Б о ж е с т в е н о и з ц е л е н и е илия миланов

От 1990 година Илия Миланов провежда евангелизационно-изцелителни служби пред Алпийския дом в Сливен, обикаля градове и села, като участва в евангелизациите на Мисията за християнска просвета в България, в която работи. В резултат на специалните му молитви за болни през този период станаха хиляди изцеления. Слепи прогледаха, глухи прочуха, обездвижени станаха от инвалидните си колички, стопиха се тумори, безнадеждно увредени вътрешни органи сякаш се замениха с нови. Изцеленията не подлежат на никакво съмнение - те се извършват пред очите на стотици, а често и хиляди хора, те са доказани с медицински изследвания, от които се вижда състоянието на болните преди и след молитвата.

Има обаче хора, които отхвърлят дори очевидни факти, щом те не могат да бъдат обяснени с техните знания и представи. Има и други, които се мъчат да обяснят видяното съгласно своята материалистическа философия. Те наричат Илия Миланов екстрасенс и “компетентно” обясняват, че имал силен интензитет на биополето. Тъжно е, че мнозина предпочитат да приемат тази версия, защото им се вижда “научна”, а в същото време не могат да обяснят нито понятието екстрасенс, нито понятието биополе, нито дори какво е интензитет.

В следващите редове ще изложим схващането на вярващите в Бога и Неговия Единороден Син Исус Христос за изцеленията, ставащи в резултат на ходатайствени молитви. Преди всичко, ние не приемаме изцеленията като сензация. Бог е Творец на вселената, Творец на живота. Сътворението е чудо, несравнимо по-голямо от което и да е изцеление. Тъй като Бог е сътворил живота, Той притежава неограничена власт над него. Тази Своя власт Той упражнява както сам, така и чрез избрани от Него хора, на които е предоставил особени дарби чрез Святия Си Дух.

В І Коринтяни 12:28 четем: “И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, после вършители на велики дела, тогава едни с изцелителни дарби, други с дарби на помагане, на управляване, на говорене разни езици.”

Исус, Божият Син притежаваше всички тези дарби в най-висока степен. Конкретно за Неговата изцелителна дарба има многобройни свидетелства и в четирите евангелия, но достатъчно е да погледнем глави 8 и 9 от Евангелието на Матей. Там са описани изцеления на парализа, треска, проказа, немота, слепота, кръвотечение, описано е и изгонване на бесове; накратко Исус е изцелявал по свръхестествен начин “всякаква болест и всякаква немощ”.

Но изцелителната дарба не е приоритет само на Божия Син. Тя се е срещала и преди идването Му. Пример за това е дейността на Исусовите ученици. Исус даде изключителна власт на Своите дванадесет ученици, бъдещите апостоли на вярата, и им посочи какво да вършат с тази власт. Ето част от указанията Му: “Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте.” (Матей 10:1). И по-късно чрез апостолите наистина са ставали такива свръхестествени изцеления, че хората изнасяли своите болни на легла и постелки по улиците на Ерусалим, така че когато преминавал апостол Петър, сянката му да пада върху тях! (Деяния 5:12-16). Сбъднало се е обещаното от Исус: Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши, защото аз отивам при Отца (Йоан 14:13). Естествено е да си зададем въпроса до колко тази изключителна власт е била плод и на личните качества на Исусовите ученици? Всички сведения за тях говорят, че не са превъзхождали своите съвременници нито по ум, нито по образование, нито по социално положение. Нещо повече, в самите евангелия те са наречени “бедни” и “неуки”. Следователно властта им е произтичала изцяло от Исус, от вярата в това, че Той е Божият Син, обещаният Спасител. “Който вярва в Мене” казва Исус, ще върши чудесата, а по-нататък продължава: “Каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.”

