Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Прераждането - толкова реално, колкото е съществуването отвъд живота. Във второто са уверени повече хора. Оттам до реинкарнацията има само крачка.
Отвъдното - мост между животите - предстои да разкрие съкровени тайнства. * * * Слава и Ванга се отличават в някои мнения за реинкарнацията. Визират различни етапи от нея. Ванга твърди: "На Земята се връщат, за да довършат мисии от предходни съществувания само най-извисени духове." За Слава, реинкарнират всички души до постигане на еволюционен апогей. Масов процес без ограничения. Периодично се потапяме в "Университета на изпитания и мъдрост". Усвояваме с преодоляване на трудности и трупане на опит онова, което по друг начин не можем да приемем в астралните и ментални полета. Без да се противопоставят мненията на двете големи, това на "професора по психотроника" е по-близо до реалността - отговаря на резултатите от съвременни изследвания. Ванга проправя път, Слава навлиза в дълбочини. Над 40 години в различни изследователски центрове по света се проучват факти за реинкарнацията. Високо престижни са Институтите по парапсихология във Вирджиния, Мюнхен, Фрайбург, Института на Макс Планк, Люксембургската лаболатория за транскому-никации и още много други такива в Германия, Америка, Франция... Анализирани са огромен брой доказателства. Обобщена е информация от хора в различна възраст, пол, религия. Ежегодно се документират хиляди случаи на деца, помнещи предходния живот. Със смущаваща точност. Проверките в изследователските звена потвърждават верността им. (При това сред тях са твърде малко извисените духове.) В християнския свят разговорите за прераждане са все още на четири очи. След време тези знания ще са банална истина. Така, както вече нищо не е скрито за човешката анатомия. А само преди четири-пет столетия, когато Светата Инквизиция преследва пионерите в тази област, е била почти непозната. Пътищата са два - да вярваме или не в безсмъртието. Вторият не е за препоръчване. * * * Освен тела земни, имаме и "небесни". Каква е тяхната съдба? Докога Бог ще "спонсорира" живот? Докога, пречистени в Отвъдността, ще се врязваме - бляскав метеор - в променящия се свят, но вече без горчивина? Да го съзрем през езерно бистрите очи на детето. Докога, уморени, след премеждия, радости, разочарования, ще се прибираме в незримите пространства на Отвъдното, настрани от чудото, наречено "Живот", този ловък крадец на време, чувства и енергия? И какъв е смисълът на тази изкушаваща периодичност? Защо? Докога?... Слава Севрюкова не отговаря на всички прелюбопитни въпроси. Може би, отговорите сами ще се разкрият. Когато узреем за тях. Свръхмъдро безмълвие. Неиказаните мисли са богатство. Колосални струпвания, стаени в тишината. А, може би, Бог желае да проговори чрез нас?... Посветената насочва да отворим очи за духовни кръгозори, докато утъпкваме прашната си земна пътека. "Краткият път невинаги е правилен, правилният винаги е кратък" - твърди странницата на ръба между Земята и Небето. Реинкарнационната теория допълва и превъзхожда господстващата на Запад психоанализа. Ако последната обяснява света с първа и втора чакра на инстинктите, тази си служи с извисените шеста и седма - на божественото проникновение и разум. Постига дълбоки нива в изследване характер, качества, недостатъци на личността и най-вече за смисъла на живота и неговите завои. Какво повече да се допитваме до Слава Севрюкова, разчитаща с лекота ребусите на битието? Свободно комуникираща в отвъдното с "конструкторите на съдбите". Надничаща в хроники и предизвикателства на бъдещето. Не е закусвала, нито вечеряла със смъртта, но я познава. Не се бои от нея. Отворена е за Вечността. Поредната среща с пророчицата приключи. Трябва да се осмисли казаното. Приема се бавно, на глътки. Като лекарство. На час по лъжичка. На капки... След контакта с живия извор на мъдрост и знания, развълнуван, поемам за дома. В ума ми - рояци мисли. Жужат, не дават покой. Обновена реалност, без черни краски. Питам се: как ли ще изглеждам след сто или хиляда и едно лета? Когато далечният потомък открие мои атомчета в себе си... Мои? Те са на... Години след вдъхновените контакти, оставили светли белези в душите, дали докосналите се до Слава Севрюкова сме израснали да продължим към своите малки или големи открития? Да потърсим и осветим скритата в нас, а не поднесена на тепсия истина? Вратите открай време са отворени за жадните за знания. Там