Б и б л и я Стар завет

Плач Еремиев

25O 1 1 Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!

25O 1 2 Непрестанно плаче нощем, и сълзите й са по бузите й; Между всичките й любовници няма кой да я утешава; Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.

25O 1 3 Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; Живее между езичниците, не намира покой; Всичките му гонители стигнаха го всред теснините му.

25O 1 4 Тъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените празници; Всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; Девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

25O 1 5 Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденствуват; Защото Господ го наскърби поради многото му беззакония; Младенците му отидоха в плен пред противника.

25O 1 6 И изгуби се от Сионовата дъщеря всичкото й великолепие; Първенците й станаха като елени, които не намират пасбище, И отиват безсилни пред гонещия ги.

25O 1 7 В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни Всичките желателни неща, които имаше от древни времена, Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага; Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

25O 1 8 Тежко съгреши Ерусалимската дъщеря, Затова се отмахна като нечисто нещо; Всички, които бяха я почитали, презряха я, защото видяха голотата й; А тя въздиша и обръща гърба си.

25O 1 9 Нечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си! Затова, чудно се е смирила; няма кой да я утешава; Виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи!

25O 1 10 Противникът е прострял ръката си върху всичките й желателни неща; Защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците, За които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

25O 1 11 Всичките й люде въздишат и искат хляб; Дадоха желателните си неща за храна, за да се възобнови животът им; Виж, Господи и погледни; защото станах унижена.

25O 1 12 Немарите ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте, има ли страдание като страданието, което падна на мене, Когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

25O 1 13 От свише Той прати огън в костите ми, който ги облада; Простря примка за нозете ми; върна ме назад; Направи ме пуста и слаба цял ден.

25O 1 14 Нечестията ми бидоха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; Те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя.

25O 1 15 Господ презря всичките силни мъже всред мене; Свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

25O 1 16 Затова аз плача; окото ми, окото ми излива вода, Защото се отдалечи от мене утешителят, който би възобновил живота ми; Чадата ми погинаха, защото надделя неприятелят.

25O 1 17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.

25O 1 18 Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

25O 1 19 Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

25O 1 20 Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах против тебе; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт владее.

25O 1 21 Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми, и се радваха, че си сторил това; Обаче, Ти ще докараш възгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

25O 1 22 Нека дойде пред Тебе всичкото им нечестие; И стори на тях както стори на мене поради всичките ми престъпления; Защото много са въздишките ми, и сърцето ми чезне.

25O 2 1 Как покри Господ с облак Сионовата дъщеря в гнева Си, Хвърли от небето долу на земята великолепието на Израиля, И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!

25O 2 2 Господ изтреби всичките Яковови жилища, и не пожали; Събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до земята; Оскверни царството и първенците му.

25O 2 3 В разпаления Си гняв строши всеки Израилев рог; Оттегли десницата Си от да е срещу неприятеля; И като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Якова.

25O 2 4 Запъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник; И изби всичко приятно на окото; Върху шатъра на Сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.

25O 2 5 Господ стана като неприятел; изтреби Израиля; Изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му; И увеличи на Юдовата дъщеря плача и риданието.

25O 2 6 Той усилено събори шатъра му като колиба в градина; съсипа мястото на събранието му; Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота, И в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

25O 2 7 Господ отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си; Предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, Които подигнаха шум в дома Господен като в празничен ден.

25O 2 8 Господ намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря; Опна връвта; не оттегли ръката Си от да изтреби; И направи да жалее предстението и стената; те изнемогнаха заедно.

25O 2 9 Портите й затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете й; Царят й и първенците й са между езичниците, дето законът го няма; И пророците й не получават видение от Господа.

25O 2 10 Старейшините на сионовата дъщеря седят наземи и мълчат; Хвърлиха пръст на главите си; препасаха се във вретища; Ерусалимските девици навеждат главите си до земята.

25O 2 11 Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; Дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и бозайничетата примират по улиците на града.

25O 2 12 Думат на майките си: Где има жито и вино? Когато примират като смъртно ранени по градските улици, Когато предават дух в пазухата на майките си.

