Четвъртвековенекспериментален психотроничен опит чака, чака.... Добре подготвени специалисти. На Бъдещето. МАКРОКОСМОС Извечен е стремежът на човека за вникване в необх-затната Вселена. "Седя на кръглото си столче. Взирам се в микро и макрокосмоса" - споделя жената, разчитаща почерка на Създателя. Не само се взира в звездната мозайка, а и вижда. И пътува из нея, потъвайки в себе си. Разкрива строежа на надвисналия, смазващ с безмълвие небесен свод. През порите на тишината нахлува космически студ.
Светът на Слава не е от нашата видимост. Нищо не убягва от психотронния й взор. Пространствено разглежда различни сектори на Необята от Сътворението до днес. Тълкува галактическия зов на неизбродната пустота.
Знае - Всемирът има свой Архитект.И разкоди-ра неговите формули. Известен й е гениалния принцип, който ни е създал: "съвършенството е простота" и още: "нищо не е такова, каквото изглежда." Издига се, полита подобно райска птица. Пред нея оживява тъмния вакуум на необозримия Безкрай. Безкрай? Необозрим? - Посланицата на Висшия Разум е на друго мнение. За него ще е дума по-нататък.
Какво разбулват космическите й стереокадри?
Питаме я за формата на Всемира. Планетите и звездите образуват системи. Те - звездни купове и галактики. Следват галактически купове и мегагалактики. Но какво е отвъд телескопичната примка на хоризонта? Докъде се простира Необята? Има ли форма? Ако да, каква?
Взряна в трептящата звездна хармония, Слава Севрюкова прокарва енергийна пътека в Безкрайността. Преживява невидимото. Изследва устройството на сеещия мрачен сух студ на едни места, или искрящ нажежен другаде Космос. Това не е празно и тъмно място, а велик източник на енергия.
Разчела звездните йероглифи, отсича: "Вселената е ограничена - с начало и край. С граници и обем. Формата й уподобява гигантски елипсоид. Испо-линско яйце, а отвъд него - "мъртво пространство". Ограничен Всемир, безгранична сила на човешката мисъл. Съзряла контурите на Мирозданието, колосалният овал на космическата бездна е тесен за проникновенията на богонадарената: "Голям взрив, както допускат учените, няма и не е имало - категорична е, завръщайки се от неизбродни космични пътеки. - Вселената е една. Антивселената е фикция." Вижда Сътворението отвъд великото божествено безмълвие. Свръхсензориката й го преоткрива. Разглежда и описва Космоса - този "разрастнал се в необятагигантски атом". Пътува из звездния атлас. Излиза извън границите на познатия свят. Съзира края на безкрая. И разшифрова загадките на неумолимия Свинкс - Вечността. Бездни от проникновения. Човешкият ум се затруднява да ги обхване. Свръхколосални структури, които събрани в едно, образуват огромно яйце. "Вселенатае овална. Формата й е като на атома. Погледната отстрани, е сива, но искряща. Под огромния й купол бушуват могъщи космически вихри." И още, и още...
И така - ограничен Всемир - с начало и край. А извън него - "мъртво пространство". * * * Логично е да се запитаме като някои специалисти: не създава ли Слава своя Вселена? Или това е нашата откъм непознатата й страна? Фантазира ли? Ако е така, защо прогнозите й досега са все верни?
Наднича в света и разгадава неговите структури. Нали затова е получила професорски дипломи. Възможно ли е да са й връчени от престижни иностранни университети и академии за фриволна игра на въображението? Лековерни ли са чуждите и наши учени, инженери, писатели, художници, гледащи я с респект? И конкуриращи се помежду си да заслужат вниманието ц?
Единствено Съдникът-време, който за нея никога не е съществувал, защото е стояла над него, ще даде отговор на тези и други въпроси.