са изворите на Духа. Прокрадват се, щъкат, тревожат мисли. Кой е проникнал наготово в същността на нещата? Светът е онова, което разкриваме с нивото на осъзнаване. Вече знаем защо се раждаме - душите в Отвъдното имат знания, но са лишени от познания. Познанието е усвояване на знание по пътя на опита. Приложено на практика, е сила. Потребността от емоции и опит е друг притегателен център, отправящ души към Земята. Чистенето на карма - трети. Върховна цел на живота не е знанието, а действието. Реализира се чрез прецизните биомеханизми на телата. За Слава, вслушана в тихия екот на Отвъдността, това би звучало банално. Мисля си с надежда - залагала е на нас да продължим сами. Да разкъсаме завесите на неизвестното. Ние, предци и синове. Творците бедни на изкуството. С наранени души. Не го ли изтръгваме от незавяхнали рани? А душите прииждат, прииждат... Като снежинки. Да се порадват. И пролеят светлинна сълза. За да приключим прелюбопитните въпроси за раждане и прераждане, с които като лавина я засипваме, богонадарената философски отсича: "Светът не свършва на залез слънце, животът не приключва със смъртта..." Прераждането не е импозантен процес. Колкото безкрайно и уникално да изглежда, съществуването ни на Земята има свои параметри. Проблемът е, че съвременникът абсолютизира една от неговите съставки - бурното или тихо пребиваване на душата в тяло. Това е животът за ограничения кръгозор. Незаслужено се пренебрегва "лишената от плът духовна същност, в престоя й Отвъд" (така наречената смърт). Биологическият организъм се превъзнася. Отвъдност, душа и дух, слабо проучени, като че не съществуват. С прогреса безсмъртните енерго-информационни полеви матрици (душа и дух) все повече ще се изследват. От научна позиция и от естествен интерес. В киноизкуството от средата на миналия век, например, любовната връзка на екрана обикновено завършваше с романтична целувка на героя и героинята. - Стоп кадър. - И тъмнина. Сякаш става Бог знае що. В съвременния филм е обратно - грабва извършващото се отвъд целувките. Не е целомъдрено скрито зад непроницаема завеса. Интересът към миграцията на душите в небесните селения расте. Животът не е самоцелна безсмислица, за да си позволим да пренебрегваме ОНАЯ негова съставка. Характерна особеност на Природата е способността й да рециклира. Това е известно. Подобни процеси се извършват и с нас - по-сложни и загадъчни от онова, което знаем за себе си. По научен път предстои да се докаже наличието на "полевата структура душа", оцеляваща в смъртта. "Нищо ново! - Ще възкликнат скептиците. - Тривиална истина от памтивека за свръхсетивните ни предци." Така е, но, лишен от сигналите на свръхсензори-ката, съвременникът замества тези знания с бездушна наука. Превръща я в модерен идол. Кланя се, сляпо му вярва. Горд с това. С всички слабости и несъвършенства на растежа. Но ето, че безчувствената доскоро наука се пробужда, оживява... "Мозъкът не е самото съзнание - до този извод стига големият руски физик академик Акимов, - а негова периферия. Съзнанието може да съществува и извън него." Това не е сензация. Времената се менят. Осъзнава се - в Отвъдното съществуваме и мислим чрез душата (енергийно-полева информационна матрица). И още - човек рециклира, подобно майката-природа. Сменя биологическо тяло, както едногодишните растения зиме губят корени, стебла, листа, за да съхранят в семена ядрата на бъдещия живот. Никой не си отива безследно и завинаги от тази земя. При нас оцеляват духът и душата. Светът еволюира, науката също. "Днес си това, което си бил, а правиш онова, което ще бъдеш" (С. Ринпоче - индийски мислител). Знанието за реинкарнация е сила с надежда за оцеляване след края. А нима има такъв? Тъй по-леко ще се разделим с близките и те с нас, настъпи ли камбанния звън за разтваряне в ефирното небитие. С представата за не едно въплъщение животът ни от пленничество на плътта се извисява в смислен отговорен процес. Превръща се в осъзнато предизвикателство на духа чрез тялото. С надежда - "валякът на времето" да изглади злините. За радост на жените - дори бръчките. * * * С интелект ли се явяваме на Земята или го придобиваме? - Това е най-големият спор в психологията. Налагащата се в посветените среди теория за реинкар-нация дава отговор. Душата е носител на интелект. Всяко следващо съществуване е златен шанс да го доразвием. Така обогатяваме себе си и света чрез езика на душата - чувствата. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|