Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;

04O 20 26 и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере при людете си и ще умре там.

04O 20 27 И Моисей стори, според както Господ заповяда ; те се качиха на планината Ор пред очите на цалото общество.

04O 20 28 И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на върха на планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.

04O 20 29 И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.

04O 21 1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.

04O 21 2 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

04O 21 3 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото се нарече Хорма*.

04O 21 4 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.

04O 21 5 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

04O 21 6 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.

04O 21 7 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.

04O 21 8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

04O 21 9 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

04O 21 10 Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

04O 21 11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

04O 21 12 От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

04O 21 13 От там отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

04O 21 14 За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,

04O 21 15 И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.

04O 21 16 А от там дойдоха при Вир*. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.

04O 21 17 Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;

04O 21 18 Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез заповедта на законодателя; с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,

04O 21 19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

04O 21 20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон+.

04O 21 21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

04O 21 22 Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не ще да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.

04O 21 23 А Сион не пусна Израиля да мина през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.

04O 21 24 Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.

04O 21 25 Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

04O 21 26 Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

04O 21 27 За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;

04O 21 28 Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.

04O 21 29 Горко ти Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.

04O 21 30 Ние го застреляхме Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която се простира до Медева.

04O 21 31 Така Израил се засели в земята на Аморейците.

04O 21 32 После Моисей изпрати човеци да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

04O 21 33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

04O 21 34 Но Господ рече на Моисея: Не бой се от Него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

04O 21 35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.

04O 22 1 Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък* Иордан, срещу Ерихон.

04O 22 2 А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

04O 22 3 И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

04O 22 4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

04O 22 5 изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката Евфрат , в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;

04O 22 6 Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благословиш, е благословен, а когото прокълнеш е проклет.

04O 22 7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

04O 22 8 А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

04O 22 9 И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

04O 22 10 И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат :

04O 22 11 Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

04O 22 12 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

04O 22 13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказа да ме пусне да дойда с вас.

04O 22 14 Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказа да дойде с нас.

04O 22 15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

04O 22 16 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

04O 22 17 защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

04O 22 18 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

04O 22 19 За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

04O 22 20 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

04O 22 21 За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

04O 22 22 Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама , за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

04O 22 23 И понеже ослицата видя, че ангелът Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

04O 22 24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя .

04O 22 25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

04O 22 26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да си отбие ни надясно ни наляво.

04O 22 27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

04O 22 28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

04O 22 29 А Валаам рече на ослицата: Защо се подигна с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

04O 22 30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

04O 22 31 Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

04O 22 32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

04O 22 33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

04O 22 34 Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

04O 22 35 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

04O 22 36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град разположен там , гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

04O 22 37 Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

04O 22 38 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

04O 22 39 И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

04O 22 40 И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати от тях и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

04O 22 41 А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете до крайната им част.

04O 23 1 Тогава Валаам каза на Валака: Издигни тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.

04O 23 2 И Валак стори, както рече Валаам; и Валак и Валаам принесоха по юнец и овен на всеки жертвеник.

04O 23 3 После Валаам рече на Валака: Застани близо при всеизгарянето си, и аз ще отида; може би да дойде Господ да ме посрещне; а каквото ми яви ще ти кажа. И отиде на гола височина.

04O 23 4 И Бог срещна Валаама; а Валаам му рече: Приготвих седемте жертвеника, и принесох по юнец и овен на всеки жертвеник.

04O 23 5 И Господ тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака и според тоя дума говори.

04O 23 6 Върни се, прочее, при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, той и всичките моавски първенци.

04O 23 7 Тогава почна беседата си, казвайки: - Валак ме доведе от Арам, Моавският цар от източните планини, и каза ми : Дойди, прокълни ми Якова, И дойди, хвърли презрение върху Израиля.

04O 23 8 Как да прокълна, когато Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля?

04O 23 9 Защото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, които ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.

04O 23 10 Кой може да преброи пясъка Яковов, Или да изчисли четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните!

04O 23 11 Тогава Валак рече на Валаама: Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, ти напълно си ги благословил!

04O 23 12 А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ туря в устата ми?

04O 23 13 Тогава Валак му рече: Дойди, моля, с мене на друго място, от гдето ще ги видиш; само крайната им част ще видиш а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там.

04O 23 14 И тъй, доведе го на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

04O 23 15 Тогава Валаам рече на Валака: Застани тука при всеизгарянето си, а аз ще срещна Господа там.

04O 23 16 И Господ срещна Валаама, тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака и според тая дума говори.

04O 23 17 Той, прочее, дойде при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, и моавските първенци с него. И Валак му рече: Що говори Господ?

04O 23 18 Тогава той почна притчата си, казвайки: - Стани, Валаче, та слушай; Дай ми ухо, ти сине Сепфоров!

04O 23 19 Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го тури в действие?

04O 23 20 Ето, аз получих заповед да благославям; И Той като благослови, аз не мога да го отменя.

04O 23 21 Не гледа беззаконие в Якова, Нито вижда извратеността в Израиля; Господ Бог негов с него е, И царско възклицание има между тях.

04O 23 22 Бог ги изведе из Египет: Има сила като див вол.

04O 23 23 Наистина няма чародейство против Якова. И няма врачуване против Израиля; На времето си ще се говори за Якова И за Израиля: Що е извършил Бог!

