Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Мощта на Духовните властелини. Да се надсмеят дори над страха от смъртта.
* * * Дарбата на Слава е от полза и е екстремни ситуации. Свръхспособностите й се проявяват с размах след опустошителното земетресение в Армения през 1986 година. Получава десетки писма на ден от близки на пострадалите, търсещи оцелели из руините. Някои са адресирани: София, Висш минно-геоложки институт, доцент Иво Лозенски (за леля Слава). В последните години от живота й за нейните фантастични способности се говори повече извън страната. В Русия са публикувани интервюта с гениалната българка. Не е за чудене. Кой е пророк в Родината? Със свръхчовешко напрежение са изпълнени дните й след разрушителния катаклизъм. Не престава да сипе светлина и надежда. Но нека дадем думата на жената-скенер: "...Пристигна младо семейство от град Ленинакан: - Лельо Славе, изгуби се детенцетото на нашата сестра. Дано е живо - нямаше го под руините. Открихме труповете на родителите, на братчето. Единствено племенникът, изглежда, е оцелял... Къде да го търсим? Помогни!" (За кой ли път трябва да подхранва кълновете на надеждата.) "Концентрирах се - разказва богонадарената. - Видях мястото. Описах го: - Пред мен е барака. До нея - дърво. Със сладки плодове. (С лекота демонстрира свръхсетивен вкус.) Гледам - под рехавата му сянка, увито във вързоп, детенце. Изведнъж към него се стрелкат мъж и жена. Мернали го сред купчини дрехи, трепват, споглеждат се. Жената се навежда над вързопа. Разгръща го... Виждам през техните очи детето. (Зрителна свръхсетивност през погледа на другите.) Мъжът го поема от съпругата. Издига високо. Оглежда. Здраво е. В тоя миг забелязвам - ходилцето му е извито. Стъпва повече на външния ръб. Кое краче? - Нетърпеливо питат близките. -Дясното. Нашият племенник! - Радостен е мъжът. - А ръчичките, пръстчетата? Има ли белег? - Трепери, задъхва се жената от вълнение. Съмнение още дълбае душите им. Поглеждам и обяснявам: Палецът, показалецът са прави, здрави, но средният, безименият и кутрето лекичко са възкачени един върху друг. С минимална хирургическа намеса дефектът е отстраним. Ох, лельо Славе, Бог да те поживи! То е! - Плаче от вълнение жената. И тръпне. - Къде е сега? Виждам - взимат го и се грижат тези хора. Не го укриват, търсят родителите на сирачето. Нищичко не знаят за вас. Разпитват за негови близки в Ленинакан, да го върнат. Макар семейството, дето го прибра, да е лишено от деца, няма да го осинови, нито даде в сирашки дом. Виждам, вървите едни срещу други. Приближавате се. Скоро ще се срещнете. Открих и описах детенцето по психотронен път. От моето канапе в хола го съзрях така, както гледам вас, на хиляди километри в арменския град Ленинакан. Чичото и лелята въодушевени го разпознаха по двата белега: - То е! Нашето! Окрилени се завърнаха в Армения." Невероятна история. Приказно приключение на духа. Това са факти. Фантазиите бледнеят. Щастливците, срещнали пророчицата, се убеждават в невероятните й способности. Повярвали й, до сетния си ден остават искрени нейни поклонници. Качествата на тази жена граничат с фантастиката. Слава винаги гледа хората право в очите. Белег на чиста съвест. Кой феномен е пожален? Кой има време за себе си? Кога почива? Непрестанната работа е празник на сетивата, но се натрупват камари умора. Това ако не е орисия - да си в безотказна помощ на повика на страданието. До подкрепата й прибягват и тогава, когато предприема научно-изследователско средиземноморско пътешествие. Един от пасажерите на кораба внезапно заболява. Раздиращи коремни болки. На борда няма лекар. Узнали за ясновидката (може ли шило да се скрие в торба?), близките на пострадалия молят за консултация. Вярна на дълга, моментално поставя диагноза. От разстояние. Категорична е - сплитане на червата. Акостирали принудително в Александрия, изнасят пациента на носилка. Настояват да го придружи до болницата. Египетските лекари дълго не успяват да изяснят проблема. Състрадателната Слава помага. Неподражаемо. Не владее друг език, освен руски, а няма преводач. Заработват жестове. Изважда носна кърпичка. Увива я на масур. Усуква. Връзва на възел. И сочи корема на болния. Лекарите се досещат. И - в операционната. Хирургическата интервенция потвърждава диагнозата - сплитане на червата. Освен с духове, контактува с енергийно-полеви незрими същности, наречени полтъргайсти (призрачни проявления, изявяващи се в среда на деца и