Б и б л и я Стар завет

01O 8 21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.

01O 8 22 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

01O 9 1 В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.

01O 9 2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички земни риби са предадени в ръцете ви.

01O 9 3 Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева.

01O 9 4 Месо обаче с живота му, тоест , с кръвта му, да не ядете.

01O 9 5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.

01O 9 6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.

01O 9 7 А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.

01O 9 8 После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:

01O 9 9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;

01O 9 10 и всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.

01O 9 11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

01O 9 12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:

01O 9 13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.

01O 9 14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака:

01O 9 15 и ще спомня завета Си, който е между мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.

01O 9 16 Дъгата ще бъде в облака: и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

01O 9 17 Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между мене и всяка твар, която е на земята.

01O 9 18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.

01O 9 19 Тия трима бяха Ноевите синове; и от тях се насели цялата земя.

01O 9 20 В това време Ной почна да работи земята и насади лозе.

01O 9 21 като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си.

01O 9 22 И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.

01O 9 23 А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.

01O 9 24 Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият ме син, рече: -

01O 9 25 Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си.

01O 9 26 Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга.

01O 9 27 Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.

01O 9 28 И след потопа Ной живя триста и петдесет години.

01O 9 29 И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

01O 10 1 Ето потомството на Ноевите синове, Сима Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа.

01O 10 2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.

01O 10 3 А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма.

01O 10 4 А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим.

01O 10 5 От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.

01O 10 6 Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан.

01O 10 7 А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан.

01O 10 8 Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята.

01O 10 9 Той беше голям ловец пред Господа: затова се казва: Като Нимрода, голям Ловец пред Господа.

01O 10 10 Първо тоя царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя.

01O 10 11 От тая земя излезе и отиде в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах

01O 10 12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големия град).

01O 10 13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим.

01O 10 14 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.

01O 10 15 А Ханаан роди: първородния си син Сидон, после Хет,

01O 10 16 евусейците, аморейците, гергесейците,

01O 10 17 евейците, арукейците, асенейците,

01O 10 18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха.

01O 10 19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим да Лаша.

01O 10 20 Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.

01O 10 21 Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета.

01O 10 22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам.

01O 10 23 А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш.

01O 10 24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера.

01O 10 25 И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек* защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан.

01O 10 26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха.

01O 10 27 Адорама, Узала, Дикла,

01O 10 28 Овала, Авимаила, Шева,

01O 10 29 Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове.

01O 10 30 Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина.

01O 10 31 Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си.

01O 10 32 Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.

01O 11 1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

01O 11 2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

01O 11 3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

01O 11 4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

01O 11 5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

01O 11 6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

01O 11 7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

01O 11 8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

01O 11 9 За това той се наименува Вавилон*, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

01O 11 10 Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;

01O 11 11 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.

01O 11 12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;

01O 11 13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

01O 11 14 Сала живя тридесет години и роди Евера;

01O 11 15 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

01O 11 16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;

01O 11 17 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

01O 11 18 Фалек живя тридесет години и роди Рагава;

01O 11 19 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

01O 11 20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;

01O 11 21 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

01O 11 22 Серух живя тридесет години и роди Нахора;

01O 11 23 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

01O 11 24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;

01O 11 25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

01O 11 26 Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.

01O 11 27 Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.

01O 11 28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

01O 11 29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, Дъщеря на Арана, който освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.

01O 11 30 А Сарайя беше бездетна, нямаше чада.

01O 11 31 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, гдето се и заселиха.

01O 11 32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.

01O 12 1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.

01O 12 2 Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.

01O 12 3 Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.

01O 12 4 И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

01O 12 5 Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.

01O 12 6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в земята.

01O 12 7 И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.

01O 12 8 От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име.

01O 12 9 После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг.

01O 12 10 А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.

01O 12 11 И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива наглед.

01O 12 12 Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.

01O 12 13 Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъда добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята дума .

01O 12 14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.

01O 12 15 Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.

01O 12 16 И заради нея той стори добро на Аврама, който достигна да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.

01O 12 17 Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.

01O 12 18 Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?

01O 12 19 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди.

01O 12 20 И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.

01O 13 1 Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, та замина към южната страна.

01O 13 2 Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.

01O 13 3 И от южната страна той минаваше постепенно дори до Ветил, до мястото, гдето от по-напред беше поставена шатрата му между Ветил и Гай.