04O 23 24 Ето, людете ще въстанат като лъвица, И ще се дигнат като лъв; Няма да легнат, докато не изядат лова И не изпият кръвта на убитите.

04O 23 25 Тогава Валак рече на Валаама: Никак да не ги проклинаш и никак да не ги благославяш.

04O 23 26 А Валаам в отговор каза на Валака: Не говорих ли ти казвайки: Всичко що ми каже Господ, това ще сторя?

04O 23 27 След това Валак пак рече на Валаама: Дойди, моля, ще те заведа още на друго място, негли бъде угодно Богу да ми ги прокълнеш от там.

04O 23 28 И Валак заведе Валаама на върха на Фегор, който гледа към Иесимон.

04O 23 29 Тогава Валаам рече на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.

04O 23 30 И Валак направи както рече Валаам, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

04O 24 1 И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израиля, не отиде както друг път да търси гадания, но обърна лицето си към пустинята.

04O 24 2 И като подигна очи, Валаам видя Израиля заселен според племената си; и Божият Дух слезе на него.

04O 24 3 И почна притчата си, казвайки: - Валаам син Веоров каза: И човекът, който има отворени очи, каза:

04O 24 4 Каза оня, който чу Божиите думи, Който видя видението от Всесилния, Който падна в изстъпление , но очите му бяха отворени:

04O 24 5 Колко са красиви твоите шатри, Якове, Твоите скинии, Израилю!

04O 24 6 Като долини са разпрострени, Като градини по речни брегове, Като алоини дървета, които Господ е насадил, Като кедри покрай водите.

04O 24 7 Ще се излива вода из ведрата му, И потомството му ще се простира в много води; Царят му ще бъде по-висок от Агага, И царството му ще се възвеличи.

04O 24 8 Бог го изведе из Египет; Има сила както див вол; Ще пояде неприятелските нему народи, Ще строши костите им, и ще ги удари със стрелите си.

04O 24 9 Легнал е и лежи като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!

04O 24 10 Тогава гневът на Валака пламна против Валаама, и изплеска с ръце: и Валак рече на Валаама: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, три пъти ти все ги благославяш.

04O 24 11 Сега, прочее, бягай на мястото си, рекох си да те въздигна до голяма почит; но, ето, Господ те въздържа от почит.

04O 24 12 А Валаам рече на Валака: Не говорих ли аз и на твоите посланици, които ми прати, като казах:

04O 24 13 Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, не мога да престъпя Господното повеление и да направя добро или зло от себе си, но онова, което Господ проговори, него ще кажа?

04O 24 14 И сега, ето, аз си отивам при своите люде; ела да ти кажа какво ще направят тия люде на твоите люде в последните дни.

04O 24 15 И като почна притчата си, рече: - Валаам син Веоров каза, И човекът с отворени очи каза:

04O 24 16 Каза оня, който чу думите Божии, Който има знание за Всевишния, Който падна в изтъпление , но очите му бяха отворени:

04O 24 17 Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, И ще се въздигне скиптър от Израиля; Ще порази моавските първенци, И ще погуби всичките Ситови* потомци.

04O 24 18 Едом ще бъде притежаван, Още Сиир ще бъде притежаван от неприятелите си; А Израил ще действува мощно.

04O 24 19 Един произлязъл от Якова ще завладее И ще погуби останалите от града.

04O 24 20 А като видя Амалика, продължи притчата си и каза: - Амалик е пръв между народите; Но най-сетне съвсем ще се изтреби.

04O 24 21 А като видя кенейците продължи притчата си и каза: - Яко е твоето жилище, И положил си гнездото си на канарата,

04O 24 22 Но кенейците ще се разорят Догде те заплени Асур.

04O 24 23 Още продължи притчата си и каза: - Уви! кой ще остане жив, Когато Бог извърши това?

04O 24 24 Но кораби ще дойдат от крайморията на Китим, И ще смирят Асура, и ще смирят Евера; Но и дошлите съвсем ще се изтребят.

04O 24 25 Тогава, като стана Валаам, тръгна и се върна на мястото си; също и Валак отиде по пътя си.

04O 25 1 А докато Израил оставаше в Ситим, людете почнаха да блудствуват с моавките;

04O 25 2 защото те канеха людете на жертвите на боговете си, и людете ядяха и се кланяха на боговете им.

04O 25 3 Израил се привърза за Ваалфегора; и Господният гняв пламна против Израиля.

04O 25 4 Тогава Господ рече на Моисея: Хвани всичките първенци на людете и обеси ги за Господа пред слънцето, за да се отвърне от Израиля Господният яростен гняв.

04O 25 5 И Моисей рече на Израилевите съдии: Убийте всеки подчинените си човеци, които се привързаха за Ваалфегора.

04O 25 6 И, ето, един от израилтяните дойде и доведе на братята си една мадиамка пред очите на Моисея и пред цялото общество израилтяни, когато те плачеха пред входа на шатъра за срещане.

04O 25 7 А Финеес, син на Елеазара син на свещеника Аарона, като видя стана изсред обществото, взе копие в ръката си,

04O 25 8 и влезе подир израилтянина в спалнята та прободе и двамата - израилтянина и жената в корема й. Така язвата престана от израилтяните.

04O 25 9 А умрелите от язвата бяха двадесет и четири хиляди души.

