Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
- Навигация на страницата:
- Вселената е е безспирно движение. Пулсира като жив организъм. Не само е жива, а е и разумна. Еволюира - раждат се
| Слава знае - не е открила космическата азбука.
* * * В разпален разговор с Извора на Мъдростта, взрени в блестящия звезден купол, живо се интересуваме: - През 1929 г. Едуин Хъбъл извършва откритие, прието в научните среди за епохално. Вселената, според него, в резултат на Голям взрив непрестанно се разширява. Така ли е в действителност? - Създадена е първично, веднъж и завинаги. Една и съща. Трепти, свива се и разширява, подобно живо дишащо същество. Това, за което говори Хъбъл, е нещо като "оптически ефект". Уловил е част от цялото. Правилно е разгадал и описал разширението - една от съставките на пулсиращата Вселена. Не е могъл да постигне и документира свиването. Има време и това ще стане. Жертва на заблуда, бележитият физик и астроном приема епизодичното за окончателно и вечно. Прави погрешен извод - този процес бил резултат на първичен съзидателен взрив. Близо е до истината, но не е така. Вселената е създадена в един миг. Това аз наричам първично Сътворение. След години ще се установи - има първоначална форма. Изграждащата я материя постепенно се преобразува. Макросветът с всички свои съставки се променя. Космосът е в непрестанно въртеливо движение - мегагалактики, галактики, мъглявини, звездни купове, супернови и угасващи звезди, планети.... Грешката на този учен ще бъде коригирана. По-нататък други ще открият - безкрайният Космос е започнал да се свива. Това не означава, че ще се побере в свръхкондензирано топче, както градят хипотези други учени. Вселената е е безспирно движение. Пулсира като жив организъм. Не само е жива, а е и разумна. Еволюира - раждат се и развиват галактики, свръхнови звезди, планети, спътници, астероиди. Рушат се и "умират". Вечна и неунищожима е, защото "живее", а животът е безкраен... (Езотеричката може да изглежда провокативно еретична. Проникваща в Космоса откъм неизвестната му страна, становищата й звучат странно. Разкрива по един нетрадиционен път неговия генезис и развитие до наше време. А и далеко след това.) Е, как да приемат учените през втората половина на миналия век тези стряскащи умовете твърдения? За разлика от владетелката на свръхсензориката, не разполагат с толкова широк изследователски инструментариум. Гледат с подозрение на космическите й модели. Там, където не я "приемат на нож", реакцията е пренебрежително мълчание. Тя преобладава. Жената, виждаща отвъд видимото, съзира Вселената в цветове. "Преди формиране на нова звезда, забелязвам разцъфтял колорит от феерична красота. В ъгълчетата на Космоса блести сивота. Някъде се долавя глух тътен. Не е ли пулсът на колосално живо същество?..." Божествено изживяване е потапянето в Мегакос-моса. Изследователката споделя: "Трудно е да предам зидяното с думи. В отделни участъци усещането е засилено, в други - притъпено. Забелязвам галактични купове и сърцевини на галактики в светли сияйни тонове. Другаде са тъмнокафяви. Вселената е красива в своето мълчаливо могъщество." Психотроничката избягва конфронтация с астро-физиците. Отдала се е на науката. Доцент Лозенски е заслужил доверието й с търпение и постоянство. Необезпокоявана, неуморно продължава изследвания. Твърди: "Светът е по-сложен, отколкото изглежда. Не той се разширява, а все по-реалната ни представа за него." * * * Съжденията изкушават интригуващи въпроси. Поставени са от склонни към нестандартни експерименти изследователи - физици и астрономи: Колко дълго ще грее нашето Слънце! Не се тревожете, милиони-милиони години ще изпраща благодатна светлина, топлина и любов. (Темата по онова време е актуална. Астрономи от Смитсъновия център по астрофизика в Харвард под ръководството на Томас Сметкалф са открили угаснала звезда в съзвездие Кентавър. Преобразувана е в сферичен диамант с диаметър около 4 000 километра. Подобна съдба, според специалистите, очаква и нашето Слънце. След около 5 милиарда години ще се превърне в бяло джудже. След още 2 милиарда - в масивен леденостуден диамант.) Съществува ли двойник на Слънцето във Вселената? Да, като сянката му е... (Странно твърдение. Някой да е виждал сянката на неуморния източник на светлина, топлина и живот? Навярно има предвид неговата ас-трална проекция - б. а.) Не ме питайте, още е рано да се разбере това. От антиматерия ли е изграден този негов дубъл? Не, такава не съществува, нито антипространство. Има ли аналог Земното кълбо? О, ще повторя, рано е да се проумее - въздиша жената, осъществяваща транскосмически контакти. - Има, но е проекция от светлина и тъма. Нещо като "земна сянка". Там е закодирано всичко, което ще се случи. (За планета-близнак ли говори? Или загатва за полевата матрица на Земята? По-вероятно е второто - б. а.) Какво ще кажеш за "черните дупки"? Реални образувания? Ако, да, какво представляват тези мрачни космически страшилища? Ние виждаме една от съставките на световете. Има и други, незабележими. Границите помежду им са трудно преодолими. Извършва се и преливане. "Проходите в космическите лабиринти" уподобяват тунели между тях. (Любопитно е да се узнае определението на Слава Севрюкова за себе си: "Природната ми дарба не е нищо друго освен тръба, предаваща сведения за други светове." Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|