Бъдете в този свят, но не от този свят
Феноменът - крачка към Бога. Немалко уважа
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Феноменът - крачка към Бога. Немалко уважаващи себе си учени тенденциозно го отричат. Но безпристрастната наука, неспособна да обясни това явление, парадоксално го доказва.
В обкръжението на Слава преобладават псевдоскептиците. С досега до фантастичните й способности, се превръщат в "трезвомислещи скептици". При продължително общуване с владетелката на свръхсетивността, стават убедени нейни поддръжници. Готови с цената на всичко да защитят каузата й. Контактът с човек-чудо не е ли дар свише? * * * След знаменателно изживяване Слава Севрюкова става пълна вегетарианка. Поредната й трудно обяснима метаморфоза. "Като дете, имахме зайчета - възкресява спомени тя. - Влюбена бях в едно от тях. А близките ми го заклаха... Обърна ми се душата. Сякаш ме лишиха от любим човек. Оттогаз не вкусих месо." Изпитва в себе си страданието на животните, преди да се превърнат в храна. Не желае да причини болка, нито да е свързана с нея. Отбягва месо, да опази чистотата на тялото. Знае: човек е това, което яде. Позволява си единствено риба и то в изключителни случаи. Веднъж приятелите на съпруга й, неизменна бохемска група, наловили мряна. Да се нагостят и разтушат. "Години наред безкрайни софри - споделя тя с огорчение. - Празни вечери в компании с "безценни разговори" изяждаха огромна част от времето ми." Това ще констатира с въздишка след десетилетия. Вече навлязла в дебрите на голямата наука, разгадаваща "божествената азбука на микрокосмоса". ...И така, сяда да се храни с тях. Изведнъж гледа... Не може да повярва... - В блюдото й - змия... Бре!... (Змията - единственото живо същество, към което изпитва неприязън. С нея се бори до края на живота си.) Не ви ща рибата! - Бутнала чинията към развеселената компания. Като не щеш, какво? Ще я излапаме! - Засмели се подпийналите гуляйджии. И, обръгнали на чудатостите й, разпуснали още повече колани. Какво става в случая? Прорицателката съзнава -блюдото е пълно с риба, ала й се привижда змия. Скептикът ще възкликне - игра на въображението. И ще е прав. За ясновидката случайности няма. Знаците са от значение. Приема видението за съдбовно. От тоз ден до края на живота си се превръща в пълна вегетарианка. Болезнено оголена чувствителност към страданията на хората и животните. С душа-струна към знаците на делника. Надарените люде се радват и страдат по-дълбоко от обикновените. Ограничаването на животинска храна още повече изостря сетивата. А Слава е родена с такива. Това е светлинният й код. Знае - без чистота на тялото няма душевна хармония. Минават години. Безнадеждно пропил се, деградирал, Степан издъхва. Изтърпяла какво ли не през съвместния живот, съпругата му искрено въздиша: "Мъчно ми е за него..." Милосърдие дълбае добрата й душа. Задава се погребение. Съдбата, любителка на парадокси, сервира поредната изненада. Поемат към кварталната църквица "Св. Св. Кирил и Методий" да транспортират с автомобил свещеника. Предварително са се уговорили с него да го опее. А той - мъртво пиян. И това ли е случайност? Нека припомним колоритната сватба на Степан Севрюков. Буйният украинец някога бе броил на продажен поп 220 лева, да узакони брака му с едно дете. Божият служител нецеломъдрено бе приел сребърниците. Те натежали, страшно натежали. И юдински затворили очите на "представителя на Бога" за истината. Фалшифицирал венчалното свидетелство. За 220 лева прибавил 20 години на бъдещата съпруга. Така осветил "щастието на зрялото семейство". После двамата с младоженеца блажено се напили. До среднощ буйно гуляли и пели. Но ето - настъпил финалът на жизнения път на ненаситния бохем. Нерадостен, като всеки край. И иносказателен. Кандилкащ, едва крепящ се на крака свещеник, го опява. И отпраща в Отвъдността. Нима любителите на чашката трябва да се съберат и тук? Пред божествените двери? Сродни души преди последното сбогом? Трагична ирония. Овладяла непостижими духовни сили, към края живота си Слава е телесно уязвима. Страда от блокиращи хода й болки в коленете. Движи се мъчително с бастун, подкрепяна от Иво Лозенски, верния й спътник. Познавайки я с години, питал съм на какво се дължи тъжната й вглъбеност в малкото мигове, когато намира ъгълче спокойствие от шумното многолюдие? Дали на страданията, търпеливо шлифовали душата й? Веднъж бе споделила: "Не пътят е труден, трудността е пътят", Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|