Какво ще рече да искаме в името на Исус? Това значи да искаме от Бога в името на великата жертва, която Божият Син направи на Голготския кръст. Когато казваме “в името на Исус”, ние напомняме за Неговата смърт, която доказва безкрайната Божия любов и милост към хората, заради чиито грехове Исус понесе невиждани страдания. Когато казваме “в името на Исус”, ние напомняме също за Неговото възкресение, което доказва неограничената власт на Бога над живота и смъртта. Исусовите ученици са изпълнявали стриктно Неговите думи. Първото чудо, първото изцеление, което апостол Петър извърши, стана след като изрече думите: “В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи!” (Деяния на апостолите 3:1-8).

Разбира се, въпросът не е толкова в думите, а във вярата, с която се изричат. На няколко места в различните Евангелия намираме Исус да казва на болните: Нека бъде според вярата ти и Твоята вяра те изцели. И така, свръхестествените изцеления са проява на Божието всемогъщество и идват в резултат на вяра. В новозаветните времена изцеленията се получават в името на Исус Христос, Чиято смърт и възкресение доказват Божията любов към нас и властта на Бога над живота и смъртта. Всеки човек, независимо от способностите си, би могъл да получи дарба да измолва от Бога свръхестествени изцеления. Тази дарба е резултат на вярата. На брат Илия Миланов и на други братя и сестри, които в по-голяма или по-малка степен ходатайстват пред Бога за нашите болести, трябва да гледаме като на хора, които имат повече вяра от нас.

Накрая нека да посочим най-важната разлика между вярващия и невярващия човек в разбирането на свръхестествените изцеления. Изцелението, цветущото телесно здраве, все още не е най-доброто, което можем да имаме. Наистина, Бог желае това, но още повече желае да имаме спасение на душата си. На един изцелен Исус каза: “Ето, ти си здрав, не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.” (Йоан 5:14). Този човек бе изпитал ужасни унижения и физически страдания, но Исус му каза, че ако живее в грях, ако не се погрижи за душата си, ще го сполети нещо по-лошо. Какво може да бъде по-лошо? Само състоянието на неспасената душа, защото това състояние не е мимолетно, както живота ни на земята, а продължава през вечността.

И така, свръхестественото изцеление, разгледано само като изцеление на тялото, няма чак толкова висока стойност. Но ако чудото накара изцеления и другите около него да повярват в Словото Божие, това е наистина прекрасно. Сам Исус посочи, че чудесата и знаменията са едно средство за привличане на вниманието и за повярване в Словото Божие: “Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.” (Йоан 4:48).

Същото схващане за свръхестествените изцеления, както изложеното по-горе, има и брат Илия Миланов, за чиято спасителна дейност се разказва в тази книга. С Божията сила и в името на Исус Христос брат Илия освобождава хиляди хора от болестите им и се радва с тяхната радост. Но знаете ли кога е най-радостен?... Когато хората се освобождават не само от болестите, но и от греха; когато изповядат Исус Христос за свой личен Спасител, когато сами стават евангелизатори и започват да разнасят от врата на врата истината за спасението чрез вяра в единородния Божий Син. С тази надежда - че ще допринесем да има не само много изцелени тела, но и още повече спасени души, ви предлагаме настоящата книга. Амин!

Бях физкултурен организатор в завод “В. Коларов” - там работех с голяма любов, имахме големи постижения, писаха във вестниците за нас. После заминах за Либия на работа като обикновен строителен работник. Там бях и футболен съдия, свирех на отговорни мачове на Джамахирията, спечелих много пари. През 1988 год., когато се върнах в България, след близо осем години отсъствие, реших да направя един жест за моето семейство, защото смятах, че бях го ощетил с отсъствието си. Какво можех да сторя? Можех да дам една добра сума на децата и да ги заведа из Западна Европа. Бяхме в Италия - радостта им беше голяма, моята - още по-голяма.

