Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
- Навигация на страницата:
- Изпитанията са свързани с недостатъци. С тях трябва да се преборим в себе си. И с деспотичното Его. Изгу би ли качества, човек минава през огън и вода, за
- Не мостът, пътят е важен. Целта на реинкарнацията е Духовната същност да се извиси над злото и понесе добродетелта.
| Животът не е подарък, а заем. Не награда, а проверка за устояване, доказване и шлифоване на душите. Уроците, които взимаме от него, струват самия живот. Трудното е онова, което се намира между раждането и смъртта. Пребиваването тук за Отвъдното е един миг.
Някои хора не обичат децата си. Странен атавизъм. Как се обяснява? В предходно съществувание от тези души може да са изживели голяма тегота. Не е изключено дори да са изгубили живота си от тях. Разбира се, те тогава не са били техни деца. Казано е: "Господ смесва кръвта на враговете."В настоящото въплъщение са приели роли на родители и потомци, за да се помирят. Да вземе връх любовта, която някога не е победила. Тази реинкарнация е наложена свише. Разчита се на топлината на сближаващия родителски инстинкт. Но ето - на подсъзнателно ниво може да се разлютят стари рани на обиди и ненавист. Да се възпламенят предишни огорчения. Вместо да се разплати, душата се озлобява. У нея тогава се трупа нова мрачна карма. Според древните, "кръвта се смесва на бойното поле на живота". Инстинктът на любовта "родител-дете" е вложен в нас от най-ранните ни предци - стадните космати човечета, за които ще е дума по-нататък... (Тези наши предходници ще разгледаме в следваща книга - б. а.) Ако приемем, че преди стотици или хиляди години сме заплели на Земята възела на днешната ни участ, можем ли с воля да променим бъдещето си? - Разпалено атакуваме. Не съм "профан", за да знам всичко... (Смее се закачливо.) Ще ви отговоря. (Изражението й се променя.) Чуйте добре. Човек няма как да коригира съдбата, но е в състояние да я облекчи, ако е дорасъл за това. Или да я усложни, груб ли е и алчно ненаситен. Нес-тинари на земята, кому е лесно? Кой ще избяга от стореното? Съществуват предизвикателства на кармата. Със сполетелите трудности се стоварват. От живот в живот бавно променят. Изпитанията са свързани с недостатъци. С тях трябва да се преборим в себе си. И с деспотичното Его. Изгуби ли качества, човек минава през огън и вода, за да възвърне вяра в доброто, хората и Бога. Трудностите са необходими като камшик- пробуждат енергията на заспалите и мързеливите. Душите отплуват в Отвъдното. Защо мигрират в крехката ефимерност? Да бъдат съдени за грешките? Кой извършва това? Изчерпили сили, потъваме в незрими простори. Да презаредим. Хората, пропиляващи напразно живота, не могат да направят това със смъртта... В ония нови (всъщност стари и позабравени територии) душата синтезира опита от изминалото съществувание. Присъдата е от космическия Самосъд. Отдъхва и получава програма за следващо. Раждането и смъртта са мостове между световете. Не мостът, пътят е важен. Целта на реинкарнацията е Духовната същност да се извиси над злото и понесе добродетелта. Няма случайни прераждания - тези изпитания чрез тялото на душата. Обусловени са от нас. Не Бог, ние сме мелничари на съдбите си... Краят на всяко съществувание не е улица без изход. Уникалната психотроничка неведнъж е говорила с духовете на Айнщайн, Дарвин, Циолковски, Ръдърфорд и други светила. Узнала е техните предходни въплъщения, трасиращи бъдещето на човечеството. Според нея, Ръдърфорд е един от най-великите учени. Носител е на Нобелова награда за 1908 година. В него е духът на преродения Нютон. Приживе не е съзнавал това. С постижения в механиката и физиката Нютон някога дава мощен тласък за развитие на научната мисъл. В прераждането си като Ръдърфорд постига още по –мащабни завоевания в неразработената по онова време обласст на радиоактивността , Прониква в атомното ядро. Колко стар е светът. Един и същи духове в различни земни въплъщения го направляват. А други объркват... Познания, открояващи вътрешната логика на живота. „Всичко се променя, нищо не загива” - не угасват словата на римския поет Овидий. Някои мисли са с блясък на звезди. За Слава Севрюкова : „Всеки дух се стреми към развитие. Това не означава , че в следващо въплъщение непременно ще се издигне. Може и да се върне назад.” Според нея, пророк Илия и Моисей са проявления на Йоан Кръстител. Едва тогаз се смирява. Отсичането на главата му е капрма от времето когато е бил пророк Илия. В гнева си тогава е пролял човешка кръв. Затуй после се лее неговата. Р Това е закон. „Хитлер – твърди пророчицата – в продходен живот е Нерон, а преди това цар Ирод. И тая тъмна душа ще се облагороди, но бавно. Визлитания ще се обърне към Светлината.” Закономерностите на еволюцията са актуални в прераждането. Лидер в психотрониката, Слава с лекота прониква в предходен живот. Без регресия. В разговор със Стамен Стаменов, възкликва :”Виждам те – римски военачалник от времето на император Марк Аврелий, По –висок и як, отколкото сега. Оттогаз носиш борбен дух. Загинал си в сражение, пронизан с копие под слънчевия сплит. „По рождение изпитвам болки в тази област – споделя Ст.Стаменов – Леля Слава обясни произхода на странните му усещания, без да съм споменавал за тях.” Взира се в премеждията на „историческия аналог.” Пред нея се открояват силуетите на минали и настоящи проявления на духовната матрица. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|