"Не е толкова значимо какъв си бил - пояснява пророчицата, - извървян е този път. По-важно е как се представяш сега. Трябва да не се боиш от трудностите. На всяка душа се дава толкова, колкото може да понесе." Към нея се обръщат родители, чийто син е загинал в автомобилна катастрофа. Не могат да надмогнат загубата. След контакт с душата му, сибилата заключава: "Виждам, мъката ви е толкова голяма, че той не след дълго ще се върне при вас." (Реинкарнационните изследвания в реномирани психотронични институти доказват - при внезапно прекъснат живот, душите много скоро се въплъщават, за да реализират недовършената си мисия. Не е изключено това да се случи в рода на изгубилите своя близък, при силно тяхно желание да бъдат заедно - б. а.)
Познавайки законите на кармата, Слава съветва: "Копнеете ли да бъдете с някого, искайте го приживе. Съжителствате ли с човек, с когото сте в остри конфликти, молете се за него, по-лека да е срещата ви по-късно..." С познанието за прераждане, глината не е господар на живота. Разполагаме с будност на духа - спасително вечно убежище. * * * Пророчицата е посетена от религиозна жена. Току що е сменен Юлианския календар с Григорианския. Объркана от разминаването на църковните празници, тя е работила в деня на света Екатерина, чието име носи. Обезпокоена, обръща се за подкрепа:
Лельо Славе, помогни! Голям грях ли сторих?
Защо се измъчваш? - Успокоява я. - Светецът в един живот е извисен, недостижим. В друг обаче може да се срине от завоюваното духовно ниво. Даде ми се да съзра и такива въплъщения. И виждам: светците са обикновени хора с необикновен живот. Усърдно са работили за Христовата добродетел. Постигнали я някога, оставили са блестящ пример на човечеството.
Посетителката като че се съвзема.
- Не се тревожи - утешава я, - но се уповавай. Обърнеш ли се към светицата, знай, молиш се на боговдъхновената диря на душата й. Тук и в Отвъдното нищо не се губи. Животът не изгаря с края. С молитва се приближаваш до постигнатото нейно звездно въплъщение.
И Слава, обърната към слушателите, напътства:
- За да е Силата с вас, да се разгори трайна вяра,молете се на светиите, но още по-добре - на Света Троица. Не е достигнато времето да имаме информация от предходен живот - откъде сме поели, къде отиваме (годината е 1970 - б. а.). В бъдеще хората ще знаят много повече за света и за себе си. Пред тях ще оживеят далечните им съдби. Ще се пренапише наново историята на народите без притурки и изменения. Душите ще се обогатяват в по-висша степен тук и в Отвъдността. Човекът ще е по-близо до съвършенството. Няма да ползва все 12-14 % от мозъчния си потенциал... От богонадарената струи усмивка:
- Засега все още сме бебета в пелени по нелекия път към Духовността. * * * Как да приеме Църквата в каноничната си закосте-нялост тези твърдения? А в Първо послание на апостол Павел до Римляните, гл. 15, стих 19, е казано: "И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци." Дали светейшият апостол, духовно извисена личност, още по онова време е знаел, че духът многократно се "ражда в плът и кръв"? Подобни тълкувания звучат кощунствено за свещенослужителите. Лишена от гъвкав подход към Новото време, Църквата се окопава в догматични постулати. Горда с това.
Вечно ли ще е така?
Идеята за прераждане променя координатната система на света. Разкрива реалността и непознатите измерения в нея и отвъд в развитие. Отговаря на еволюционните тенденции в динамичното време. Във възможността за многократно въплъщаване са убедени 70 % от американците, 30 % от французите, всеки пети европеец.