По време на разходка към нас се приближи един старец и ни подаде снопче религиозна литература. Е, аз не я хвърлих пред очите му, но като отмина, пуснах в едно боклукчийско кошче тези книги. Но една книжка ми направи добро впечатление и реших да я запазя, беше добре оформена. Аз обичам книгите, имам голяма библиотека. Когато се върнахме в България и отворих тази книга (Новия Завет), търсех историческия факт, легендата, мита. Но след като прочетох няколко страници, моето желание и търпение се изчерпиха, защото виждах, че това е една мъртва материя. Бях атеист. Не вярвах в Бога. Смятах, че религията е приоритет за стари хора, които са изгубили всяка надежда и търсят нищото, наречено Бог. Това беше моето разбиране въобще за хората, които вярват в Бога. И имах едно чувство на съжаление към тях...

Пред мен стоеше много добър бизнес. Един милионер, който разполагаше със средства в цял свят, беше почувствал, че има нещо добро в мен и беше решил да ме приеме като собствен син. Но на път за България той почина и неговият син дойде да продължим делото. Имахме решение, е след като стане приватизацията у нас, ще вложим капитали във фабрика за силикатни материали. Аз бях щастлив човек, защото се виждах на върха на пирамидата и безсмислено прекарвах времето си в очакване. Но една непринудена среща с един бивш колега - офицер, ме промени до неузнаваемост. За пръв път срещах човек, който ми говореше за Бога не с езика на иконите, а с някаква много интересна и точна теория, която се докосваше до моето разбиране, до естеството на точния размисъл. Същият този човек каза, че има повод за голяма радост и ме покани да посетя църквата, където ще се представи дете пред Бога. На мен това ми се видя много странно, не исках да отида, но не исках и да ограбя радостта, която явно бликаше от този човек.

В интерес на истината, когато отидох в църквата, нищо не разбрах от ритуала. Но разбрах, че това, което съм търсил по света, е в тази малка църква. Защото радостта на един човек беше радост и то неподправена, на цялата църква. И скръбта на един човек беше неподправена скръб на всички в нея. Това не бяха имитатори, това не бяха хора с маски, това не беше грим, а живо човешко поведение, което ме впечатли изключително много. Всъщност това беше и първото ми докосване до света на вярващите хора. Но много бързо го забравих.

Още като излязох от църквата, светът ме сграби, но Бог вече беше решил да ми се открие с цялата Си сила. Защото, когато един ден се разкарвах безцелно по улиците, изведнъж взех решение да отида на църква. Това мое решение ме озадачи.

Когато влязох в църквата, предварително си бях отредил, че повече от три минути не мога да издържа в нея. Но излезе един млад пастор, отвори Словото Божие, прочете няколко реда и го затвори. Тогава един водопад от красота ме заля. Наистина живо слово, което никъде не бях слушал, макар че съм присъствал на светски приеми в аристократични среди, живял съм в изключително добър кръг на хора, завършили Кеймбридж. Аз разбрах, че това слово не е човешко слово. Разбрах, че този размисъл не може да бъде изведен от гънките на нормалния разум. И това ме накара да повярвам в Божието Слово. Започнах упорито да чета. Имах и упованието, че във вторник, четвъртък и неделя имам възможността да слушам красноречието на един човек, облечен с известни дарби според мен. Разбирах, че това не е светско образование.

Петнайсети юли за мен беше тъжен ден. Моята майка бе починала точно преди три месеца. Аз бях решил да се затворя вкъщи сам със себе си, да не предавам мрачното си настроение на хората. Но какво съм мислил аз, не е меродавно, важно е какво е било решението на нашия Небесен Отец. Той беше решил, че в този ден, най-тягостен за мен, ще ме направи най-щастливия човек на земята. В 18 часа се качих на балкона на евангелската петдесятна църква. Пасторът застана на амвона и каза: “Скъпи братя и сестри, предстои ни да разгледаме главата, в която се говори за вярата като философско понятие, но преди да започнем, нека преклоним глава пред силата на Святия Дух, да Го помолим да ни води в размисъл...”