04O 25 10 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

04O 25 11 Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревността всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си.

04O 25 12 За това кажи му: Ето, Аз му давам Моя завет на мир;

04O 25 13 ще бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните.

04O 25 14 А името на убитият израилтянин, който беше убит с мадиамката, беше Зимрий син на Салу, първенец на един бащин дом от симеонците.

04O 25 15 И името на убитата мадиамка беше Хазвия, дъщеря на Сура, началник на людете, от един бащин дом в Мадиам.

04O 25 16 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

04O 25 17 Измъчвайте мадиамците и поразете ги;

04O 25 18 защото те ви измъчват с коварствата, с които ви примамиха чрез Фегора и чрез сестра си Хазвия, дъщеря на един мадиамски първенец, която беше убита в деня на язвата наложена поради Фегора.

04O 26 1 А подир язвата Господ говори на Моисея и Елеазара син на свещеника Аарона, казвайки:

04O 26 2 Пребройте цялото общество израилтяни от двадесет години и нагоре, според бащините им домове, всички в Израиля, които могат да излизат на бой.

04O 26 3 За това, Моисей и свещеникът Елеазар говориха на людете на моавските полета, при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

04O 26 4 Пребройте людете от двадесет години и нагоре, според както Господ заповяда на Моисея и на израилтяните, които излязоха из Египетската земя.

04O 26 5 Рувим, първородният на Израиля. Рувимците бяха: от Еноха, семейството на Еноховците; от Фалу, семейството на Фалуевците;

04O 26 6 от Есрона, семейството на Есроновците; от Хармия, семейството на Хармиевците.

04O 26 7 Тия са семействата на рувимците; а преброените от тях бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет души.

04O 26 8 Синовете на Фалу бяха Елиав;

04O 26 9 и синовете на Елиава: Намуил, Датан и Авирон. Това са ония Датан и Авирон, избраните от обществото, които се подигнаха против Моисея и против Аарона между дружината на Корея, когато се подигнаха против Господа;

04O 26 10 и земята разтвори устата си та ги погълна заедно с Корея при изтреблението на дружината му , когато огънят пояде двеста и петдесет човеци, и те станаха за знамение;

04O 26 11 а синовете на Корея не умряха.

04O 26 12 Симеонците по семействата си бяха: от Намуила, семейството на Намуиловците; от Ямина, семейството на Яминовците; от Яхина, семейството на Яхиновците;

04O 26 13 от Зара, семейството на Заровците; от Саула, семейството на Сауловците.

04O 26 14 Тия са семействата на Симеоновците, двадесет и две хиляди и двеста души.

04O 26 15 Гадците по семействата си бяха: от Сафона, семейството на Сафоновците; от Агия, семейството на Агиевците; от Суния, семейството на Суниевците;

04O 26 16 от Азения, семейството на Азениевците; от Ирия, семейството на Ириевците;

04O 26 17 от Арода, семейството на Ародовците; от Арилия, семейството на Арилиевците;

04O 26 18 Тия са семействата на гадците; и преброените от тях бяха четиридесет хиляди и петстотин души.

04O 26 19 Юдовите синове бяха Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя.

04O 26 20 А юдейците по семействата си бяха; от Села, семейството на Селаевците; от Фареса, семейството на Фаресовците; от Зара, семейството на Заровците.

04O 26 21 И Фаресовите потомци бяха: от Есрона, семейството на Амуловците.

04O 26 22 Тия са Юдовите семейства; и преброените от тях бяха седемдесет и шест хиляди и петстотин души.

04O 26 23 Исахарците по семействата си бяха: от Тола, семейството на Толовците; от Фуа, семейството на Фуавците;

04O 26 24 от Ясува, семейството на Ясувовците; от Симрона, семейството на Симроновците.

04O 26 25 Тия са Исахаровите семейства; и преброените от тях бяха шестдесет и четири хиляди и триста души.

04O 26 26 Завулонците по семействата си бяха: от Середа, семейството на Середовците; от Елона, семейството на Елоновците; от Ялеила, семейството на Ялеиловците.

04O 26 27 Тия са семействата на завулонците; и преброените от тях бяха шестдесет хиляди и петстотин души.

04O 26 28 Иосифовите синове по семействата си бяха Манасия и Ефрем.

04O 26 29 Манасийците бяха: от Махира, семейството на Махировците. И Махир роди Галаада; а от Галаада, семейството на Галаадовците.

04O 26 30 Ето Галаадовите потомци: от Ахиезера, семейството на Ахиезеровците; от Хелека, семейството на Хелековците;

04O 26 31 от Асриила, семейството на Асрииловците; от Сихема, семейството на Сихемовците;

04O 26 32 от Семида, семейството на Семидовците; и от Ефера, семейството на Еферовците.

04O 26 33 А Салпаад Еферовият син нямаше синове, но дъщери; а имената на Салпаадовите дъщери бяха Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

04O 26 34 Тия са Манасиевите семейства; и преброените от тях бяха петдесет и две хиляди и седемстотин души.

04O 26 35 А ето ефремците по семействата им: от Сутала, семейството на Суталовците; от Вехера, семейството на Вехеровците; от Тахана, семейството на Тахановците.

04O 26 36 Ето и Суталовите потомци: от Ерана, семейството на Ерановците.

