Наследството от многогодишната работа на дуото Севрюкова-Лозенски тепърва очаква справедлива оценка. Независимо от пренебрежителното безразличие, "ледоразбивачът на Новата епоха" не престава да работи по своя специфичен метод в ядрената физика. Отбягвайки изяви, разширява и превръща в обозрими хоризонтите на микрокосмоса. Уви, повечето квалифицирани специалисти са твърде рутинни в областта на вече познатото, за да постигнат сами нещо ново. Дали не държат прекомерно на установеното, защото им е трудно да търсят? Не е лесно на закоравялото мислене през седемдесетте-осемдесетте години на миналия век в тоталитарна България да надмогне наложените концепции.
Нека бъда разбран правилно - българската наука има свои завоевания, но и до днес е затворена за този тип нетрадиционни изследвания. Психотроничните постижения на Слава Севрюкова и духовните търсения на Ванга са твърде далечни за повечето научни светила.
Каква ирония. А те могат да променят из основи света.
За пореден път се налага аналог с Ванга. Многократно посещавал уникалната ясновидка, възмутен от немарливостта на родните изследователи към нея, писателят Николай Хайтов остро възкликва: "Това беше едно явление под носа им дошло. Тук трябваше да се струпат най-умните хора, да я наблюдават, за да могат нещичко да допринесат за изясняване на феномен от световно значение. А те, хора ограничени, започнаха да доказват, че това не може да бъде... Не можело да бъде... Преди да се появи телевизията, имало ли е някой, който да вярва, че е могло да бъде... Те са учени в кавички." Правдиви слова. Горчиви "по хайтовски". С пълна сила се отнасят и за другия световен псифеномен Слава Севрюкова. Дали някои писатели не са по-близо до свръхфеномена, защото също са изпреварили времето си?
Единици са онези, които си позволяват да подкрепят постиженията на амбициозния тандем. Доцент
А. Антонов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН е сред тях: "Работата на Севрюкова-Лозенски има съществен оригинален принос в установяване на нови кинематични зависимости в създадения от тях нов и логически непротиворечив модел на атома..." Повечето някогашни научни корифеи навярно се боят да приемат непознатото, до което е достигнала гениалната психотроничка? Или, което е по-неприятно - да се съгласят с него, подозирайки, че е реалност... Всъщност голямата беда на някогашните "величия" е, че не искат да допуснат, че у човека има нещо повече от физическо тяло... Оттук - ледено мълчание. Лишени са от факти да признаят изложеното от Слава, но и от такива да го оборят. Как професорът по психотроника да не бъде неудобен? Слава Богу, науката днес не е замръзнала на онова ниво.
Защо мълчи НАСА за крупните проучвания в микро и макро космоса? Защо немеят престижни световни институти в САЩ, Русия, Испанската и Индийската академия на науките? Нали те някога й връчиха почетни професорски дипломи? Нима за тях, разполагащите със сериозни екипи психотроници, това сега звучи несериозно? Или реакцията им е част от обмислена, перфектно разработена димна завеса? А, може би, са й дали професорски звания не от щедрост, а от куртоазия и неудобство...
Не е изключено и друго - дръзките изследвания, преобръщащи представи за устройството на микрокосмоса все още да не са сведени в достатъчна степен до знанието на широк кръг елитни световни учени.
Времето за признание, според Слава, не е далече: "Това, което разработвам, скоро няма да е оценено. Ще стане не по-рано от петдесет години, в двадесет и първото столетие. Научното познание многократно ще разшири обхват. И най-върлите противници на психотрониката ще сведат глави пред техни Величества, фактите."
Нека бъдат спокойни надменните властелини на една вече отминала епоха. Тя им принадлежи. Ако променящите установената парадигма концепции се потвърдят с годините, на тях няма да се гледа като на пълна несполука. Ще бъдат чудесен пример за изследователи с ограничени способности. Нови научни работници ще дадат свои имена на откритото от психотроничкагла. За противниците навярно тогава ще се знае само това, че са живели по времето на Ванга и Слава Севрюкова. Дейците на научната доктрина през тоталитаризма са високомерни. Обясняват всичко с нея. Без алтернативи. Духовното е мистика. Не заслужава внимание.
Какво прави някога (различно ли е сега?) академичната общност с откритията на дилетантите? - Премълчава ги или отрича. И под сурдинка проверява. Потвърди ли се верността им, ако са твърде смели, не им дава гласност. Докато някой "безразсъден" най-често млад и "еретичен" учен се абстрахира от инерцията на дотогавашните отрицания. И черно на бяло докаже с факти, че това действително е така.
В началото неговите колеги го приемат "на нож". Признаят ли го институти със световен престиж, няма как, ще преглътнат "абсурдните постановки". И откритието ще се свърже с името на смелия учен, а не на случайния дилетант.
Факти от седемдесетте-осемдесетте години на миналия век. Смазващи факти.
С психотронични научни пробиви Слава Севрюкова поставя под съмнение дори основния закон на Кулон в електростатиката. По мисловен път създава вакуум в електроскопа.Установява: при допир на наелектризирана стъклена пръчка до метално топче, че листенцата му са почти неподвижни. Дръзко твърдение. По-късно се доказва с физически експерименти.
Изводът е: всички електрични заряди са от един вид, след като взаимно се привличат в относителен вакуум. Разпадат се като сапунени мехури схващания, считани от столетия за аксиомни. И най-непоклатимите някога специалисти са принудени да признаят новостите.