Когато цялата църква беше преклонила глава, аз реших да се помоля по свой начин, както моето сърце ми диктува. И от тук нататък стана чудото. В този момент почувствах, че физически за мен църквата не съществува, нямаше ги хората, нямаше я постройката и аз потъвах в някаква дълбочина. Но моят мозък работеше точно - питах се какво става с мен. От дълбочина, от стомаха ми закънтя един мощен глас. Той говореше на еврейски. Изведнъж започна да сменя езиците: арабски, английски, френски, гръцки и аз имах повод за една голяма радост.

Тогава съм излязъл на амвона и съм пял на английски с хора около тридесет минути - нито съм учил песните, нито английски език. Пасторът беше особено щастлив, защото виждаше, че още една душа принадлежи на Христос и Бог открива тайните Си за нея. Това беше началото.

Това е най-малкият дар, който Бог изпраща. Но аз видях, че Бог е жив. Разказвам тези неща накратко, защото ако започна да говоря за неща, които са повече от свръхестествени и фантастични, ще шокирам хората. Сензация не искам да предизвиквам, а говоря дълбоко от сърцето си, с голяма любов. Моите приятели бяха повече от учудени, не искаха да ме видят в новата светлина, като смятаха, че съм се умопомрачил: “Не може Илия да повярва в Бога, не може Илия да зареже бизнеса, не може Илия да се откаже от тези пречудни пътешествия по света. Това е невъзможно, той просто се е побъркал.” Така си мислеха моите приятели. Но когато пожелаха да видят побъркания Илия, видяха един духовно новороден човек.

С голямо нетърпение очаквах първата международна евангелска конференция, която се състоя в Ямбол от 16 до 19 август миналата година. Знаех, че ще се срещна с едни люде, които са облечени с голяма сила, щях да видя големи личности. В залата имаше едно синьо пано, на което дъгообразно беше изписано: “Исус е жив и днес”. Това беше мотото на конференцията.

Излезе брат Ерик от САЩ и каза: “Скъпи братя и сестри, виждате - Исус е жив и днес. Как да докажем, че Исус е жив? Като четем Словото Божие? Да, добре, но то е много дълбоко, много трудно за асимилиране от хората, които никога няма да го разберат, ако ще да притежават ума на Шилер, Данте Алигиери, на Шекспир... Не, днес в 19:30 часа в тази зала ще станат същите чудеса, каквито са ставали преди две хиляди години: слепите ще прогледнат, глухите ще прочуят, сакатите ще провървят.” И знаете ли какво стана тогава с мен? Човекът, който виждаше Бога се смали и се върна в старото си човешко “аз”. Аз не вярвах, аз бях толкова смутен като чух, че само след няколко часа ще стане това събитие. Дойде 19:30 часа, в залата имаше над 2500 човека.

Имаше лекари, които искаха да видят “шарлатанството”. Брат Ерик беше щастлив човек, защото знаеше, че Бог е в залата; защото обещанията на Бога са абсолютно сигурни; защото Бог казва, че където двама и повече се съберат в Негово име, и Той е сред тях.

И чудесата станаха: куци масово хвърляха патериците, слепци проглеждаха, напълно обездвижен човек скачаше като лекоатлет, неговата паднала на колене майка плачеше с радостни сълзи... Сега това го виждам всеки ден. За мен това е едно обикновено ежедневие, това е най-малкото, което може да направи Бог за нас. В един от дните на конференцията седнах на съвсем различно място в залата, изненадващо за самия мен - на самата игрална площадка. Изведнъж пасторът, който четеше Словото Божие спря. Изпадна в едно особено състояние и каза: “Бързо, италианците, които се намирате в тази зала, бягайте напред! Бързо, гърците, които се намирате в тази зала, бягайте напред! Не, не, смесете се в еднородна маса, не се нареждайте по националности. В този момент Бог дава някои големи дарби на определени хора!” В мен Святият Дух говореше на английски възторжено. Но да се надявах, че Бог дава нещо и на мен?

