Копие на Всемира е човешкият мозък. Не работи с пълна мощ (едва с 12-14 % от своя капацитет - б. а.), а частицата, отломък от Отца - твърди прорицател-ката, - обитава космоса на нашата духовна плът. Трудно е да го проумеете. Някога и това ще стане." Мозъкът е обезопасен с черепна кутия, чиито кости са свързани с шевове. Така е и при Земното кълбо. (Структурата на кората на Глобуса, според съвременните представи, е изградена от масивни континентални и междуконтинентални литосферни плочи.) В средата на миналия век Слава забелязва, че границите между тях не са рязко откроени, а леко се застъпват.
Това вече е доказано.
Аналози, изпреварили с години научните открития. Постигнати по нестандартен психотроничен път. Всеки детайл може да изглежда случаен. В комплекс, навеждат към прецизна система, плод на свръхразумен умисъл.
От съвременна позиция можем да разширим доклада на Севрюкова-Лозенски. Все повече учени доказват - водата има памет. Заема около 80 % от земната повърхност, а атмосферата е наситена с нейни пари. Ако водата действително запаметява, възможно е "съзнанието на Синята планета", като живо същество, да е не другаде, а в загадъчните молекули на Н20.
"Човек е преди всичко космически феномен, а след това земен" - революционна за времето е тезата на Константин Циолковски. "Земя и Космос са едно"- ще допълним, изхождайки от познанията на двадесет и първото столетие.
Какво издават наблюденията на пророчицата, проникваща в схемите на работа на Висшия Разум? Лабораторията му е Космосът. Ние сме концентрирано негово отражение. Следователно - и подобие. "Човек е светът" - има основание да заяви това Слава, изхождайки навярно от себе си. Всемирът е в нея. С невероятни сетива го разкодира. Взряна в невидими за нас космически процепи, го изучава.
Отговорността за опазването му задължава. Нас, една от неговите съставки. Осъзнаем ли се като сът-ворци в "Необятното Мироздание", разумно и уверено ще съхраним живота. Добре защитени лупинги на мисълта. Доказва се пластичността на триединството "хомо сапиенс-Земя-Космос". Разкриват се и осветляват небесните ни корени. * * * След публикуване на доклада някои оригинални становища са ползвани от авангардни учени в тяхната изследователска дейност. Срещал съм ги преди десетилетия, възхитен от мощния им размах. Без да подозирам автентичните автори.
Неописуема бе изненадата ми, когато се натъкнах на доклада, публикуван през 1982 г. в САЩ, изнесен на авторитетни психотронични форуми в чужбина от все още непопулярния в нашата страна тандем. Този труд бе трасирал десетилетия напред основи на бъдещи проучвания. От него черпеха вдъхновение и захранващ материал световни изследователи, присвоявайки си славата им.
Историята на невероятните проникновения на Слава Севрюкова има продължение. През април 1988 г. в гр. Томск в Русия на школа-семинар на тема "Непериодич-но протичащи явления в околната среда" е изнесен доклад на Б. Ацюковски "Етеродинамичният модел на света". Развити са идеи, съмнително близки на изложените от Севрюкова-Лозенски в цитираната тяхна публикация преди 6 години, без те да бъдат упоменати. По-късно пък от него вземат други, също без да се позовават на автора.
Защо? Докога?