04O 26 37 Тия са семействата на ефремците; и преброените от тях бяха тридесет и две хиляди и петстотин души. Тия са Иосифовите потомци по семействата си.

04O 26 38 Вениаминците по семействата си бяха: от Вела, семейството на Веловците; от Асвила, семейството на Асвиловците; от Ахирама, семейството на Ахирамовците;

04O 26 39 от Суфама, семейството на Суфамовците; от Уфама, семейството на Уфамовците.

04O 26 40 А Веловите синове бяха Аред и Нееман; от Ареда , семейството на Аредовците; от Неемана, семейството на Неемановците.

04O 26 41 Тия са вениаминците по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин души.

04O 26 42 Ето данците по семействата им: от Суама, семейството на Суамовците. Тия са Дановите семейства по семействата си.

04O 26 43 Преброените от всичките семейства на Саумовците бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин души.

04O 26 44 Асирците по семействата си бяха: от Емна, семейството на Емновците; от Есуи, семейството на Есуиевците; от Верия, семейството на Вериевците.

04O 26 45 От Вериевите потомци бяха: от Хевера, семейството на Хеверовците; от Малхиила, семейството на Малхииловците.

04O 26 46 А името на Асировата дъщеря беше Сара.

04O 26 47 Тия са семействата на асирците; и преброените от тях бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души.

04O 26 48 Нефталимците по семействата си бяха: от Ясиила, семейството на Ясииловците; от Гуния, семейството на Гуниевците;

04O 26 49 от Есера, семейството на Есеровците; от Силима; семейството на Силимовците.

04O 26 50 Тия са Нефталимовите семейства по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин души.

04O 26 51 Числото на преброените от израилтяните беше шестстотин и една хиляда седемстотин и тридесет души.

04O 26 52 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

04O 26 53 На тях нека се раздели земята за наследство, според числото на имената им.

04O 26 54 На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство: на всяко племе да се даде наследството му, според числото на преброените от него.

04O 26 55 При все това, обаче, земята ще се раздели с жребие; и ще наследят според имената на бащините си племена.

04O 26 56 С жребие да се раздели наследството им между мнозината и малцината.

04O 26 57 А ето числото на преброените от левийците по семействата им: от Гирсона, семейството на Гирсоновците; от Каата, семейството на Каатовците; от Мерария, семейството на Мерариевците.

04O 26 58 Ето Левиевите семейства: семейството на Левиевците, семейството на Хевроновците, семейството на на Маалиевците, семейството на Мусиевците, семейството на Кореевците; а Каат роди Амрама.

04O 26 59 Името на Амрамовата жена беше Иохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левия в Египет; и тя роди на Амрама Аарона и Моисея и сестра им Мариам.

04O 26 60 А на Аарона се родиха Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.

04O 26 61 Но Надав и Авиуд умряха, когато принесоха чужд огън пред Господа.

04O 26 62 А преброените от Левийците бяха двадесет и три хиляди, всичките мъжки от един месец и нагоре; те не бяха преброени между израилтяните, понеже на тях не се даде наследство между израилтяните.

04O 26 63 Тия са преброените чрез Моисея и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

04O 26 64 Но между тях не се намираше човек от ония, които бяха преброени от Моисея и свещеника Аарон, когато те преброиха израилтяните в Синайската пустиня;

04O 26 65 защото за тях Господ бе казал: непременно ще измрат в пустинята. От тях не остана ни един, освен Халев Ефониевият син и Исус Навиевият син.

04O 27 1 Тогава дойдоха дъщерите се Салпаада Еферовия син, а Ефер син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, от семействата на Манасия Иосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

04O 27 2 Те застанаха пред Моисея, пред свещеника Елеазара, и пред първенците и цялото общество, при входа на шатъра за срещане, и рекоха:

04O 27 3 Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове.

04O 27 4 Защо да изчезне името на баща ни отсред семейството му по причина, че не е имал син? Дай на нас наследството между братята на бащите ни.

04O 27 5 И Моисей представи делото им пред Господа.

04O 27 6 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

04O 27 7 Право говорят Салпаадовите дъщери; непременно да им дадеш да притежават наследство между братята на баща си, и да направиш да мине върху тях наследството на баща им.

04O 27 8 И говори на израилтяните, казвайки: Ако умре някой без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщерите му.

04O 27 9 И ако няма дъщеря, тогава да дадете наследството му на братята му.

04O 27 10 И ако няма братя, тогава да дадете наследството му на бащините му братя.

04O 27 11 Но ако баща му няма братя, тогава да дадете наследството му на най-близкия му сродник от семейството му, и той да го притежава. Това да бъде съдебен закон за израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.

04O 27 12 След това Господ рече на Моисея: Възкачи се на тая планина Аварим и прегледай земята, която съм дал на израилтяните;

04O 27 13 и като я прегледаш, ще се прибереш и ти при людете си, както се прибра брат ти Аарон;

04O 27 14 защото в пустинята Цин, когато обществото се противеше, вие не се покорихте на повелението Ми, да Ме осветите при водата пред тях. (Това е водата на Мерива при Кадис в пустинята Цин).

04O 27 15 А Моисей говори на Господа, казвайки:

04O 27 16 Господ, Бог на духовете на всяка твар, нека постави над обществото човек,

04O 27 17 който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде Господното общество като овци, които нямат пастир.