юноши, по-рядко на възрастни - б. а.). Това са реални, все още слабо изучени явления. Наблюдавани са от древността до наши дни. Неведнъж през библейски дългия си живот тя по спешност помага на хора, пострадали от тяхната агресия. Мистериозни създания със зловеща популярност. Тъмни сили. Разразяват се незнайно откъде. Реално доказателство за съществуване на съзнание без физическо тяло. "Полтъргайстът е дух, пребивавал в плът на Земята. Заминал от този свят по насилствен и жесток начин, накърнен и обиден, може да се завърне. За възмездие"- твърди лидерът в психотрониката. За да илюстрира казаното, Слава излага пример от своето средиземноморско пътешествие. По онова време, отдъхвайки, акостират за ден-два на някакво пристанище. Разбрали за присъствието на жената-чудо, домогват се разтревожени до смърт моряци от съседен рибарски кораб. На тяхното плавателно тяло се е развихрил полтъргайст. Тормози, мародерства, смазва психиката им. Незримата сила се проявява по едно и също време. Задава се - угнетително напрежение на мътен градоносен облак. Отмъква отнякъде чаршаф. Усуква го. В призрачната тишина сръчно го мята изотзад на шията на някого от екипажа. Вкопчва се. Яростно стяга. Диво го души. Умопомрачително изживяване. С неимоверни усилия, ужасени до смърт, жертвите едва успяват да се изтръгнат от незримата мъртва хватка. Опалени на слънце и вятър, калени в стихии сурови мъже. Как да се борят с невидима сила? Напада от нищото. Разтваря се в него. Угрозата на неизвестността. Онова, което не се вижда, смущава повече. Страхът е ужас от разпада. След време забелязват - полтъргайстът има "любимци" на кораба. Предпочита тяхната компания. Потресаващи открития. С вкаменени устни матросите споделят - опитвали са какво ли не, да прогонят нечистата сила. Напразно. Узнали за божествените способности на необикновената българка, молят за помощ. Усещането за изживените ужасии още витае из въздуха. Отпечатано е на изтерзаните им лица. Поредното нелеко изпитание за Слава. Може ли же-ната-войн на духа да остане безразлична? Бележитата сънародничка разбира екстремната ситуация. (И в най-кризисни моменти съхранява мъжество на характера.) Дали, защото знае как да разговаря с тях? Пред нея и най-злобните върлуващи духове са като опитомени. Вглъбява се. Концентрира. Потъва в незримостта. И "разконспирира" демоничния натрапник. Вижда го - уподобява немец. Едър, плещест, леко мургав. Пренесла се назад във времето, разкрива -преди петнадесетина години е бил моряк, член на същия корабен екипаж. За зла участ, поболял се тежко. Неуспешно лечение. Престанал да се храни. Изпаднал в кома. Лежал безчувствен, бездиханен, мъртвешки блед. Седмици наред. Навлезли в океана, капитанът и моряците го приели за мъртъв. След кратко съвещание безразсъдно го запратили в разпенената тъмна бездна. Скоро след това изникнал невидимият агресор. В проявите му нямало мистика. Огорчена, душата на нещастния матрос не можела да прости безсърдечието. Отмъщавала. Раздавала възмездие, но само на взелите необмисленото безчовечно решение. Чули странната история, морските вълци разчувствани потвърждават - преди петнадесетина години действително имали такъв случай. С ужас наблюдавали запокитения през борда бездиханен труп. За всеобща изненада, ненадейно се раздвижил. Съ-живен от ледената вода, гърчел се в напразни опити да се задържи на повърхността. Късно. Акулите го довършили. Как да се избавят от разбунения дух на мъртвия? - Затаили дъх, гледат я в очакване. Замислена за съдбата на нещастника, Слава Севрюкова се опитва да успокои тягостно напрегнатите, преживели какво ли не сурови чеда на морето. За пръв път в живота си били до сълзи разстроени: "Не бойте се! Духът вилнее известно време. Настъпи ли седмият час, стопява се. Полтъргайстът е отражение на преживени земни ужасии. Не е демонична сила. Предупреждава да се внимава. Кошмарът от злото, сторено от неразумни хора, понякога води до още по-грозни деяния. Тая объркана душа, въздава възмездие, буди заспалите съвести." Извадила ги от вцепенението пред лицето на неизвестността, пророчицата внимателно напътства: "Разкажете на останалите от екипажа. Виновниците да се по-каят. Вземе ли връх разумът, заработи ли съвестта, силите ще се балансират. Привидението ще изчезне. Духът ще премине в царството на Светлината." Слава, мост между световете, тоя ден по неволя се е превърнала в душевен пожарникар. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|