ПРИРОДНА ДАРБА Човечеството лъкатуши между полюсите - обикно-веност и феноменалност. Милиони са масовите хора, феноменът е един. Равен по сила на тях, взети заедно. Може да им се противопостави, а е в тяхна помощ. От това животът му не става по-лек. Но е по-извисен.
Способностите на повечето ясновидци се отключват след стресови изживявания на границата със смъртта. Така е при Ванга и мнозина по-малко известни от нея.
Слава е с различна орисия - родена със свръхсетива. Подобни качества (в по-ограничен мащаб) се добиват чрез системни тренировки по йога, медитация или религиозен екстаз. При нея са наследствени. Какъв е генотипът, предаващ необикновените дарби? (По-късно ще се разбере - не са наготово, идват отнякъде...) Нейната баба е лечителка. Не са за подценяване и способностите на майка й. По-големият брат е блестящ ясновидец. Слава произхожда от династия феномени. Стара истина е - за да се реализира, човек трябва да има добри родители и достоен учител. Според теорията за прераждане, семейството дава плът за товара на живота. Плътта на Слава е "обработена" - баба, майка, брат - с дарба. Може да понесе силата на божественото вдъхновение. Като дете не обръща внимание на уникалния си талант. Оцелява в мизерия. Компенсира я, доколкото може, с духовна храна.
Осъзнава способности едва седемгодишна. Приела ги, разбира - до края на дните си няма да живее по земните правила. И доразвива в себе си вътрешната Сила. * * *
Как близките се убеждават в ясновидските и качества? През Балканската война баща й е мобилизиран. След триумфални победи оцелелите на групи, на групи, се завръщат по родните места. Той не е сред тях.
Изтичат месеци на празни надежди. Роднините решават - загинал е.
Правят му панахида.
Пред димящите вощеници и дарове за "мъртвия" Славка спонтанно възкликва: "Мамо, не! Свещи се палят за умрял, а тате е жив... Виждам - на път е..." Макар с дарба, майката е сломена. (Нека припомним по-късните слова на голямата пророчица: "Никой ясновидец не знае нищо за себе си.") Решава: детенцето фантазира.
Надвечер Славка отново е необичайно напрегната. Внезапно на всеослушание заявява: "Тате е близо. Виждам, днес ще пристигне!" "Колко е отчаяна..." - Въздишат близките.
Същата нощ някой похлопва на портата. Славка възкликва: "Мамо, мамо, скъп гост!" Мария със страх се подава.
В сумрака - брадясал дрипав скитник. Какво дири?
"Ех, най-сетне... дотътрих се..."-Въздъхва.
Гласът му го издава...
* * * Друг случай от Първата световна война. Гостуват им роднини. Леля й изплаква раздиращата я болка - дълго време няма вест от съпруга. Да не би - най-лошото?...
Славка се намесва: "Не се тревожи, жив и здрав е. Виждам, днес пристига писмо от него. Няма никой у вас. Раздавачът го оставя на втората полица на кухненския рафт..." "Не може да бъде, сега идвам оттам!" - Учудена е лелята.
Все пак обнадеждена, поема към дома. И... как да повярва? - Писмото белее точно там, на втората полица. По онова време хората още не заключват домове.
После дълго разпитва майката на детето как е узнало това. Да не би пощальонът, минавайки край тях, да й е казал? И научава - не ги е навестявал, а Славка не е излизала от дома.
Ясновидската "жилка в кръвта й" е проговорила...
...Мълвата за момичето с дарба плъзва из Нова Загора.