04O 27 18 И Господ каза на Моисея: Вземи при себе си Исуса Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си;

04O 27 19 и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях.

04O 27 20 И възложи на него част от твоята почетна власт , за да го слуша цялото общество израилтяни.

04O 27 21 И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урима; и по неговата дума да влизат, той и всичките израилтяни с него, и цялото общество.

04O 27 22 И Моисей стори според както му заповяда Господ; взе Исуса и представи го пред свещеника Елеазара и пред цялото общество;

04O 27 23 и като положи ръцете си на него, даде му поръчка, според както Господ заповяда чрез Моисея.

04O 28 1 Господ говори още на Моисея, казвайки:

04O 28 2 Заповядай на израилтяните, като им кажеш: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време Моите приноси, хляба Ми за благоуханна чрез огън жертва на Мене.

04O 28 3 И кажи им: Ето приносът чрез огън, който ще принасяте Господу: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за всегдашно всеизгаряне.

04O 28 4 Едно агне да принасяш заран, а другото агне да принасяш вечер;

04O 28 5 а за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин първоток дървено масло.

04O 28 6 Това е всегдашно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

04O 28 7 И възлиянието му да бъде четвърт ин за едното агне; в светилището да възливаш силно питие за възлияние Господу.

04O 28 8 А другото агне да принасяш привечер: както утринния хлебен принос, и както възлиянието му, така да го принасяш за благоуханна жертва чрез огън Господу.

04O 28 9 А в съботен ден да принасяте две две едногодишни агнета, без недостатък, и две десети от ефа чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос с възлиянието му.

04O 28 10 Това е всеизгарянето за всяка събота, освен всегдашното всеизгаряне с възлиянието му.

04O 28 11 В новолунията си да принасяте за всеизгаряне Господу два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

04O 28 12 и за всеки юнец три десети от ефа чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; и за единия овен две десети от ефа чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

04O 28 13 и за всяко агне по една десета от ефа чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос. Това е всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

04O 28 14 И възлиянието им да бъде вино, половин ин за юнеца, една трета от ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгарянето за един месец през месеците на годината.

04O 28 15 И освен всегдашното всеизгаряне да се принася Господу един козел в принос за грях, с възлиянието му.

04O 28 16 На четиринадесетия ден от първия месец е Господната пасха.

04O 28 17 А на петнадесетия ден от тоя месец е празник; седем дена да се яде безквасен хляб.

04O 28 18 На първия ден да има свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа;

04O 28 19 а да принесете жертва чрез огън, за всеизгаряне Господу: два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

04O 28 20 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло; три десети от ефа да принесете за юнеца; две десети за овена;

04O 28 21 и по една десета от ефа да принесеш за всяко от седемте агнета;

04O 28 22 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас.

04O 28 23 Тия да принесете в прибавка на утринното всеизгаряне, което е всегдашно всеизгаряне.

04O 28 24 Така да принасяте храната всеки ден през седемте дена за благоуханна жертва чрез огън Господу: това да се принася с възлиянието му, в прибавка на всегдашното всеизгаряне.

04O 28 25 А на седмия ден да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа.

04O 28 26 Също и в деня на първите плодове, когато принасяте нов хлебен принос Господу през празника ви на седмиците, да имате своето събрание, и да не работите никаква слугинска работа.

04O 28 27 И за благоухание Господу да принесете във всеизгаряне два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета.

04O 28 28 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети от ефа за всеки юнец, две десети за единия овен,

04O 28 29 и по една десета за всяко от седемте агнета;

04O 28 30 и един козел, за да се извърши умилостивение за вас.

04O 28 31 Тия да принесете (без недостатък да бъдат) с възлиянието им, в прибавка на всегдашното всеизгаряне с хлебния му принос.

04O 29 1 В седмия месец, на първия ден от месеца, да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа; той да ви бъде ден на тръбно възклицание.

04O 29 2 Да принесете във всеизгаряне, за благоухание Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

04O 29 3 а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети от ефа за юнеца, две десети за овена,

04O 29 4 и по една десета за всяко от седемте агнета;

04O 29 5 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас;

04O 29 6 в прибавка на новолунното всеизгаряне и хлебния му принос, и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според определеното за тях, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

04O 29 7 И на десетия ден от тоя седми месец да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да не работите никаква слугинска работа;

04O 29 8 а да принесете във всеизгаряне Господу, за благоухание, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък;

04O 29 9 а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети от ефа за юнеца, две десети за единия овен,

04O 29 10 и по една десета за всяко от седемте агнета;

04O 29 11 един козел в принос за грях, в прибавка на приноса в умилостивение за грях и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им.

04O 29 12 И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа, а да пазите празник Господу седем дена.

04O 29 13 Да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, тринадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

04O 29 14 А хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети от ефа за всеки от тринадесетте юнеца, две десети за всеки от двата овена.

04O 29 15 и по една десета за всяко от четиринадесетте агнета;

04O 29 16 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

04O 29 17 На втория ден да принесете дванадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

04O 29 18 хлебния им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

04O 29 19 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им.