Аз нямах и грам надежда, че получавам някаква голяма дарба. Моята съпруга е медицински работник - тя не вярваше, но Бог беше решил да употреби първо нея. Това стана на 24 август. Тя ми каза: “Илийчо, отиди да купиш риба и няколко дини.” Качих се на “седмицата”, но нещо ме изхвърли на спирката до Кореком. Стоях стъписан и си мислех: какво правя тук, рибата и дините са в центъра на града? Чух глас: “Илия, бързай!” Тръгнах в неопределена посока. Но гласът наставнически и мощно ми казваше: “Илия, бързай!” За първи път чувах Божия глас на български език. (Аз имам два Божии дара - дар езици и дар изцеление).

Когато се прибрах вкъщи, моята съпруга беше с раздран от котката крак. Течеше кръв, тя се опитваше да промие раната, да спре кръвта, но не успяваше. Докоснах я с лявата си ръка, тя уплашено заотстъпва назад. “Вече нищо ми няма!” В този момент влезе дъщеря ми и каза: “Ударих си пръста и ме боли, подут е като самун.” Викам й: “Я ела при мен, сложи си пръста в моята лява ръка и ще започна да се моля за теб.” После отворих очи - и двамата бяхме изненадани - двата палеца бяха съвършено еднакви, нямаше и помен от подутина. Стоях във фотьойла озадачен и недоумявах какво става. В този момент дойдоха двама мои приятели.

След като им разказах за тия чудатости, единият ми каза: “Илийчо, детето ни е много зле. Като парцал е.” Отговорих: “Тошо, сега отивам на църква, после ще дойда да видя детето.” На връщане от църквата чух глас: “Илия, мисли бързо!” Какво да мисля бързо? Виждам паметника “Орела”, по-надолу една “седмица”, оградена във венче... Да, Господи, това е символът на евангелския писател Йоан, глава седем. “Като отидеш вкъщи, ще вземеш Библията, ще вземеш и мантията от водното кръщение.” Тази мантия бях донесъл преди много години от Либия и сам се чудех за какво. В този вид отидох у моя приятел. Една бяла мантия, арабска, един прошарен мъж и една черна книга. Насмешката у жената на моя приятел беше повече от явна. Тя може би си мислеше, че ще играя някакво театро. Без да се смущавам отворих книгата и започнах да чета глава седма от евангелиста Йоан. И това дете като хукна! Беше съвършено здраво, започна да се храни. Родителите му, които ми се надсмиваха, сега по-ревностно от мен служат на Бога...

Нямах яснота какво да правя по-нататък. Бизнесът вече беше мъртъв за мен. Бог ми беше казал - не можеш да служиш едновременно на Бога и на богатството. Бях обаче особено щастлив като разбрах, че мога да връщам на хората радостта. Ръководството на “Шато-Алпия” ме покани при тях на работа, защото знаеше за моите отлични връзки с арабския свят. Започнах като отговорник на търговските зали. Но виждах, че това не ми е мястото. Разкъсван бях от две неща - света и Бога. Тогава дойде предложение от ръководството на фирмата - “Ще освободим една стая и ще ти разрешим в определени часове да приемаш хората.” Това беше началото. Но верижно мълвата за мен се разпространяваше. Хората пристигаха масово - до триста, триста и петдесет души на ден. Защо да не се моля за тях - Бог ми е дал тази сила! Знам, че вървя по Божия път, аз не преследвам изгода, иначе досега щях да съм милионер. Честно казано, защото идват чужденци с много тежки заболявания. Че как за едно раково заболяване той няма да отдели един милион долара! Тук идват от Западна Европа, от Гърция, от Израел, от Финландия...

Много от хората, които идват при мен, търсят екстрасенса. После разбират, че аз не съм екстрасенс. Някои казват, че идват тук на сеанс. Тази дума е още по-поразяваща. Това са сатанински явления. Ние забравяме, че освен Бога, съществува и друга духовна сила - сатана.

