"В пространството край нас обитават същества, които не виждаме - споделя прорицателката. - Някои са високо еволюирали. Знанията им за Всемира са без ограничения. Но има и други, които..." Слава е медиум (носител на свръхсетивни способности за общуване с мъртви - б. а.) от висока класа. Комуникира с духове и души, благодарение радарите на свръхсетивността. Говори за Отвъдното не с дръз-новение, а с улегнала мекота и достойнство на мъдрец.
Категорична е - комуникациите със сенки от миналото не бива да са самоцелни, а само при съдбовна потребност. Добре е да ги предхожда молитва.
Обикновено се моли наум. Приключила, подканя желаещите да питат за техни починали. Разпознава ги - лишени от тела, носят ясни знаци идентичност.
Гласът й, осъществи ли връзка с духовете, е напрегнат: "Питайте! Бързо питайте!" Защо е тъй? - Дали, за да ги освободи час по-скоро? Продължителните съприкосновения са омаломощава-щи за посредника между световете. "В детството странни нощни почуквания по кухненския прозорец на старата къща ни хвърляха в смут. Тревожно се озъртахме. Нямаше никой - разказва съгражданката й Мария Тунева. - Обезпокоена, мама, притичваше до дома на леля Славка. Какво й е обяснявала, не знам. Тя след това усърдно почваше да меси козунаци, пити, баници... И да раздава за "Бог да прости". Наскоро едва петгодишно бе починало брат-чето ми. Чукането задълго изчезваше..." Контактите с пророчицата извисяват. Тя е деликатна. Не наднича в същината на човека без негово съгласие: "Мога да видя, когато някой е неспокоен и угрижен, но кой ми дава право да прониквам в душата? Правя го само при съдбовна необходимост." * * * Какво ли предстои да узнаем за непроницаемата бездна, обител на души и духове! Слава споделя: "Не е лесно да се говори за Отвъдното тук. За онези неща дори думи няма..." Предусетил доброто настроение на посветената, обръщам се към нея:
- Названието "душа" е употребено 488 пъти в Библията. Каква, според теб, е разликата между нея и духа? -Душата се усеща със сърцето. Изразява чувства и желания. Преходна е. Развива се с всеки следващ живот. По-несъвършена от духа. Въплъщава се на Земята, за да се развие и извиси. Духът е божествена частица, "велико вечно атомче", заложено от Всевишния във всекиго от нас. Той е винаги в душата. При прераждане е цялостен, а тя се променя. При лека земна реализация може да изпадне в леност. Смъкнала се надолу, потиска духа. Не се ли надмогне слабостта, формира се следващо, по-тежко, но благоприятно за развитието й съществувание.
Насочат ли се хората към своя висш АЗ, налага им се да преодолеят сериозни препятствия. Трудната орис мобилизира. Тъй е с поета Дамян Дамянов. С душа-камбана - фина, нежна. Извисен дух в немощна саката плът.
Телесната слабост дава суров, но отговорен шанс за духовна изява. Страданието, ако не озлоби и срине, облагородява. Нелесно е да се разберат духовните стойности и механизми на реинкарнацията. Едва в Отвъдното, например, се узнава: ако подсигуреният живот е благо, трудният е безценен...
Докога ще се въплъщаваме? - Разпитвам със смесица от любопитство и спортна страст жената, вникваща в скрития смисъл на съществуванията.
Човек престава да се ражда, спрат ли да го изкушават земни суети. Тогава се влива в Първоизточника. Става отново част от Вселенския Разум.
С души или с духове контактуваш? - Опитвам да вникна в "духовната й лаболатория".
С души. И с духове. Най-вече с тези на Седемте висши същества.
Със смъртта душата мигновено ли напуска своя гостоприемник, тялото, оттегляйки се във Вечността?
Въобразявате си, че Вечността е отвъд? Част от нея е тук, друга - там... Чуйте: към четиридесетия ден душата се откъсва от плътта, но още са свързани. До деветия месец продължава да витае над Земята. Обикаля места, които е обитавала. Посещава близки. Тихо се прощава. Може да даде знаци с почукване и съновидения. В тоя период се подготвя отплаване в незримия свят, реален като нашия. Това касае души на средно и извисено ниво. Но има изостанали, примитивни. Не схващат, че са от другата страна на Мира. И - неприятности...