Б о р и с с а н д а н с к и апокалипсис Из заповедта на Бога към ангела на черния кон " и виното не повреждай!"

( мъст или вино ).Всичките и части,имащи допир с мъстта или вино-

то,са изработени от порцелан или бронз.За изкачване на големи ко-

личества вино или мъст се използват бутални или центробежни помпи,

а за малки количества-ръчни крилчати помпи.

ВИНАРСКА ПОРТА-седловина,разположена на 2430м н.в.на главното

било на Северен пирин.Изградена е от гранити.През нея минава турист-

ическата пътека от хижа”Демяница”към хижите”Каменица” и “Яне Сан-

дански”.Името и се свързва с това,че в миналото оттук са минавали

кервани,водени от кираджии,носещи вина от селищата в долината на

Струма за кръчмите в Банско,Разлог(Мехомия),Якоруда и други селища.

се преработва във вино и където се съхранява готовото вино.Винарските

изби биват производствени,смесени и депозитни.Производствени са тези,

в които се преработва гроздето и се съхранява младото вино за кратко време.

Обикновено това са надземни построики с железобетонни резервоари.Смесени

са избите, в които се преработва гроздето и част от виното се оставя за отглеждане

в дървени лагерни бъчви и се съхранява в подземни помещения.Депозитни изби

са тези,в които готовите вина се отглеждат и отлежават в подземни помещения при

постоянна ниска температура от 10-12 ⁰ С.Добре обзаведените такива изби разполагат с машинни инсталации за стабилизиране и бутилиране на вината.В страната има над 150 производствени,смесени и депозитни винарски изби.Известни са избите в Дамяница,Лясковец,Виноградец.Стари подземни изби има в Мелник.Сред световноизвестните винарски изби са тази в Будафок(под Будапеща,Унгария),чййто капацитет е над 100 милиона литра;избата Моет-Ишандон във Франция,с капацитет над 20 милиона литра,разполагаща с 24 км тунели само за шампанско;Мерсие-Етерне-също във франция;разполагаща с 19 км тунели,при съхранениена виното на дълбочина от 7 до 50 метра.

ВИНАРСТВО-отрасъл на хранително-вкусовата промишленост за производство на вина от грозде или плодове,коняци,ракии и други алкохолни напитки.Винарството технологично е свързвано с химията,микробиологията и технологично обхваща брането и преработката на гроздето във винарската изба,ферментацията на гроздовия сок,съхраняването и отглеждането(съзряването)на вината.Известно е,че от най-древни времена гроздето се произвежда главно за производството на вина.Това потвърждават и много антични паметници-релефи,медальони,резби,различни украси на сгради.Някога приготвянето на виното е било примитивно,каквото и сега е при правенето на вина за домашна консумация.Научна основа при добив на вина създава откритието на Луи Пстьор през ХIХ век и от тогава винопроизводството се обособява като клон от промишлеността.Винопроизводството сега е застъпено в над 50 държави.През 1924 г. В Париж се създава и международна организация за решаване на проблемите във винопроизводството.Сред големите проидводители на вина в света са Франция,Италия,Испания,Румъния.

От незапомнени години още и досега лозата е използвана предимно за производство на вино,а това подкрепя и фактът,че както в миналото,така и сега,около 80 процента от лозата предимно е от винени сортове.Виното винаги е било тясно свързано с бита и културата и на населението от Пиринския край и страната.

Винопроизводството тук може да се класифицира на няколко периода:до освобождението пред Балканската война(1912 г.);след освобождението създаването на Държавен спиртен монопол през 1947 г. и раздържавяването на отрасъла след 1990 година.

Винопроизводството в страната сега има следните основни насоки:производство на бели и червини трапезни вина;бели и червени вина с остатъчна захар;бели и червени десертно- сладки и десертно крепки вина,шумящи виноматериални вина;оползотворяване на вторични суровини и други.През втората половина на миналия век отглеждането на лозя и производството на вино започва да се осъществява все повече на научна основа,като за тази цел се създават лозарски научно-опитни станции,създав се и Научноизследователски институт по пивоворска и винарска промишленост.

Някогашната Мелнишка каза е била популярна най-вече с винопроизводството си.Мелнишките вина били търсени на пазарите в Сяр,Нигрита,Кавала,Драма,Струмешница,Банско.Известна била и натуралната търговия-вина за ориз,картофи,за добитаък.Виното транспортирано в съдове,пригодени да се привързват за самарите на коне и мулета.Най-старите винени съдове са били меховете(толуми),приготвяни от коз(пръчова)кожа.По-късно се появили продълговати дървени съдове,притегнати с железни обръчи.През втората половина на ХХ век лозарството в Пиринско започва да се измества от тютюнопроизводство,но в годините на реформи(1990)отново започва да възвръща известността си.Заслуга за развитието на лозарството има и Опитната станция за южни култури в Сандански,в която роденият в Симитли научен сътрудник Яне Атанасов създава няколко сорта мелнишки лози,които скоро намират разпространение не само по долината на Струма,но и в други райони на страната

.

ВИНЕН КАМЪК(кисел калиев тартарат)сол на винената киселина,съдържаща се в гроздето.Използва се за добиване на винена киселина в домакинството,сладкарството.
ВИНЕН ФИЛТЪР-апарат,който се използва за филтриране на вината чрез механично отстраняване на всички плаващи в него частици.
ВИНЕНА КИСЕЛИНА-органична киселина във вид на безцветни кристали,които лесно се разтварят във вода или алкохол.Използва се за подправка на храни и при производство на лимонади.
ВИНО-алкохолно питие,което се получава от ферментация на прясно преработено грозде,пресен гроздов или плодов продукт.В зависимост от цвета вината биват бели,розови и червени.Белите вена се получават от ферментация на мъст от прясно грозде от сортове с неоцветен сок без твърди чести.Тук са известни трапезните вина:димятови,мискетни,ркацителни.Розовите трапезни вина се добиват от смес от мъст от прясно грозде от бели и червени или само от червени соптове.Тук са памидните вина,гъмза,мавруд.Червените трапезни вина се получават от преработено прясно грозде.Тук са гъмза,широка мелнишка,каберне.Медицински видове вина се произвеждат с добавка на лекарствени средство.
ВИНОГРАДЕЦ-Село в Пазарджишкия край.До 1934 г.е с име Карамусал.Разположено е в западния край на Пазарджишкото поле.Старо лозарско село.Отглежда се грозде главно от сортовете тамянка и памид.В селото има винарска изба.
ВИНОГРАДИ-Село в Санданска община.До 1934г. е Манджево.Отстои на 18 км от Сандански в западните подножия на Южен пирин на 320 м н.в.Пресича се от р.Мелнишка.В землището му се отглеждат предимно лозя.Селото купно,има 5 къщи,обявени за паметници на културата.Паметник на културата е и църква”Св Георги”,строена през 1887 година.В летописа на селото 1909 г.отбелязва откриване на училище,1933-основава се читалище,1927-създава се кооперация”Пиринска звезда”.Античен поселищен живот се открива в местностите Бъчвата,Лешката,Дъбищата.
ВИНОГРАДОВ-град в Украйна(Закарпатска област).Главно място в промишления му облик заема развитието на лозарството и производства на вина.
ВИНЬОВ-(винен)-дума от старославянските говори,която се свързва с виното и е производна от думата”винийови”(винени).
ВИНЯНКА-име на лоза в старославянския език:

Де да е Стоян да дойде,

че му е лозе родило-

всека лозица по ведро,

винянката-две ведра.”

(Народна песен).

Разположено е край р.Камчия.Близо до селото има резерват за сърни “Шерба”.

Дегустирането на вината се определя в три етапа.Првият етап е обглеждане цвета на вината.Хубаво е този цвят да е прозирен и искрящ и може да напомня вид на скъпоценен камък.От тук идват и сравненията”грантов цвят”,”рубинен цвят”,касаещи най-вече червени вина, и”златист цвят”,-за бели вина.Цветът на виното се определя най-лесно при силна светлина на фона на лист бяла хартия.Чашата с виното трябва от врем на време да се разклаща,това се прави,за да се изяват всички аромати.

Вторият етап е помирисване на виното.Носът може да се пъхне в чашата,но тя не трябва да е пълна до горе.Ароматът от специалистите се поема бавно и така,както куче търси следа.Помирисванията се правят из всички посоки на чашата.Приема се за най-вярно първото усещане.

Най-съществен най-приятен е третият етап,който включва отпиване.Това е изследване на вкуса проверяването вино чрез езика и устатаИзползва се и небцето на устата.Най-сигурниятбелег,че виното е хубаво,е когато кара да бъде отпито отново.Последният вкус -това е споменът,който оставя виното,след като е преглътнато.Колкото този спомен е по-траен,толкова виното е по добро.

Всяко вино само говори за себе си,но говори на тези,които могат да го чуят.Златно правило е и това,че не всякога цената определя качеството.

ЛОЗА-многогодишни лианови растения от семейство лозови.Познати са нд 70 вида.По възлите на летораслите се развиват листата,съцветията и прикрепващите мустачки.Лозата е разпространена навсякъде по света.В Европа културната лоза е развита на около 4000 сорта.В страната ни са имвестни около 100 местни сорта.От 1960 г. са районирани над 50 сорта.Местни десертни сортове се представят най-вече от болгар,чауш,верея;местни винени сортове-памид,мавруд,гъмза,широка мелнишка,тамянка,димят,виненка.Край Струма е популярен сортът керацуда.
ЛОЗАНА-град в Югозападна Швейцаря.Административан център на кантона. Разположен е край Женевското езеро.Курорт,голям жп възел.Има висше училище по земеделие и лозарство.Добре развита часовникарска промешленост.Тук са провеждани много световни конференции.

ЛОЗАРЕВО-село в Сунгурларската котловина в южното подножие на Карнобатско-Айтоската планина.Добре е развито лозарството на вино(пелини и вермути).До 1938 г.се е наричало Комарево.В м.Грйдището има останки от античен селищен живот.

ЛОЗАРСТВО-отрасъл от селското стопанство за отглеждане на лозата и получаване на грозде за консумация и преработка за производство на вино и други продукти.Лозарство е наука за изучаване на биологическите особености и агротехниката при отглежданито на лозата.

Писмени сведения отнасят появяването на лозата и развитието но лозарството преди 7000 годин пр. Хр.в Египет ,Сирия,Вавилония.На Балкански полустров лозята се появява 3000 г.пр.пр..

Появата на лозата и виното се свързва и с тракиййския бог на веселието Дионис,пръшълец на Олимп,наричан в древния Рим Бакх.Дионис бил бог и на плодородието.Ществал Дионис по света винаги придружен ог.т весела тълпа менади и сатири и навсякъде било веселие и радост.На него се приписва заслугата хората да се научат от гроздето да правят вино.Набраното грозде било изсипвано в големи каменни съдове.Сатирите и менадите боси скачали в съдовете и с нозе си смачквали гроздето,както това вършели с много песни,шеги и закачки.

Като древен митологичен символ виното олицетворява плодородие и живот.Отъждестява се с кръвта.Според християнските вярвания червеното вино има цвета на разпнатия накръста спасител на човечеството Исус Христос.В бита на почти всички народи по света виното е неразделна част от всички календарни,семейни и други празници и обичаи.Всяка празнична трапеза не се кади с тамян,ако на нея липсва вино.С вино гостоприемни домакини посрещат и черпават кукери,коледари.С вино се черпи на Бабин ден бабата-акушерка.С тази чудна магия се калесват кумовете за сватба,ритуално се запойват новородени деца и младоженци.Вино се използва за преливане на гробове на мъртви,с него се черпят при побратимяване.Чудното питие се ползва като комка при причастие(глътка Христова кръв).Вино се излива в основите на започнат строеж на нова къща,полива се сплетената на нивата Божа брада,възлива се на стопана(духът пазител)на къщата.

Приема се ,че лозата,а с нея и виното,ще да са били познати най-напред в древен Египет,после в Сирия Вавилония.Това ще да е станало около 7000 години преди раждането на божия пратеник Исус Христос,което означава,че вече са на почтенната възраст 90 века.В Европа и на Балканите лозата се е настанила с 4000 години по-късно.Разпространението и е започнало в умерения климатичен пояс на Северното полукълбо,главно в страните от Средиземноморието(Италия,Франция Испания).Страната ни не е останала встрани от този процес.Почти до края на ХХI век тук с създаването на лозя е станало с лози,растящи на собствен корен,но през ХХI век (след появяването на болеста филоксера)зпочвт да се засаждат лози и на подложка от дивачки,които са устоичиви към това заболяване.Лозарството ни по време на робството и през първата половина на ХХI век е разпокъсано на много стопанства(към 1934 година стопанствата са над 485 хиляди).Постепенно се създават и крупни масиви,каквито сега има от по 5-10 хиляди декара,като общата площ,заета с лозя в началните години на ХХI век,възлиза на около 1.5 милиона декара.

Пиринският край и най-вече долината на Струма се оказват подходящи за развитието на лозарството.Това най-много се отнася за Мелнишкия район.Отглеждането на лозата(vitis-uinifera)се превръща и в основен поминък за много домакинства.Започват да се купуват и американски лозички,които обаче изискват пръскания против заболявания с бордолезов разтвор от син камък вар,който,поставен в кофи,е пръскан с метли.После се появява гръбни лозарски пръскачки,идва ред и на тракторни пръскчи,като самата борба с болести и неприятели по лозата се превръща в наука.Първите лози в Пиринския край не се окопават и растат свободно по тополи,черници,брестове и други дървета.Ниските лозови масиви идват по-късно и най-вече през ХIХ век.През втората половина на ХХ век се появяват и телените конструкции,както и асмите по дворовете.

Гроздоберът и правенето на виното в Пиринския край постепенно приемат ритуална значимост.Преди гроздоберът,който започва обикновено(според сортовете)в началото на октомври,се приготвят всички необходими съдове(каци,бъчви,кръбли,бурета),както и помещенията на съхранение(изби и зимници).В много селища гроздоберът(особено в миналото)придобива празнично значение.От летопис 1912 г.се узнава,че из улиците на тогавашния околийски център Мелник е минавал глашатай,който с биене на барабан е съобщавал дните на беритбата,което е ставало и в други селища.За да помогнат на стопаните с много лозя идвали берачи и от селата в планинската част,където лозята са по-малко.Берачите са обикновено жени и момичета,а повечето от мъжете са кираджии-извозват гроздето или басаджии-мъже,които тъпчат гроздето за направа на вино.Стопаните на лозята се грижат за храна и нощуване на наетите работници и им заплащат надници.В миналото единствената позната технология(каквато и сега е на много места)е получаване на червено или бяло вино чрез ферментация на ширата заедно с джибрите.Промени настъпват след създаването на винарски предприятия и цехове.

Най-старите съдове за запазване на вино са глинените връчви(кюпове),които са с дебели стени и широки гърла и събират по 50-56 литра.Постепенно се изместват от каци и бъчви(бочви),които са по удобни.Това са дървени съдове,притегнати с железни обръчи.Хубавите вина(мелнишко и др.)се съхраняват в специални изби,някои вкопани в земята.Всяка изба има специален отдушник.

Гроздето и виното са един невероятен сейф на природата.В този сейф са заключени множество съставки,полезни за човешкия организъм.Специалистите уточняват,че те притежават над 300 съединения, не само полезни, но и незаменими,които са с благотворно влияние върху човешкия организъм. Много от тях предпазват от сърдечно-съдови заболявания, подобряват жизнените функции.Още от стари години е известна гроздовата диета, 15 дни използвана за очистване организма и подобряване на жизнеността.Сред най-важните съставки на гроздето и виното са антоциантите.Тези естествени оцветители(пигменти)се срещат в по-малка степен в ягодите,вишните,боровинките и бъзът.Антиоксидантното деиствие на антициоаните учените представят като своеобразно ветрило над човешкия организъм.Виното деиства противовъзпалително и антимикробно, стабилизира кръвоносните съдове,предпазва от лъчения и радиации.Учените смятат,че само чаша и половина червено вино на ден чисти като с шомпол пушка организма от лош холестерол,имащ свойството да образува шлаки в артериите.Най-големи бранители на сърдечно-съдовите заболявания са фенолните съединения в червените вина.Антоциановите концентрати се извличат най-вече от млади червени вина.Антициановия препарат “еновитон”,получен от вино”Каберне совиньон”,вече е доказан радиозащитен терапевтичен ефект върху имунната система.Винени екстрати се ползват като добавки за здраве.Сътрудници от Института по криобиология и хранителни технологии са разработили метод за производство на хранителни добавки от серията”лиовитал”,които са произведени на основата на червен багрилен концентрат от млади екологични вина,а с тях се намалява риска от натрупване плаки по ставите на кръвоносните съдове,подобрява се еластичността им,забавят се атеросклерозичните им изменения предпазват от сърдечно-съдови заболявания.

Употребата на вино в здравословни количества ускорява възстановяването на левкоцитите.Чрез съдържанието на витамин С се изгражда константна тъкан,а чрез витамин Е се стимулира продуктивната функция чрез повишаване на потентността.

Науката в днешния и вид вече е потвърдила,че употребата на грозде,е една своеобразна лечебница.Впрочем това са узнали още древните люде.И не случайно Плутарх пише,че “ВИНОТО Е НАЙ-ПОЛЕЗНОТО СРЕД ПИТИЕТАТА НАЙВКУСНОТО СРЕД ЛЕКАРСТВАТА”.