Моля се пред хиляди хора, стават маса чудеса, но това не ме впечатлява. Това е моето ежедневие - да видя глухия да чува, слепия - прогледнал, да видя как ракът изчезва. Това е невероятно за човека от света, но Бог предлага и по-големи чудеса.

Това е началото. Бог ще прави такива чудеса, каквито никъде по света не са ставали. Вече десет пророци, облечени с голяма сила от Бога, идващи от различни страни, казват: “България е център на невероятни събития. България ще стане духовен водач на целия свят.”

Накрая искам да кажа: “Вярвайте на лекарите, защото медицината е земното средство за борба с болестите, тя е реалност. Но Бог е жив и ние трябва да славим Неговата сила да помага на хората сега и во веки веков.” Амин.
С В И Д Е Т Е Л С Т В А
Нашият син е на 7 години и се казва Росен. Преди две години разбрахме, че не вижда с дясното си око. Тръгна на училище на 6 години, но се принудихме да го спрем, защото четеше много трудно. Тази година тръгна отново, но учителката ни каза, че става от чина и отива до дъската, за да види какво е написано. В болницата ни казаха, че е на ослепяване.

Очилата не му помогнаха. И с тях не можеше да чете, нито да види какво има в чинията му. Мъката ни беше непреодолима. Когато чухме за Вас, дойдохме с последна надежда и тя се изпълни. От първата молитва детето започна да вижда, а след втората вижда и надалеч. Росен вече не става от чина си, за да види какво е написано на дъската.

Напълно сме убедени, че Бог съществува. Слава на Теб, Боже, слава на Твоята сила, слава на Твоята воля, благодарим Ти, Боже, от сърце!

Веселина и Иван Иванови

Сливен, кв. “Речица”

Слава на Бога, брат Илия!

Не знаех каква е болестта ми, знаех само, че диагнозата е с № 162. В болницата ме придружаваше моята съпруга. Тя чула за изцелителната сила на Бога, която действува чрез брат Илия и занесла една моя дреха, над която той се молил. След като облякох тази дреха, аз почувствах тръпки, които преминаха през главата, тялото и краката ми. Разбрах, че състоянието ми се подобрява. Скоро след това ми направиха изследвания. Лекарите бяха учудени - къде са петната върху белите дробове, къде са срастванията на черния дроб?... Аз благодаря на моя жив Бог, Когото преди това изпитание не съм познавал и зачитал. Сега моята съпруга, моята майка и аз посещаваме Евангелска Петдесятна църква - гр. Ямбол и хвалим нашия жив Бог.

Затова Милена постъпи в МА - София. На 31 юли същата година й бе присадена роговица на лявото око. Тогава започна да вижда с оперираното око малко, колкото да се облече и нахрани и да се движи свободно в познати пространства. Когато Милена дойде в Сливен през зимната ваканция, майка ми я заведе при брат Илия на молитва, като последна надежда. След молитвата получи силни болки в очите. Вечерта отиде в Евангелската църква. Болките намаляха.

В неделя сутринта пак отиде на молитва в църквата. Същия ден трябваше да пътуваме. Като се качихме във влака, тя за първи път видя окачалките в купето и свободно си закачи дрехата. Когато Милена си дойде през пролетната ваканция, бялото върху око-то й с големина на лещено зърно беше изчезнало. Тя виждаше много добре. Продължихме да ходим на църква. Още няколко пъти бяхме при брат Илия на молитва.

Днес Милена вижда напълно със сляпото си око. С оперираното също вижда, но през мъгла, която от ден на ден се прояснява. Досега Милена пишеше на браил (азбука на слепи-те). Благодаря на Бога, че даде радост на семейството ми и изцели детето ми.

Дойдох, разплаках се и Ви казах. Бяхте, както винаги внимателен. След това три дни ме боля страшно стомахът, после престана. Изследваха захарта ми: от 13 в кръвта и 11 в урината слезе на 5. Ям всичко и спя добре. Пушех в продължение на 20 години, сега вече не пуша. Оздравях при вас. Слава на Бога, брат Илия! (П. С. Който не вярва, да дойде и да се увери!)