01O 13 4 до мястото, гдето първоначално беше издигнат олтара; и там Аврам призова Господното име.

01O 13 5 Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри.

01O 13 6 И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно,

01O 13 7 появи се спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тая земя).

01O 13 8 Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя.

01O 13 9 Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.

01O 13 10 Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан и видя , че беше добре напоявана догде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя.

01O 13 11 За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг.

01O 13 12 Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на Иорданската равнина, и преместваше шатрите си докато стигна до Содом.

01O 13 13 А содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа.

01O 13 14 И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от мястото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад;

01O 13 15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века.

01O 13 16 И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи.

01O 13 17 Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам.

01O 13 18 Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мемриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.

01O 14 1 В дните не Сенаарския цар Амарфал, Еласарският цар Ариох, Еламският цар Ходологомор и Гоимският цар Тидал,

01O 14 2 тия царе отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор).

01O 14 3 Всички тия се събраха в Сидимската долина (дето е сега Соленото Море).

01O 14 4 Дванадесет години бяха се подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха.

01O 14 5 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, та поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим

01O 14 6 и хорейците в поляната им Сиир, до Елфаран, който е при пустинята.

01O 14 7 А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат, (който е Кадис), и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Асасон-тамар.

01O 14 8 Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала, (която е Сигор), излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина:

01O 14 9 против Еламския цар Ходологомор, Гиомския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. Имаше четирима царе против петимата.

01O 14 10 А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският и Гоморският царе, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото.

01O 14 11 И победителите задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха.

01O 14 12 Взеха и Аврамовия братанец Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха.

01O 14 13 А един от избавилите се дойде и извести това на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на Амореца Мамврий, брат на Есхола и брат на Анера, които бяха Аврамови съюзници.

01O 14 14 А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони неприятеля до Дан.

01O 14 15 И през нощта, той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск.

01O 14 16 И възвърна всичкия имот, върна на брата си Лота с имота му, както и жените и людете.

01O 14 17 И като се върна Аврам от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина).

01O 14 18 Така Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всемогъщия Бог, изнесе хляб и вино

01O 14 19 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;

01O 14 20 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко.

01O 14 21 А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си.

01O 14 22 Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и земята,

01O 14 23 и се заклех , че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремък за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама.

01O 14 24 Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.

01O 15 1 След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.

01O 15 2 А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

01O 15 3 Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.

01O 15 4 Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.

01O 15 5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

01O 15 6 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

01O 15 7 После му каза: Аз съм Господ, който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.

01O 15 8 А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя?

01O 15 9 Господ му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.

01O 15 10 И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.

01O 15 11 И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.

01O 15 12 А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак, го обзе.

01O 15 13 Тогава Господ каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.

01O 15 14 Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот

01O 15 15 А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.

01O 15 16 А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.

01O 15 17 А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части.

01O 15 18 И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,

01O 15 19 земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,

01O 15 20 хетейците, ферезейците, рафаимите,

01O 15 21 аморейците, ханаанците, гергесейците и евусейците.

01O 16 1 А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня египтянка, на име Агар,

01O 16 2 Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

01O 16 3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.

01O 16 4 И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

01O 16 5 Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

01O 16 6 А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.

01O 16 7 Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;

01O 16 8 и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.

01O 16 9 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й*.

01O 16 10 Ангелът Господен тоже и рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество.

01O 16 11 После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил+, защото Господ чу скръбта ти.

01O 16 12 Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.

01O 16 13 Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли тук аз Онзи, Който ме вижда?

01O 16 14 Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рой§; ето той е между Кадис и Варад.

01O 16 15 И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил.

01O 16 16 А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.

01O 17 1 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.

01O 17 2 И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

01O 17 3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

01O 17 4 Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

01O 17 5 Не ще се именуваш вече Аврам**, но името ти ще бъде Авраам++; защото те направих отец на множество народи.

01O 17 6 Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

01O 17 7 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството след тебе.

01O 17 8 На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

01O 17 9 Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

01O 17 10 Ето моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

01O 17 11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

01O 17 12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купена с пари от някой чужденец.

01O 17 13 Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

01O 17 14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

01O 17 15 После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя*; но Сара+ да бъде името й.

01O 17 16 Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

01O 17 17 Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще са роди дете? И Сара, която име деветдесет години, ще роди ли?