Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
- Навигация на страницата:
- Вселената е създадена едновременно. Нищо ново не се поражда. Сътвореното същес твува, видоизменяйки се. В Мирозданието е вло
| Слава - гигантски телескоп? Или "органична черна дупка"? - Все едно, тя е жива връзка между видимо и невидимо в космическите лабиринти.)
Ще има ли разрушение на Вселената и връщане към изначалния хаос? Не, не се задава ликвидация на света. С еволюцията ще настъпва плавна трансформация и извисяване на Разума. (През 2002 г. екип на американския професор от Масачузетс Александър Уилкин публикува "научнообоснована"хипотеза за безкрайността на Вселената. Според него след 100 милиарда години ще се изчерпи енергийният запас на Космоса. Ще се възцарят вечен студ и тъмнина. Що за наука, градена от хипотези? Ако чудесно обоснованата теория на Слава Севрюкова за пулсиращата разумна, а не вечно разширяваща се механична Вселена, както все още се опитват да ни я представят, бе позната на тези навярно напредничави астрофизици, едва ли биха "открили" такива "страшни доказателства" за бъдещето на света след 100 милиарда години. 'Времето в макро и микрокосмоса никога не изтича. Унищожението на Вселената означава край на Бога, а това е абсурдно"- категоричен е псифеноменът.) Съществуват ли други населени с живот планети, подобни на нашата? Има, виждала съм. Дори на Слънчевата система, на един от Юпитеровите спътници, Европа, мисля, бе името му, съзрях животинче - четирикрако, кафяво. Движеше се тромаво като таралежче... На повечето планети от Слънчевата система са породени странни, все още непознати за нас форми на живот, но не и човешки разум. Как изглежда Земята, погледната от дистанция? Разглеждала съм я. Не е абсолютно обла. Говоря за планетата като монолитна маса. Уподобява видимата част на развален кътен човешки зъб. Водата покрива огромни пространства от неравностите й и я заобля в почти идеално кълбо. Такъв реално е Глобусът. Ще е леко разяден, ако се отнемат колосалните водни маси от него и бъде погледнат отстрани. Първично тълкувание на релефа на Синята планета. Така би изглеждала тя от разстояние. Лишена от зодна площ, покрила по-голяма част от повърхността, даваща характерния й цвят, Земята би била "безвидна и пуста" като в ранните етапи на Сътворението. Защо психотроничката разглежда "звездния оазис на живота" от такъв необичаен ракурс? Дали, защото, сновяща из Вселената, надничайки отвъд видимото, е свикнала да руши стандарта? Или предупреждава какво би станало с космическата ни Майка, акс системно и бездушно я унищожаваме? И нашият свят се превърне в безплодна пустиня. Студен, толкова различен от синьозеления рай, който все още имаме щастие да обитаваме. Елементарно описание. Автентично. На "професор с четвърто отделение". В Северното полукълбо преобладава сушата, в Южното - водата. Самоволна игра на природата ли е това? Планетата е чудесно балансирана. Водата е 2/3 сушата - 1/3. Сушата обаче е по-тежка от водата. Така се уравновесяват. Затова, ако на едно място земната повърхност потъва, другаде винаги се издига. Откъде се е появил животът при нас? От Космоса. От първите морета. Там са заселени и постепенно са се развили адаптиращи се към местните условия елементарни органични форми. Все повече са се усложнявали. Видях и предходниците на човека - малки същества, създадени в "Небесната лаборатория". Дребнички, примитивни... (Транскосмическите звездни проникновения на жената, разкриваща Сътворението на проточовека са обект на следваща книга - б. а.) Достоверен ли е методът, при който по разпада на урана се установява възрастта на планетата Земя? Според учените тя е от 3,3 до 4,6 милиарда години. Не е абсолютно точен. Приблизително е на 6 милиарда години. Виждам хаоса, от който е възникнала. Едновременно е образувана нейната кора. Всичко в Космоса е и на планетата - същите градивни елементи. Някогашният хаос не е изцяло потушен - бушува в недрата й. Вселената е създадена едновременно. Нищо ново не се поражда. Сътвореното съществува, видоизменяйки се. В Мирозданието е вло жена вътрешна тенденция - за промяна и усъвършенстване. Колосално творение. Трудно е да си представим неговите закономерности, гигантските му размери и структури. Нова космогония. Невероятните хора, като звездната жена, не гледат ли от по-пространствен ракурс на света? Така разкрит, Космосът ще се окаже не толкова далечен и чужд. Вселената ще се превърне в по-екзотична и привлекателна. И много-много по-достъпна. * * * Слава има щастлив шанс два пъти през библейски дългия си живот да наблюдава Халеевата комета. Като 8 годишно момиченце, когато през 1910 г. "огненото й око" застрашително приближава Земята. А също и на преклонна възраст. При втората среща, докато неотменният сътрудник вари кафе на нашата прорицателка, тя проявява инициатива. Концентрира се. Интересуват я формулите, не формите. По психотроничен път за минути извежда и описва орбитата на кометата. Доцентът по-късно я съпоставя с научните, продължили с години, изчисления за нея. Оказва се - покритието между двете е пълно. Заинтригуван, документира фактите. Някой ден някой скептичен учен (познава ги - нали преди да срещне Слава е бил един от тях) може да се усъмни в постиженията, извършени със странни за науката методи. И в "съмнителните възможности" на психотрониката. Преди да се състои "парада на планетите"от Слънчевата система, космическо явление, извършващо се през немалък времеви интервал, феноменът ги "вижда" - подредени в изящна стройна верига. И дава подробно описание. Тези материали също са съхранени. Въз основа на над четвъртвековна научно-изследователска дейност, Слава Севрюкова с основание твърди: "Микро и макрокосветът са свързани в абсолютна хармония. Нищо не съществува извън общия закон на материята. Всемирът е лишен от случайност и хаос. Как е създадена тази хармония? Кога е възникнала? - Тайна на Вечността..." Надничаща в "биографията на Вселената", "жената с космически зеници" разгадава строежа на Земята и другите планети от Слънчевата система. Многократно се пренася на Луната. Изследва я, преди там да стъпят американски астронавти и акостират руски луноходи. Разглежда негостоприемната днес повърхност на Марс и открива следи от отдавна изчезнал живот, кипял на червената планета. Категорична е- в близко време това ще се докаже по научен път. Прецизните наблюдения, записани от доцент Лозенски, се потвърждават с космическите проучвания. Все повече се разбулват загадките на необятния Всемир. Разкодирането им шокира. Мисълта на невероятната жена пътува сред звездите. И те оживяват - романтични, тайнствени, истински. Слава изгражда нова космогония. А, може би, възвръща автентичната й същност. * * * Заинтригувани от възможностите на псифеномена, група астрофизици се обръщат с казуса: Ако едно тяло бъде изнесено извън гравитация и му се предаде начална скорост, какво ще стане с него? Ще спре. Ще спре? Абсурд! Няма гравитация. Какво ще го стопира? Притежава начално ускорение! - Въпроси, бездънни като небесната бездна. - Да, но не е носител на вихър в себе си. Затова дълго ще се рее. За вас това е безкрайност, но аз виждам, не е. Ще замре в покой. Веднъж и завинаги. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|