04O 29 20 На третия ден, единадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

04O 29 21 хлебния им принос с възлиянията им за юнците, за овните, и за агнетата според числото им, както е определено;

04O 29 22 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

04O 29 23 На четвъртия ден, десет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

04O 29 24 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено

04O 29 25 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

04O 29 26 На петия ден, девет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;

04O 29 27 хлебния им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

04O 29 28 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

04O 29 29 На шестия ден, осем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

04O 29 30 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

04O 29 31 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

04O 29 32 На седмия ден, седем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

04O 29 33 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено за тях;

04O 29 34 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

04O 29 35 На осмия ден да имате тържествено събрание и да не работите никаква слугинска работа;

04O 29 36 и да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господ, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, без недостатък;

04O 29 37 хлебния им принос с възлиянията им за юнеца, за овена и за агнетата, според числото им, както е определено;

04O 29 38 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

04O 29 39 Тия да принасяте Господу на празниците си, - в прибавка на обреците си и доброволните си приноси, - за всеизгарянията си, за хлебните си приноси, за възлиянията си, и за примирителните си приноси.

04O 29 40 И Моисей каза тия неща на израилтяните напълно, както Господ заповяда на Моисея.

04O 30 1 Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

04O 30 2 Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

04O 30 3 Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

04O 30 4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

04O 30 5 Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

04O 30 6 Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорени с устните й, с което е обвързала душата си,

04O 30 7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците и си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

04O 30 8 Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

04O 30 9 Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си остава върху нея.

04O 30 10 Но ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

04O 30 11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

04O 30 12 Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще и прости.

04O 30 13 Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

04O 30 14 но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

04O 30 15 Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

04O 30 16 Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом; относно обреците .

04O 31 1 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

04O 31 2 Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.

04O 31 3 Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.

04O 31 4 По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.

04O 31 5 И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени, за бой.

04O 31 6 И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, сина на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.

04O 31 7 Те воюваха против Мадиама според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.

04O 31 8 И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рава, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.

04O 31 9 А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.

04O 31 10 А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.

04O 31 11 И взеха всичките користи и всичкото плячка, и човек и животно.

04O 31 12 И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

04O 31 13 Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.

04O 31 14 Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;

04O 31 15 и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?

04O 31 16 Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.

04O 31 17 За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.

04O 31 18 А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.

04O 31 19 И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки от вас , който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;

04O 31 20 очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове..

04O 31 21 Също и свещеник Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.

04O 31 22 Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,

04O 31 23 всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителна вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.

04O 31 24 Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.

04O 31 25 И Господ говори на Моисея, казвайки:

04O 31 26 Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините домове от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,

04O 31 27 и раздели плячката на две, между войниците, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.

04O 31 28 От дела на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа то една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци;

04O 31 29 от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.

04O 31 30 А от половината, която се дава на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на лавитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.

04O 31 31 И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

04O 31 32 А плячката, то ест , това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;

04O 31 33 говеда, седемдесет и две хиляди:

04O 31 34 осли, шестдесет и една хиляда

04O 31 35 и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души.

04O 31 36 Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

04O 31 37 а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;

04O 31 38 говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;

04O 31 39 ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;

04O 31 40 и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,

04O 31 41 И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.

04O 31 42 А половината, която се даде на израилтяните, който Моисей отдели от войниците,

04O 31 43 то ест , половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

04O 31 44 говеда, тридесет и шест хиляди;

04O 31 45 осли, тридесет хиляди и петстотин;

04O 31 46 и човеци - шестнадесет хиляди.

04O 31 47 От тия половината за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.

04O 31 48 Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,

04O 31 49 и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.

04O 31 50 За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.

04O 31 51 И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.

04O 31 52 И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

04O 31 53 (Защото войниците бяха грабили, всеки за себе си).

04O 31 54 И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.

04O 32 1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

04O 32 2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

04O 32 3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

04O 32 4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

04O 32 5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.

04O 32 6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

04O 32 7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?

04O 32 8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;

04O 32 9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.

04O 32 10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

04O 32 11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

04O 32 12 освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

04O 32 13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

04O 32 14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

04O 32 15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.

04O 32 16 Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

04O 32 17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

04O 32 18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

04O 32 19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

04O 32 20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

04O 32 21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

04O 32 22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

04O 32 23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

04O 32 24 Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

04O 32 25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.

04O 32 26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

04O 32 27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

04O 32 28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

04O 32 29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

04O 32 30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

04O 32 31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.

04O 32 32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък* Иордан.

04O 32 33 И тъй, Моисей им даде, то ест , на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

04O 32 34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

04O 32 35 Атротсофан, Язир, Иогвея,

04O 32 36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

04O 32 37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

04O 32 38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.

04O 32 39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

04O 32 40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

04O 32 41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир*.

04O 32 42 И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.

04O 33 1 Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си войнства под Моисеева и Ааронова ръка.

04O 33 2 Моисея по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им.

04O 33 3 В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни,

04O 33 4 когато египтяните погребваха всичките си първородни, които Господ беше поразил помежду им. (И над боговете им Господ извърши съдби).

04O 33 5 И израилтяните, като отпътуваха от Рамесий, разположиха стан в Сикхот.

04O 33 6 Като отпътуваха от Сокхот, разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята.

04O 33 7 Като отпътуваха от Етам върнаха се към Пиаирот, който е срещу Веелсефон, и разположиха стан срещу Мигдол.

04O 33 8 А когато отпътуваха от Пиаирот, преминаха през морето в пустинята, та пътуваха тридневен път през пустинята Етам и разположиха стан в Мера.

