Бъдете в този свят, но не от този свят

Кои са пътищата християнският свят да приз­

Изтегляне 1.71 Mb. страница 77/103 Дата 08.03.2023 Размер 1.71 Mb. #116825 Тип Книга

Навигация на страницата:

• Половината Духовна същност на човека пристига на Земята, подготвена от предходен живот. Една четвърт се приема от гена на родителите. Тези две със­

Кои са пътищата християнският свят да приз­нае реинкарнацията? Единият е да се приемат в научната, религиозна и културна парадигма резултатите от изследвания в ре­номирани психотронични институти. С регресии и други методи се доказва реалността на превъплъщени­ята. Процесът е бавен. Съществува и втора възможност. За мнозина съвременни политолози и анализатори на Земята вече бушува Третата световна война. Конфликт между християни и мюсюлмани, "война сре­щу световния тероризъм". Спорно е кои са терористи -фанатизирани организации и лица или изправени сре­щу тях, подхранващи ги с неразумни действия коали­ции и държави. Насилието ражда насилие, жестокостта - жестокост. Къде са християнските ценности? Не е ли това конф­ронтация между тирани и терористи? Нека не се заблуждаваме - тероризмът не е ново явление. Подобни акции има през Втората световна война в отговор на нацистките репресии, а и много по-рано. Не е ли позабравен тероризъм бомбардировката над Хирошима и Нагасаки? (Според тълкувателите на Нострадамус, Третата световна ще е между 1999 и 2027 година.) Слава пророкува за този световен конфликт: "Най-характерното ще е, че никой няма да знае къде се води..." Мъгляви някога слова. Все по-ясни днес. Кому е из­вестно къде ще се взриви поредният камикадзе и по­мете стотици животи? Какво ще опустоши следващата кола-бомба? Нека разсъждаваме: дали Третата световна война наистина е междурелигиозна? Същинската й цел е сис­темно да се отклонява вниманието на човечеството от социалните недъзи на обществата, изострили се след рухване на комунизма. Да бъдат слепи хората за това как нищожно малка част от елита владеят световните богатства. Тогава тайният враг на воюващите в нея е не друг, а народите. На всяка страна по света... Много съвременни политици са лишени от дално­видност. Не съзнават гигантските мащаби на извърш­ващото се. Все по-активно и неблагоразумно (а, може би целенасочено, което би било ужасно) въвличат чове­чеството в него. Все по-ясно за здравомислещите е, че световните свръхсили не го допуснаха от недоглежда-не. Затова ли с непохватни действия целенасочено го подхранват? Възможно е този изкуствено създаден конфликт да прерасне в гигантско, неподдаващо се на контрол стълкновение. Не е изключено мюсюлманите да взе­мат връх. Саможертвеността им се дължи на фанатиз­ма - все по-заразно заболяване на света. То е огромна сила. Не се спира пред нищо. Терористите си позволя­ват потресаващи самоунищожителни акции. Така е, за­щото религията им обещава рай, умрат ли в "бой срещу неверниците". На тях могат да се противопоставят единствено хрис­тияни, убедени в прераждането. Това не е парадокс. То е нецивилизованият зловещ вариант. "Никаква беда не очаква живота на човека, разбрал, че загубата на жи­вота му не е беда."- Все по-актуално в новия глобален ред е вдъхновеното прозрение на Монтен. Към кой вариант ще се насочи все още господства­щата в света християнска цивилизация - първия или втория (по-вероятен е варварският), ще реши бъдеще­то. Съвременната цивилизация се гради на базата на страха. Страх от смърт, самота, бедност, болести... Страх, страх, страх... Смазваща лавина. Прониква в ду­шите. Дълбае. Пуска корени. Предаваме го със зачева­не на децата. Вгражда се в клетките на младото поко­ление с ежедневни тревоги за насъщния. Не можем да дишаме без него. Обществената система полага огромни грижи да подклажда огъня на същия този страх. И го превръща в клада... Не трябва да угасва, защото тя се гради на него. Хроничен стрес - в новини, романи, филми... Сгуш-ва се всекидневно в обезумелите ни мисли. Трайно се окопава в гънките на мозъка. Протяга пипала. Изсмуква чувството за сигурност. Огледайте се. Размислете: в обезумелия манипула-торски свят ние ли контролираме растящите безпокойс­тва? Негово Величество Страхът ли владее човечес­твото? С представата за прераждане голяма част от съсип­ващите живота се стопяват. Осъзнава се натрапената им безполезност. Апостолът в психотрониката Слава Севрюкова е категорична: с приемане на прераждането ще се об­нови научната, религиозна и културна парадигма в световен мащаб. Ще се променят стойностите. За живота и неговата сенчеста страна - засега все още злокобно зовяща се "смърт". * * * Но нека продължим разговора с богобелязаната. Знаем - тя недолюбва политиката. Обърнем ли гръб на манипулативни медии, контактът с един свръхфеномен е многократно по-извисен и полезен: Кои сме ние? Не ни ли сблъсква животът с проб­леми, оставени от наши прасинове и прадъщери? Как тълкуваш сложния конгломерат от генетика и качества, придобити в предишно съществувание? В какви съотно­шения са? Какво ново ще съзрем сред милиарди гени, разпръснати от първите хора по света? Виждам: едни и същи родители, а децата различ­ни. Защо? Слушайте внимателно. Както в живота, така и в пребиваването в Отвъдното, наречено "смърт", има закони. Но там са много по-строги. Половината Духовна същност на човека пристига на Земята, подготвена от предходен живот. Една четвърт се приема от гена на родителите. Тези две със­тавки формират моделите на поведение. Най-от­говорна е последната четвърт - правото на сво­боден избор - към тъма или светлина. С кои души съжителстваме в различни реинкарнации? Следващият живот ще съхрани ли духовните ни натрупвания? На Земята човек се върти около едни и същи души. В друго съществувание може да се размине с някои от тях, после отново да се събере. С близките и с врагове­те си сме едни до други. Доброто ще е в бъдещето ни, работим ли за него сега. Бог е любов. Защо толкова нещастия - катастрофи, страдания, ранна смърт на деца? Какъв е смисълът на това? Животът понякога може да изглежда кратък и без­милостен. Но наистина ли е така? Ще дам пример. Вие отсъдете. Една майка имаше момченце. На десет ме­сеца то се задави и почина. Дойде разтревожена при мене. Видях: не е време на тази душа да се въплъщава. Това е за изпитание на майката - дали ще възроптае срещу съдбата си и Бога. Ще изгуби ли упованието си в Него. Краткото прераждане е необходимо не за душа­та на детето, а на майката, за да се провери и докаже силата на вярата й. Запомнете: и най-големите мъки са за добро. Освен това няма по-голям приятел за опит­ността, която добиваме, от врага. Много души от Отвъдното жадуват изпитания, за да ги превъзмогнат и се извисят. Въплътени, с изтриване на спомена, после негодуват срещу "несправедливите беди" и "жестокостта на Бога". Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели: