Б о р и с с а н д а н с к и апокалипсис Из заповедта на Бога към ангела на черния кон " и виното не повреждай!"

Главен бог на лозарството и виното в митологията на древните римляни,чийто култ е бил разпространен в много страни.Поел е в голяма степен функциите на тракийски върховен бог на лозарството и виното Дионис и почти го повтаря в обредните практики.Първоначално се е наричал Либар(виж ст.”Либер”).В представите на почитателите му е красив младеж с женствена фигура,нежни линии и коси,непознаващи подрязване,каквито били косите на голяма част и от свитата му.На главата си е носил подвижни рога,които прикрепял с повезка.Това се узнава от книга ЧЕТВЪРТА”Дъщерите на”Монии”от Овидий,който пише:

“Поканил бе жрецът жени и робини

общо да честват Бакх-да оставят труда си и с кожи

да си загърнат гърдите,да спускат коси без повезки...”

И по-нататък:

“Пушат тамян,призовават и Бакх,и Линей наред с Бромий,

огнеродния бог,дваж създаван,единствен двумайчин;

чува се още:”Низей”,”Тионей”с неподрязани къдри...”

Пак от Овидий научаваме и за ненадминатата красота и нежна женственост на Бакх:”Запазващ невехнеща младост,о,вековечно момче,с красотата си всички засенчаваш,от небесата блестиш,щом без рогове ти се така покажеш,грееш с моминско лице.Под властта ти е целия изток-чак до водите на Ганг...”

Виното(сокът на Бакх)е дар от бога и то присъства на всички празненства.В книга ТРИНАДЕСЕТА”оръжията на Ахил”Овдий съобщава:

“Дим от тамян се възнася,в тамяна се вино възлива,

вътрешностите на животни горят според култа,

влизат в палата на царя и там на високи възглавки

седнали,вземат плода на Цезера и сока на Бакха...”

Като латински бог на виното и лозата Бакх бил съпътстван с мистерии и диви оргии.Бакх е син на върховния бог Юпитер и богинята Семела.За да го опази жив от ревнивата съпруга Юнона,Юпитер го зашил в бедрото си и така Бакх станал,както пише Овидий”двумайчин”.След като Юнона осмъртила Семела Бакх бил отгледан от Ино,сестра й.Кърмен бил в пещера в планината Низа от нимфи.Като пораснал Бакх се оженил за красивата Арианда,дъщеря на критския цар Минос. Бакх я намерил заспала на остров Наксос. Годежният дар,който и направил бил издигането на венеца от главата й и поставянето му между звездите на небето. Венецът бил направен от ковача Вулкан.Така венецът й се превърнал в съзвездието Корона.След смъртта и Бакх извел нея и майка си Семела от подземния свят и ги възкачил на Олимп.Свадбата на Ариадна с Бакх(Дионис)е описана от Овидий в книгата”Любовно изкуство”.Изображения на Ариадна има върху стенописи отПомпей,върху римски саркофази и други антични паметници.Според Овидий срещата на Бакх с Ариадна е станал така:

“Там я откри Бакх,обикна я,утеха и даде-от нея вечна

звезда да блести:от челото й отне венеца на небето

го прати.Лети той през лекия въздух при летежа

минават елмазните искри лъчащи...”

Бакх е любима тема на скулптори,художници,поети ,музиканти от древността,та до сегашни дни.Изобразяван е върху вази,съдове за вино,оброчни плочки,релефи,статуи,влязъл е в музикални произведения,картини.Сред множеството посветени на него произведения на изкуството се редят и творби на велики скулптори,поети,музиканти и художници като Лизикрит,Овидий,Тициан,Рубенс,Микеланджело,Пусен,Щраус,Пикосо.Известни са стенописи от Помпей,релефи”Бакхови сцени “,”Бакх и Семела”.
С Е М Е ЛА

Семела,майката на бога на лозарството и виното Дионис,първоначално е тракийско-фригийска богиня.Името означава”земен”.Преминала е в Гърция едновременно със скулта на Дионис от Тракия.Дъщерята е на тиванския цар Кадъм.Зачева сина си от Зевс(Юпитер).Зевс се явил при нея като смъртен,защото тя не би могла да издържи на огъня от неговите мълнии.Ревнивата Хера (Юнона която разбрала за невярността на съпруга си,се престорила на бавачката и подучила Семела да поиска от Зевс да и се яви в цялото си достолепие на огнен върховен бог.Семела това и сторила.Зевс не могъл да откаже на молбата й,показал се и Семела била поразена от мълниите му.Зевс обаче спасил детето.Според Овидий това е станало така:”Небесния гръм не понесе тялото на Семела и то изгоря от годежните дари”.А синът и Дионис”още съвсем не узрял,от скута си майчин бива изтръгнат и вшит,ако може това да се вярвя в едното бедро на бащата,докато съзрее.”

Когато Дионис възмажава влиза в подземното царство и извежда оттам майка си и я отвежда на планината Олимп при боговете,където я обожествяват под името Тиона,означаващо “буйстваща”.

За Семела писали Есхил и други гръцки традици.Известна е картината”Юпитер и Семела”от Тинторето,химнът”Семела”от Овидий,поемата “Семела”от Шилер; ораторията”Семела”от Хендел;операта “Семела”от Франк.

В гръцката митология е неограничен владетел на небето и земята.От него зависи плодородието,дарява,дъжда,снега.Баща е на много богове и герои.Негов син е и Дионис,роден от извънбрачната му връзка със Семела.Като върховен бог е имал храм на най-високия връх на остров Егина в Додона,Епир.Известни средища на култа му са планината Олимп в Елида,където бил издигнат храм и са се провеждали древните олимпийски игри.Бащата на Дионис е бащата на боговете и хората,наричан е Властелин,Облакосборец,Гръмовержец,Мълниеметец,Изпращач на всички знамения,Еднодържец,Гостоприемен,Носещ очищение,Пазител на домашните огнища.Атрибутите му са светкавица и мълния,жезъл,птицата орел,крилатата богиня Виктория(Нике),щит.Свещеното му дърво е дъбът.Вдъхновил е длета,пера,четки на велики творци на изкуството.В митологията на Рим се нарича Юпитер.

Според гръцката митология Еригона,дъщерята на атинянина Икар,е била прелъстена от Дионис,а според римската-от Либер,като впоследствие това дело се приписва на Бакх.Еригона била обладана от Дионис(Бакх)като богът се превърнал в лоза и я оплел.Бащата на Еригона бил убит от селяни като им подал за пръв път да пият вино,което те помислили,че е отрова,с която иска да ги отрови.Злополуката с беща й наранила сърцето на Еригона и тя се обесила.За митът на Еригона се узнава от поемата”Еригона”от Ератостен

(I I I век пр.Хр.)Еригона намерила тялото на баща си с помоща на кучето й я извел на небето,където бащата Икар станал съзвездието Икарии(Воловар),а Еригона-съзвездието Деница.На Еригона е посветил драмата си”Еригона” Софокъл.
Л И Б Е Р

Първоначално е староиталийски бог на оплождането и засаждането,но впоследствие приема функциите на тракийския бог Дионис и става бог на лозарството и виното с име Бакх.В негова чест на Авентинския хълм в Рим е бил издигнат храм.Съпруга му е богинята Либера,която по-късно е отъждествявана с латинската богиня Прозерпина и с гръцката Персефона.Либера е епитет на Ариадна като съпруга на Бакх.Честваниятя посветени на Либер и съпругата му Либера,са се наричали Либералии.Провеждали са се на 17 март,денят,в който младежите в древния Рим добивали право да обличат мъжки тоги.Либерийте са отражение на гръцките празници Антистерии.

За Либер пише Овдий.В книга ТРЕТА се срещат редовете:

“Колко щастлив си бил ти,ако беше си зрака загубил-

рече му,-та да не видиш свещените бакхови тайнства.

Ден ще настъпи и той,пророкувам,не е тъй далечен,

в който ще дойде тук Либер,новакът,синът на Семела”

Либер не бил съвсем верен на съпругата си Либера.За такъв случай съобщава пак Овадий:”Как Либер,превърнат в лоза,прелъсти Еригона,щерката та атинянина Икар”.

В шествията на Дионис редом до него,както уверяват древните автори,е стоял учителят му Силен.В митологията на траките и гърците той,освен духовен наставник,е и сам участник в неописуемо веселите празненства.Силен е обрисуван като добродушен,жизнерадостен,весел старец чиято глава е пооголяла от плешиви вина.Имал е голям корем,тънки слаби крака,свински или конски уши,дълга опашка,сплеснат нос,големи мустаци,дълга брада.Част от плешивостта по челото си покривал с бръшлянов или лозов венец.И винаги е весел и пиян.Негови атрибути са винен мях,чаша с вино,венец,тирс и магаре.Участва в пиршествата на Дионис почти неслизащ от магарето,пиян винаги и за да не падне все е поддържан от двете си страни от менади и сатири.

Митолозите уточняват,че Силен е син на бог Пан.Макър и все пиян,той е

много мъдър и с пророческо вдъхновение учи всички на веселие и от учтел на Дианис се превръща в негов почитател.Веднъж Дионис трябвало да напусне Тракия,за да иде в Малоазиатска Фригия.С него била цялата свита от менади и сатири ,но Силен закъснявал.Старецът се бил залутал из градините на цар Мида.За случая узнаваме от Овидий.В книга ЧЕТИРНАДЕСЕТА”СЦИЛА”,описвайки ухажьорите на Помона,богинята на градините и овощията,той споменава и Силен.

“От своите градини отблъсква тя всякакви пристъпи мъжки.

Що не опитваха всички-сатири,изкусната в танец

Младос,и панове,с клонки от бор ученчани рогове

Или Силенът,що вечно младее в години...”

Докато Силен лутал из градините на Мида в ухажване на Помона бил заловен от фригийски селяни,които го завели при цар Мида.Ето какво казва Овидий:

“Но туй не стига на Дионис,и полята му опротивяват,

купом с достойния хор сред лозите на Тмол той отстъпва.

Сатири,личен отряд,и менади вилнееха близо.

Само Силен закъсня.Олюлян от вино, сатирикът

Бе похитен от фригийски селяци и в цветни грилянди

Стигна при Мида-деспод.Но царят позна съучастника

На бога и възвръща Силен на младежа,възпитаник негов...”

Силен обаче не е само вечно пиян гуляйджия и все на магаре.Понякога е слизал от магарето и прелюбодействал.В това поне уверяват множество монети,сечени в различни древни монетарници през V-IV век пр.Хр.На статер,сечен от анонимно тракийско племе на лицевата страна е изобразен в ход надясно,прихванал в ръце менада,която му се съпротивлява.На друга монета(450 г.пр.Хр.)ползвана също като платежно средство от анонимно тракийско племе,той е коленичил и държи в обятията си менада.На тетрабол(5-20-480 г.пр.Хр.)е представен с дълги коси,конска опашка и копита,тичащ възбуден по Менада.Подобни монети са откривани и в античните селища по долината на Струма.

Силен е доживял от древността до сегашните дни и с много легенди и предания,но и с перо,длето и четка.В известния музей Лувъра в Париж има скулптурна група от мрамор”Пиян Силен с малкия Дионис””Бюст на Силен”е открит в античния град Абритус край Разград.Четката на Рубенс също се е вдъхновявала от Силен и го е обезсмъртила в картината”Пияният Силен”.”Пияният Силен”е и картината на Ван Дайк, а ”Силен и Дионис”-на Фойербах.

На Силен са посветили с длето и четка свои произведения и творци от Пиринския край.Интересна е една глава на Силен,която е стояла върху съд за вино,намерена сред старини в обезнаселеното някогашно село Врабче,намиращо се в Пирин планина над село Илинденци.На отливката Силен е представен в анфас,с напълно плешива глава,с два виещи се към челото му бръшлянови клонки,сплеснат нос,весели,закачливи очи,уста,полуотворена и готова за пиене,голяма брада и местаци,а ушите са свински.

По долината на Струма присъства и на много релефи.На плочка от античния град Нейне стои вдясно,а в плочка от Мелник е със запретната туника,извърщващ гроздобер.Така са си го представяли древните тукашни заселници.Фактът,че намерената отливка с глава на Силен е стояла върху съд за вино,само потвърждава,че тукашните хора са познавали добре лозарството и правенето на вино и ,че виното не им е липсвало и са били негови почитатели.

П А Н

Аркадски бог,спътник на Дионис.Син е на Хермес и нимфата Дриопа.Известен е като защитник на природата.Бил е обрасъл целия в косми,имал кози крака,рога,брада и опашка.С появяването си всявал у всички неописуем страх и оттам иде думата”панически страх”.Името му означава ВСИЧКО,а според някои-ВСЕЛЕНА.Майка му Дриопа щом го родила го подхвърлила,но баща му Хермес го намерил и занесъл на Олимп при боговете,като го повил в заешка кожа.Всички богове,като го видели се засмели.Пан станал планинско божество.Живеел е в пещера на планината Ликей в Аркадия.Свещенно дърво му станала елата.Дружел с богинята на планинските простори Ехо и планинските нимфи.Пиндар го описва като най-съвършенния танцьор сред боговете.

На Пан се приписват и исторически събития.Атиняните вярвали,че той е всял страх(паника)сред войниците на Персия и гърците така победили при Маратон.В знак на благодарност от този случай му издигнали свещен олтар в Атина.Открит му е бил и оракул,в който служела жрицата Ерато.Плутарх съобщава,че по време на император Тиберий (Iвек пр.Хр.-I век сл.Хр.), моряци, плаващи на път за Епир, чули глас:”Като стигнете в Епир, съобщете, че великият Пан е мъртъв”. Когато се доближили до Епир моряците извикали тези думи и веднага скали,дървета и животни заплакали.

Впоследствие Пан се превърнал на много божества,за някои от които съобщава и Овидий в книга ЧЕТВЪРТА:

“И на панове с клонки от бор увенчали рогове...”

В гръцката митология Пан е най-стария сатир,а в древния Рим е отъждествяван с божествения фаун.

Статуя на Пан”Нимфа и малкия Пан”(II век пр. Хр.)се пази в музея на Ватикана в Рим.Други статуи на бога са”Пан”от Роден,”Пан утешава изоставена нимфа”от Вега.Шедьоври в областта на художественото изкуство са картините”Пан и Сиринга”(Сиринга е другото име на люляка,щом го има из Кресненския пролом)от Пусен,”Амури отвеждат малкия Пан на Олимп”от Рубенс;”Пан и Сиринга”от Фойербах;,”Пан и нимфа”от Врьоклин.Известен е химнът”Към Пан”от Омир.Гьоте е написал”Сатир или божествения горски дух”.Бах е сътворил кантатата”Състезанието между Феб и Пан”,а Дебюси е създал симфонията”Следобедът на един Фаун”.

Пан е бил почитан и от старите заселници по долината на Струма.На плочка от античния град Нейне стои зад Дионис и е с кози крака,държащ цафара в ръце.В релеф от Мелник е представен като прислужник на Дионис.

Сатирите са полубожества.Живея на земята и са придружители на Дионис(Бакх).Приемат се за духовете на дивата природа,олицетворяващи необузданата животирска похотливост.Похотливост издава дори външният им вид.Обичат виното,веселието и опиянението.По вид са хора,но с конски опашки или като полуолукози.Много обичали танците и лудориите.Най-старият от сатирите е Пан. Сатир е бил и фригийският бог Марсии.Постепинно сатирите започнали да приемат по-облагородени черти.В класическата епоха се превръщат дори в идеален тип на мъжката красота.Редовни участници са в шествията на Дионис.Ето какво описво в ЧЕТВЪРТА книга”ПЕНТЕЙ”Овдий:

“Возят те на колесница два риса със шарена сбруя

по вратовете и тела,а те следват вакханки,сатири

с вечно пияния старец-подпира залитащо тяло

той на тояжка,едва се държи на дръгливото магаре.

Дето и да се вестиш, проечава гълчава младежка

Смесена с възгласи женски,кънтят под ръцете тимпани,

Вдлъбнати медни чинели и флейти чемширови дълги...”

А в книга ЧЕТИРИНАДЕСЕТА”СЦИЛА”има сцена,в коята сатириците искат да обладаят Помона,богинята на градините и овощията:

“Що не опитаха всички-сатири,изкуснато в танец

младост,е панове,с клонки от бор овенчали рогове

или Силенът, що вечно младее в години,и богът

който подплашва всички със члена си или със сърпа-

да обладаят Помона...”

Сатирите са влезли широко във всевечнотоизкуство на човечеството.Известни са статуите “Почиващ сатир”от Праксител(IV век пр.Хр.);”Сатир и Дионис”от Лизип(IV в пр.Хр.);”Спящ пиян сатир”(I I I век пр.Хр.)Сатири са изобразявани върху вази,съдове за вино,оброчни плочки,на които присъстват заедно с Дионис.Статуя”Млад сатир”е открита в Хасковско,”Бюст на млад сатир”-в Кюстендилско.Световна известност имат картините”Сатири и нимфи”от Ван Дайк;”Сатири нимфа”от Веронозе,”Сатир и нимфа”от Пусен.Четката на Рубенс е сътворила шедьоврите”Сатир и нимфа”,”Сатир и момче с кошница с плодове”,”Двама сатири”.Известна е и гравюрата на Дюрер ”Семейство от сатири”.Поетът Ст.Маларме пък е посветил на старите поемата. Следобедът на един фаун”,а Дебюси е написал симфоничната поема”Прелюд към следобеда на един фаун”.

Думата менада е гръцка и означава”безумстваща”,Менади са жени или девойки,които участвали в свещените тайнства на Дионис.Под силата на обхванала ги омая от виното те изпадали в такъв екстаз,че разкъсвали с голи ръце кози,бикове и хора.Според вярванията на старите гърци и траки екстазът у траките е бил предизвикван от самия бог Дионис.Към облеклото си добавяли бръшлянови,лозови или дъбови листа.Много обичали шумната музика.В ТРЕТА книга”КАДЪМ”Овидий пише:

“Но не отстъпва Пентей,не нарежда на другите вече,

стига сам до Китерон,отреден за свещените тайнства,

гдето кънти песента и звънливата реч на менади...”

Менадите са едни от най-близките спътнички на Дионис .Те участват в шествията му с разпуснати коси,с дълги дрехи и надянати сърнешки или лисичи кожи и вилнеели в сладострастни изстъпления из гори и поляни.Намерили са достойно място в световното изкуство.Известна е статуята “Менада”от Скопас(В Дрезден).Еврипид им е посветил великата си творба”Вакханки”.

Вакханките са жриците на Бакх. В гръцката митология са менади. Те участват в шествията му и във Вакханалиите-празници, посветени на бога,на лозата и виното. Това са невести и девойки.Най-шумните празненства ставали на три години.Това ставало в планината и в най-дългата нощ на годината. Вакханките се отдавали на буйни веселия.били наметнати в сърнешки или лисичи кожи. В ръцете си държали тояги,обвити в бръшлян и лозови листа.били с разпуснати коси, удряли гръмко звънтящи чинели.Умеели да свирят на флейта,играели оргиастични танци. Върховен момент идвал,когато забравяли, за човешката си същност и приемали,че се приближавали до бога.Приема се,че вакханки от тракийското племе “Едони” били разкъсали Орфей,певецът на Бакховите тайнства,а причината била,че след смъртта на възлюбената му Евридика бил намразил всички жени.

Най-великия певец,поет и музикант древността.Изобразяван е в тракийска носия на вази,оброчни плочки,съдове за вино и се приема,че произходът му е тракийски.Участвал е често в шествията на Дионис.След смъртта на любимата му Евридика се отнасял с пренебрежение към всяка женска хубост.Смъртта си намерил по билото на планината Хемус(Стара планина),където бил разкъсан от вакханки(менади),развилнели се поклонички на Дионис,които сторили това заради женомразничеството му.

В древността всяка река си е имала своя бог-покровител.Своя речен бог си имала и река Струма, известна още с имената Ейоней, Конозос, Палестин, Стри, Стримон и Струмон. В представите на далечните прародители реката е имала разум, дихание.Този разум и дихание били речният бог.В най-честите случаи речните богове са представяни в образ на силен мъж,който носи дълга брада и полуизтегнат се подпира с лакет на глинен съд,от който изтича живетелна вода,или подпрял се на скала,от която изтича вода.Древните скулптури и гравьори са поставяли в ръцете му най-често лозов лист,грозд или житни класове,символизиращи плодородието,което дарява водата.

Речният бог на Струма се открива и върху монети.На монета от Улпия Пауталия(Кюстендил),незнайният гравьор до бога е поставил четири деца:две изваждат от земята благородни метали,третото жъне в пшенична нива,а четвъртото къса едър грозд от лозница-все ценни дарове за човека.
С А Б А З И Й

Още един бог на лозарството и виното,предшественик на Дионис и Бакх. Сабаз е дума,която означава “спасител”Сабазий е фригииско-тракийско божество.През V век пр.Хр.култът му се прелива с култа на Дионис-Бакх.Обредността му е близка до Дионисиевата.Мистериите му били свързвани с веселия и нощти къпания и се отличавали с разпуснатост.В древни произведения на изкуството бил изобразяван като брадат мъж с фригийска шапка,жезъл и борова шишарка.Образът му е открит на много оброчни плочки намирани и по долината на Струма.

Древна Македония не оставала на страна от почитането на бога на лозата и виното Дионис.Широко популярни били оргиите по време на царуването на Филип І Македонски,каквита често организирала и съпругата му Олимпиада,майката на Александър.Думата”оргия”всъщност означава”тайнство”,”действие” или “работа”.До тези оргии се допускали само посветени люде.Съвременното си негативно значение думата е придобила много по-късно и идва от християнските апологети.Македонките и македонците,участващи в оргиите (мистериите) на Дионис, са наричани клодони и мимлони.Съпругата на Филип била сред най-ревностните почитателки на оргиите и ги празнувала по варварски - буйно и невъздържано. По време на шествията тя носела в кошницата си питомни змии,които подавали глави изпод бръшляновите клонки.От змия идва и божествеността на Александър Македонски,наречен Велики.Според Плутарх; Олимпиада била видяна веднъж да се съешава със змия в леглото си която всъщност била превъплътил се Зевс. Древните автори сочат още,че Филип тогава загубил едното си око и то това с което видял тази сцена през ключалката на вратата.

В македонския двор Дионис бил почитан много и това станало причина Александър да бъде провъзгласен за нов Дионис.Македонските царе са приемали за потомци на героя Херакъл,който е син на Зевс и смъртната Алкмена и това спомогнало на Александър да се провъзглси за нов бог,тъй като е син на Зевс и Олимпиада.По сетнешният господар на тогавашния свят Александър официално бил обожествен и признат за син на Зевс в Амон-светилището на Зевс в Египет. Започналият тогава цялостен поход на царя до Индия с войските си се приел като повторение на някогашен поход на Дионис,който също достигнал до Индия.

Виното в Македония и новопревзетите земи се леело обилно. След всяка битка Филип І уреждал пиршества,които завършвали с всеобщо напиване и буйна невъздържаност.Не останал назад и Нов Дионис-синът му Александър.На едно такова пиршество пияната свита запалва двореца на персийските царе и от това забележително архитектурно чудо остава само пепел.Както баща си и Александър организара след всяка битка буйни и дълги пиршества,посветени на Дионис т.с.на себе си.Своята съдба на Нов Дионис Александър приел и след едно посещение в светилище на Дионис,намиращо се според някои в Пандей,а според други в Хемус.Тук жреците му предсказали,че ще властва над света.И това станало след случило се знамение:излятото вино върху обтара на светилището се запалило и огънят се вдигнал право нагоре чак до небето,което подсказвало един блестящ възход в житейския път на царя.Както и станало.

Сабазий, Либер Бакх,Дионис;лози,вино, веселие –векове така се редили. Постепенно боговете се отделили от хората,изчезнали менадите и сатирите,позабравили се шумните”вакханалии”.И тогава по нашите земи идва ТРИФОН ЗАРЕЗАН.На него се отрежда мисията да продължи традицията на възпяване и възхваляване на лозата и виното.Новият покровител на веселието и опиянението е с много имена: Свети Трифон,Трифон Зарезан,Трифон Зарезой,Трифон Пияница,Трифон Чипия.По предание се смята за брат на божията майка света Богородица.Веднъж Трифон се присмял на сестра си,че ходи на църква за молитви,а е родила като мома.Света Богородица се ядосала и го проклела и веднъж,като отишъл на лозето си да зарязва,се навел на една лоза и рекъл:”Тази лоза пък ей така ще я отрежа”.Рекъл и замахнал с десницата си,в която бил косерът,но тъй като бил попийнал,не улучил лозовата пръчка,а носа си и останал без нос,та затова бил наречен Чипия.

Някои митолози приемат легендата с отрязването на носа като отглас на мита за тракийския цар Ликург,който веднъж изгонил от царството си на свитата на бог Дионис.Последвало го обаче жестоко наказание-Дионис го обрекъл на безумие и в такова състояние Ликург,мислейки,че зарязва лоза, убива сина си.

Лозарският косер е най-известния от атрибутите на Трифон Зарезан,защото в основата празненствата,посветени на лозата и виното, е зарязването. Първото зарязване обикновено става на специалния празник Трифоновден,честван на първи февруари,почти на границата на прехода от зима към пролет.По време на кооперативното отглеждане на лозята(а и сега в някои райони)празникът на официалното зарязване на лозята става на 14 февруари,честван като ден на лозаря,но наричан и Трифоновден.Трифоновден е всепризнат празник,свързан с лозарството и производството на вино,вийто покровител е Свети Трифон.

Да си припомним кой е Свети мъченик Трифон.Роден е 225 г.в с.Комсада,намиращо се близо до Апамия,вмалоазийската област Фригия.Бил дълбоко вярващ християнин.Ако се доверим на легендите,той още от малък правел чудеса.Римския император Гордиан(238-244)имал дъщеря,Гордиана,много красива,която заболяла много тежко.Никакви лекари не могли да и помогнат. Тя все повтаряла думите:”Никой не може да ми помогне,освен Трифон”.Като не виждал друг начин на изцеление императорът наредил да открият има ли такъв човек.Оказало се,че има и Трифон тогава бил само на 17 години.Довели го в Рим.Дошъл и изцерил девойката.Императорът го дарил щедро, но Трифон не обичал богатството и по пътя раздал на други хора. По време на следващия император на Рим бил Декий Траян,отново е започнало преследване на християните и връщане на езичеството. По това време християнинът Трифон вече бил направил много чудеса и се говорело за него из цяла Фригия.Открила го стража на императора.Когато го запитали кой е,той отвърнал:”По живот не съм роб,а свободен.Единствено на Христа служа.”Последвали изтезания да се откаже от вярата си,забивали дори гвоздей в ходиата му,но той не се поколебал и твърдо отстоял на всички болки.Бил осъден на обезглавяване чрез меч. Преди да се изпълни заповедтта Свети Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е дарил с мъченически венец и възнесел последното си моление-да се всели душата му в небесното царство.

По традиция зарязването на лозата се извършва от мъже,които отиват на групи.В някои селища в групите участват и жени,а има селища,където зарязването е само от жени.Където се организират официални зарязвания на най-личното място в лозята се правят водосвети за по-голям берекет,изнасят се забавни програми,свирят оркестри,прави се дегустация на бели и червени вина.На много места се организират и шествия на жени(менади),водени от преобразен във вид на бог Бакх силен мъж.Правят се общи трапези,който завършват с буйни хора.

Зарязването на лозята винаги е ритулно.И сега все още съществува като практика отишлите да зарязват лозари,преди да отсекат с ножицете първата пръчка,да се обърнат към изгрева на слънцето и да помолят бога Хелиос,този извор на светлина и топлина,да налее в гроздето много сок,много светлина,топлина и захар.Групата обикаля лозе подир лозе и когато ритуалното зарязване е свършило и при последното лозе на присъстващ в групата,се запалва огън,на който започват приятно да цвърчат суджуци,свинско месо и други деликатеси,отпушват се гърла на шишета с ракии,започва замезване,после запалени от жажда гърла се гасят с вино и така се стига до песни и хора.Някои от по- големите групи си водят и музиканти,избират и цар на лозята,който обикновено е най-имотния и най-добрия винопроизводител.Царят на лозята единствен има право да носи венец от сплетени лозови пръчки.На връщане групите дават вино на всеки срещнат,който пие и благославя”. Тази година берекетът да е повече”. Весели, групите се прибират, като често отсядат и по домовете, където веселостта продължава при домашна обстановка.

Трифон Зарезан се характеризира и с други обичаи,свързани по смисъл с думите”сека”,”режа,”засичам”.Овощни дръвчета дали малко плод,се заплашват,че и сега ,ако не дадат,ще бъдат отсечени.Така се заплашват и овце,кози,крави и други животни,които не дават или малко дават рожби,мляко,че ще им режат главата.В такива случай често съпругата моли стопанина да не я коле,че тя непременно тази година ще даде повече.Има обичай да се реже и трън,който се поставя в хамбара.Това пък е,за да не гризят мишките снопите.Лозари със сечене плашат и лози,които през миналата година са дали малко грозде.Трифон Зарезан на много места се нарича Трифун и Трифко.В някои селища край Струма все още се спазва ритуала да се ръси лоза със светена вода за повече берекет,като се започва от средата и се ръси към другите и страни.Практика,често срещана,е отрязани пръчки да се носят в къщи,а изпразнено шише от вино или ракия да се закопава в края на лозето,като при закопаването се казва:”Да го чува дядо Господ от градушки и мани”.Никога не се забравя на първата зарязана лоза да се прелее вино.

Празнуването на Трифон Зарезаг на 1 февруари е от 1990 година,докато преди това е бил на 14 февруари.Това е поради промяна на календара от стар в нов стил.На много места се чества само на 1 февруари,на други само на 14 февруари,а има селища,където празненството е и в двата дни.От последните години честването на 14 февруари започва да се обогатява,освен като празник на лозарството и виното и с елементи от почитта към патрона на влюбените-Свети Валентин,което придава по-голяма магичност на виненото опиянение с добавената му любовна омая.Трифон Зарезан и Денят на влюбените събрани в едно-каква по-голяма магия. И Свети Трифон, и Свети Валентин се приемат за исторически личности и имат много общи неща в житейските си съдби. И двамата са живели през І век,и двамата са мъченици. За Свети Трифон,когато е бил на 17 години,са казали:”Млад тялом а зрял по ум”.Краят на жизненият му път идва чрез посичане с меч.Такъв е краят и на Свети Валентин.

Свети Валентин е роден в град Терни,в италийската област Умбрия.Посечен е с меч на 14 февруари 264 година.Общото помежду Свети Трифон и Свети Валентин е още,че и двамата са лекували хората,че и двамата са били проповедници-Свети Трифон проповядвал вярата Христова,а Свети Валентин-любовта и възможността да се сключват бракове между влюбени,въпреки забраната на императорКлавдий ІІ. И това им коствало живота.

Според поверие честването празника на лозаря на 14 февруари и на Свети Валентин като ден на влюбените в същия ден може да се отнесе и към това,че от този ден птиците почват да търсят места,където да правят гнездата си,за да създават нови поколения.Освен празник на лозарите Трифон Зарезан е празник още на кръчмарите и овощарите,както и на градинарите,които в този ден не пропускат възможността да се възползват от дара на Дионис - виното.