04O 33 9 А като отпътуваха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан.

04O 33 10 Като отпътуваха от Елим, разположиха стан при Червеното море.

04O 33 11 Като отпътуваха от Червеното море, разположиха стан в пустинята Син.

04O 33 12 Като отпътуваха от пустинята Син, разположиха стан в Дофка,

04O 33 13 Като отпътуваха от Дофка, разположиха стан в Елус.

04O 33 14 Като отпътуваха от Елус, разположиха стар в Рафидим, гдето имаше вода да пият людете.

04O 33 15 Като отпътуваха от Рафидим, разположиха стан в Синайската пустиня.

04O 33 16 Като отпътуваха от Синайската пустиня, разположиха стан в Киврот-атаава.

04O 33 17 Като отпътуваха от Киврот-атаава, разположиха стан в Асирот.

04O 33 18 Като отпътуваха от Асирот, разположиха стан в Ритма,

04O 33 19 Като отпътуваха от Ритма, разположиха стан в Римот-Фарес.

04O 33 20 Като отпътуваха от Римот-Фарес, разположиха стан в Ливна.

04O 33 21 Като отпътуваха от Ливна, разположиха стан в Риса.

04O 33 22 Като отпътуваха от Риса, разположиха стан в Кеелата.

04O 33 23 Като отпътуваха от Кеелата, разположиха стан в хълма Сафер.

04O 33 24 Като отпътуваха от хълма Сафер, разположиха стан в Харада.

04O 33 25 Като отпътуваха от Харада, разположиха стан в Макилот.

04O 33 26 Като отпътуваха от Макилот, разположиха стан в Тахат.

04O 33 27 Като отпътуваха от Тахат, разположиха стан в Тара.

04O 33 28 Като отпътуваха от Тара, разположиха стан в Митка.

04O 33 29 Като отпътуваха от Митка, разположиха стан в Асемона.

04O 33 30 Като отпътуваха от Асемона, разположиха стан в Масирот.

04O 33 31 Като отпътуваха от Масирот, разположиха стан във Венеякан.

04O 33 32 Като отпътуваха от Венеякан, разположиха стан в Хоргадгад.

04O 33 33 Като отпътуваха от Хоргадгад, разположиха стан в Иотвата.

04O 33 34 Като отпътуваха от Иотвата, разположиха стан в Еврона.

04O 33 35 Като отпътуваха от Еврона, разположиха стан в Есион-гавер.

04O 33 36 Като отпътуваха от Есион-гавер, разположиха стан в пустинята Цин, която е Кадис.

04O 33 37 А като отпътуваха от Кадис, разположиха стан в планината Ор, при края на Едомската земя.

04O 33 38 И по Господно повеление свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор, и умря там, в четиридесетата година от излизането на израилтяните от Египетската земя, в петия месец, на петия ден от месеца.

04O 33 39 Аарон беше на сто и двадесет и три години, когато умря на планината Ор.

04O 33 40 И арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг от Ханаанската земя, чу за идването на израилтяните.

04O 33 41 А те, като отпътуваха от планината Ор, разположиха стан в Салмона.

04O 33 42 Като отпътуваха от Салмона, разположиха стан в Финон.

04O 33 43 Като отпътуваха от Финон, разположиха стан в Овот.

04O 33 44 Като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-аварим, на моавската граница.

04O 33 45 Като отпътуваха от Иим, разположиха стан в Девон-гад.

04O 33 46 Като отпътуваха от Девон-гад, разположиха стан в Алмон-дивлатаим.

04O 33 47 Като отпътуваха от Алмон-дивлатаим, разположиха стан на планината Аварим, срещу Нево.

04O 33 48 А като отпътуваха от планината Аварим, разположиха стан на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

04O 33 49 При Иордан разположиха стан, от Ветиесимот до Авел-ситим, на моавските полета.

04O 33 50 Тогава Господ говори на Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон, казвайки:

04O 33 51 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

04O 33 52 изгонете от пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли, и съборете всичките им оброчища.

04O 33 53 И завладейте земята и заселете се в нея; защото на вас съм дал тая земя за наследство.

04O 33 54 И да разделите земята с жребие между семействата си за наследство на по-многобройните да дадете по-голямо наследство, а на по-малобройните да дадете по-малко наследство. На всекиго наследството да бъде там, гдето му падне жребието. Според бащините си племена да наследите.

04O 33 55 Но ако не изгоните от пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви измъчват в земята, в която живеете.

04O 33 56 А и при туй, онова, което мислеха да сторя на тях, ще го сторя на вас.

04O 34 1 Господ говори още на Моисея, казвайки:

04O 34 2 Заповядай на израилтяните като им кажеш: Когато влезете в Ханаанската земя, (земята, която ще ви се падне в наследство, Ханаанската земя според границите й),

04O 34 3 тогава южните ви земи да бъдат от пустинята Цин покрай Едом: и южната ви граница да бъда от края на Соленото море на изток.

04O 34 4 Южната ви граница да завива към нагорнището на Акравим и да отида до Цин, и да продължава от южната страна до Кадис-варни, да излиза на Асар-адар и да отива до Асмон.

04O 34 5 И границата да завива от Асмон до египетския поток и да стигне до морето.

04O 34 6 А за западна граница да имате Голямото море; това да ви бъде западната граница.

