Б и б л и я Стар завет

19O 103 5 Който насища с блага душата ти* ти, Тъй щото младостта ти се подновява като на орел.

19O 103 6 Господ извършва правда и правосъдие. За всичките угнетявани.

19O 103 7 Направи Моисея да позное пътищата Му, И израилтяните делата Му.

19O 103 8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

19O 103 9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи гняв до века.

19O 103 10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.

19O 103 11 Защото колкото е високо небето от земята, Толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,

19O 103 12 Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.

19O 103 13 Както баща жали чадата си, Така Господ жали ония, които Му се боят.

19O 103 14 Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.

19O 103 15 Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.

19O 103 16 Защото както преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.

19O 103 17 Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците

19O 103 18 На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

19O 103 19 Господ е поставил престола Си на небето; И неговото царство владее над всичко.

19O 103 20 Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му

19O 103 21 Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.

19O 103 22 Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.

19O 104 1 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

19O 104 2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

19O 104 3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

19O 104 4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

19O 104 5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

19O 104 6 Покрил си я с морето* като с дреха; Водите застанаха над планините.

19O 104 7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

19O 104 8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

19O 104 9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

19O 104 10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

19O 104 11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

19O 104 12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

19O 104 13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

19O 104 14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

19O 104 15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

19O 104 16 Великолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

19O 104 17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

19O 104 18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19O 104 19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

19O 104 20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

19O 104 21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

19O 104 22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

19O 104 23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

19O 104 24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

19O 104 25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

19O 104 26 Там плуват корабите; Там е и чудовището*, което си създал да играе в него.

19O 104 27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

19O 104 28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

19O 104 29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

19O 104 30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

19O 104 31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

19O 104 32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

19O 104 33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

19O 104 34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

19O 104 35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.

19O 105 1 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

19O 105 2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

19O 105 3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

19O 105 4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

19O 105 5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

19O 105 6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

19O 105 7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

19O 105 8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

19O 105 9 Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,

19O 105 10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.

19O 105 11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

19O 105 12 Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

19O 105 13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

19O 105 14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

19O 105 15 Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

19O 105 16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

19O 105 17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

19O 105 18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,

19O 105 19 Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

19O 105 20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

19O 105 21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

19O 105 22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

19O 105 23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

19O 105 24 Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.

19O 105 25 Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му

19O 105 26 Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.

19O 105 27 Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.

19O 105 28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му*.

19O 105 29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.

19O 105 30 Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.

19O 105 31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

19O 105 32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

19O 105 33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.

19O 105 34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

19O 105 35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

19O 105 36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

19O 105 37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.

19O 105 38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

19O 105 39 Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.

19O 105 40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.

19O 105 41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.

19O 105 42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

19O 105 43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

19O 105 44 Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.

19O 105 45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

19O 106 1 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.

19O 106 2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

19O 106 3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.

19O 106 4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;

19O 106 5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

19O 106 6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

19O 106 7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

19O 106 8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

19O 106 9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

19O 106 10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

19O 106 11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

19O 106 12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

19O 106 13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,

19O 106 14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

19O 106 15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

19O 106 16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.

19O 106 17 Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

19O 106 18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.

19O 106 19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

19O 106 20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

19O 106 21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

19O 106 22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

19O 106 23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

19O 106 24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

19O 106 25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

19O 106 26 Затова Той им се закле*, Че ще ги повали в пустинята,

19O 106 27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,

19O 106 28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.

19O 106 29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

19O 106 30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

19O 106 31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.

19O 106 32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

19O 106 33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.

19O 106 34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

19O 106 35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;

19O 106 36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

19O 106 37 Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

19O 106 38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

19O 106 39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

19O 106 40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

19O 106 41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

19O 106 42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

19O 106 43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.

19O 106 44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;

19O 106 45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

19O 106 46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

19O 106 47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

19O 106 48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

19O 107 1 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.

19O 107 2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

19O 107 3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг*

19O 107 4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град

19O 107 5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

19O 107 6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,

19O 107 7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

19O 107 8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

19O 107 9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

19O 107 10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,

19O 107 11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.

19O 107 12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.

19O 107 13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

19O 107 14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.

19O 107 15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

19O 107 16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

19O 107 17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

19O 107 18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

19O 107 19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

19O 107 20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.

19O 107 21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

19O 107 22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

19O 107 23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

19O 107 24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

19O 107 25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,

19O 107 26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.

19O 107 27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

19O 107 28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

19O 107 29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

19O 107 30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

19O 107 31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

19O 107 32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

19O 107 33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

19O 107 34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

19O 107 35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

19O 107 36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

19O 107 37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

19O 107 38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

19O 107 39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

19O 107 40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;

19O 107 41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

19O 107 42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

19O 107 43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.

19O 108 1 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си*

19O 108 2 Събуди се псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.

19O 108 3 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще те славословя между народите.

19O 108 4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност стига до облаците.

19O 108 5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.

19O 108 6 За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.

19O 108 7 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сикхот;

19O 108 8 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

19O 108 9 Моав е умивалникът ми, На Едом ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.

19O 108 10 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

19O 108 11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?

19O 108 12 Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.

19O 108 13 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

19O 109 1 (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

19O 109 2 Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

19O 109 3 Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

19O 109 4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.

19O 109 5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

19O 109 6 Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.

19O 109 7 Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

19O 109 8 Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

19O 109 9 Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

19O 109 10 Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.

19O 109 11 Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.

19O 109 12 Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

19O 109 13 Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

19O 109 14 Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

19O 109 15 Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

19O 109 16 Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

19O 109 17 Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.

19O 109 18 Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19O 109 19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

19O 109 20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

19O 109 21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

19O 109 22 Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

19O 109 23 Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.

19O 109 24 Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

19O 109 25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

19O 109 26 Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

19O 109 27 За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.

19O 109 28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

19O 109 29 Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

19O 109 30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

19O 109 31 Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.

19O 110 1 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие.

19O 110 2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.

19O 110 3 В деня, когато събереш силата си, твоите люде, ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората.

19O 110 4 Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.

19O 110 5 Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.

19O 110 6 Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.

19O 110 7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.

19O 111 1 (По слав. 110). По еврейски азбучен псалом. Алилуя. Ще славя Господа от все сърце. В съвета на праведниците и всред събранието им.

19O 111 2 Велики са делата Господни, Изследими от всички, които се наслаждават в тях.

19O 111 3 Славно и великолепно е Неговото дело; И правдата Му остава до века.

19O 111 4 Достопаметни направи чудесните Си дела; Благ и милостив е Господ.

19O 111 5 Даде храна на ония, които Му се боят; Винаги ще помни завета Си.

19O 111 6 Изяви на людете Си силата на делата Си Като им даде народите за наследство.

19O 111 7 Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;

19O 111 8 Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.

19O 111 9 Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си за винаги;

19O 111 10 Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.

19O 112 1 (По слав. 111). По еврейски азбучен псалом. Алилуя. Блажен оня човек, който се бои от Господа, Който много се възхищава от заповедите Му.

19O 112 2 Потомството му ще бъде силно на земята; Родът на праведните ще се благослови.

19O 112 3 Изобилие и богатство ще има в дома му; И правдата му ще трае до века.

19O 112 4 Виделина изгрява в тъмнината за праведните; Той е благ, и милостив, и праведен.

19O 112 5 Блазе на човека, който показва милост и дава на заем; Ще поддържа делото си в съда