Отправиха много усърдни молитви към Бога за моето изцеление. И слава на Бога! Сега се чувствам много по-добре. Вярвам твърдо, че Той ще се смили над мене и ще ми прати пълно изцеление. Благодаря Му от все сърце и душа!

Чудно изцеление се случи и с мен. Аз боледувах от миома в продължение на 5 години. Редица лекари ми казваха, че не трябва да се съгласявам на операция, но чувствувах все по-силни болки и получавах обилни кръвоизливи. На третата молитва, за която разказах по-горе, в момента, в който дъщеря ми изцяло проговори, аз се свих на две от страшни болки и се изпотих.

Изведнъж почувствах някаква голяма сила в мен. Тръгнах и нямах никакви болки в краката, почти бягах. Бях здрав и щастлив. Благодарен съм на Бога, че получих с много любов и вяра в Божията благодат изцеление.

Когато свърши молитвата и брат Илия докосна с ръка главата ми, почувствах топлина, виене на свят, краката ми се разтрепериха. Брат Илия ме накара да изляза от залата и да сляза по стълбите. Аз слязох и се качих без следа от предишната слабост. Това, което изпитвах, не мога да предам с думи. Плачех от радост, исках да се хвърля на врата на брат Илия и да го разцелувам, но си спомних думите му: “Не съм аз Този, който ви лекува, а Бог”. И благодарих на Бога, и разбрах, че Бог е жив и е между нас. Аз отворих душата си за Него и станах нов човек. Слава на Бог!

Откакто присъствах на молитвите за изцеление в гр. Елена на 11 и 27 април 1991 година, се чувствам добре. Ходих на контролен преглед и ми казаха, че съм годна за работа. Отново започнах да работя. Слава на Бога!

Така на 12.ХІІ.1987 г. постъпих по спешност в неврологичното отделение в град Сливен и започнаха черните ми дни. После ме преместиха във ВМИ - Пловдив. От там имам един много лош спомен. Беше през лятото, бях много жаден, а не можех да стана от леглото си. Помолих един човек, който влезе в стаята ни и попита за някакъв негов познат, да ми даде чаша вода. Той отговори: “Стани и си напълни” и излезе. Започнах да плача, чешмата беше само на половин метър от мен. Помислих си защо живея, като не мога да се обслужвам. Бях женен, имах едно дете и чаках второ, кой щеше да ги храни?... Тогава се опитах да скоча от прозореца, беше на 12-ия етаж, но Бог не позволи да умра, защото е имал план за мен. Влезе моят лекуващ лекар проф. Шукаренко и аз му изплаках болката си. Това ме успокои донякъде.

Имах и други тежки моменти, предложих на жена ми да си отиде и да се ожени за друг, да не ми бъде слуга цял живот, но благодаря на Бога, тя каза, че няма да мръдне от мен, каквото и да става. Такъв беше моят живот от болница в болница. Имах МС на гръбначния стълб, която е неизлечима и води до смърт, подобно на рака. Но за Бог няма невъзможни неща, аз видях Неговата сила. Слава да бъде на Господа, нашия Спасител, защото Той ме изцели не само физически, но и духовно - аз намерих спасение на душата си. Сега работя тежка физическа работа, чувствам се много добре и съм в състояние да пробягам всичките стъпала на връх Шипка.

Аз съм същият, който искаше да се самоубие, да изостави децата си и жена си, но тогава не познавах Бога, а сега Го славя и величая. Алилуя!

Когато се върнах в Казанлък, прославих Бог в църквата и започнах да чета Новия Завет. Приемането на Бога доведе до разрешаване на семейните ми проблеми. Отношенията със съпругата ми се промениха. Благодаря на Бога, че по този начин влезе в моя живот! Благодаря Му от цяла душа и от цяло сърце! Вечна слава на Бога!