25O 2 13 Какво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, ерусалимска дъщерьо? Кому да те оприлича, за да те утеша, девице сионова дъщерьо! Защото разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели?

25O 2 14 Пророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения, И не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, Но видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.

25O 2 15 Всички, които заминават в пътя, изпляскват с ръце против тебе, Подсвиркват, и кимват с главите си поради ерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха Съвършенство на Красотата, и, Града, за който цял свят се радва?

25O 2 16 Всичките ти неприятели широко отвориха против тебе устата си; Подсвиркват, скърцат със зъбите си, и казват: Погълнахме я; Наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го, видяхме го.

25O 2 17 Господ извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; Разори без да пожали, развесели над тебе неприятеля, Възвиси рога на противниците ти.

25O 2 18 Сърцето им извика към Господа, като казва: Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; Не си давай почивка; за да не изсъхва зеницата на окото ти.

25O 2 19 Стани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; Излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; Издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, Които примират от глад край всичките улици.

25O 2 20 Виж, Господи, гледай на кого си направил това! Да ядат ли жените рожбата си, младенците на обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господно свещеник и пророк?

25O 2 21 Дете и старец лежат на земята по пътищата; Девиците ми и младежите ми паднаха от нож; Избил си ги в деня на гнева Си; изклал си без да пожалиш.

25O 2 22 Призвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник; И никой не се отърва нито остана в деня на гнева Господен; Ония, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.

25O 3 1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

25O 3 2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

25O 3 3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

25O 3 4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

25O 3 5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.

25O 3 6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

25O 3 7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.

25O 3 8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

25O 3 9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

25O 3 10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

25O 3 11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.

25O 3 12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.

25O 3 13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

25O 3 14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

25O 3 15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.

25O 3 16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

25O 3 17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

25O 3 18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

25O 3 19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

25O 3 20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

25O 3 21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;

25O 3 22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

25O 3 23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

25O 3 24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.

25O 3 25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.

25O 3 26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.

25O 3 27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

25O 3 28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

25O 3 29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

25O 3 30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

25O 3 31 Защото Господ не отхвърля до века.

25O 3 32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

25O 3 33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

25O 3 34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

25O 3 35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,

25O 3 36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

25O 3 37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

25O 3 38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

25O 3 39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

25O 3 40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

25O 3 41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:

25O 3 42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

25O 3 43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

25O 3 44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

25O 3 45 Направил си ни като помия и смет всред племената.

25O 3 46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

25O 3 47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

25O 3 48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

25O 3 49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.

25O 3 50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

25O 3 51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

25O 3 52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

25O 3 53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

25O 3 54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

25O 3 55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

25O 3 56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

25O 3 57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.

25O 3 58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

25O 3 59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

25O 3 60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

25O 3 61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

25O 3 62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.

25O 3 63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

25O 3 64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

25O 3 65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

25O 3 66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

25O 4 1 Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици,

25O 4 2 Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

25O 4 3 Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; А дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

25O 4 4 Защото езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

25O 4 5 Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.

25O 4 6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали човешки ръце.

25O 4 7 Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

25O 4 8 А сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

25O 4 9 По-щастливи бяха убитите от меч, нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат, прободени, от липса на полските произведения.

25O 4 10 Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,

25O 4 11 Господ извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв, Запали огън в Сион, който изпояде основите му.

25O 4 12 Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.

25O 4 13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.

25O 4 14 Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можаха да се допират до дрехите им.

25O 4 15 Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече с нас.

25O 4 16 Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.

25O 4 17 И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.

25O 4 18 Причакват стъпките ни, така че да не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

25O 4 19 Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

25O 4 20 Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

25O 4 21 Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.

25O 4 22 Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.

25O 5 1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

25O 5 2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

25O 5 3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

25O 5 4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

25O 5 5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

25O 5 6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

25O 5 7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

25O 5 8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

25O 5 9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

25O 5 10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

25O 5 11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

25O 5 12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

25O 5 13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

25O 5 14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

25O 5 15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

25O 5 16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

25O 5 17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

25O 5 18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

25O 5 19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

25O 5 20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

25O 5 21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

25O 5 22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.