Славапроменя законите на физиката, валидни за необятния космически вакуум. * * * Галактическите купове, галактики, звездни и планетни системи, подобно на атомите, се задвижват от космически вихри. Безспирно устремени, извиват се със страховита скорост. С неизменна посока - "вихър до вихър, вихър във вихър". Заедно изграждат огромно вихрово поле. Благодарение на него, Вселената непрестанно се върти. Хармонията на взаимно допълващите се и противопоставящи сили в природата буди изумление. Направляващият света ред, скрит във великото Безмълвие на Вечността, оживява.
"Космическият вихър - твърди психотроничката, прелитаща като приказна Жар птица вселенския не-обят, - е безконечно движение. Уподобява неугасима въздушна вихрушка. Планетите и Слънцето в нашата звездна система се привеждат в постоянна динамика от "слънчев вихър". Завихрянията в микро и макросвета са "леви". "Десни" не съществуват. Без тях всичко - от микрочас-тиците до свръхгигантските звездни тела и галактики - би застинало. Лишена от "звездни ветрове", Вселената ще се скове и вледени в покой. Вихрите са първопричина на движението. Космическите структури са изваяни от тях. Организират материята и я направляват." След тези наблюдения логично е да се запитаме: не е ли светът сътворен от Мисъл? Въплътена и раздвижена във взаимното преливане на материя и енергия? (По-нататък от жената-уникум ще узнаем: "Мисълта е полеви тип материя. Тя е и енергия"- б. а.)
Вселената преминава през "психотронните очи" на Слава. В обяснението за макроустройството на физическия свят тази неоренесансова личност надмогва заблудите на времето. То, според съвременните физици, изкривявало пространството. За Слава факторът време, както вече знаем, обективно не съществува. Има го, но само в човешката мисъл. Затова отминаваме ние, не времето.
Слава е на път да постигне по-стройна и точна от господстващата сега научна система. Какво пък - може би някои нейни проникновения и открития ще залегнат в основите на науката на бъдещето?
ЧОВЕК И ВСЕЛЕНА С времето изтънява нишката на спомена. Оцеляват фактите - в отговорни все още "квазинаучни" изследвания.
Впечатляващ е съвместният труд на Севрюкова-Лозенски "Човек и Космос", публикуван в американското списание "Psi Research" през юни 1982 г. Разглеждат поразителните сходства между структурата на земното кълбо и анатомията на човешката глава. Задълбочени наблюдения, предизвикващи размисъл.
"Човек е творение на Вселената. Той самият - миниатюрен Космос. Тайната му може да бъде разкрита, разгледан в единство с него"- твърди Севрюкова. Лаически на пръв поглед, съпоставките изненадват. Нека се спрем на някои от тях.
Земята, както е известно, се състои от три основни, вградени една в друга сфери: ядро, мантия и масивна кора. Най-важната част на човешкото тяло,