04O 34 7 Северните ви граници да бъдат тия: от Голямото море да прокарате границата до половината Ор;

04O 34 8 от планината Ор да прокарате границата до прохода на Емат; и границата да продължава до Седад.

04O 34 9 И границата да продължава до Зифрон и да излиза на Асаренан. Това да ви бъде границата.

04O 34 10 А източната си граница да прокарате от Асаренан до Шефам.

04O 34 11 И границата да слиза от Шефам до Ривла на изток от Аин; и границата да слиза и да досяга брега на езерото Хинерот на изток.

04O 34 12 И границата да слиза до Иордан и да излиза на Соленото море. Това ще бъде земята ви според окръжаващите я граници.

04O 34 13 Моисея, прочее, заповяда на израилтяните като каза: Това е земята, която ще наследите чрез жребие, която Господ заповяда да се даде на деветте и половина племена.

04O 34 14 Защото племето на рувимците, според бащините си домове, и племето на гадците, според бащините си домове, взеха наследството си, както и половината от Манасиевото племе взе.

04O 34 15 Тия две и половина племена взеха наследството си оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток.

04O 34 16 И Господ говори на Моисея, казвайки:

04O 34 17 Ето имената на мъжете, които ще ви разделят земята в наследство: свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син.

04O 34 18 Също и от всяко племе да вземете по един първенец, за да разделят земята в наследство.

04O 34 19 А ето имената на тия мъже: от Юдовото племе: Халев Ефониевият син;

04O 34 20 от племето на симеонците: Самуил Амиудовият син;

04O 34 21 от Вениаминовото племе: Елидад Хислоновият син;

04O 34 22 от племето на данците: първенец Вукий Иоглиевият син;

04O 34 23 от Иосифовите потомци, от племето на манасийците: първенец Аниил Ефодовият син;

04O 34 24 а от племето на ефремците: първенец Камуил Сафтановият син;

04O 34 25 от племето на завулонците: първенец Елисафан Фарнаховият син;

04O 34 26 от племето на исахарците: първенец Фалтиил Азановият син;

04O 34 27 от племето на асирците: първенец Ахиуд Шеломиевият син;

04O 34 28 и от племето на нефталимците: първенец Федаил Амиудовият син.

04O 34 29 Тия са, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в Ханаанската земя.

04O 35 1 Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

04O 35 2 Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се зеселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

04O 35 3 Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

04O 35 4 Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

04O 35 5 Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя, северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

04O 35 6 И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

04O 35 7 Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.

04O 35 8 И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

04O 35 9 Господ говори още на Моисея казвайки:

04O 35 10 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

04O 35 11 тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

04O 35 12 Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

04O 35 13 От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

04O 35 14 Три града да дадете оттатък* Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

04O 35 15 Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягват там всеки, който би убил човек по погрешка.

04O 35 16 Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

04O 35 17 Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

04O 35 18 Или ако го е ударил с дървено оръжие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

04O 35 19 Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

04O 35 20 И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

04O 35 21 или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

04O 35 22 Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

04O 35 23 или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

04O 35 24 тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

04O 35 25 и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

04O 35 26 Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

04O 35 27 и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

04O 35 28 защото убиецът трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

04O 35 29 Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

04O 35 30 Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите* на свидетели: обаче не бива само един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

04O 35 31 Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

04O 35 32 Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

04O 35 33 Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

04O 35 34 Нито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.

04O 36 1 Тогава началниците на бащините домове от семействата на потомците на Галаада, син на Махира, Манасиевият син, от семействата на Иосифовите потомци, се приближиха и говориха пред Моисея и пред първенците, началниците на бащините домове на израилтяните казвайки:

04O 36 2 Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните с жребие; и господаря ни получи заповед от Господа да даде наследство на брата ни Салпаада на дъщерите му,

04O 36 3 Но ако те се омъжат за някои от синовете на другите племена на израилтяните, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи, и ще се приложи към наследството на към наследството на онова племе, което ще ги вземе за жени ; така то ще се отнеме от наследството, което ни дава жребието.

04O 36 4 Даже , когато дойде юбилеят на израилтяните, тогава наследството им ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги е взело; и така, наследството им ще се отнеме от наследството на отеческото ни племе.

04O 36 5 Прочее, по Господното слово, Моисей заповяда на израилтяните, като каза: Племето на Иосифовите потомци говори право.

04O 36 6 Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжват, за когото им се види добре, стига само да се омъжат за мъже от отеческото си племе.

04O 36 7 По тоя начин, никое наследство на израилтяните няма да премине от племе на племе; защото израилтяните трябва да се привързват, всеки за наследството на отеческото си племе.

04O 36 8 Всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да се омъжи за едного от семейството на отеческото си племе, тъй щото израилтяните да притежават всички отеческото си наследство.

04O 36 9 Да не преминава наследството от едно племе на друго племе, но племената на израилтяните да се привързват, всяко за своето наследство.

04O 36 10 И Салпаадовите дъщери сториха според както Господ заповяда на Моисея;

04O 36 11 защото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовете си;

04O 36 12 омъжиха се за мъже от семействата на потомците на Манасия Иосифовия син; и така наследството им остана в племето на бащиното им семейство.

04O 36 13 Тия са заповедите и съдбите, които Господ заповяда на израилтяните чрез Моисея на моавските полета при Иордан срещу Ерихон.